Кели Фейвър – Под неговия чар – книга 19 – част 15

***

Докато Кенеди пристигне в хотела, тя вече се беше преоблякла в „секси“ тоалета си, подбран специално за този случай.
Носеше розов блейзър върху бяла дантелена камизолка и бебешко сини къси панталонки с висока талия. Под тях беше облякла специалното си бельо, купено по-рано същия ден.
Надяваше се, че облеклото е примамливо, но не толкова дръзко, колкото едни шибани обувки с токчета и къса пола, която разкрива всичко наведнъж.
Това ли искаше Истън?
Целта ѝ беше да прочете мислите му, да предвиди нуждите му и да му се предаде така, както той би ѝ наредил да го направи.
И все пак това беше голям риск, защото истината беше, че тя не знаеше нищо за това какво искаше да облече или как наистина очакваше да се държи.
Кенеди му изпрати съобщение, че е пристигнала във фоайето на хотела. Истън отговори с номера на стаята и с нищо друго.
Тя си пое дълбоко дъх, после отиде до асансьора и се отправи нагоре, без да знае какво ще последва. Мислите ѝ се блъскаха, докато се чудеше дали да му каже, че е видяла брат му в бара да се кара със странен и плашещ мъж.
Докато асансьорът писукаше, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре, тя осъзна, че по никакъв начин не възнамерява да разкрие на Истън събитията от деня още сега. Ако му кажеше сега, нямаше да има никакъв шанс за интимност, той веднага щеше да иска да знае всяка подробност за всичко, което я беше накарало да отиде в онзи бар.
А щом му кажеше истината, той много вероятно щеше да ѝ се разсърди, и то с право.
Но нали ще му кажеш? Ако брат му е в беда, той ще иска да знае.
Това беше вярно. И тя наистина възнамеряваше да каже на Истън в някакъв момент – само че не сега.
Още не.
Не и докато все още имаше шанс да се справи и да даде на Истън това, което той искаше от нея.
В замяна на това щеше да получи Истън, дори и само за една нощ – а тя много се нуждаеше от това.
След като мина цяла вечност, вратите на асансьора се отвориха на етажа, който чакаше, и тя излезе в коридора.
Вървейки по коридора, всяка фибра на килима изглеждаше жива под краката ѝ и сякаш се движеше на забавен каданс. Усещаше тишината във въздуха, усещаше аромата на почистващи препарати, свежи кърпи и виждаше слабия блясък на осветлението върху тапетите.
И тогава тя стоеше пред вратата, чукаше, а чукането сякаш отекваше, отекваше и отекваше, сякаш през самата ѝ душа.
Мога ли да го направя?
Моля те, позволи ми да мога да разбера какво иска, да знам какво му харесва, да го накарам да ме иска толкова, колкото и аз него.
Вратата се отвори и Истън стоеше там, а устните му бяха леко усмихнати, докато я оглеждаше.
– Харесва ми облеклото ти – беше първото нещо, което каза, след което се отдръпна, за да я остави да влезе в стаята.
Кенеди мина покрай него, преглъщайки учестено.
Беше нервна, толкова нервна, сякаш се представяше в Карнеги Хол.
– Радвам се, че ти харесва – каза тя накрая, изненадана колко спокойно звучи.
Обърна се с лице към него, когато той остави вратата да се затвори зад него.
Истън беше облечен в тъмносин костюм, без вратовръзка, с разкопчано първо копче на ризата, която носеше под сакото си. В ръка държеше чаша, на дъното на която имаше малко количество алкохол.
Кенеди тръгна към него бавно, като си позволи смелостта да се усмихне съблазнително, докато скъсяваше дистанцията.
– Какво правиш? – Попита той с любопитство.
Беше толкова близо до него, че коремът ѝ нежно се притискаше към ръката му. Тя не отговори на въпроса му, а вместо това бавно взе чашата от него, като я държеше в едната си ръка и повдигна вежда, сякаш го предизвикваше да си я върне обратно.
Той въздъхна и скръсти ръце.
Кенеди бавно завъртя чашата в дланта си, наблюдавайки как кехлибарената течност се разплисква, а после рязко наклони чашата към устните си и я изпи на един дъх.
