Кели Фейвър – Принудени – Белези – Книга 7 – Част 1

Очите на Трей бяха опасни, когато той се приближи към нея в мазето, и Кейлин се изплаши, докато се отдръпваше от него.
Ще я чуе ли Илайджа, ако изкрещи? Ще успее ли Илайджа изобщо да слезе там навреме, за да спре Трей от това, което се канеше да направи?
– Опитваш се да ме изкараш Дони Браско? – Попита Трей, приближавайки се на няколко метра от мястото, където стоеше Кейлин, ноздрите му пламнаха, а бузите му бяха червени.
– Аз не знам за какво говориш, Трей. – Спомените за Джейсън изплуваха в съзнанието ѝ, изтръпнаха ръцете и краката ѝ, а сърцето ѝ заби по-бързо.
– Ами по-добре ми кажи какво, по дяволите, правиш долу в мазето ми и ми надничаш в гащите – каза и Трей. – Защото ме караш да мисля за най-лошото в момента.
– Слязох долу, за да си направя чаша кафе. Това е всичко. Бях препила от снощи.
Трей поглади брадата си и я погледна. Очите му бяха широко отворени, стрелкаха се от една страна на друга, а после спираха да гледат недоверчиво Кейлин.
– Глупости.
– Кълна се – каза тя и вдигна ръка, сякаш се кълнеше в Библията.
– Проверих скенера си и новините – каза Трей. – Нямаше нищо за Илайджа, изобщо нищо. Откъде да знам, че вие двамата не сте си измислили тази глупост, че е най-издирваният престъпник в Америка?
– Защо да го правим? – Каза Кейлин, като се опита да запази гласа си лек. Осъзнаваше, че Трей е параноик, и трябваше да го държи спокоен достатъчно дълго, за да каже на Илайджа и да се измъкне оттам. – И никога не сме ти казвали, че е най-издирваният престъпник в Америка или нещо подобно. Просто ти казахме, че полицията го издирва.
Очите на Трей се разшириха маниакално.
– Или може би и двамата наистина работите с ченгетата. Може би те са ви изпратили.
– Заради малко трева? – Каза тя, като направи жест към купчините зелени пъпки марихуана на бюрото му.
– Това не е просто малко трева – каза Трей, а гласът му се защити.
– Това е законно навсякъде – засмя се Кейлин. – Това, което имаш тук долу, в днешно време сигурно би ти донесло билет и петдесет долара глоба.
– Тук не е законно, скъпа.
– Не е? – Попита тя.
– Не. Нито за миг.
– Е, имам приятели в Калифорния, които могат да си вземат толкова трева от местния магазин на ъгъла и никой не се интересува от това.
Очите му се свиха.
– Опитваш се да кажеш, че аз съм дребен човек или нещо подобно?
Кейлин знаеше, че рискува, като се държи така, сякаш не смята, че това е нещо голямо, но знаеше, че Трей започва да се съмнява в параноичната история, която беше измислил за нея и Илайджа.
– Не казвам, че сте дребен – каза тя и сви рамене. – Просто казвам, че силно се съмнявам, че ченгетата биха организирали цяла тайна операция, само за да хванат някого, който продава малко марихуана.
– Не знаеш за какво говориш – промълви той, поглади брадата си и погледна към пода. – Знам, че са ме следили. Знам, че DEA се опитва да намери начин да ме приклещи, откакто станах достатъчно голям, за да си проправя път към някои от по-големите дистрибутори.
– Може би – каза Кейлин. – Но „В обувките на Сатаната“ беше за метамфетамини по някаква причина, нали? Искам да кажа, че ченгетата искат да правят арести на метамфетамин и подобни неща. Сигурна съм, че са се съсредоточили върху наистина лошите наркотици като хероин, метамфетамин, крек.
Тя просто се надяваше на Бога, Трей да не продава и някои от тези наркотици.
Но Трей изглеждаше странно победен, сякаш наистина искаше да повярва, че Кейлин е някакъв агент под прикритие, който замисля да го арестува за продажба на марихуана.
Той се обърна и отиде до бюрото си. – Не бива да се шмугваш в къщите на хората по този начин – изсъска той. Все пак голяма част от гнева беше изчезнала от гласа му.
– Да, съжалявам за това – каза Кейлин. – Наистина мислех само за кафе.
– Разбира се, разбирам – каза Трей тихо. Той се взираше в лекарствата си, сякаш изгубен в друг свят.
Тя въздъхна и тръгна към стълбите, като не искаше нищо повече от това да събуди Илайджа и да избягат веднага.
Тази ситуация беше точно това, от което се страхуваше.
– Кейлин, почакай – гласът на Трей я последва.
Тя се обърна, а в стомаха ѝ цъфна тревога.
– Да?
– Няма да споменеш нищо от това на Илайджа, нали?
Кейлин го погледна, като внимателно преценяваше думите си.
– Не виждам защо толкова се притесняваш за това – каза му тя. – На Илайджа дори няма да му пука.
– Да, ще му пука. Познавам Илайджа, той не е толкова хладнокръвен като теб по отношение на целия този бизнес с наркотиците.
Кейлин почти се разсмя. По някакъв начин беше успяла да убеди Трей, че е „хладнокръвна“ по отношение на бизнеса му с наркотици, докато нищо не можеше да бъде по-далеч от истината.
– Добре – каза тя, като установи визуален контакт с Трей. – Засега няма да му казвам нищо.
Раменете на Трей се отпуснаха.
– Благодаря – каза той. – Съжалявам, ако съм се държал малко напрегнато. Знам, че мога да бъда… напрегнат… или каквото и да било друго.
– Няма проблем – отвърна с усмивка Кейлин, след което се обърна и тръгна нагоре по стълбите, а сърцето ѝ все още биеше.

Напред към част 2