Кели Фейвър – Под негово владение – Книга 21 – Част 8

***

Тя усещаше вкуса му и дори малко от кръвта му.
Те се смесваха, сливаха се, ставаха едно цяло.
Ето какво означава да си сродна душа, помисли си тя.
По някакъв начин това я развълнува още повече. Вече капеше, а ръцете ѝ се движеха по гърдите на Истън, деликатно, знаейки, че е наранен, и без да иска да му причинява допълнителна болка.
Все пак в един момент, когато целувките и докосването им станаха по-страстни, Истън изсъска от болка.
Кенеди се отдръпна.
– Не си във форма да го правиш точно сега.
– Добре съм – засмя се той, опитвайки се да я успокои. – Не беше нищо, само малко болка.
Въпреки протестите му, тя имаше идея.
– Легни – каза тя строго.
– Кенеди…
– Казах, легни. По гръб.
Той отвори уста, сякаш искаше да продължи да спори, но накрая се отказа.
Може би осъзна колко много е преживяло тялото му. Каквото и да беше, той легна по гръб на леглото, а главата му се облегна на една възглавница.
Тя видя как той въздъхна и разбра, че това е било правилното решение.
– Ще ти помогна да се настаниш удобно – каза тя тихо.
– Удобно ми е – отвърна той.
– Спри да спориш с мен, Истън.
– Ще спра, когато се качиш в леглото при мен.
Тя го пренебрегна и вместо това се зае да го съблече. Той протестираше само малко, но ѝ позволи да свали панталоните и ризата му. Явно го болеше да се движи по определени начини, така че тя трябваше да внимава, когато сваляше дрехите му.
Когато свърши, той лежеше на леглото само по боксерки и дори в сянката тя видя колко натъртено и посинено е тялото му.
Изглеждаше, че дори има няколко изгаряния от цигари на предмишницата си.
Ядоса я мисълта, че тези мъже са го наранили по този начин, и за какво? Какъв е бил смисълът на всичко това?
Нищо не беше постигнато, освен че още хора бяха наранени, пребити и измъчвани. Понякога лудостта на хората я изумяваше.
– Здравей – каза Истън и докосна леко ръката ѝ, докато тя седеше до него на леглото.
Тя се откъсна от размислите си.
– Здравей.
– Не се натъжавай.
– Не съм тъжна. Просто съм объркана от това колко луди могат да бъдат хората и защо се нараняваме един друг без причина.
– Не всички са толкова добри като теб – каза той и тя видя усмивката на устните му дори в тъмнината.
– Аз не съм добра.
– Да, ти си. Ти си най-милата жена, която някога съм срещал. Сърцето ти е огромно и аз искам да бъда достоен за обичта ти.
– Искам да бъда достойна за твоето мнение за мен – каза тя и се усмихна заедно с него.
– Кенеди, ти си повече от достойна.
– Достатъчно – каза тя, а усмивката ѝ се превърна в злобна. – Достатъчно говорене.
– Защо?
– Шшшш. – Тя постави пръста си върху устните му, а след това проследи пътя му по шията, гърдите, корема и накрая стигна до боксерките му.
Бавно, бавно тя плъзна боксерките му надолу по бедрата, които той леко изви, за да ѝ позволи да ги свали.
Пенисът му беше еректирал, пълен, и Кенеди никога през живота си не беше искала нещо толкова силно.
Истън Ратър лежеше гол на едно легло. Тя не можеше да повярва на очите си.
Той ми позволява да се грижа за него във всяко отношение.
Истън най-накрая ми се доверява. Той наистина ми се доверява.
Сега тя беше толкова мокра, и толкова отпусната, свободна и щастлива. Нямаше нищо срамежливо в съществото ѝ, в мислите или движенията ѝ. Имаше само радост, докато обмисляше как да се грижи за мъжа си, как да го накара да почувства любовта, която изпитваше към него.
Почти те загубих, но ти си тук и си всичко, което някога съм искала.
Тя масажираше мускулестите му крака, наслаждавайки се на начина, по който кожата му реагираше на нея, наслаждавайки се на опознаването на красивото му тяло.
Той изстена от удоволствие и тя видя как членът му се втвърдява все повече, ако такова нещо изобщо беше възможно.
Масажираше го до основата, като позволи на лицето си да се приближи достатъчно, за да диша срещу него, а след това изплези език и докосна върха му.
