Кели Фейвър – Принудени – Болка – Книга 5 – Част 18

***

– Справи се невероятно – каза Нокс, усмихвайки се, но сдържано. Не я докосна и не и предложи дори петица. – Ще се видим тук утре?
– Да, задължително – отвърна Кейлин и потупа лицето си с кърпа.
Дина веднага се приближи до нея.
– Напълно съм захласната от това колко усърдно работиш, сестричке.
– Благодаря, сестричке – засмя се Кейлин, като всячески се опитваше да не показва нетърпението си.
– Слушай, знам, че казах, че можем да поговорим след тренировката ми, но наистина съм изморена. Мога ли да се отметна?
– О, разбира се – каза Дина и ѝ махна с ръка. – Така или иначе трябваше да се прибера вкъщи. Мама и татко искат да обядваме, така че…
Кратко чувство на разочарование и отхвърляне обхвана Кейлин, когато си представи как семейството ѝ се събира на вечеря, без да я покани. Но после си спомни, че така или иначе не би искала да се присъедини към тях.
Не и след всичко, което бяха казали и направили.
– Може би ще можем да поговорим по телефона по-късно тази седмица – предложи Кейлин, но знаеше, че това няма да се случи.
– Определено. Ще ти пиша. – Дина се наведе към нея и я прегърна. – Истината е, че толкова много ми е жал за теб – прошепна тя.
Веждите на Кейлин се смръщиха.
– Какво?
– Трябва да бягам – захили се Дина и бързо излезе от клиниката.
Илайджа облече якето си и се приближи до Кейлин, докато сестра ѝ се измъкваше от стаята.
– Какво и стана?
– Нямам представа. Но преди да си тръгне, тя каза нещо странно.
– Какво каза?
– Мисля, че каза, че и е жал за мен. Но беше наистина странно. – Кейлин сложи ръка на корема си. Сега в нея бълбукаха възли на напрежение и странно усещане за страх.
– Не я оставяй да се добере до теб. Тя просто се опитва да натисне копчетата ти. – Той хвана ръката на Кейлин и след това се отправиха към изхода.
Не след дълго се качиха в пикапа и потеглиха към дома.
– Не мога да се отърва от това ужасно чувство – каза Кейлин.
Илайджа превключи пикапа на по-висока предавка, когато навлязоха в главния път.
– Заради сестра ти?
– Не съм сигурна.
Той въздъхна.
– Вероятно просто отново си физически и психически изтощена. Работиш твърде много.
– Може би – каза Кейлин със съмнение. Имаше нещо нередно. Дина беше дошла по някаква причина и ако само можеше да разбере каква е тя…
– Сериозно съм изумен колко добре се справяш с това – каза Илайджа. – Никой не може да повярва колко бързо си се възстановила. Нито лекарите, никой.
– Благодаря – каза му тя. – Обаче само искам да те впечатля – пошегува се тя.
Той я погледна за дълъг момент.
– Ти правиш нещо повече от това да ме впечатляваш, Кейлин. Възхищавам се на теб, на твоята сила, на това колко много те е грижа и какъв човек си.
Докато говореше, Кейлин погледна в страничното огледало на колата и забеляза, че отзад се приближава полицейска кола. Тя все още беше на една или две коли от тях – вероятно нищо.
Но тя не можеше да се отърси от ужасното чувство в стомаха си.
– Мислех за това колко много означаваш за мен – продължи Илайджа. – И трябва да ти кажа нещо. Това е нещо, което ти казвам понякога, когато спиш, но сега искам да ти го кажа наистина.
Тя го погледна, знаейки, че той ще каже думите, които тя умираше да чуе.
Но тъкмо когато той отвори уста, за да ги каже, зад гърба им се разнесе силна сирена.
Той погледна в огледалото за обратно виждане.
– Какво, по дяволите?
– Дина – каза Кейлин.
– Какво имаш предвид? – попита той. – Какво е направила?
– Не съм сигурна. Но е направила нещо. – Кейлин се замисли за отговора. Знаеше, че е жизненоважно да го разбере, тъй като Илайджа отби встрани от пътя, а полицейската кола спря зад него.
– Чист съм – каза Илайджа. – Нямам оръжие, наркотици, пари – нищо. Точно както ти обещах.
– Вярвам ти – каза Кейлин. Тя едва дишаше.
Полицаят слезе от колата си и се приближи до тях, докато Илайджа свали прозореца си.
– Направих ли нещо нередно, офицере? – Попита Илайджа, докато подаваше на полицая шофьорската си книжка и регистрацията си.
– Вие сте Илайджа Даниелс? – Каза полицаят, изучавайки свидетелството за правоуправление.
– Да, сър. – Илайджа изглеждаше объркан.
– Бихте ли имали нещо против да излезете от автомобила, господин Даниелс?
– Аз направих ли нещо?
– Имам основателна причина да подозирам, че притежавате крадена собственост, сър. Сега, моля, излезте от автомобила си. – Полицаят сложи ръка върху приклада на пистолета си.
Илайджа поклати глава.
– Това е лудост.
Кейлин беше онемяла, наблюдавайки го като на забавен каданс. Илайджа излезе от колата и полицаят продължи да го претърсва, като го питаше дали има наркотици, игли или оръжия у себе си.
Илайджа отговори, че няма.
Точно тогава полицаят бръкна в джоба на якето на Илия и извади нещо от него.
– Господине, знаете ли на кого принадлежи това? – Казал полицаят и показал на Илайджа това, което бил извадил от джоба му.
– Това е… не съм го вземал – каза Илайджа.
– Господин Даниелс, моля, поставете ръцете си зад гърба.
– Сигурно ми го е подхвърлила – каза Илайджа.
– Сложете ръцете си зад гърба. Вие сте арестуван за притежание на крадена вещ.
Кейлин изпищя.
– Илайджа!
Илайджа се обърна и я погледна.
– Дина е сложила кредитната си карта в джоба на якето ми – каза той, лицето му беше бледо. Изглеждаше съсипан по начин, който изненада дори Кейлин.
Никога досега не го беше виждала да изглежда толкова съкрушен.
– Господин Даниелс, имате право да запазите мълчание – започна полицаят.
Илайджа се засмя горчиво. Той отново погледна към Кейлин.
– Ще отида в затвора – каза ѝ той.
Тя не можеше да говори.
– Но ти знаеш, че те обичам, нали? – Попита Илайджа.
– Аз също те обичам – каза тя, без да е сигурна, че я е чул. Полицаят започна да го води обратно към патрулната кола.
Тя наблюдаваше как Илайджа беше принуден да седне на задната седалка. Видя тъмния му силует в колата.
Сърцето ѝ се късаше.
Той най-накрая беше казал думите.
А сега го нямаше.

Назад към част 17

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!