Кели Фейвър – Принудени – Дива – Книга 3 – Част 13

***

Тя лежеше в леглото, когато Илайджа се прибра от работа.
Вратата на апартамента се отвори, а тя дори не вдигна глава от възглавницата.
– Кейлин? – Извика той от другата стая.
– Тук – каза тя и се опита да изкрещи, но гласът ѝ беше слаб.
Той влезе в стаята, като веждите му се вдигнаха от изненада и загриженост, когато я видя да лежи там.
– Какво става? – Попита той.
– Аз съм идиот. Обадих се на майка ми.
– По дяволите – каза той и се приближи, седна до нея. Отметна косата ѝ назад от лицето ѝ и я дари с една от кривите си усмивки.
– Майките съществуват, за да карат децата си да се чувстват зле – каза той. – Не го ли знаеш?
– Това е различно – каза Кейлин. Носът ѝ беше запушен от плача, а очите ѝ бяха сухи, тъй като бяха напълно изцедени от сълзите. – Тя буквално ме мрази. Нямаш представа какви ужасни неща ми е казала.
Той продължи да я гали по косата, което я успокояваше по начин, на който само той изглежда беше способен.
– Хайде, сега – каза той. Очите му бяха меки, докато я гледаше. – Каквото и да е казала, гарантирам, че не го е имала предвид. Тя просто е разстроена и наранена. Това е всичко.
– Дина е казала на родителите ми, че сме влезли в къщата и сме я заплашили с телесна повреда, принуждавайки я да ми върне чантата.
Илайджа се засмя за миг, докато не видя изражението на лицето на Кейлин.
– Родителите ти са повярвали на тези глупости?
– Очевидно.
– Е, накрая истината ще излезе наяве, винаги е така.
– Ти наистина вярваш в това?
Той направи пауза.
– Не. – После устата му отново се усмихна. – Но искам да те накарам да се почувстваш по-добре, момиченце.
– Кажи ми нещо хубаво за деня си. Моля те. Това ще ми помогне.
Той облиза устни и въздъхна, изведнъж неспособен да срещне погледа ѝ.
– Е, не съм сигурен, че ще ти хареса това, което имам да ти кажа.
Тя седна в леглото, опряла гръб в таблата.
– Илайджа, какво стана? – Ръцете ѝ се скръстиха, докато стомахът ѝ започна да се свива в очакване.
– Напуснах работа – каза той.
Тя усети как стомахът ѝ се спуска в нещо, което ѝ се струваше безкрайна черна дупка. – Моля те, кажи ми, че се шегуваш.
– Беше само глупава работа на готвач на линия, Кейлин. Плащаха по четиринайсет долара на час.
– Но ние нямаме никакви пари, Илайджа. Защо си напуснал?
Той се изправи, избърса ръце в дънките си и се заразхожда.
– Слушай, влязох там с много добро отношение. Сериозно се опитах.
– Добре. Но какво се случи?
– Тези момчета бяха пълни задници, Кейлин. – Той я погледна, сякаш се опитваше да го предаде толкова просто. – Отнасяха се с мен като с пълен глупак. Всичко, което правех, те го осмиваха. Главният готвач все казваше, че съм маймуна, че няма време да обучава някой толкова бавен като мен. Той не спираше.
– Може би това е било нещо като… обучение или нещо подобно. Опитвал се е да се увери, че имаш всичко необходимо.
– Ами аз не приемам гадости от хората, ако това имаш предвид. Почти го нокаутирах, но не исках да вкарвам приятеля си в неприятности. Приятелят ми, който работеше там, ми направи добра услуга, като изобщо поръчителства за мен, така че си държах устата затворена и ръцете настрана, а в края на деня напуснах. Това не беше за мен, Кейлин.
Някак си, невъзможно, сълзите отново се появиха. Кейлин ги отблъсна.
– Разбирам.
Той я погледна подозрително.
– Не ми казвай, че според теб трябваше да продължа да работя там и да ги оставя да се отнасят с мен като с неудачник. Аз не съм шибан неудачник, Кейлин.
Тя поклати глава.
– Нищо не съм казала.
– Не, но мога да го прочета по лицето ти.
– Днес кандидатствах за работа в Старбъкс.
Той изглеждаше озадачен от смяната на темите.
– Поздравления.
– Не ти казах обаче другата част. Не ти казах колко унизително беше това, защото момичето, което ме нае, беше човек, на когото бях преподавател в гимназията. Тя беше толкова щастлива да ме види там, знаейки, че имам нужда от работа и че вече не съм в колежа. Това момиче съвсем ми натри носа, Илайджа, но аз така или иначе приех работата.
Илайджа я погледна, а челюстта му се сви, което ѝ подсказа, че е ядосан – наистина ядосан.
– Знаех си го. Мислиш, че съм откачен, защото не им позволих да ме ритат. Е, майната му, Кейлин. Аз не съм такъв човек.
– Но какво става с парите? Трябва да изкарваш пари, също като мен. Ще си намериш ли друга работа? Или ще се върнеш към същите стари неща, които ти докараха проблеми и те накараха да искаш да напуснеш града?
Илайджа се взря в нея.
– Ще се справя – отвърна той с мек глас.
– Надявам се, че ще го направиш.
– Ще го направя. – Той се обърна, за да излезе от спалнята. Преди да си тръгне обаче, той я погледна.
– Съжалявам за това, което се случи с родителите ти. Но недей да ми се караш, Кейлин.
След това излезе от стаята и затвори вратата, докато си отиваше.

Назад към част 12                                                  Напред към част 14

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!