Кели Фейвър – Принудени – Дива – Книга 3 – Част 14

***

Скоро след това тя го чу как говори по телефона с брат си.
Звучеше така, сякаш се разхождаше из всекидневната, а гласът му беше тих, но Кейлин притисна ухо към вратата и се заслуша, доколкото можа, долавяйки фрагменти от разговора, докато той обикаляше из апартамента.
– Джейк… Джейк, можеш ли да говориш?
– Имам нужда от малко пари…
– …да…
– …само за да се задържа един месец над водата…
– …благодаря, братче…
Мразеше го, че иска пари от Джейк, защото Кейлин знаеше, че Джейк иска Илайджа да продължи да се занимава с незаконните неща, които бяха правили заедно, преди да напусне града.
Илайджа се беше опитал да избяга, но сега, когато се беше върнал, тя усещаше, че той бързо губи волята си да се бори за нормален живот.
След като мина известно време, тя излезе от спалнята. Илайджа вече не говореше по телефона – той седеше на дивана в хола, гледаше баскетболен мач по телевизията и ядеше чипс.
– Здравей – каза тя, заставайки до коридора, без да е сигурна, че е добре дошла във всекидневната.
Той ѝ се усмихна леко.
– Здравей.
– Съжалявам, че ти натресох моите глупости – каза му тя. Всъщност не беше планирала извинение, но се почувства правилно, когато изрече думите.
– Всичко е наред – каза той. – Знам, че понякога не съм най-лесният човек, с когото да се разбираш. – Кривата му усмивка отново се появи. – Ела да седнеш, момиченце. – Илайджа потупа дивана до себе си.
И тя го направи. Тя отиде и седна до него, а той сложи ръка на рамото ѝ. Заедно седяха и гледаха баскетболния мач.
Кейлин не знаеше почти нищо за колежанския баскетбол, но Илайджа беше достатъчно ентусиазиран и за двамата. Той подкрепяше отбора си, радваше се и ѝ обясняваше, че са аутсайдери и никой не вярва, че могат да спечелят. Той обиждаше играчите на противниковия отбор, крещеше на съдиите, но всичко, което казваше, я разсмиваше.
Илайджа беше вълнуващ да бъде наоколо, правейки почти всичко, дори да гледа някакво спортно събитие, от което тя по принцип не можеше да се интересува.
Почти беше забравила за всички лоши неща, които се бяха случили през последните няколко дни – и тогава на вратата на апартамента се почука. Кейлин седна изправена, а сърцето ѝ на практика изхвръкна от гърдите.
Тя погледна към Илайджа и той сложи ръка на крака ѝ.
– Всичко е наред – каза и той. – Това е само Джейк. Аз го помолих да дойде.
– О. – Тя се опита да не показва разочарованието си, но изражението сигурно бе пробляснало на лицето ѝ точно така.
– Не се притеснявай, той няма да се задържи дълго. – Илайджа стана и отвори вратата.
Джейк влезе, носейки малка чанта. Беше облечен с тъмни дънки и тясно черно спортно яке.
– Какво става? – Каза той на Кейлин, докато влизаше. Почти не я погледна.
– Благодаря, че мина – каза Илайджа, като изглеждаше леко разколебан и неудобно.
– Ти си ми брат. Това е кръв, нали?
– Без съмнение – каза Илайджа. – И знаеш, че съм добър за това.
– Това дори не е под въпрос. – Джейк отвори чантата, извади пет дебели пачки банкноти и ги постави на масата. – Пет хиляди.
– Готино. Илайджа потупа Джейк по рамото.
Кейлийн просто гледаше, с отворена уста. Пет хиляди долара в брой – и Джейк ги беше предал, сякаш бяха двайсетдоларова банкнота.
Джейк забеляза, че тя се взира в парите.
– Много са, когато ги погледнеш отблизо, а?
Тя кимна.
– Откъде имаш толкова много пари?
Джейк се засмя и погледна към Илайджа.
– Мога ли да ѝ кажа?
Илайджа само сви рамене и поклати глава.
– От теб зависи.
Джейк задържа погледа на Кейлин с неподвижни очи.
– Зависи в кой ден ще ме попиташ. Днес имам тези пари, защото разтоварих една крадена кола.
Кейлийн не позволи на очите си да се размърдат. Той или се опитваше да я изплаши, или да я впечатли, а тя не искаше да си мисли, че е постигнал и едното, и другото.
– О. Интересно.
– Интересно е. Харесвам работата си, харесвам живота си – какво да кажа? – Обърна се към Илайджа и го прегърна бързо. – Слушай, човече – каза Джейк и се върна към вратата. – Държим ушите си наострени за гадостите, които ти се случиха вчера. Ще разберем кой ти е надул гащите. Обещавам.
– Направил си достатъчно – каза му Илайджа.
– Това не е свършило. Няма да го оставим да се изплъзне. Знай това. – Джейк посочи към Илайджа и си тръгна, като затвори вратата, докато си отиваше.
Кейлин чу как стъпките му отекват по стълбището.
Илайджа взе парите от масата и ги занесе в кухнята, където започна да ги разпределя в няколко различни кафяви хартиени торбички.
– Ще ги скрия на различни места – места, които някой няма да може да намери толкова лесно.
– Ти дори няма да довършиш да гледаш мача? – Извика тя след него.
Но той така и не се върна да го гледа, дори когато отборът му спечели с две точки разлика в последните секунди.

Назад към част 13                                                  Напред към част 15

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!