– О, Боже – каза той и тялото му се напрегна от очакване.
Кенеди искаше да го има в устата си, но знаеше, че сега не е най-подходящият момент, още не е дошъл моментът. Продължи да масажира около него, като размяташе мускулите на бедрата му, корема му, усещаше вълните и хребета на стоманената му преса.
Междувременно самата тя се възбуждаше все повече и повече.
Да го докосваш беше почти толкова хубаво, колкото да бъдеш докосван от него. Може би, по свой начин, беше по-добро.
Защото Истън не се доверяваше с лека ръка, а той винаги бе имал пълен и неограничен контрол. За него да допусне този момент беше нещо, което не убягна от вниманието ѝ.
Това беше чест.
Кенеди разтри гърдите му, а след това и раменете му. За момент тя се разпъна върху него и усети как твърдостта му се притиска в путката ѝ и дори през пластовете дрехи това беше почти достатъчно, за да ѝ докара оргазъм.
Тя стисна зъби, като се съпротивляваше.
– Искам те – прошепна той, а ръцете му се издигнаха и погалиха гърдите ѝ.
– Не, още не – каза тя, държейки ръцете му и помагайки му да масажира гърдите ѝ още по-дълбоко. Тя притисна тялото си в ръцете му, усещайки как зърната ѝ се втвърдяват, прехапвайки долната си устна, когато в гърлото ѝ отново се надигна стон.
Искаше пенисът на Истън да се плъзне в нея, да се промуши през гънките ѝ, в дупката ѝ, докато тя се стягаше и свиваше срещу него, докато той не можеше да се движи в нея.
Но сега не беше моментът.
Кенеди слезе от него и отново започна да масажира цялото му тяло.
Истън се отпускаше все повече и повече, дишаше по-дълбоко и тя видя как очите му се затварят, докато мърмори нещо неразбираемо.
– Ти буден ли си или спиш? – Прошепна тя.
– Буден съм – каза той. – Просто се чувствам толкова добре.
– Това не е нищо – каза тя.
А после започна да масажира корема му, като плъзгаше длани все по-близо до слабините му.
Той повдигна бедрата си и огромната му, пулсираща ерекция запулсира към лицето ѝ.
Тя се наведе и позволи на устните си да се допрат до върха му.
– Боже, Кенеди. Ти ме убиваш.
Тя се усмихна, нежно гъделичкайки топките му с върховете на пръстите си, а след това плъзна ръката си нагоре по ствола му, леко опипвайки кожата му.
Той затаи дъх.
Кенеди се наведе и този път взе главата на члена му в устата си.
Усещането на члена му срещу устните и езика ѝ беше нещо, което тя дори не можеше да разбере. Беше усещане за сила, за похот, за пълна и тотална интимност на всяко ниво. Тя отвори устата си по-широко и го пое в устата си по-пълноценно.
Истън извика и раздвижи силно бедрата си.
Тя откъсна устата си от него и започна да плъзга ръка нагоре-надолу по ствола му, който вече беше хлъзгав от слюнката ѝ.
Кенеди отново постави устата си върху члена му, позволявайки му да се движи свободно срещу езика ѝ, докато тя плъзгаше устните си още по-надолу по дължината му. Скоро тя го смучеше свободно, като главата ѝ се поклащаше нагоре-надолу, а едната ѝ ръка хващаше основата на ствола му. С другата ръка притискаше корема му, усещайки дишането му, докато той все повече се приближаваше към кулминацията.
– Господи, това е невероятно – каза той и гласът му затрепери, когато тя засмука по-силно.
Можеше да разбере, че Истън е на път да експлодира.
Всеки мускул в тялото му се скова и той заприлича на здраво навита пружина.
Сега Кенеди беше възбудена и чакаше с нетърпение да се освободи целият, за да ѝ даде течността си. Искаше да го засмуче, да го изпие, искаше той да се изпразни в нея.
И тогава той го направи, но това беше повече, отколкото тя очакваше. Изпразването му изпълни устата и гърлото ѝ, а голяма част от него изтече от ъгълчето на устните ѝ.
Истън продължаваше да се движи и да помпа, като продължаваше да освобождава все повече и повече течност.
– О, Боже – о, шибан ад. – Той се размърда малко, може би от чувствителността след оргазма.
