Кели Фейвър – Под неговия чар – книга 19 – част 9

***

Беше около трийсет и пет минути по-късно, когато жената нахлу в офиса, а очите ѝ лудо претърсваха стаята.
– Истън тук ли е? – Попита тя, изглеждайки трескава.
Кенеди моментално усети как в стомаха ѝ пламва ревност.
Това трябва да е някоя от другите му жени.
Жената беше руса, висока, много слаба, с изпъкнали скули и големи мокри очи, които я правеха да изглежда като малко момиченце, попаднало в женско тяло. Очевидно си беше направила някакви работи и всичко в нея крещеше, че произхожда от пари и привилегии.
– Съжалявам, но господин Ратър в момента е неразположен, но ще му съобщя, че сте дошли. Как се казвате, моля?
– Шери. И трябва да му кажете, че съм тук в момента – няма да ходя никъде.
Кенеди усети по-голям изблик на гняв от чувството за ревност към жената.
– Съжалявам, но господин Ратър е на много важна среща и ми даде конкретни инструкции да не…
– Не ме интересува какво прави той и ако няма да ми помогнете, тогава просто ще отида там. – Шери започна целенасочено да крачи напред, насочвайки се към вратата на кабинета на Истън.
– Извинете – каза Кенеди, изправи се и тръгна да препречва пътя на Шери. – Страхувам се, че не мога да ви позволя да направите това.
Жената преметна чантата си през рамо и хвърли на Кенеди студено оценяващ поглед, а огромните ѝ очи проблясваха от ярост.
– А? И как смятате да ме спрете?
– Просто не можеш да го направиш. Той не е на разположение.
– Ще бъде – каза Шери, след което заобиколи Кенеди, сякаш тя не беше по-страшна от саксийно растение. Шери хвана дръжката на вратата и отвори вратата на кабинета на Истън, като се вмъкна в кабинета му.
Кенеди изпадна в ужас и се почувства отпаднала.
Отново го провалих – беше първата ѝ мисъл.
Истън седеше на бюрото си с малка безжична слушалка и говореше (вероятно с Ред), когато Шери нахлу вътре.
Очите му се разшириха.
– Трябва да говоря с теб, това е спешно – каза му тя, гласът ѝ беше силен и конфронтационен.
Кенеди влезе след нея.
– Много съжалявам, опитах се да и кажа, че не си на разположение, но тя отказа да ме изслуша.
– Махай се от мен, преди да съм взела чантата си и да съм ти счупила малкото сладко носле – каза Шери и я погледна отстрани.
Истън въздъхна.
– Ред, току-що се появи нещо. Можем ли да пренасрочим срещата за по-късно? – Той се заслуша и после се намръщи. – Да, да. Разбрах. Ще накарам Кенеди да го запише в календара си. – Той затвори телефона и свали слушалката, като я постави на бюрото си, след което се изправи.
– Можеш ли да помолиш секретарката си да ме остави на мира? – Каза Шери, а гласът ѝ трепереше от гняв.
Истън погледна хладнокръвно Кенеди.
– Моля, оставете ни – каза и той – и затворете вратата, когато тръгвате.
Кенеди усети как бузите ѝ почервеняват от срам и унижение.
– Добре. – Тя се опита да се усмихне, но не успя, след което се обърна и започна да излиза от стаята.
– А, и добави среща с Ред в календара за утре в осем сутринта.
– Да – каза тя, като нарочно се държеше ледено, докато излизаше и затръшваше вратата след себе си. Чувстваше се ядосана, бясна, че жената ѝ говореше толкова снизходително, а Истън ѝ беше позволил да се измъкне.
Сядайки на бюрото си, Кенеди се опита да отблъсне крайните чувства, които заплашваха да я завладеят, докато отваряше календара на Истън.
Коя е тя?
Защо заради нея той би прекъснал телефонен разговор с Ред?
Желанието да се ослуша на вратата на кабинета на Истън стана силно. Тя смътно чуваше как си говорят, но гласовете им бяха смесени и приглушени, така че Истън сигурно беше успял да я успокои малко.
Как е успокоил тази кучка, Кенеди дори не можеше да си представи.
Може би като и е обещал да и изкара мозъка на бюрото?
От тази мисъл ѝ стана физически лошо. Тя стана и прокара ръка през косата си, искаше ѝ се да плаче, да крещи като бебе, но знаеше, че не може да направи нито едно от тези неща.
Все пак отиде до вратата на офиса, а сърцето ѝ биеше бързо в гърдите.
Все още не можеше да чуе какво точно си говорят, но някои думи все пак прозвучаха.
– …не мога да правя това отново и отново… – Казваше Истън.
И тогава гласът ѝ се чу по-силно, по-простичко.