В гърлото ѝ пламна и тя усети как в ъгълчетата на очите ѝ се появяват сълзи.
– Добър скоч – каза ѝ Истън, взе чашата, отиде до минибара и я напълни отново. – Ако искаш малко, трябва само да поискаш.
Кенеди се засмя.
– Това беше много по-забавно, отколкото да питам.
– Щом така казваш. – Истън отпи глътка, когато свърши, и отново я погледна. Очите му бяха напрегнати, съсредоточени върху нея.
– Наистина казвам така – отвърна тя. – Мисля, че трябва да ми дадеш още малко.
– Да, не мисля, че това е толкова добра идея. Ще бъдеш пияна и в безсъзнание – не е точно моята представа за гореща среща.
– Може би не трябва да се притесняваш толкова за мен – каза тя и отново тръгна към него.
– Може би не трябва да ми даваш толкова много поводи да се тревожа за теб.
– Да ти давам повод?
– Да, даваш – засмя се той.
– Обясни ми. – Тя сложи ръка на бедрото си и го наблюдаваше.
Истън се облегна на бара.
– Ти си като дете в магазин за бонбони, тичаш навсякъде, опитваш нови неща и не осъзнаваш, че ще те заболи силно стомахът.
– Не го разбирам.
– Имаш нужда от някой, който да те пази – каза той, постави чашата си на бара и се премести да я посрещне там, където стоеше.
– Не, не ми трябва – каза тя. – Ти просто искаш да вярваш, че имам нужда от теб.
Той застана на сантиметри от нея, а очите му търсеха нейните. Тя усещаше топлината на тялото му, усещаше животинската му сила, начина, по който искаше да я хване и да я вземе.
И тя искаше той да го направи, за да спре да се преструва, че контролира всичко.
Но Истън не ѝ даде това, което искаше. Той се усмихна бавно.
– Ти имаш нужда от мен, Кенеди. Признай си.
Тя поклати глава с „не“.
– Не мога да призная нещо, което не е вярно.
Усмивката му избледня.
– Сега лъжеш.
– Нямам нужда от теб – каза тя. Беше странно да му каже нещо и съвсем противоположно на това, което чувстваше. Сърцето ѝ се разплака, докато изричаше думите, знаейки, че това ще го нарани, знаейки, че не е истина. Но нещо отвътре ѝ подсказваше, че той трябва да чуе това, че трябва да бъде подтикнат по някакъв фундаментален начин.
– Защо играеш тази игра? – Прошепна Истън, като все още търсеше улики в очите ѝ. – Това ли мислиш, че искам от теб?
Отначало тя не отговори. А после просто каза:
– Просто съм честна. Искам да кажа, че те харесвам. Ти си симпатичен и всичко останало. – Тя се обърна и се отдалечи от него, обратно към бара, като взе чашата му с алкохол и я погали. – Но аз не се нуждая от теб, Истън. В смисъл, как бих могла? Почти не те познавам.
Челюстта на Истън беше твърда, а очите му – блестящи.
– Не съм сигурен, че ме интересува начинът, по който говориш в момента. Може би това беше грешка.
– Какво не е наред? – Попита го тя, а тонът ѝ беше надменен. – Можеш да го раздаваш, но не можеш да го приемаш? – И тогава тя отпи дълга глътка от уискито, а то беше като огън в гърлото ѝ.
Истън погледна към пода и поклати глава.
– Мога да понасям много – каза той бавно – но няма да понасям повече тази твоя версия, Кенеди.
– Това съм аз – каза тя и се захили.
– Не, не си. Това си ти, който играеш роля и се опитваш да ми надуеш главата, защото се страхуваш да бъдеш уязвима.
– Чакай – каза Кенеди, все още усмихната. – Ти описваш мен или себе си?
– Не забравяй задачата – каза и той, а гласът му беше нетърпелив. – Тук не става въпрос за това какво те възбужда – каза той. – Тук трябва да покажеш какво можеш да направиш за мен.
– Може би ти всъщност не знаеш какво искаш да направя за теб – каза тя, като повдигна вежда за пореден път, подигравайки се с него. – Може би имаш нужда да те науча на някои неща.
