Кели Фейвър – Принудени – Дива – Книга 3 – Част 6

***

В същото време наистина не искаше храната да изстине. Вече се тревожеше, че няма да се получи толкова добре, колкото се надяваше, а ако изстине, ще бъде ужасно и той ще си помисли, че Кейлин е лоша готвачка.
Той не се интересува от теб заради готвенето ти.
Точно сега не изглежда изобщо да се интересува от мен.
Кейлин занесе чиниите на малката масичка в ъгъла на кухнята. Имаше едва достатъчно място за два стола, но това изглеждаше подходящо място за хранене.
Илайджа излезе от спалнята.
– Съжалявам, просто трябваше да се справя с някаква стара работа – каза той, като се опита да се усмихне. Изглеждаше неудобно, но поне се опитваше отново.
Кейлин му отвърна с усмивка.
– Направих най-доброто, което можах – каза тя, като взе вилицата си и забоде едно яйце. А после извърна очи. – Дори не се сетих да те попитам дали искаш нещо за пиене – кафе…
– Всичко е наред – каза той. – Ще направя една кана за нас.
– Не, искам да ядеш. Преди да е станало студено.
– Кейлин…
– Говоря сериозно, Илайджа. Седни и яж. Аз ще направя кафето.
Когато той седна на масата и взе вилицата си, Кейлин разбра, че му харесва, че тя поема отговорността за кухнята по този начин. Подозираше, че вероятно никога през живота си не е бил обгрижван истински, и я зарадва мисълта, че може би тя е първата, която се отнася с него така, както заслужава.
Илайджа се зарови в храната си и веднага застена.
– О, по дяволите, това е вкусно.
Той поклати глава и започна да тъпче храната в устата си, сякаш от месеци не беше ял истинско ядене.
Кейлин започна да вари кафето и се върна на масата.
– Вече почти си готов! – Каза тя, като се учуди колко бързо вдишваше храната, която беше приготвила.
Илайджа избърса устата си със салфетка и си пое дъх.
– Просто е толкова вкусно. Кейлин, това сериозно може би е най-доброто ястие, което някога съм ял.
– Престани.
– Говоря сериозно. – Той я погледна в очите. – Благодаря ти.
– Няма за какво. Радвам се, че ти харесва.
– Харесва ми. – Той вдигна вилицата си и отново започна да яде.
Кейлин донесе на масата още яйца, наденички и бекон, за да може Илайджа да добави към бързо намаляващата си чиния с храна. След като той натрупа още една порция в чинията си, тя отиде и му донесе чаша кафе.
Най-накрая Илайджа довърши по-голямата част от втората си чиния с храна и потупа стомаха си. Изглеждаше доволен и много по-щастлив, отколкото преди началото на храненето.
– Беше страхотно.
Кейлин отпи глътка кафе.
– Харесва ми да съм тук с теб – каза му тя.
Той ѝ се усмихна.
– На мен също ми харесва да си тук. – После стана и занесе чинията си до мивката. – Аз ще почистя – каза той. – Ти сготви, а аз ще измия чиниите.
– Сигурен ли си?
– Абсолютно.
Кейлин седеше и пиеше кафето си, докато Илайджа ефикасно измиваше тенджерите, тиганите и чиниите, като поставяше всичко на закачалката до мивката, за да изсъхне. Тя го наблюдаваше как работи, а мускулестото му тяло беше грациозно във всяко движение.
Накрая стана и отиде да си вземе бърз душ, облечена в панталон за йога и тениска. Когато излезе от банята, Илайджа стоеше там и я гледаше с различен вид глад в тъмните си очи.
– Здравей – каза тя.
– Здравей – отвърна той, а тялото му изглеждаше напрегнато по начин, който първоначално Кейлийн не можеше да разбере.
А после разбра какво е то и сърцето ѝ се ускори, краката ѝ се разтрепериха и тя усети как тялото ѝ внезапно реагира на него. Той сякаш знаеше това – и двамата го знаеха – и тогава се приближи към нея и я целуна със страст, която Кейлин никога не би могла да си представи.
Устните и езикът му я дразнеха, докато я притискаше назад към стената. Той прекъсна целувката за момент и просто я погледна. Тя се вгледа в него и електричеството, което усети, беше шокиращо на всички нива.
