***
Кейлин реши да претърси стаята на Дина.
Кейлин седеше и се задушаваше, изтощена, но яростна – студена, крехка ярост, която изцеждаше силите ѝ и я караше да се чувства зле.
Нещата, които Дина и беше направила и казала, просто не можеха да и се разминат. Тя си помисли за Илайджа и за начина, по който той отстояваше себе си.
Илайджа никога не би позволил на някого да му говори така, да го нарани по този начин.
Мисълта за Илайджа я накара да се усмихне, но после ѝ се прииска да се разплаче. Представяше си го в кухнята на стария апартамент, как готви нещо на печката и разказва вицове, докато Кейлин се смее.
На долния етаж чуваше познатите звуци на майка си, баща си и Дина, които си говореха, сякаш всичко на света си беше наред.
Дина бърбореше за това как с една приятелка отиват в библиотеката, за да учат. В момента, в който Кейлин чу сестра си да казва, че отива в библиотеката, Кейлин разбра, че това е лъжа.
Дина не отива да учи. Тя прави нещо лошо.
Но това дори нямаше особено значение – то беше извън темата. Хубавото беше, че Кейлин знаеше, че излизането на Дина от къщата ще ѝ даде възможност да се промъкне в стаята на Дина и да направи някоя справка.
Искаше да изкопае някаква мръсотия за ужасяващата си сестра-психопатка и Кейлин беше доста сигурна, че ще успее да намери нещо.
Дина беше много по-лоша, отколкото Кейлин някога си беше представяла. Как не го беше видяла? Всичките тези години, през които растяха заедно, някои от тях хубави, и забавните моменти, прекарани в компанията на другата.
Как бе пропуснала, че малката ѝ сестричка неусетно се превръща в протеже на Чарлз Менсън?
Кейлин изчака, докато чу как се отваря входната врата, после отиде до прозореца и видя как Дина тича към колата си и се качва вътре. Минута по-късно тя се изнесе от алеята и изчезна.
Кейлин се усмихна на себе си.
Сега ще видим с какво си се занимавала. Ще видим колко ти харесва да те подготвят за падане. Една доза от собственото ти лекарство може да не е толкова сладка на вкус.
Тя бавно излезе от собствената си спалня и се обърна да слезе в стаята на сестра си.
– О, ти си станала – каза майката на Кейлин, изкачвайки се по стълбите.
Кейлин се намръщи.
– Просто отивам до банята.
– Мисля, че трябва поне да хапнеш нещо.
– Не съм гладна.
– Кейлин…
– Добре, ще си взема един бърз сандвич, но после ще се върна горе в леглото.
Майка ѝ се усмихна с благодарност.
– Ще ти направя сандвич с фъстъчено масло и желе?
Звукът на нейното отчаяние накара Кейлин да се свие от неудобство. Тя не искаше да съжалява майка си. Беше много по-лесно просто да я намрази.
– Разбира се, фъстъчено масло и желе звучи чудесно, мамо.
Майка ѝ бързо слезе долу и Кейлин я последва.
В кухнята майка ѝ започна да приготвя сандвич с фъстъчено масло и желе. Кейлин се настани на един стол до масата и наблюдаваше, удивлявайки се колко странно познато изглеждаше всичко – и все пак всичко беше съвсем различно.
Движенията на майка ѝ бяха точно такива, каквито винаги са били, а звуците от звън на сребърни прибори, когато изваждаше ножа и го въртеше в буркана с фъстъчено масло, бяха точно такива, каквито Кейлин си ги спомняше от детството си.
Сякаш беше раздвоена на две, усещайки далечните спомени за любов и уют, които тези звуци, миризми и гледки ѝ връщаха. В същото време беше заклещена в настоящия момент на недоверие, предателство и гняв.
Сега виждаше майка си като нещо повече от робот, някой, който е програмиран да се държи като добра майка, но под всичко това имаше свой собствен отровен план.
И все пак, докато Кейлин наблюдаваше как майка ѝ преминава през действието по приготвянето на сандвич, Кейлин не можеше да не почувства вълна от дълбока тъга и съжаление.
Може би ако им бях казала веднага, когато Джейсън ме изнасили…
Може би ако не се бях опитала да избягам…
Но тогава никога нямаше да срещнеш Илайджа. И въпреки цялата болка и страдание, никога не би разменила краткото време с Илайджа, нали?
