Кели Фейвър – Принудени – Вулгарен – Книга 6 – Част 15

***

Не се срещнаха с Парис до обяд.
Илайджа, Кейлин и Трей бяха в тясната кухня, където Трей им приготвяше сандвичи със сирене на скара на старомодната печка, като се опитваше да не се спъне в купчината кутии, които се намираха в опасна близост до пламъците.
Когато Парис влезе в кухнята, носеше тениска, която показваше пъпа ѝ, и къси панталони, които изглеждаха така, сякаш трябва да се добавят няколко сантиметра, за да се смятат за „Дейзи Дюкс“.
Първият човек, когото Парис видя, когато влезе в стаята, беше Илайджа. Полуотворените ѝ очи се разшириха.
– Не знаех, че имаме гости, Трей – каза тя.
Той се обърна към нея с шпатула в ръка.
– Щеше да знаеш, ако не беше припаднала като дете след бала.
Очите ѝ се свиха.
– Не бъди злобен, Трей.
– Аз готвя. Искаш ли сандвич?
– Да, моля. – Тя извъртя очи, после се обърна към Илайджа. – Аз съм Парис – каза тя и му протегна нежната си малка ръка.
Кейлин почувства внезапен изблик на ревност – нещо, което никога не беше изпитвала с Илайджа. И не беше сигурна откъде идва.
– Илайджа – каза той. Не изглеждаше особено заинтересуван от Парис.
Но Кейлин трябваше да признае, че момичето беше от онези, към които момчетата сякаш се стичаха по барове, клубове и партита. Имаше сладки малки гърди, а зърната се виждаха през откритата ѝ тениска. Коремът ѝ беше плосък, а в пъпа си имаше малък диамантен шип. Краката на Парис бяха тънки и тонизирани, а лицето ѝ беше ъгловато, но много красиво.
Честно казано, тя изглеждаше далеч от лигата на Трей.
– Здравей, аз съм Кейлин – каза Кейлин, приближи се до Парис и също се ръкува с нея.
Парис се усмихна, но после бързо се обърна отново към Илайджа.
– Значи ти си известният Илайджа, за когото Трей винаги разказваше истории. – Тя присви мигли към него.
– Надявам се, че не разказва твърде много – каза Илайджа.
– Той ми е разказал достатъчно – каза Парис и се усмихна кокетно.
Кейлин ясно осъзнаваше Илайджа в дънките и тениската му и колко невероятно секси изглеждаше, бицепсите му изпъкнали, извивките на гърдите и раменете му толкова очевидни. А леката му брада с леко разрошена прическа само го правеше да изглежда още по-секси и горещ, като от реклама на Калвин Клайн.
– А ти? – Попита Кейлин, Парис.
– Ами аз? – Отговори Парис, като почти не откъсваше поглед от Илайджа.
– Какви истории би ни разказал Трей за теб? – Попита Кейлин, осъзнавайки, че звучи малко грубо и снизходително.
– О, сигурно ще ми трябват няколко питиета, преди да отидем там – каза Парис. – Както и на теб.
– Обзалагам се.
Илайджа стрелна Кейлин с поглед, който ѝ казваше да се успокои, но тя беше твърде раздразнена. Почти се чувстваше ядосана на него за това, че е толкова привлекателен и магнетичен. Не можеше ли поне да прикрие тялото си малко по-добре? Нима не знаеше какво въздействие оказва върху жените?
Трей наруши напрежението, когато донесе чиния със сандвичи със сирене на скара, подредени един върху друг, и ги постави на масата.
Имаше само една чиния, така че всеки просто грабна по един сандвич и хапна, а трохите паднаха, където паднаха.
– Благодаря, Трей – каза Илайджа. – Това е най-доброто сирене на скара, което някога съм ял.
– Моята тайна е много масло, бял хляб и само едно парче швейцарско сирене – каза Трей.
Парис въздъхна.
– Това е много по-малко впечатляващо, когато го ядеш за стотен път.
– Може би, ако можеше да правиш нещо друго освен купа зърнени закуски, щяхме да имаме по-голямо разнообразие от ястия тук – отвърна Трей.
Това успокои нещата и всички просто стояха в клаустрофобичната кухня и се хранеха мълчаливо известно време.
Чу се бръмчене, което Кейлин дори не разпозна за миг. После осъзна, че идва от чантата ѝ, която не се чувстваше комфортно да остави извън полезрението си, откакто пристигна в дома на Трей.
Сега осъзна, че мобилният ѝ телефон звъни.
– По дяволите – каза тя, посегна към чантата си и го извади.
Всички се взираха в нея, но очите на Трей бяха огромни.
– Все още имаш телефона си? – Каза той, а гласът му звучеше напрегнато.
– Да. Имам предвид, че го бях изключила за известно време, за да пестя батерията…
Изведнъж Трей протегна ръка и изтръгна мобилния телефон от ръката ѝ, а след това го хвърли на пода, където се разби на десетки парчета. Трей се наведе и грабна най-големите останали парчета от пода.
Илайджа беше скочил на крака.
– Ей, какъв ти е проблемът, човече?
Трей се изправи и го погледна.
– Какъв ми е проблема? Какъв ми е проблема? – Каза той, като показваше на Илайджа парчетата. – Знаеш, че във всеки мобилен телефон има GPS и ченгетата могат да видят къде точно се намираш. Могат да разберат всичко, дори не е нужно да се обадиш, за да проследят местоположението ти.
Илайджа облиза устни. Челюстта му се сви, докато гледаше директно Трей.
– Не беше нужно да вземаш телефона от нея по този начин. Следващия път, когато искаш да докоснеш Кейлин, по-добре първо си преброй шибаните зъби.
– Не съм я докосвал. Докоснах телефона ѝ. Може би все още не сме напълно прецакани – каза Трей и се обърна настрани от Илайджа. – Зависи дали ченгетата са стигнали до проследяване на телефона ѝ, или не. Предполагам, че скоро ще разберем. – Той излезе от кухнята.
– Къде отиваш? – Попита Парис.
– Ще хвърля тази гадост в печката на дърва. – Той излезе от стаята.
Кейлин се разтрепери, а Илайджа просто се взираше в празната врата.
– Съжалявам – каза Парис, а устните ѝ се изкривиха в извинителна гримаса. – Понякога е доста параноичен.
– Чудесно – каза Илайджа. – Просто страхотно.

Назад към част 14                                                       Напред към част 16

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!