Кели Фейвър – Принудени – Болка – Книга 5 – Част 9

***

Да го наречеш неудобен беше слабо казано.
Монро беше обяснила на майката на Кейлин, че е време да пусне Илайджа в болничната стая. Беше казала на родителите на Кейлин категорично, че дъщеря им изразява твърдо желанието си Илайджа да я посети. Освен ако не докажат пред съда, че Кейлин вече не е умствено компетентна, те не можеха да и попречат да го приеме в стаята.
Не след дълго Илайджа се върна за постоянно.
Семейството на Кейлин на практика го игнорираше. Е, Дина не го игнорираше точно – тя правеше своите малки подмятания и коментари, за да се опита да влезе под кожата му.
На Илайджа сякаш не му пукаше.
От момента, в който го пуснаха в стаята ѝ, той се беше съсредоточил изцяло върху Кейлин. Веднага беше на нейна страна.
– Добре ли си? – Попита той.
Тя кимна с благодарност и стисна ръката му, когато той я постави върху нейната.
– Уморена – прошепна тя.
– Не се преуморявай – каза Илайджа и се усмихна. – Ще имаме много време заедно, така че просто се успокой, момиченце.
Веднага усети как цялото ѝ тяло се отпуска по начин, който не се беше случвал досега. На лицето ѝ се появи усмивка на пълно и неподправено щастие.
Всички в стаята я видяха, включително и Монро, който се приближи и погледна Илайджа.
– Ти си нейният човек – каза му тя.
– Аз съм нейният човек? – Отвърна той.
– Когато някой премине през изпитание като това, през което премина Кейлин, той има нужда от някого, на когото да се опре – някой, който да го мотивира и да му даде сили, когато почувства, че не може да направи още една крачка. Вие сте нейният човек.
Той кимна.
– Надявам се.
– Това е голяма отговорност, Илайджа. Надявам се, че ще я приемеш сериозно.
– Разбира се. – Той изучаваше лицето на Монро, сякаш се опитваше да разбере какви може да са скритите ѝ мотиви. – Има ли някаква причина, поради която смяташ, че няма да го приема сериозно?
– Просто се уверявам, че разбираш, че Кейлин се нуждае от теб, за да бъдеш силен, стабилен и надежден. Никакви смешни неща.
Илайджа почти се усмихна, а Кейлин можеше да каже, че е обиден от това, което Монро намекваше за характера му. Но той сякаш успя да овладее настроението си.
– Няма смешни неща – съгласи се той.
Дина изхърка.
– Успех с това – промърмори тя.
Но странно, след това Кейлин с изненада установи, че между Илайджа и семейството ѝ има много малко външни конфликти.
Всъщност изглеждаше, че те почти работят заедно като екип.
През следващите няколко дни всеки от тях поддържаше определен график, а когато Илайджа отиваше да си вземе дълга почивка, да хапне в болничното кафене или нещо друго – родителите ѝ и Дина се появяваха и поемаха за известно време работата.
Не че седяха и обсъждаха да го правят по този начин – просто се случваше естествено. Създаде се един ритъм.
Беше ясно, че нещо се е променило, след като Кейлин е изявила желанието си пред всички. След като бе показала, че никой не може да принуди Илайджа да излезе от болничната и стая, всичко сякаш си дойде на мястото.
Илайджа беше нейният човек – той беше този, който почти постоянно оставаше до нея. В момента, в който сутрин започваха часовете за посещения, той беше там, влизаше в стаята ѝ с усмивка и чаша кафе. След като минеха няколко дни и тя започнеше да се храни и пие сама, той винаги и носеше и втора чаша кафе.
Оставаше цяла сутрин и работеше с нея върху упражненията, които болничният персонал ѝ даваше, за да укрепи силите си. Илайджа беше господар на задачите и беше настроил аларми на телефона си, които да им напомнят да правят необходимите упражнения на всеки половин час.
Забавни бяха игрите с думи – малки глупости, които помагаха на устата ѝ да работи по-бързо и напомняха на тези вериги между ума и тялото ѝ да започнат да изхвърлят паяжините.
Скоро тя успя да проведе нормален разговор, въпреки че гласът ѝ все още беше слаб и често се уморяваше след няколко минути говорене.
Трудните упражнения бяха да се изправи в седнало положение, да легне обратно и да се изправи отново.
