***
Илайджа взе бутилката с вода, вдигна я нагоре и изля вода върху лицето си.
Тя видя, че е ужасно обгорен по челото, бузите и шията.
– Илайджа, ти си ранен.
Другите също го драскаха с нокти и му казваха да спре.
Но единственото, което той направи, беше да се наведе и да целуне бузата на Кейлийн.
– Обичам те и само теб. Запомни това.
След това се промуши покрай всички и побягна навътре. Нямаше начин да се върне обратно, помисли си Кейлин. Тя усещаше топлината от къщата чак до върха на алеята. Приближаването беше болезнено и тя видя пламъците, които облизваха вратата. Входната врата беше овъглена и почерняла и започна да пада от пантите си.
В този момент пристигнаха първите полицейски и пожарни коли, както и една линейка.
Когато спряха, полицаите веднага принудиха всички съседи да се върнат от другата страна на улицата, включително и Кейлин.
Тя се опита да каже на един от полицаите, че приятелят ѝ е в горящата къща.
– Ще направим всичко възможно да го изведем безопасно – каза полицаят, но той дори почти не я погледна. Бяха се заели с огромен пожар и изглеждаха почти объркани откъде да започнат.
Спешните медици бяха започнали да се опитват да се справят с оцелелите жертви.
Майката и бащата бяха в съзнание, но не се справяха много добре. Особено майката изглеждаше така, сякаш има проблеми с дишането. Сложиха кислородна маска на лицето ѝ.
Съпругът ѝ беше силно обгорял по гърдите и ръцете и те бяха срязали ризата му, за да започнат веднага да обработват раните.
На мястото на инцидента пристигнаха още полицейски и пожарни коли.
Докато минутите продължаваха да минават, Кейлин започна да изпитва болното, потъващо усещане, че Илайджа най-накрая се е върнал в къщата твърде много пъти.
Чувстваше се все по-зле и по-зле, докато гледаше как пожарникарите се борят с пламъците с гигантските си маркучи, пръскайки горните прозорци и в предната врата.
Защо трябваше да продължава да се връща вътре? Нима спасяването на трима души не му беше достатъчно? Нима Кейлийн не беше достатъчна причина да се опита да оцелее още един ден?
Знаеше, че е бил смел, но болките, които отекваха в душата и, и казваха, че смелостта му няма да и помогне да преодолее болката от загубата на единствената ѝ истинска любов.
А на пожарникарите им отнемаше цяла вечност да влязат в самата къща. Беше чула как съседите отчаяно се опитват да им кажат, че Илайджа и дъщерята тийнейджърка са вътре, а полицаите и пожарникарите само повтаряха фразите, че правят всичко по силите си и накрая ще влязат, щом стане по-безопасно.
Около шест или седем от тях действително се приближаваха към входната врата на къщата, когато се случи немислимото.
Покривът, който беше почернял, пушеше и изглеждаше все по-отслабнал, изведнъж се срина навътре, срутвайки се като нищо повече от овъглено парче хартия.
Половината от къщата беше разрушена за миг.
Ужасен плач се разнесе от един човек близо до линейката и Кейлин погледна, за да види, че това е майката.
– Не! – Извика тя, захвърли кислородната си маска и се опита да се пребори с медиците и полицаите, сякаш искаше сама да влезе в къщата.
Шепотът и разговорът подсказаха на Кейлин, че най-лошите ѝ страхове са се сбъднали. Стаята на дъщерята се намираше на онзи втори етаж, онзи, който беше заличен, когато покривът се срути.
Какви бяха шансовете Илайджа да не е бил там, опитвайки се да измъкне момичето, когато покривът се е срутил? Кейлин се чудеше.
Ако изобщо беше стигнал дотам.
Разрушаването на конструкцията бе накарало властите да бъдат още по-предпазливи при влизането в къщата. Те продължаваха да се борят с пламъците с помощта на маркучи.
Кейлин се насочи към линейката, където съпругът спореше с един полицай, докато се опитваше да утеши хлипащата си съпруга.
– Някой трябва да влезе там – каза съпругът.
– Слушайте, в момента е твърде опасно – каза му полицаят. – Ако нашите хора бяха вътре, когато покривът се срути, дъщеря ви нямаше да е в по-голяма безопасност и щяхме да имаме само още куп жертви.
– Тя ще умре, ако никой не се опита – каза съпругът, придържайки жена си с една ръка. – Не можеш ли поне да опиташ?
– Виж, правим всичко възможно и мога да ти обещая…
Изведнъж се разнесе вълна от писъци и викове на зрителите. Всички се обърнаха, за да видят какво се случва.
– Някой излиза! – Чу Кейлин.
– О, боже мой! – Извика друг човек.
Кейлин видя, че по някакъв невероятен начин Илайджа се бе появил отново от входната врата на къщата, като буквално носеше безжизненото тяло на дъщерята на раменете си.