– Кълна се, че това е последният път. Кълна се.
– Кога ли съм чувал това преди…
Гласовете им секнаха.
Дали Истън се опитваше да сложи край на връзката им, а Шери се опитваше да я продължи под някаква форма? Дали той щеше да извади члена си и да ѝ позволи да го смуче точно тогава и там?
Стомахът на Кенеди се сви, когато си го представи. Гневът закипя като лава във вените ѝ. Тя се приближи още повече до вратата, като допря ухо до хладното дърво, нетърпелива да разбере какво се случва от другата страна.
– Благодаря – каза Шери, а думите ѝ бяха достатъчно ясни сега, когато Кенеди беше опряла глава до вратата.
– Не ми благодари – каза Истън. – Просто направи каквото си обещала. Погрижи се за това. Не искам да чувам повече за това.
– Няма да чуеш.
– Няма да си играя игрички – каза Истън.
– Знам. Ти никога не играеш игри.
Кенеди се намръщи. Дали това беше флирт в гласа ѝ? Дали сега вървеше към него, хващаше го за вратовръзката и се усмихваше, докато той я хващаше за дупето?
– Ако разбера, че ме лъжеш, ще има ад, който да платиш – предупреди Истън.
– Не мога да ти благодаря достатъчно. Съжалявам, че се наложи да стане така.
– Просто се погрижи за това.
И след това настъпи продължително мълчание и Кенеди бързо се отдалечи от вратата, точно навреме – защото част от секундата по-късно тя се отвори и Шери излезе.
Кенеди зърна Истън вътре, скръстил ръце, да гледа как Шери си тръгва. После Шери затвори вратата и продължи по пътя си, без да поглежда към Кенеди, докато вървеше.
Кучка! Искаше ѝ се да изкрещи, докато тънката, ядосана жена излизаше от офиса.
И тогава, само няколко секунди по-късно, когато сянката на Шери изчезна от стената на коридора, Кенеди осъзна, че все още няма представа коя е тази жена и каква е връзката ѝ с Истън.
Истън няма да ми каже. Той не иска да знам нищо за личния му живот.
Тя можеше да предположи, че Шери е бивша, а може би настояща приятелка, някаква играчка, която иска повече от него. Която и да беше тя обаче, беше достатъчно важна, за да го откаже от разговора с Ред, а от малкото, което Кенеди беше подслушала, все още получаваше нещо от него.
Но какво?
Още преди Кенеди да осъзнае какво прави, краката ѝ вече я носеха навън от офиса, следвайки Шери.
Жената вече беше до асансьора; Кенеди чу как той изпищя и после видя Шери да влиза точно когато Кенеди зави зад ъгъла на коридора.
Кенеди се качи на следващия свободен асансьор, надявайки се да не е твърде късно.
Какво правиш? Какво възнамеряваш да постигнеш, следвайки тази луда жена?
Не можеше да каже точно, Кенеди знаеше само, че изпитва силно желание да види къде ще отиде Шери по-нататък. Надяваше се да открие нещо – нещо повече от това, което знаеше в момента, защото в противен случай това щеше да я разкъса на парчета.
Щом стигна до първия етаж, Кенеди излезе от асансьора и сканира фоайето.
Тогава погледът ѝ попадна на Шери, която беше на тротоара и подаваше на камериерката някаква банкнота като бакшиш. Шери се канеше да се качи на шофьорската седалка на мерцедеса, но преди да го направи, погледна в чантата си, а после извади нещо, което приличаше на някакъв плик.
Кенеди започна да тича към въртящата се врата. Трябваше да види какво гледа Шери – то можеше да е улика за това коя е тя.
Ами ако те хване да я гледаш?
Това е свободна страна.
И тогава тя се промуши през въртящата се врата, опитвайки се да види какво гледа Шери. Но тъкмо когато излезе навън, Шери прибираше листчето. Като го зърна само за миг, първото предположение на Кенеди беше, че Шери държи чек… но всъщност можеше да е всичко.
Шери се качи в колата си и затръшна вратата, след което се отдалечи от бордюра.
– По дяволите – каза Кенеди, дишайки тежко, а гърдите ѝ се издигаха.
Все още нямаше и най-малка представа коя е тази жена.
Това не е твоя работа, Кенеди. Престани да бъдеш луда преследвачка.
Но докато гледаше как мерцедесът ускорява в трафика, Кенеди осъзна, че ясно е видяла регистрационния номер. Табели от Ню Джърси, и нещо повече, Кенеди помнеше всяка цифра и буква от него.

Назад към част 8                                                         Напред към част 10

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!