Кели Фейвър – Принудени – Болка – Книга 5 – Част 17

***

Кейлин беше прекалено изморена от всичко, което беше преживяла, за да направи нещо друго, освен да лежи на дивана и да гледа телевизия до края на деня.
Илайджа се грижеше за нея, приготвяше ѝ храна и ѝ носеше вода и чай, когато имаше нужда.
По изражението на лицето му тя разбра, че се притеснява за нея.
– Добре съм – каза му тя в един момент – просто съм уморена, това е всичко.
Той се усмихна и седна на ръба на дивана.
– Не се притеснявай за баща ми. Мога да се погрижа за него.
– Не се притеснявам – излъга тя. – Просто имам нужда да си почина психически и физически. Утре трябва да се върна и да направя всичко отначало.
Илайджа отметна косата и от челото ѝ и тя затвори очи.
– Просто спи – каза той. – Почини си.
– Да. Почивам. – Тя въздъхна и се унесе.
Когато се събуди отново, беше много по-късно и Илайджа я вдигна от дивана. Сякаш я носеше с такава лекота, сякаш беше дете в ръцете му.
– Мога да ходя – промълви тя.
– Но не е нужно. Поне не тази вечер.
Тя се усмихна на себе си, чувствайки се успокоена по един много първичен начин. Начинът, по който я носеше в спалнята, беше почти родителски.
Той я сложи в леглото, а след това се качи до нея и я притисна плътно към себе си, а главата ѝ се облегна на гърдите му, слушайки равномерния му сърдечен ритъм.
Когато се унесе, тя можеше да се закълне, че чува шепот в ухото си. Може би това беше въображението ѝ, може би беше сън.
„Обичам те.“