– Ако исках учител, нямаше да намеря единствения човек, който не е завършил първи клас – каза той.
Тази забележка я нарани и тя усети как реакцията се регистрира на лицето ѝ. Бързо помръдване от болка, което се опита да прикрие с още една усмивка и глътка уиски.
– Би избрал този човек, ако си наистина, наистина несигурен – каза тя. – Защото тогава нямаше да се притесняваш, че ще се покажеш.
– Това всъщност е доста тъжно – каза Истън. – Предполагам, че това се случва, когато едно малко момиче си играе на обличане и се опитва да си представи как го правят възрастните.
Фасадата ѝ се разпадаше, докато той продължаваше да обижда липсата ѝ на опит. Истината беше, че тя не знаеше как да прави това. Беше се опитала да му угоди, да му покаже друга страна от себе си, да се съобрази с интуицията си. Но изглежда, че само го е разгневила.
– Забрави – каза тя, остави питието на бара и тръгна към вратата, като се размина с него. – Опитах, но не успях да те направя щастлив – както обикновено.
– Спри. Върни се. Тук. Сега. – Гласът му беше строг.
– Майната ти – каза тя и продължи да се движи.
Секунда по-късно той я хвана за китката и я придърпа обратно към себе си, въртейки я, сякаш беше негова танцова партньорка.
Силата и скоростта му бяха поразителни. Тя се озова притисната до тялото му и погледна в яростните му очи.
– Какво искаш от мен? – Каза тя, започвайки да плаче, което абсолютно ненавиждаше. Той винаги я караше да плаче, по някакъв начин.
– Не искам нищо от теб – каза ѝ той, а дъхът му попадна върху лицето ѝ, докато я хващаше за китките. – Искам само теб – каза той. – Това е всичко. Само теб, Кенеди.
И тогава я целуна страстно, твърдите му устни се притиснаха в нейните, а езикът му си проби път в устата ѝ, отваряйки я, за да го приеме.
Вкусът му беше невероятен – като на ликьор и мента, а след това и на собствения му вкус, който беше уникален за Истън. Самата миризма и вкусът му я накараха да се овлажни.
Начинът, по който езикът му сякаш знаеше как да се плъзга между устните ѝ, я накара да се отвори за него, а тялото ѝ да се разтопи срещу неговото.
След като я разтопи до такава степен, че Кенеди не искаше нищо друго, освен да легне по гръб и да разтвори краката си за него, Истън прекъсна целувката си. Все още я държеше здраво в защитната си прегръдка, но сега просто я наблюдаваше.
Тя отвори очи и го погледна обратно, напълно незащитена, без да се опитва повече да играе роля за него. Чувстваше се напълно уязвима, сякаш му позволяваше да види всяка мисъл, всяка емоция, без да се опитва да прикрие нищо.
– Кажи ми истината – каза той тихо.
– За какво? – Издиша тя, страхувайки се почти да говори.
– За това, което наистина чувстваш.
Тя преглътна, опитвайки се да овладее прилива на емоции.
– Имам нужда от теб.
Той я гледаше много, много дълго време.
– Аз също имам нужда от теб, Кенеди.
Тя видя, че очите му се покриват с влага, и осъзна, че той може би изпитва точно същите емоции, които изпитваше и тя.
И тогава те отново се целуваха, а начинът, по който се чувстваше, отново се беше променил. Тя имаше чувството, че по някакъв странен начин той вече прави любов с нея. Имаше връзка, връзка и той го беше признал.
Сърцето на Кенеди се развълнува и тялото ѝ се отвори още повече.
Истън отново се откъсна от нея и я хвана за ръка, като я поведе към спалнята.
– Ела – беше всичко, което каза.
Когато влязоха в спалнята, Кенеди стоеше в очакване, а по цялото ѝ тяло преминаваше лека тръпка. Тя беше едновременно напълно жива и присъстваща, може би за първи път в живота си, но и много уплашена.
Той ще прави любов с мен тази вечер. Ще ми отнеме девствеността.
Осъзнаването беше толкова силно, толкова сърцераздирателно страхотно, а тя не знаеше какво ще означава това за нея, за него или за тях.
