Кели Фейвър – Под кожата му – Книга 20 – част 8

***

Когато влязоха вътре, Ред вече беше в офиса.
В момента, в който видя Кенеди, очите му се втвърдиха и той се обърна към Истън.
– Какво прави тя тук? – Попита той.
– Казах ѝ да дойде – отвърна Истън.
– Ти си и казал да дойде – отвърна Ред и поклати невярващо глава. – Защо го направи?
– Мога да си тръгна – каза Кенеди. – Много, много съжалявам. Ще си тръгна веднага.
Тя започна да се обръща, но Истън вдигна ръка.
– Не отивай никъде – каза ѝ той. Гледайки я продължително. – Остани. – Промълви.
Ред сгъна ръце. Челото му беше ниско, а очите му – гръмотевични, докато се взираше в Истън.
– Тя не бива да се приближава на по-малко от сто метра от тази сграда. – Каза той. – Имаш ли представа колко щети е нанесла на жена ми, на семейството ми и на тази компания?
– Мисля, че трябва поне да я изслушаш – каза Истън. – Тя трябва да има възможност да говори и да ви разкаже своята версия на историята.
– Изненадан съм, че си се оставил да бъдеш привлечен от нея – каза Ред. – Тя ме кара да се съмнявам дали си подходящ за тази длъжност, Истън.
– Разбирам позицията ти, но може би все пак трябва да изслушаш това, което тя има да каже.
– Добре – каза Ред. Той отиде в кухнята и си наля чаша вода. – Продължавай, Кенеди. Разкажи ми тази невероятна история, която ще ме накара да разбера защо си предала Никол, мен и тази компания. Нека да чуем тази невероятна история.
Кенеди едва успяваше да говори. Тя не можеше да диша. Ред Джеймсън я мразеше, мразеше я толкова много, че дори не можеше да срещне погледа ѝ. Що се отнася до него, тя дори не беше истински човек – беше просто едно лъжливо парче боклук.
– Ред, искам да се извиня преди всичко. Никога не съм искала да те нараня и особено Никол. Тя е моя сестра.
Ред се засмя и отпи от водата си.
– Ти имаш адски добър начин да показваш любовта си – каза той. – Не бих искал да виждам как се отнасяш с приятеля си.
И докато казваше това, очите му се насочиха многозначително към Истън.
– Поемам пълна отговорност за всичко – каза Кенеди. – Всичко е по моя вина. Нямам никакво извинение и разбирам, че вече не съм добре дошъл да работя в компанията или да бъда в живота на теб и Никол. Просто се надявам, че ще видите, че Истън се опита да направи всичко възможно, за да ме обучи и да ми помогне, а аз предадох и него.
Ред облиза устните си, погледна надолу, сякаш замислен. А после се вгледа директно в нея за първи път.
– Защо отиде в таблоидите? За пари ли? За да бъдеш известна?
– Не съм ходила в таблоидите – каза тя.
Ноздрите на Ред се разшириха и той хвърли чашата на пода. Водата плисна в долната част на краката на Кенеди.
– Не ме лъжи – каза той, гласът му бе грапав от емоции.
– Не съм го направила – настояваше тя. – Разказах на грешния човек за миналото си и той отиде в таблоидите.
– О, така че сега има още един човек, когото да обвиняваш – каза Ред и бузите му почервеняха. – Колко удобно за теб, Кенеди. Толкова за поемането на пълна отговорност.
– Опитвам се да направя всичко възможно, за да ви разкажа какво се е случило. Разбирам защо не ми се доверяваш, но това е истина.
– Ти наистина си голяма работа – каза Ред, сякаш никога през живота си не беше виждал някой толкова жалък като нея. – Имаш нужда от помощ, Кенеди.
Под безмилостния му поглед в очите ѝ се появиха сълзи. Имаше чувството, че се разпада под изгарящата омраза, която идваше от човека, когото беше изградила като крал, от когото винаги се беше възхищавала и копнееше да впечатли. Знаейки, че за да е толкова ядосан Ред, Никол трябва да е абсолютно съсипана, само го влошаваше.
– Ред, защо не се отдръпнеш малко? – Каза Истън.
– Извинявай? – Попита Ред, обръщайки внимание на Истън.
– Чу ме – каза Истън и пристъпи напред. – Помолих Кенеди да дойде тук, защото смятах, че трябва да чуеш какво има да ти каже, и чувствах, че тя ти дължи да се изкаже. Не я доведох тук, за да я тормозиш и да убиваш характера ѝ.
– Ти работиш за мен, Истън – каза му Ред. Раменете му се разшириха, когато тъмните му очи се спряха на лицето на Истън. – Може би започваш да се объркваш.
– Не съм аз този, който е объркан в момента – каза Истън тихо.
Погледът на Ред се засили.
– Бъди внимателен. И без това стъпваш по тънък лед. Напоследък не правиш нищо друго, освен да се проваляш.
– Може и да е така, но по-добре да говориш с Кенеди с малко повече уважение, иначе ще имаш проблем с мен, с който няма да можеш да се справиш.
Двамата се загледаха един в друг, като два лъва в саваната, крале, които се готвят да тръгнат на битка един срещу друг.

Назад към част 7                                                          Напред към част 9

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!