***

– Ти си тиха тази сутрин – каза Илайджа, докато на следващата сутрин вървеше към колата, носейки две чаши кафе, а Кейлин просто се опитваше да постави единия крак пред другия.
– Мускулите ме болят – каза тя, което беше много вярно. Но не това беше причината за тихото ѝ поведение.
Истината беше, че тази сутрин се беше събудила с думите на Илайджа, които все още звучаха в ушите ѝ. Само че не беше сигурна дали го е чула правилно, или си ги е въобразила. Кейлин отчаяно искаше да го попита, но какво щеше да стане, ако грешеше?
Щеше да е неудобно и за двамата.
Тя искаше той да го е казал и искаше също да му го върне. Но проблемът беше, че тя не знаеше как да го обсъди.
Може би той ще се опита да го каже отново.
Да, но фактът, че беше изчакал, докато си помисли, че тя е заспала (ако изобщо го беше казал), правеше да изглежда малко вероятно той да го каже отново в скоро време.
Тя отпи от кафето си и се опита да се държи нормално през целия път до клиниката. Но Илайджа постоянно я поглеждаше, сякаш знаеше, че нещо я вълнува.
Пристигнаха в клиниката и ги извикаха на рехабилитационната сесия. Нокс беше поставил няколко станции, които Кейлин да използва за тренировки. Тя вече беше нервна, с пеперуди в стомаха, очаквайки изтръпващите усилия, които щеше да положи тази сутрин.
Нокс вдигна поглед от мястото, където нагласяше една пейка за тежести.
– Имаш посетител – каза той.
Отначало Кейлин помисли, че има предвид Илайджа. Но в това нямаше никакъв смисъл, защото Илайджа беше с нея и беше с нея и предишния ден.
Тогава тя видя, че някой се е навел и пие от фонтана с вода от другата страна на стаята. Лицето на човека беше скрито, но фигурата му беше много позната. Отначало съзнанието на Кейлин сякаш отказваше да проумее кой е той.
А после човекът се изправи и се обърна, махайки щастливо с ръка.
– Ти сигурно се шегуваш с мен – промълви Илайджа.
– Дина – изръмжа Кейлин.
Какво правеше тя там?
– Ако искаш, ще ѝ кажа да си върви – каза Илайджа, като се движеше така, сякаш искаше да я пресрещне, преди да стигне до Кейлин.
– Не, всичко е наред. Аз мога да се справя с нея.
Той спря и пъхна ръце в джобовете си.
– Сигурна ли си?
– Да, сигурна съм.
Дина се приближи до тях с огромна усмивка на лицето.
– Така че се запознах с треньора ти, Нокс – каза тя, а очите ѝ се разшириха, сякаш за да подскажат, че го смята за много симпатичен.
Нокс вдигна очи.
– Сестра ти наистина се гордее с теб, Каелин.
– Наистина е така, а? – Каза Кейлин, като гледаше внимателно Дина. Дина се държеше прекалено щастливо и дружелюбно.
– Какво, сега не мога да се гордея с по-голямата си сестра ли?
– Можеш, просто е някак странно. – Кейлин седна и се опита да отпочине на болните си крака.
– Слушай – каза Дина, като придърпа един кичур разрошена коса зад ухото си. – Знам, че нещата между нас са били луди. Между всички нас. Но въпросът е, че остарявам и онзи ден осъзнах, че тази наша вражда е нелепа.
Кейлин повдигна вежда.
– Мама ли те изпрати?
– Престани да бъдеш толкова параноична, Кейлин. – Дина сложи ръце на хълбоците си. – Никой не ме е изпращал. Исках да дойда и да те видя. Искам да бъда тук за теб.
– Е, това е странно.
– Странно?
– Фалшиво. Ти си казала много неща за мен на мама и татко. Лъгала си за мен и за Илайджа и сега те го мразят.
Дина коленичи пред нея. Големите очи на Дина бяха по-големи от обикновено и устните ѝ трепереха, докато говореше.
– Знам, че съм била лоша сестра – каза тя.
Кейлин погледна към Илайджа, който само извъртя очи.
Но Дина продължи, а гласът ѝ беше изпълнен с емоции.
– Работата е там, че толкова дълго време ти бях ядосана. Нямаш представа.
Нокс сякаш беше приключил с подготовката за тренировката ѝ. Той ги погледна несигурно.
– Вероятно трябва да започнем.
Кейлийн погледна назад към сестра си. Дина изглеждаше искрена, но на Кейлин ѝ беше трудно да разбере какво беше довело до внезапната промяна на мнението ѝ.
– Слушай, трябва да направя тази тренировка. Може ли да поговорим по-късно?
Дина кимна и избърса очите си.
– Да. Разбира се. Просто се държа прекалено драматично.
– Наистина искам да поговорим. След като свърша?
– Разбира се. – Дина седна наблизо с преметната през рамо чанта, извади мобилния си телефон и започна да пише съобщения.
Илайджа свали якето си и се изправи, за да помогне на Кейлин да се окуражи, докато тренираше.
Нокс стоеше от другата ѝ страна и ѝ говореше за различните тренировъчни станции.
– Това по същество е кръгов режим, точно като този, който можеш да правиш във всяка фитнес зала. Просто съм го пригодил за твоите нужди, Кейлин.
Тя си помисли, че той също така я е пригодил така, че да я направи възможно най-уморена и неудобна. Независимо дали беше на стационарното колело, или правеше раменни преси с трикилограмови гирички, или се опитваше да направи половин дузина лицеви опори, имаше чувството, че постоянно е на ръба на пълната умора и мускулната недостатъчност.
Потта се стичаше по лицето ѝ още след първия кръг от тренировката. И тогава Нокс ѝ даде три минути почивка, за да пие вода, след което я накара да започне кръга отначало.
Докато пиеше вода, Дина ѝ вдигна палец.
– Толкова се гордея с теб! – Каза тя.
– Благодаря – каза и Кейлин и след това изпи останалата част от бутилираната вода. Илайджа коленичи до Кейлин и масажира прасците ѝ. Тя го погледна и се усмихна. – Ти си моят герой.
Докато работеше върху най-проблемния ѝ мускул на прасеца, той ѝ се усмихна в отговор.
– Чувството е взаимно, момиченце. Ти се кефиш.
– По-скоро ме ритат по задника.
– Времето за почивка свърши – каза Нокс, плясна с ръце и се заизкачва напред-назад като сержант.
– Ще изтичам до тоалетната – каза Илайджа. – Добре ли си?
Тя кимна.
– Добре съм. Добре съм. Можеш да ме оставиш сама за пет секунди, нали знаеш.
– А какво става с нея? – Каза той, кимвайки в общата посока на Дина.
Кейлин погледна скришом към сестра си, която пишеше на телефона си, забравила за света около себе си.
– Тя е досадна, но е добре.
– Добре, просто имам странно усещане. Не ѝ се доверявам.
Илайджа отиде в банята, а Кейлин се върна към тренировките по кръгова линия. Следващото преминаване беше още по-трудно. В един момент тя спря по средата на една серия скокове, сигурна, че ще повърне, но чувството премина.
След нещо, което изглеждаше като цяла вечност, сесията най-накрая приключи.

Назад към част 16                                              Напред към част 18

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!