Той се срина на земята, а след това полицаите и пожарникарите бяха навсякъде над тях и настана стълпотворение.
Мигновено около него имаше хора – полицаи, пожарникари, спешни медици, а сега и съседите се тълпяха по-близо. Всички искаха да се доближат до действието, искаха да разберат дали момичето е живо и всички говореха за героя, който три пъти бе влизал в горящата къща, за да спаси хората, блокирани вътре.
Кейлин се опита да се промуши през тълпите от хора, за да стигне до Илайджа, но това беше почти невъзможно.
Пожарникарите все още се бореха с огъня, а полицаите енергично се опитваха да изтласкат тълпата назад.
Появяваха се все повече хора и дори на мястото на инцидента беше пристигнал новинарски екип с камери и репортери.
– Извинете, аз съм неговата приятелка – на практика изкрещя Кейлин, докато се буташе и маневрираше покрай зяпачите.
Един полицай се опита да я спре да се приближи.
– Извинете, трябва да останете назад – каза ѝ той.
– Това е гаджето ми – каза тя, опитвайки се да извие врат, за да види дали Илайджа е добре. Вече беше достатъчно близо, за да го зърне, но можеше да види само малко от ръката на Илайджа, тъй като имаше струпване на хора, които се грижеха за него и за момичето, което беше изнесъл от къщата.
– Кой е приятелят ви, госпожо? – Попита полицаят.
– Той – каза тя и посочи. – Този, който спаси онези хора. Трябва да разбера дали е добре.
Полицаят погледна през рамо и после обратно към Кейлин, преди да извади радиостанцията, прикрепена към ризата му, и да заговори в слушалката.
Тя не можа да чуе какво мърмори в него. Той отново я погледна.
– Как се казвате, госпожо?
Кейлин се поколеба.
Когато офицерът видя това, той извърна очи.
– Моля, отстъпете, моля, отстъпете…
– Казвам се Кейлин.
Полицаят я погледна, без да се впечатли.
– Добре. Все пак трябва да се отдръпнеш от другата страна на улицата, Кейлин. Не е безопасно толкова близо до огъня.
– Вижте, аз съм негова приятелка и няма да отида никъде, докато не ми позволите да го видя и да разбера дали е добре.
Полицаят въздъхна.
– Хайде – каза той и я поведе бързо към мястото, където парамедиците работеха върху Илайджа.
Тя сложи ръце на устата си, когато го видя да лежи на земята в полусъзнание, лицето му беше почерняло от дима и пепелта, ризата му беше отрязана от торса поради факта, че се беше впила в кожата му от горещината.
– Ще се оправи ли? – Каза тя, като се опитваше да овладее паниката, която се надигаше в гърдите ѝ.
Един от медиците се обърна и я погледна, докато се опитваше да постави кислородна маска на Илайджа.
– Извинете ме, трябва да разчистим сцената. Не можем да го направим точно сега.
– Тя казва, че е негова приятелка.
– Аз съм неговата приятелка – поправи го Кейлин. – Не лъжа за това.
Илайджа вдигна глава, отвори очи и я погледна.
– Здравей, момиченце – каза той, а гласът му дрезгавееше. Той ѝ се усмихна.
– Трябва да лежите и да мълчите, сър – каза му санитарката.
Полицаят се обърна към нея и сега лицето му беше по-загрижено.
– Била ли си изобщо в къщата? – Попита я той, като я огледа внимателно. – Наранена ли сте по някакъв начин?
– Не, не съм влизала вътре. Бях навън с всички останали.
Полицаят я придружи леко встрани от тълпата.
– Приятелят ви направи нещо много смело тази вечер, ако това, което ми казват хората, е вярно. Казват, че е влязъл в горящата къща и е спасил трима души.
– Четирима – поправи го Кейлин.
– Четирима? – Очите на офицера се разшириха.
– Да. Искам да кажа, че е влязъл само три пъти, но е спасил четирима души – майката и бащата, малкото момиченце и по-голямата дъщеря. Тя ще живее ли?
– Слушайте, не знам. Просто се опитвам да държа тази тълпа под контрол. – Офицерът ѝ се усмихна. – Но по-добре се пригответе, защото след тази вечер той вероятно ще стане известен.
– Известен? – Попита Кейлин, а в тялото ѝ се прокрадна странна тревога.
– Това, което направи този човек, не прилича на нищо, за което някога съм чувал, на нищо, което някога съм виждал. Казват, че някой го е заснел на видео. Ще го има в YouTube и тогава сигурно половината свободен свят ще го е видял. Помниш ли думите ми – до утре следобед милиони хора ще знаят името му.
– По дяволите – каза Кейлин.
– Гадно е – засмя се полицаят.
Кейлин си помисли, че полицаят нямаше да се смее, ако беше разбрал защо тя е толкова зашеметена. В края на краищата последното нещо на света, от което Илайджа се нуждаеше точно сега, беше милиони хора да научат името му и да разберат, че е издирван от полицията заради бягство от затвора.