Тя все още смучеше. Не можеше да спре. Искаше всичко. Изсмукваше спермата от члена му, масажираше топките и вала му и се опитваше да изкара още повече.
Когато приключи, Кенеди седна и пое бавно, дълбоко въздух.
– Уау – това беше всичко, което тя успя да каже.
– Не знам какво да кажа – каза ѝ Истън. Той все още дишаше тежко, сякаш току-що беше пробягал една миля с максимална скорост. – Това беше невероятно.
– Не знам какво ми стана.
– Каквото и да е било, надявам се скоро отново да те споходи – каза той, а гласът му беше лек, сякаш се беше освободил от бреме.
Ръката му падна върху стъпалото ѝ и го разтри нежно.
– Трябва да си легнеш сега. Направила си достатъчно за мен. Повече от достатъчно.
– Само ще се измия – каза му тя, стана от леглото и се отправи към банята.
Влезе в банята, която беше свързана със спалнята му. Беше странно, когато тя включи светлината и се огледа.
Намираше се в личното му пространство и все още не можеше да се съвземе от факта, че той ѝ е позволил да бъде там.
Истън Редър не пускаше всекиго да влезе. Тя го познаваше достатъчно добре, за да знае това.
Тогава в съзнанието ѝ заговори нервен глас.
Ами ако той се промени? Ами ако се уплаши и отново се отдръпне?
Стомахът ѝ се стегна, когато вълната от тревога заля организма ѝ. Тя не искаше нещата между тях да се променят. Обичаше да се чувства в безопасност, да усеща, че Истън е неин и тя е негова, и че той би направил всичко, за да я стопли, да я държи и да я обича.
Но Истън беше непредсказуем.
Може би просто е преживял много емоционален период, след като е бил държан против волята си и бит. Може би сега има нужда от теб, но след като се излекува емоционално и физически, ще се върне към старите си навици.
Ще забрави за теб.
Кенеди мразеше да мисли по този начин. Искаше просто да се наслади на момента, да се наслади на интимността, която бяха открили един с друг. Но докато се освежаваше и поглеждаше лицето си в огледалото в банята, я обзе чувството, че няма да може да задържи тази скъпоценна сигурност и комфорт.
Истън ще се промени.
Той няма да бъде винаги такъв.
Самият той ме предупреди.
Когато Кенеди излезе от банята, тя беше напрегната и нервна.
Истън лежеше настрани, с гръб към нея, когато тя се приближи до леглото.
Кенеди свали дрехите си и остави само сутиена и бикините си.
Влезе под завивките и се сгуши от другата страна, чувствайки се така, сякаш всичко вече се е объркало.
Нищо дори не се е случило! Всичко това е в главата ти! Тя се самонаказваше. Но това нямаше значение. Въпреки че нищо не се беше случило, имаше усещане за съдба, за притегателната сила на вселената и за това, че тя може да ги раздели също толкова лесно, колкото и да ги събере.
Знанието за това я ужасяваше.
Истън, сякаш усетил страха ѝ, се обърна в леглото и протегна ръка към нея през празното пространство.
– Ела по-близо – прошепна той.
– Страх ме е.
– Не се страхувай, бебе.
Никога не я беше наричал бебе. Никога не е звучал толкова нежно, толкова грижовно.
Част от страха и се стопи, но не целият. Все пак тя се притисна назад към топлото му, голо тяло. Той се обгърна около нея и тя усети как пенисът му се втвърдява срещу нея, провирайки се между задните ѝ части, докато гърдите му се притискаха в гърба ѝ, а ръцете му се увиваха около тялото ѝ.
Истън притисна устни към тила ѝ и започна да я целува докато ръцете му я хващаха за гърдите.
– Не се страхувай – каза той отново.
– Ще се опитам – съгласи се тя.
А после някак си отпусна хватката си за света и позволи на изтощението да я завладее.
Кенеди дори не осъзнаваше колко уморена е наистина, но докато Истън я държеше и утешаваше, разбра, че хватката ѝ за реалността е била безумна и ужасяваща отчасти защото се е забила почти в земята.
Накрая, когато се унесе, тя се усмихна едва забележимо.
Обичам те, Истън Редър. Обичам те и винаги ще те обичам. Моля те, не ме напускай никога.
Това беше своеобразна молитва. Може би проработи.
Сънят я завладя.

Назад към част 7                                                      Напред към част 9

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!