Губя контрол.
Ти никога не си имала такъв в началото.
Тя се замисли и осъзна, че от първия миг, в който го бе видяла, бе започнала да се влюбва в него. Отначало това беше объркващо заради обстоятелствата на срещата им, но постепенно се бе разраснало, още от онази първа секунда, когато Илайджа бе пристъпил в светлината, струяща от фаровете на колата ѝ.
Илайджа я целуна отново, устните му нежно се притиснаха в нейните, а след това и езикът му. Тя изстена, а тялото ѝ трепереше от желание за докосване. Ръката му се плъзна нагоре по шията ѝ и обгърна тила ѝ, докато я целуваше по-силно.
– Искам те – прошепна той.
Тя го погледна и той сякаш разчете изражението ѝ. Той я върна до леглото, като продължаваше да я целува. Легнаха заедно на леглото, тялото му беше наклонено към нейното, а цялата му тежест не беше върху нея.
Но тя искаше той да е отгоре. Искаше да е върху него.
Кейлин хвана тениската му и я издърпа над главата му. Тялото му беше едновременно твърдо и меко. Тя прокара жадно ръце нагоре-надолу по гърдите и корема му. Тогава Илайджа започна да целува шията ѝ и бавно издърпа и тениската ѝ нагоре и над главата. Тя изстена тихо.
Майсторски разкопча сутиена ѝ и той бавно падна по раменете ѝ, докато устните му целуваха по ключицата ѝ и още по-надолу.
– О, Боже мой – каза тя, а гласът ѝ бе заглушен от собственото ѝ желание.
Протегна ръка и започна да разкопчава и разкопчава панталоните му, като желанието ѝ надделя над предпазливата част от нея, която казваше да се действа бавно.
Кейлин вече не искаше да се бави – не и с Илайджа.
Докато тя сваляше панталоните му, той също започна да сваля нейните от бедрата ѝ.
Това наистина е на път да се случи, помисли си тя. Ще правим секс.
Кейлин беше готова. Страхът беше приключил и сега тя просто отчаяно желаеше близост с Илайджа. Сякаш бяха чакали с години, а не с дни.
Но точно когато изглеждаше, че това е неизбежно, Кейлин чу звука от отварянето на вратата на апартамента.
– Някой е тук! – Полупрошепна, полуизкрещя тя в ухото му.
Илайджа седна на леглото и отново навлече панталоните си, като ги закопча. Чу се скърцане на входната врата, която се отвори и после се затвори отново.
Той спря да се вслушва за миг, а после внезапно дръпна матрака и провря ръка между матрака и пружината, излизайки с пистолет в ръка.
Кейлин беше твърде уплашена, за да изкрещи, но усети как писъкът се надига в гърлото ѝ, докато се свиваше от вида на пистолета в ръката му. Той вдигна пръст към устните си и вдигна пистолета нагоре, докато бавно се промъкваше към затворената врата на спалнята.
Кейлин чу стъпки в апартамента. Някой наистина беше там – и каквото и да се случваше по-нататък, то можеше да бъде само ужасно. Ами ако и те имаха оръжия?
Илайджа бавно, бавно завъртя копчето на вратата и я отвори все така тихо.
Той надникна навън, с все още вдигнат пистолет, готов да реагира на всичко, което види.
После, очевидно, разпозна човека в апартамента и тялото му се отпусна, а той пъхна пистолета в задната част на дънките си, така че прикладът на оръжието леко да стърчи. Илайджа облече тениската си и я остави да падне върху пистолета, правейки го почти невидим за окото.
– Кой е там? – Попита го тя.
Той я погледна и тъжно поклати глава.
– Трябваше да знам, че това ще се случи.
– Илайджа? Ти ли си? – Обади се женски глас отблизо.
– Да, само за секунда – отговори той. Обърна се към Кейлин. – Аз ще се погрижа за това.
– Кой е?
Той направи пауза.
– Това е просто бившата ми приятелка. Тя не трябва да е тук и го знае.
Кейлин се изправи, като бързо навлече тениската си.
– Няма да се крия от нея.
– Добре – сви рамене той. После се обърна и отвори вратата. – Хейли – извика той, докато влизаше в коридора.
Кейлин се втурна след него, искайки да се изправи срещу тази бивша приятелка, която смяташе, че е нормално просто да нахлуе в нечий апартамент и да плаши хората до смърт.
