Кели Фейвър – Под неговия чар – книга 19 – част 1

Истън я беше изпратил у дома.
За втори път не успя да му угоди.
Първия път, в клуб „Инфинити“, си беше помислила, че му е отнело твърде много време да се появи в стаята, където го чакаше. Затова започна да се облича, въпреки че той ѝ беше казал да чака напълно съблечена, докато той пристигне.
И този втори път тя се изплаши, мислейки, че той я излага на показ в обществена тоалетна, докато всъщност той се беше постарал да се увери, че е в пълна безопасност.
И в двата случая Кенеди не беше успяла да прояви търпение и да изчака господаря си, в резултат на което все още не беше успяла да бъде с Истън така, както искаше – трябваше да бъде – с него.
Засега това не беше звезден опит, но той не беше затворил напълно вратата за бъдещи възможности. Напротив, беше ѝ казал да се прибере вкъщи и да „изчака по-нататъшни инструкции“.
Когато се върна в апартамента си, Кенеди беше изтощена.
Тогава осъзна колко интензивни са били за нея последните няколко дни, колко емоционално изтощително е било всичко, включително драмата с Никол, която я мрази, а след това се съгласи да се срещне с нея в ресторанта в хотела.
Кенеди, която се чудеше дали е уволнена, а след това разбра, че все още има работа за мъжа, който от време на време я караше да се съблича пред него.
За щастие вратата на апартамента на Блейк беше затворена, когато Кенеди се изкачи по стълбището към апартамента си и влезе вътре. Тя въздъхна с облекчение. Поне не ѝ се налагаше да се занимава с все по-странния си съсед в добавка към всичко останало, което беше преживяла този ден.
Тя излезе от работните си дрехи и отиде в банята, пусна горещата вода, докато цялото помещение се напълни с пара (това не отне много време при такава малка баня), а след това внимателно влезе във ваната, като се плъзна надолу, докато не се потопи почти изцяло.
Кенеди затвори очи и усети как мускулите ѝ бавно се отпускат – особено раменете и врата – и въздъхна дълбоко с облекчение.
Докато продължаваше да се отпуска в неподвижната гореща вода, мисълта на Кенеди се отдалечи. Тя си спомни как се беше почувствала, когато Истън я беше притиснал до стената и беше прошепнал в ухото ѝ.
Гласът му, секси, дълбок, властен, и казваше какво е пропуснала, отказвайки да следва заповедите му.
Но дори и по този начин, той ѝ бе дал още един кратък поглед към това как би се чувствала, ако бъде взета от него. Тялото му беше толкова силно, толкова навито и готово, властта му над нея беше нещо, което Кенеди не можеше да разбере.
Да, Истън беше обективно секси – дори красив. Беше от онези мъже, които караха жените да припадат, беше от онези мъже, които можеха да щракнат с пръсти и жените да се наредят на опашка, за да го прецакат.
Но върху Кенеди той имаше съвсем друго въздействие. Да, тя искаше да прави секс с него, да го направи свой първи любовник. Едва ли щеше да издържи да чака, защото привличането ѝ към Истън беше толкова силно и всепоглъщащо. Само присъствието му я караше да се подмокря – по дяволите, само звукът на гласа му можеше да я възбуди.
Но в чувствата на Кенеди към Истън имаше много повече от просто физическо привличане. Ако беше толкова просто, може би нямаше да е толкова погълната от него, да мисли постоянно за него, да е готова да направи всичко, което поиска – или поне да се опита да направи всичко, което поиска.
Това не беше просто.
Истън я завладяваше не само заради суровия си животински магнетизъм, от който той имаше много, но и заради ума си.
Понякога, когато я гледаше в очите, Кенеди знаеше, че дълбочината на чувствата му към нея обърква и него. Връзката помежду им надхвърляше физическото и стигаше – не искаше и да си помисли – чак до душата.
„Сродни души“ винаги ѝ е звучало като банална терминология. Мразеше да слуша как хората, особено момичетата, говорят за намирането на сродна душа по време на глупавите дискусии в стаята на общежитието в Масачузетския технологичен институт.
Кенеди винаги е била твърде практична, твърде точна в науката и математиката, за да вярва в нещо толкова банално и лекомислено като сродна душа.
Но докато се потапяше в бавно охлаждащата се вода във ваната, тя осъзна, че тази идея вече не ѝ звучи абсурдно. Далеч от това, сега тя чувстваше, че връзката ѝ с Истън е толкова дълбока, толкова дълбока, че нямаше друг термин, който да я опише.
Когато се погледнаха в очите си, и двамата го усетиха. Тя знаеше това.
И дълбоко в себе си предполагаше, че Истън също го знае. Ето защо той беше готов да ѝ даде още един шанс и още един шанс, въпреки че тя вероятно се беше провалила прекалено много пъти за човек, за когото се предполагаше, че е гений.
Излизайки от ваната, Кенеди се почувства подмладена и жива. Беше държала мобилния си телефон близо до себе си, но нямаше никакви текстови съобщения, телефонни обаждания или имейли.
Все пак тя можеше да се надява.
Ако се появеха инструкции, тя щеше да чака, готова да отговори на момента.
След като се подсуши с кърпа, си сложи дезодорант, малко парфюм, малко овлажняващ крем, а после се облече в удобните си фланелени панталони с тениска, и си обу едни топли чорапи. Също така сложи на леглото си един „секси“ костюм, в случай че Истън се свърже с нея. Не искаше да се бави, трескаво опитвайки се да избере дрехи, ако той и кажеше да се срещне с него някъде.
По този начин можеше да и бъде уютно, но и да е подготвена за нощно излизане, ако се наложи.
След като всичко това беше готово, Кенеди грабна една книга и легна на дивана с включен телевизор. Четеше книгата си – мистерия, която не беше твърде взискателна, и от време на време поглеждаше към телевизора гледайки тъпия ситком, който даваха.

Напред към част 2

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!