Кели Фейвър – Принудени – Дива – Книга 3 – Част 15

***

Илайджа се обърна към нея по-късно същата вечер, когато тя заспиваше.
Докато се приготвяха за лягане, нещата бяха малко неловки, а двамата не си казаха много.
Тя искаше да се опита да разчупи леда, но някак си не знаеше какво да каже.
Но сега Илайджа я гледаше в тъмнината, а присъствието му я върна към реалността, след като беше започнала да се унася.
– Какво става? – Попита тя.
– Не искам да те изгубя – каза той.
Той не носеше тениска и когато тя протегна ръка, за да го докосне успокоително, ръката ѝ влезе в контакт с дебелия му бицепс и треперещият мускул леко потрепна под дланта ѝ.
– Никога няма да ме загубиш – каза му тя.
– Не ти вярвам – отвърна той.
– Как мога да го докажа? – Попита тя. Нещо вътре в нея беше разхлабено и готово да му покаже каквото е нужно. Може би това беше, че се намираше в онова странно състояние между будността и съня, което беше по-скоро сънно, а може би беше начинът, по който той изглеждаше, че се нуждае от нея точно в този момент.
Каквото и да беше, Кейлийн не изпитваше никакъв страх или тревога. Всичко, което знаеше, беше, че Илайджа е красив, див и неукротим – но той все още се нуждаеше от някого. Той се нуждаеше от нея.
Той я погали по бузата и се приближи.
– Искам да бъда мъжът, когото заслужаваш – прошепна той.
– Ти вече си – каза му тя.
И тогава той я целуна, а ръцете му я докосваха свободно. Тя му позволи да я вземе, позволи му да отиде там, където искаше да отиде. Не можеше да се спре да го иска повече, не можеше да се сдържи да не направи това, което беше толкова естествено.
Тъмнината се завихри около тях, докато Илайджа правеше любов с нея, и Кейлин никога не беше усещала нещо толкова сладко, толкова съвършено, толкова силно и страстно.
Телата им бяха хлъзгави от пот, движеха се в ритмична хармония, сякаш всеки от тях знаеше точно какво харесва и желае другият, а екстазът от това беше почти непоносим.
Накрая тя извика, а той изстена, като се втурна толкова силно, че тя почувства, че може да се разпадне на две – но някак си, по добър начин.
След това той я прегърна и двамата лежаха и дишаха в красивата тишина, без да говорят много, а просто се държаха един друг и оценяваха лекотата на това.
Това променя всичко, помисли си Кейлин. Но и харесваше начинът, по който променяше нещата. Сега те бяха по-близки от всякога.

Назад към част 14                                                          Напред към част 16

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!