Кели Фейвър – Принудени – Болка – Книга 5 – Част 5

***

Накрая очите ѝ се затвориха, но тя ги отвори отново.
Накрая червенокосата сестра се върна с друга жена, която изглеждаше много раздразнена, сякаш я бяха измъкнали от нещо много важно, за да върши нещо, което тя смяташе за маловажно.
– Разбирате ли, че често пъти пациентът в кома отваря очи, дори издава звуци, а това не означава, че всъщност е буден и осъзнат – каза напрегнатата жена.
– Знам това – каза червенокосата медицинска сестра. – Но това е различно.
Раздразнената жена имаше къса тъмна коса и бенка над устните. Тя въздъхна от нетърпение и отиде до леглото на Кейлин, като я погледна отгоре.
– Кейлин? Чуваш ли ме? – Тя щракна с пръсти пред лицето на Кейлин и после настрани.
Погледът на Кейлин проследи пръстите ѝ до новата област, където тя щракна. Очите на медицинската сестра се свиха. После премести ръката си и щракна отново. Очите на Кейлин проследиха ръката ѝ.
– Добре, бяхте права да ме доведете тук, Хелън.
Кейлин осъзна, че Хелън трябва да е името на червенокосата медицинска сестра.
Напрегнатата медицинска сестра извади малко фенерче и го светна в очите на Кейлин, като го движеше напред-назад.
– Тя следва – радостно извика Хелън.
– Това не означава непременно, че е излязла от комата си. Трябва да направим по-обстойни изследвания.
Напрегнатата медицинска сестра си тръгна, а Хелън остана до Кейлин и я погали по косата.
– Тя е малко дръпната – прошепна Хелън и се усмихна. – Но пък е доста добра в работата си.
Няколко минути по-късно в стаята влезе лекар. Беше много млад – изглеждаше току-що завършил гимназия.
– Здравейте, аз съм д-р Амит Рамачандран – каза той.
– Аз съм Хелън, асистент медицинската сестра.
– Здравей, Хелън – каза той, като почти не я погледна. Той изучаваше Кейлин с големите си кафяви очи. Тъмната му коса беше сресана назад, но няколко кичура висяха над челото му. – И така, изглежда, че смятаме, че госпожица Мърфи започва да се събужда от комата си. Така ли е?
– Да, забелязах, че ме гледа, а когато и говорех, като че ли малко вокализираше, сякаш се опитваше да общува с мен.
– Ами, да. – Амит се приближи и се наведе към Кейлин. – Чуваш ли ме, Кейлин? Кажи „да“, ако можеш.
Тя беше изтощена. Очите ѝ искаха да се затворят, но знаеше, че е важно да остане будна. В противен случай наистина щяха да повярват, че все още е в кома. Опита се да каже „да“, но ѝ беше толкова трудно да издаде дори звук. Все пак опита. Събрала последната си енергия, тя се опита да изтласка думата „да“.
Всичко, което излезе, беше мърморене, въздишка.
Но веждите на лекаря се вдигнаха, когато тя издаде своя звук.
Хелън се усмихна многозначително.
– Казах ви, че е будна.
Амит погледна обратно към Кейлин, изражението му сега беше по-напрегнато.
– Кейлин, ние сме тук, за да ти помогнем. Намираш се в Бостънската градска болница, в нашето отделение за интензивно лечение. През последните няколко дни си в кома, но за теб се грижат най-добрите лекари в света.
– И медицински сестри – добави Хелън.
– Извинете?
– Казахте, че има най-добрите лекари в света. За нея се грижат и едни от най-добрите медицински сестри в света.
Устните на Амит се свиха в нещо, което приличаше на усмивка.
– Да, Кейлин, най-добрите медицински специалисти в света са тук, за да се уверят, че ще се възстановиш възможно най-пълноценно. Как ти звучи това, Кейлин? Добре ли е?
Тя искаше да кимне с глава, но само примигна. Сега просто имаше нужда да спи. Те ѝ вярваха – знаеха, че се е събудила от комата.
– Трябва да направя няколко теста, Кейлин – каза Амит. – Сигурен съм, че си объркана и уморена, а може би и малко уплашена, че някои от двигателните ти функции все още не са се възстановили. Всичко това е напълно нормално. Ти си в съвсем начален стадий на това нещо. Имала си травматично мозъчно увреждане и си голяма късметлийка, че си жива. Така че сега ще са необходими известно време и усилия, за да започне процесът на оздравяване. Разбираш ли ме?
Искаше ѝ се той просто да спре да говори, но беше успокояващо да го чуе да казва тези неща. Тя се опита да каже „да“. И отново всичко, което излезе от устните ѝ, беше шепот на стон.
Хелън плесна с ръце.
– Тя се опитва да ти отговори!
Амит скръсти ръце зад гърба си.
– Със сигурност изглеждаше, че се опитва да говори. – Той погледна надолу към ръцете ѝ. – Можеш ли да помръднеш един пръст за мен, Кейлин?
Кейлин преглътна. Това беше мъчение, нали? Само да държи очите си отворени, беше като да пробяга последната миля от маратон, а тук този мъж и казваше да помръдне цял пръст! Но тя се залови за това.
Просто раздвижи пръста си, Кейлин. Лесно е. И бебето може да го направи.
Тя съсредоточи цялото си внимание върху лявата си ръка, тази, която се виждаше от лекаря. И сякаш огромна тежест, камък, падна върху ръката ѝ, смазвайки я под тежестта си.
Само направи малко движение за лекаря, това е всичко, и после можеш да спреш.
По челото ѝ избликна пот. Пулсът ѝ се ускоряваше, за което свидетелстваше пиукането от монитора, което започна да се увеличава.
Хелън го забеляза.
– Тя се напряга – каза Хелън.
Амит погледна към монитора и после обратно към Кейлин.
– Само един пръст и засега ще спрем.
Тя усещаше как вътрешно трепери от напрежението. Но с обещанието, че ще може да спре да натиска толкова силно, ако изпълни това, което се иска от нея, Кейлин положи допълнителни усилия и вложи всичко от себе си, за да отмести показалеца си от леглото.
Точно когато си мислеше, че ще трябва да се откаже, точно когато беше сигурна, че нищо няма да помръдне, показалецът ѝ започна да се повдига. Преди да се усети, Кейлийн вдигна пръста си така, че той сякаш се насочи към краката ѝ.
– Красиво направено – каза Амит.
Пръстът ѝ падна на леглото и тя затвори очи.
– Мисля, че това беше много трудно за нея – каза Хелън.
– Да, и много ще ѝ е трудно през следващите дни – отвърна лекарят. – Извинете ме, трябва да отида да обсъдя случая ѝ с лекуващия лекар.
Кейлин беше просто щастлива, че най-накрая ще може да си почине.
Просто да си почина, това е всичко, което искам, помисли си тя.
Но всъщност не беше вярно, че почивката е всичко, което искаше. Имаше нещо – не, някой – друг.
Илайджа.
Името му беше като молитва. Илайджа.

Назад към част 4                                                              Напред към част 6

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!