Знаеше само, че това се случва и го искаше повече от всичко, което някога е искала през живота си.
Бих захвърлила всичко за една нощ с него.
Истън се приближи и свали якето ѝ, целувайки нежно устните ѝ. Ръцете му се преместиха върху камизолката, докосвайки кожата на шията ѝ, докосвайки леко гърдите ѝ над дантелената материя на ризата, а след това хвана долната ѝ част и ѝ помогна да я издърпа нагоре и над главата ѝ.
Сега тя беше по къси панталони и сутиен.
Той я гледаше, като я изпиваше с очи.
– Толкова си шибано красива – каза той, гласът му беше дрезгав и нисък от похот. Той бавно, нежно разкопча сутиена ѝ и го остави да падне в краката ѝ.
Кенеди изтръпна, когато той разкопча късите ѝ панталони и те също паднаха на пода. Сега тя беше само по бикини, беше толкова мокра, колкото никога досега, и центърът ѝ се отваряше като цвете за него.
– Толкова много се нуждая от теб – каза му тя, знаейки, че това е най-дълбоката истина, която може да му каже в този момент.
– Ела – каза той отново, след което я поведе към леглото с кралски размери и тя легна на него. Истън помогна на Кенеди да смъкне бикините си и сега тя лежеше напълно гола пред него, напълно гола и открита.
Той я наблюдаваше дълго време и тя се наслаждаваше на погледа му.
Беше сама с него, беше нощ, беше насаме и имаха цялото време на света. Нямаше да се учуди, ако всичко извън стаята беше изчезнало напълно и само двамата се въртяха в пространството, в тази малка стая, напълно сами един с друг.
Лежеше по гръб и гледаше към него, а цялото ѝ тяло беше секси, топло и влажно. Тя наблюдаваше как Истън започна да се съблича, сваляйки ризата си, а след това излизайки от панталоните и боксерките си, докато накрая застана гол пред нея.
Беше красив във всяко отношение, тялото му беше добре мускулесто, коремът му беше плосък и разкъсан на ясно очертани участъци, гърдите му бяха широки и силни, краката му – като два ствола на дървета, мощни. Членът му беше огромен и растеше пред очите ѝ.
– Готова ли си за мен? – Попита той.
Тя кимна, без да може да говори.
И тогава той се спусна върху нея, целувайки нежно устните ѝ. Целуваше я неопределено дълго време – можеше да е минута или година. След това тя изгуби представа за всичко, защото тялото ѝ живееше свой собствен живот и умът ѝ милостиво се беше изключил, позволявайки на Кенеди просто да изпита чистото чувство за първи път в живота си.
Докато Истън я целуваше и докосваше по цялото ѝ тяло, спускаше се по шията и раменете ѝ, смучеше гърдите ѝ, докато тя не извика от удоволствие, а после се премести на корема ѝ и накрая слезе между краката ѝ, но само за миг.
Интензивността между краката ѝ беше почти твърде голяма и усещайки това, той продължи да целува бедрата и чак до стъпалата.
Ръцете ѝ стискаха покривката на леглото. Путката ѝ беше мокра и изливаше сок за него.
– Имам нужда от теб в мен – каза му тя. – Моля те, Истън. Моля те.
Той си пое дълбоко дъх и отново се качи върху нея. Твърдостта му се притискаше директно към гънките ѝ, вече ги избутваше настрани, пробивайки си път към най-дълбоката ѝ част.
Кенеди се хвана за силния му гръб и го държеше като за живота си.
Тя притисна устни към ухото му.
– Вземи ме, твоя съм.
Той погали косата ѝ и я погледна в очите, сякаш за да се увери, че това е, което наистина иска.
Бавно, все още гледайки в очите ѝ, той започна да натиска главата на члена си в централното ѝ място и тя се отвори за него, въпреки че беше толкова огромен, че едва ли можеше да повярва, че е способна да го приеме.
Последва изблик на болка, но остротата не продължи дълго, а след това и известен дискомфорт, който бе съчетан с красив вид облекчение и затова не се чувстваше толкова обезсърчително.
Тя затаи дъх, очаквайки болката да се усили или да отстъпи.
