***
Когато Илайджа каза на Трей, че ще приемат предложението му, приятелят на Илайджа се усмихна доволно.
– Добре – каза той.
Трей беше в мазето и опаковаше всичките си наркотици в малка чанта за съобщения, така както Кейлин можеше да опакова дрехите за еднодневно пътуване. Непринудеността, която проявяваше, беше белег на човек, който е правил това милион пъти преди.
Кейлин се прегърна и изведнъж почувства, че ѝ е много студено.
– И така, всичко ли е наред? – Попита Илайджа.
– Има само един малък проблем – каза Трей и се изправи на крака, след като затвори капака на чантата си.
Чудесно, помисли си Кейлин. Започваме.
– Проблем? – Попита Илайджа, а гласът му бе оцветен в нетърпение. – Мислех, че вече сме се справили с проблемите. Мислех, че сме се разбрали.
– Работата е там, че моето момче току-що се обади и ме изостави.
– Какво момче? – Попита Илайджа.
– Моето крило. Моят мускул.
Илайджа поклати глава.
– Не би трябвало да имаш нужда от мускули за това. Това е шибана трева, пич. Ти не си Джони Деп в „Подуене“.
Трей се засмя.
– Много смешно. – Усмивката му избледня, докато слагаше ръце на бедрата си. – Работата е там, че това е много трева. Най-голямата ми сделка от около година насам. А тези момчета, на които продавам, не мисля, че ще ме прецакат – но и не искам да се появявам със слаб вид.
– Не – каза Кейлин и пристъпи напред. – В никакъв случай.
– Дори не знаеш какво исках да кажа – каза и Трей.
– Ще помолиш Илайджа да дойде с теб.
Трей се усмихна.
– Предполагам, че си знаела.
Илайджа погледна към Кейлин, после обратно към Трей.
– Тя е права. Няма да го направя, Трей. Никога не си казвал, че това е част от сделката.
Трей въздъхна.
– Добре. Знаеш ли какво? Прав си. Не мога да искам от теб да се намесиш и да изложиш врата си на риск заради мен по този начин. Въпреки че бих ти платил двойно – хиляда долара.
Илайджа се поколеба.
– В никакъв случай – отвърна Кейлин. – Предпочитам да не взема нищо и да умра от глад.
– Тя е права, Трей. Започвам да чувствам, че са ме подгонили тук.
– Това никога не е било моя план – каза Трей и цветът в бузите му се покачи. – Не съм планирал ти и момичето ти да се появите в къщата ми и да молите за място, където да се скриете от полицаите. И не съм планирал тя да слезе тази сутрин и да види скривалището ми с трева. И определено не съм планирал и момчето ми да ме напусне в последната минута.
– Това, че момчето ти се е отказало, не е мой проблем – каза Илайджа.
– Знам. – Трей поглади брадата си. – Слушай, само ми направи една услуга.
– Какво сега?
– Всичко, което искам, е да караш до мястото и да бъдеш моето наблюдение.
– Не – каза отново Кейлин.
– Твоето наблюдение? Какво означава това?
– Няма да бъдеш в никаква опасност, човече. Обещавам. Аз ще съм този, който ще влезе и ще поеме целия риск. Можеш да вземеш собствената си кола и да отскочиш, когато ти се прииска. Но ако можеш да държиш под око улицата за всеки случай… – Трей преглътна и на Кейлин ѝ се стори, че изведнъж изглежда много уплашен. Трей приличаше по-скоро на млад тийнейджър, който се е наговорил за нещо, което всъщност дори не е искал да прави.
– Мислиш ли, че тези момчета ще те ограбят? – Попита го Илайджа.
– Не, разбира се, че не. Но ако можеш просто да наблюдаваш от безопасното място в колата си и да ми изпратиш съобщение, ако нещо изглежда съмнително.
– Дори и да го направя, няма да е навреме, за да спрем нещо – каза му Илайджа. – Ако тези момчета искат да те изнасилят, нищо няма да стане, ако ти изпратя съобщение.
– Това ми дава шанс да се боря – каза Трей. – И ми дава известна увереност, като знам, че ти си там и ми пазиш гърба.
– Не мога да се намеся – каза му Илайджа. – Ако нещо се случи, аз няма да съм там, за да ти помогна.
– Разбирам те. Просто бъди моето наблюдение. Можеш ли да ми направиш една последна услуга, братко? Така или иначе ще ти платя една хиледарка. Дори и да не влезеш вътре с мен.
Кейлин отново поклати глава с „не“.
– Добре – съгласи се Илайджа. – Но аз се държа далеч и ако дори имам странното усещане, че искам да си тръгна, си тръгвам. Извинения.
– Разбира се – каза Трей и изражението му се проясни.
– И в момента, в който всичко свърши, ти ни плащаш и ние си тръгваме. Повече няма да се бавим с парите – каза му Илайджа. – Сега съм смъртно сериозен.
– Имаш го. – Трей го потупа по гърба и му подаде ръка, за да я стисне.
Илайджа му подаде ръка.
– По дяволите, надявам се да не ме накараш да съжалявам за това, Трей.
– Няма да го направя, братко. Няма да го направя.
Когато се върнаха на горния етаж, Кейлин беше тиха. Илайджа я погледна, докато приготвяха нещата си за тръгване.
– Знам, че това не ти харесва, както и на мен – каза ѝ Илайджа.
– Разбирам защо го правиш, но вътрешно се чувствам зле. Нещо не е наред с него.
– Съвсем скоро ще бъдем далеч от него.
– Не достатъчно скоро за мен.
Не си казаха нищо повече и не им отне много време да се приготвят и да отидат до колата, след което зачакаха отвън Трей, който им беше казал, че ще е готов след малко.
Мръсните кучета си играеха наблизо, ръмжаха и лаеха, като накрая започнаха да се бият за кост, преди отново да избягат в гората.
Денят беше студен и облачен, а времето изглеждаше мрачно, тъй като духаше студен вятър, достатъчно силен, за да накара Кейлин да трепери.
Илайджа я обгърна с ръка и я придърпа към себе си.
– Добре ли си?
Тя кимна, без да го мисли.
– Да, просто ми е студено.
– Хайде, да почакаме в колата – каза той.
Влязоха в колата, а Трей излезе малко след това. Беше облечен с малко обемисто за времето яке и той посегна към палтото си, сякаш за да се успокои, преди да преметне през едното си рамо каишката на чантата за съобщения и да продължи към колата.
– Той има пистолет, нали? – Попита Кейлин. – Ето защо бъркаше в якето си.
Илайджа кимна, наблюдавайки как Трей им маха, преди да се качи в колата си.
– Да, той носи.
– Чудесно – промълви Кейлин. – Може би можем да бъдем съучастници в убийство и сделка с наркотици. Няма ли да е забавно.
– Не казвай това… дори не се шегувай с него – каза Илайджа.
– Не се шегувам.
Илайджа спря колата зад Трей и започна да го следва обратно по черния път към главното шосе.
– Трей няма да убие никого.
– Тогава защо носи пистолет?
– Защото се страхува. Той е параноик, както винаги.
– Надявам се да си прав. – Тя се прегърна отново и погледна през прозореца, опитвайки се да си внуши, че ще отиде някъде другаде, където и да е, но не и там, където се намираше.
Просто искаше да прескочи напред до момента, в който всичко това щеше да приключи и тя и Илайджа най-накрая щяха да бъдат заедно в мир.
Назад към част 3 Напред към част 5