Не. Не бих разменил дори секунда време с Илайджа за всички пари и сигурност, които светът може да предложи.
Майка ѝ донесе чинията, постави я пред Кейлин и я погледна с очаквателна усмивка.
– Дори я нарязах по диагонал – каза майка ѝ. – Точно както ти харесва.
Отново вълна от съжаление и отвращение заля Кейлин. Тя се опита да се усмихне.
– Изглежда страхотно. Благодаря.- Тя го взе и отхапа. Сандвичът беше сух, фъстъченото масло преливаше в желето.
Дори сандвичът не беше такъв, какъвто изглеждаше отвън, помисли си мрачно Кейлин. Тя дъвчеше и дъвчеше, а устата ѝ беше запушена от хляба и фъстъченото масло.
Майка ѝ донесе чаша мляко.
Кейлин погълна всичко, като не искаше нищо друго освен да се махне оттам и да се качи горе в стаята на Дина.
В крайна сметка майка ѝ каза, че ще отиде да чете горе в спалнята си с включен телевизор. Бащата на Кейлин беше в мазето и се занимаваше с гипсокартона. От години с прекъсвания се опитваше да довърши мазето.
Кейлин каза, че вероятно ще вземе душ и ще гледа телевизия в семейната стая.
– Това е добре, скъпа – каза майка ѝ и позволи на тънката си ръка да се спусне към рамото на Кейлин, където остана за дълъг момент.
– Просто се отпусни.
Кейлин потисна треперенето си.
– Благодаря, мамо. Ти също. Отиди да си починиш.
Майка ѝ отдръпна ръката си и погледна скръбно надолу.
– Знаеш, че те обичам, нали?
Кейлин се замисли. Кимна.
– Разбира се, че знам – каза тя.
Майка ѝ се усмихна с призрачна усмивка, а после се обърна с дълбока въздишка и тръгна да се качва на горния етаж.
Тя се зачуди дали майка ѝ евентуално е измислила плана да сложи кредитната карта в якето на Илайджа. Може би дори е подтикнала Дина да го направи.
Дали майка ѝ щеше да падне толкова ниско? Кейлин се чудеше. Тя вече не знаеше.
Тя се заслуша в стъпките на майка си, която се качваше на горния етаж, след това вратата на спалнята се отваряше и затваряше и още стъпки скърцаха по дъските на пода горе. Най-накрая, след няколко минути, стана тихо и Кейлин разбра, че майка ѝ лежи в леглото и чете, а телевизорът е пуснат на слаб звук.
Точно тогава Кейлин направи своя ход.
Тя стана и включи телевизора в семейната стая. Дори включи канала на филм с Рийз Уидърспун, за да придаде повече реализъм на лъжата си.
След това Кейлин бавно и тихо се изкачи по стъпалата и се спусна по коридора към спалнята на сестра си.
Кейлин не беше сигурна колко време ѝ остава, преди Дина да се прибере или майка ѝ и баща ѝ да се навъртат наоколо. Трябваше да бъде бърза и ефективна.
Влизайки в стаята на Дина, в ноздрите ѝ нахлува аромат на тежък парфюм. Стаята на Дина беше изпъстрена с розово и синьо, всичко изглеждаше така, както е изглеждало, когато Дина е била само на десет или единадесет години.
Забавно, помисли си Кейлин, как за пореден път повърхността на нещата е толкова подвеждаща. Въпреки розовото и синьото и плюшените мечета на леглото ѝ, Дина беше гадно същество.
Кейлин затвори тихо вратата след себе си и отново огледа стаята.
Най-напред се насочи към бюрото и мака на Дина. Тя отвори лаптопа на Дина и видя, че е защитен с парола.
– По дяволите. – Родителите ѝ наистина позволяват на Дина да държи лаптопа си защитен по този начин?
Те наистина нямаха представа какво е замислила. Беше безпомощна.
Знаейки, че ще е почти невъзможно да разбере паролата на Дина, тя отиде до гардероба. Там имаше тонове дрехи. Можеше ли Дина да е откраднала нещо от това? Със сигурност, мислеше си Кейлин, майка ѝ не беше позволила на Дина да купи толкова много скъпи дрехи.
Когато Кейлин искаше нови дрехи като тийнейджърка, на практика трябваше да моли на колене. В крайна сметка работеше на половин работен ден и с тези пари си купуваше по-хубави дрехи, но Дина нямаше работа на половин работен ден.
Назад към част 4 Напред към част 6