От седнало положение тя трябваше да се изправи, след това да се премести на стол, после да се изправи и да седне. Правеше повторенията като някой, който тренира във фитнеса, и те бяха толкова трудни, колкото всички упражнения във фитнеса, които някога е правила.
Само няколко минути седене и стоене отново и отново бяха достатъчни, за да я изтощят.
Накрая тя направи бавни обиколки по кръговия коридор, като се движеше около сестринското отделение, а Илайджа я напътстваше. В началото и отне около петнайсет минути, за да направи една обиколка.
Но това, че Илайджа беше с нея, докато тя преминаваше през ада и обратно, някак си правеше всичко малко по-лесно.
Все пак имаше моменти, в които тя се държеше раздразнително с него.
Една сутрин се беше събудила с настинка, на всичкото отгоре.
– Здравей, сънчо – каза Илайджа, когато влезе в болничната стая с обичайните си две чаши кафе. Той постави малката чаша пред нея и тя направи физиономия.
– Не, благодаря – промълви тя, отблъсна я и се обърна настрани.
– Направих го точно такова, каквото го обичаш.
– Мирише на изгоряло.
– Мисля, че мирише така, както мирише всеки ден. Пия едни и същи неща.
Тя се обърна отново и го погледна.
– Престани да бъдеш толкова фалшив, Илайджа.
Той повдигна вежди към нея, докато отпиваше от кафето си, седнал на пластмасовия стол до леглото ѝ.
– Фалшив? Нямам представа за какво говориш.
– Този бодър глас, който използваш. Това не си ти.
Той се усмихна.
– Добре, момиченце.
– Всъщност не е добре – каза тя. – Не мислиш ли, че и двамата трябва да признаем, че положението ми е напълно гадно? – Тя кихна, а после удари с ръка по леглото. – Имам нужда от кърпичка. По дяволите. – Тя подсмръкна, после отново кихна.
Илайджа отиде и взе една кутия с кърпички от близката стая и ѝ я донесе.
– Събуди се от грешната страна на леглото.
– Болно ми е.
– Мислиш ли, че имаш температура? – Той се наведе и сложи топлата си ръка на челото ѝ. – Не се чувстваш гореща или нещо подобно.
– Синусите ми са запушени – проплака тя.
– Това е гадно – каза той.
– Дори не ти пука. – Тя знаеше, че се държи като глупак с Илайджа, но някак си не можеше да се спре. – Никой не го разбира. Всички си мислят, че това е лесно, но не е така.
– Кейлин, никой не мисли, че ти е лесно.
И двамата замълчаха. Тя лежеше в леглото и издухваше носа си, като мачкаше кърпичките и ги хвърляше в кошчето за боклук до леглото си. Няколко от тях просто отскочиха и паднаха на пода вместо в него. Носът ѝ беше запушен, а главата я болеше по-силно от обикновено.
Илайджа седеше и спокойно пиеше кафето си.
И тогава алармата на телефона му се включи и той се изправи.
– Добре, момиченце. Готова ли си да започнем?
Тя го погледна с нещо, което се доближаваше до ярост.
– Няма да го направя, Илайджа. Няма да правя тези глупави шибани упражнения точно сега.
– Кейлин, трябва да…
– Не трябва да правиш нищо. Аз правя всичко.
– Добре – каза той, все още образ на спокойствие. – Ти трябва да направиш това. В противен случай няма да се подобриш и да се излекуваш. Помниш ли какво ни каза Монро?
– Не ме интересува. – Очите ѝ се свиха. – Просто ме оставете на мира, по дяволите. Толкова ми е писнало от това! – Тя хвърли кутията с носни кърпички по него и тя се отби от лакътя му.
Двамата се гледаха дълго един друг, зашеметени от това, което тя току-що беше направила. И тогава устните на Илайджа потрепнаха и той започна да се смее.
– Знам, че това не трябваше да е смешно – каза той.
Тогава Кейлин осъзна колко глупаво се държи и започна да се смее заедно с него.
И двамата се изчервяваха, смеейки се все по-силно и по-силно. Скоро никой от тях не можеше да спре. Сякаш се смееха заедно, вместо да ридаят.
Илайджа отиде при нея и я прегърна, като я целуна по бузата.
– Ти си истерична, знаеш ли това?
– Мисля, че ще полудея.
– Няма страшно, ако е така. Във всеки случай временно.
– Ами ако е за постоянно?
– Не е. Обещавам. – Той ѝ се усмихна, като прокара палец по бузата ѝ.
Тя въздъхна.
– Добре, нека започнем упражненията.

Назад към част 8                                                         Напред към част 10

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!