В крайна сметка болката отшумя напълно и тогава удоволствието се върна по-силно от всякога.
Кенеди не можеше да разбере как може да се чувства толкова добре, толкова правилно, толкова съвършено, влизайки в нея, като парче от пъзел, което си идва на мястото. Това почти я накара да се разплаче от радост.
– Чувствам те невероятно – прошепна той и тя разбра от гласа му, че го мисли сериозно.
Той се вмъкна дълбоко в нея, толкова дълбоко, че тя усети как докосва всичко вътре в нея, как я изпълва изцяло и го притисна, а краката ѝ се увиха около него, сякаш искаше да го притисне в себе си, да го заключи в себе си.
Двамата се взираха в очите си и останаха така дълго време.
Изненадващо, след първоначалния взрив почти нямаше болка – само малко от време на време, което беше сладко по свой начин. Предимно имаше чисто удоволствие, което изпращаше вълни от възбуда по цялото ѝ тяло.
– О, Боже – изстена тя и досега не беше казвала по-истински думи.
Той също изстена, казвайки ѝ колко невероятно се чувства. Той плъзна твърдия си вал навътре и навън от нея, отначало много бавно, внимателно, без да изглежда, че иска да я нарани.
Но после тя започна да движи бедрата си в такт с неговите и Истън започна да ускорява движенията си, усещайки, че Кенеди е готова за повече.
Не след дълго двамата бяха в пълен синхрон помежду си, бедрата им се притискаха и придърпваха едно към друго в перфектен ритъм, коремите им се удряха, мястото, където се бяха съединили, беше влажно и смазано, като машина, създадена за оргазъм.
И Кенеди наистина усети изграждащото се усещане за оргазъм, който да надмине всички други оргазми, и прехапа устни, стенейки, почти уплашена от него.
Когато най-накрая удари, усещането наистина я изненада и тя извика, а след това цялото ѝ тяло се изви и заключи.
– Боже мой – каза Истън, също изненадан. – Току-що стана толкова шибано стегната и влажна върху мен.
– Идва – извика тя.
Той се плъзна по-бързо навътре и навън от нея.
– И аз приближавам – каза ѝ той, а после се сключиха, още по-плътно, и тя усети как той се отпуска в нея, а тя го приемаше, отваряйки се още по-широко от всякога.
Когато всичко свърши, те останаха така, прегърнати, смеейки се, изпотени.
И тогава той най-накрая се отдели и Кенеди усети как в нея отново се отваря разочароващо пространство, когато той се отпусна и легна до нея, галейки рамото и ръката ѝ, изучавайки я, докато тя лежеше неподвижно по гръб.
– Уау – това беше всичко, което тя успя да каже.
– Добре ли си? – Попита той.
– По-добре от добре.
– Не съм планирал това, Кенеди.
– Знам. – Тя обърна глава и му се усмихна. – Но се радвам, че се случи.
Той изглеждаше малко несигурен.
– Сигурна ли си?
– Да, много съм сигурна. Беше… невероятно.
– Беше – съгласи се той. – И аз съм изненадан, но се радвам, че за нас беше така.
– Защо си изненадан?
Истън въздъхна и изведнъж седна, гледайки право напред.
– Просто не така си представях, че ще се развият нещата между нас.
Тя изпита странна уплаха от начина, по който го беше казал.
– Какво имаш предвид? Не е ли това, което искаше?
Той я погледна надолу и се усмихна.
– Спокойно, не искам да кажа това в лош смисъл. Много съм щастлив, че всичко се разви по този начин. Но не го очаквах, това е всичко. Обикновено не съм… не знам. Никога не съм бил способен да имам такъв вид отношения.
– Какъв вид?
– Нещо нормално.
Тя се засмя на това.
– Истън – каза тя – не ми се иска да ти го казвам, но това беше всичко друго, но не и нормално.
И тогава той също се засмя, хвърли се върху нея и започна да я целува, а тя усети как отново му става твърд.
– О, Боже мой – каза тя през целувките им.
– По дяволите – отвърна той, а след това отново се движеше в нея и тя не можеше да повярва.
Но съвсем скоро той я убеди отново и отново.

Назад към част 14                                                       Напред към част 16

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!