***
Грег я погледна.
– Никога не съм казвал, че имаш.
– Така че няма нужда да ми се извиняваш или да ме наемаш обратно.
Сега той се обърна с лице към нея, а цигарата висеше от устните му, докато говореше.
– Трябва да се върнеш на работа – каза той. – В противен случай ще ме наранят. Лошо.
– Казаха това?
Той измъкна цигарата от устата си и я погледна, сякаш в нея имаше отговори.
– Онзи пич, Макс. Той е голям, зъл шибаняк. Удряше ме, хвърляше ме в една стена пред сградата ми – издебваше ме, когато крещях.
– Господи – прошепна Фейт, а челюстта ѝ се сви от страх.
– Той каза, че са наясно как се отнасям с теб и това нямало да се толерира. Каза, че трябва да дойда тук и да се извиня незабавно, както и да ти повишат заплатата и да те повишат в длъжност.
– Повишение?
– Така каза и аз ще го направя, Фейт. – Грег поклати невярващо глава, дръпна още една дълга дръпка от цигарата и раменете му се отпуснаха. – Новото ти гадже е много влиятелно и има някои големи оръжия на своя страна. Не ми трябват тези глупости, разбираш ли?
Тя осъзна, че Грег се е вкаменил. Истински вкаменен.
– Добре – каза тя. – Успокой се.
Той я погледна, а лицето му бе набраздено от притеснения.
– Значи приемаш извинението ми? Ще се върнеш на работа?
– Разбира се – каза тя, без дори да знае защо се съгласява. Цялото това нещо изглеждаше безумно, но тя просто се чувстваше ужасно за Грег. Колкото и зле да се беше отнесъл към нея, тя не искаше да го вижда наранен.
Той се изправи и се усмихна леко.
– Благодаря – каза той. – Ще получиш и кабинет – каза и той. – Знаеш ли, винаги съм бил прекалено строг към теб. Бях гаден по отношение на нещата между нас. Предполагам, че трябваше да знам, че ще изчакаш, докато не хванеш голяма риба като Чейс Уинтърс. – Той изпуши цигарата си и я хвърли през прозореца.
– Сигурен ли си, че си добре, Грег? – Попита тя, когато той тръгна към вратата.
– Да – каза той, без да я поглежда. Той се клатушкаше, може би куцаше, реши тя, докато минаваше покрай нея. Изведнъж той се извърна към нея, пъхна ръка в джоба на сакото си и извади обикновен бял плик.
– О, почти забравих. Онзи човек, Макс, ми каза да ти дам това.
Той протегна ръка с плика в нея, а Фейт просто се загледа, сякаш ѝ предлагаше нещо отровно.
– Какво има в него?
– Нямам представа. Не съм питал, не искам да знам. Просто правя това, което човека ми каза, Фейт. Ето, моля те, вземи го.
Тя видя, че ръката му трепери, докато вземаше плика, а после Грег се запъти към вратата.
– Ще се видим утре – каза той и си тръгна, като затвори вратата на апартамента след себе си.
– Довиждане – промълви тя, загледана в обикновения бял плик. Фейт реши, че никога не е виждала нещо толкова нормално, толкова определено обикновено да придобива такава зла, злокобна аура, каквато имаше този плик. Тя го обърна в ръцете си. Отвън нямаше нищо – нито адрес, нито име, нищо.
Беше здраво запечатан и дори да го държеше на светлината, не се виждаше какво има вътре.
Накрая го постави на масата и се загледа в него, скръстила ръце.
Скоро мобилния ѝ телефон иззвъня.
Не отговаряй – каза си тя. Трябва просто да ги игнорираш. Не им давай възможност.
Но Фейт знаеше, че те няма да забравят за нея само защото не отговаря на мобилния си телефон. Накрая тя вдигна.
– Да – каза тя.
– Здравей – каза гласа. – Отново е Макс.
– Иска ми се да ме оставиш на мира.
– Имам намерение да го направя – каза той. – Нашият приятел Грег поднесе ли ти извинението, което заслужаваш?
– Остави ме на мира. Ти не ме познаваш. И не оценявам това, че биеш хората и ги заплашваш от мое име. Не искам да имам нищо общо нито с теб, нито с твоята мръсна компания. – Гласът ѝ не се разтрепери, докато произнасяше думите, което Фейт отбеляза с лека гордост.
– Всичко е наред, скъпа. Не го направих заради теб. Това е просто бизнес. Видяхте ли какво има в плика?
– Не – призна тя. – Не го искам.
– Но ти дори не знаеш какво е – каза Макс, а от дълбокия му глас капеше хумор и мрачни намерения.
Фейт се вгледа в плика.
– Не разбирам защо правиш това. Чейс и аз не сме заедно. Така че каквато и уговорка да имаш с него – това си е между вас. То няма нищо общо с мен.
– Е, това не е точно така – каза Макс. – Виждаш ли, Чейс ми се обади и ми съобщи, че иска да те освободи от договора ти. Чувства се зле заради случилото се.
– Всъщност не ми пука – каза тя, докато ръката ѝ се потеше срещу мобилния телефон.
– Както и да е – продължи Макс – Чейс е наш клиент и щастието му е много важно за нас. Това е нашата работа – да го поддържаме щастлив. Така че когато той ни каже, че вие с него вече не сте връзка и че си много разстроена, моята работа е да дойда и да оправя нещата.
– Не виждам как личния ми живот е ваша работа.
Макс замълча за дълъг момент.
– Скоро ще разбереш, че той е част от моята работа. Аз се занимавам с това да управлявам нещата за моите клиенти, да се уверя, че те имат това, от което се нуждаят. А това, от което се нуждае Чейс Уинтърс в момента, сте вие.
Тя се почувства като ударена в стомаха.
– Моля те, остави ме на мира.
– Видяхте какво направих с шефа ви, Грег. Да?
– Да – прошепна тя.
– Така че знаеш, че не си играя. Подписала си договори, Фейт. И нещо повече, ти си човек, за когото Чейс Уинтърс се грижи. Което означава, че и на мен ми пука за теб.