Хейли разглеждаше една от свещите, които Кейлин беше купила от „Уолмарт“. Хейли я държеше в ръка и я смъркаше. Косата ѝ беше червена, огнена и подстригана до раменете. Беше дребна, почти елфическа, с бледа кожа и дребни черти. Изглеждаше физически безобидна, но въпреки това радарът на Кейлин ѝ подсказваше, че Хейли е всичко друго, но не и безобидна.
Сигурно бих могла да я преметна през рамо и да я пусна навън, ако искам, помисли си Кейлин.
Хейли погледна към тях и изражението ѝ не показваше изненада, че вижда Илайджа или Кейлин там. По някакъв начин това, само по себе си, изнерви Кейлин повече от всичко друго.
– Хубава свещ – каза Хейли и я помириса за последен път, преди да я сложи обратно на масата. – Напомня ми за есента и брането на ябълки.
Илайджа кръстоса ръце.
– Затова ли си дошла тук, за да говорим за свещи?
Тя го погледна, сякаш наранена.
– Дойдох тук, защото се притеснявах за теб – каза тя.
– Джейк ли ти каза, че съм се върнал?
– Какво значение има това? И защо трябваше да го чуя от някой друг? – Тя завъртя кичур коса около един пръст.
– Ако исках да ти кажа къде съм, щях да го направя – отвърна Илайджа.
Хейли въздъхна, но не отговори директно на изказването му. Очите ѝ внезапно се фокусираха върху Кейлин.
– Сигурно трябва да се представя, тъй като Илайджа не е най-учтивият човек, когато става дума за тези неща.
Очите на Каелин се свиха.
– Не виждам защо трябва да е учтив. Ти нахлу в апартамента му и ни изплаши до смърт.
Хейли започна да се смее на това. Тя изпищя от смях, а бледото ѝ лице стана яркочервено.
– Аз… аз нахлух… о… наистина… наистина…
– Да, наистина.
– Така ли се вмъкнах? – Хейли посегна към чантата си и извади комплект ключове, като ги държеше във въздуха. – Влязох с ключа, който Илайджа ми даде, като ми каза да го използвам, когато ми се прииска?
Устата на Кейлин се затвори и тя усети как ръцете ѝ настръхват. Тя погледна към Илайджа за отговор.
Той все още гледаше Хейли.
– Можеш да ги оставиш, когато си тръгнеш – каза той спокойно.
Хейли сви рамене и пусна ключовете в краката си.
– Добре. Както и да е.
Илайджа си пое дълбоко дъх.
– Слушай, Хейли. Нещата между нас не се получиха. Аз… продължавам напред.
Тя се захили, а очите ѝ се насочиха към Кейлин.
– Сега той звучи толкова пораснал и зрял. Това е, за да те впечатли? Ти си едно от онези добри момичета, които Илайджа винаги е смятал за твърде добри за него, нали?
– Не знаеш нищо за мен – каза Кейлин, но гласът ѝ се разтрепери.
– Мисля, че го разбрах – каза Хейли. – Но от едно момиче на друго, бъди внимателна. Той е придирчив. Един ден имаш ключовете от жилището му, а на следващия научаваш от текстово съобщение, че напуска града и няма да се върне. Докато не го направи. С някое друго момиче. – Хейли се обърна и тръгна към вратата.
Илайджа въздъхна дълбоко.
– Няма какво да кажа. – Сякаш казваше повече на себе си, отколкото да говори с някого от тях.
Хейли отново се захили.
– Не, наистина няма какво да кажеш. Довиждане! – Тя отвори вратата и излезе, затръшвайки я след себе си.
Кейлин се почувства отвратително, жалка и изведнъж много уморена. Илайджа се обърна и я погледна. Изражението му също беше уморено и той отново изглеждаше предпазлив.
– Хейли е сложно момиче – каза той.
– Тя имаше ключ – каза тихо Кейлин, когато реалността я удари. А бележката на стената в кухнята – тя също беше от Хейли, осъзна Кейлин.
– Да, тя имаше ключ.
– Наистина ли си скъсал с нея, когато си тръгнал? Това беше само преди няколко дни.
– Разделих се с нея около седмица преди да напусна Бостън. – Той отиде и заключи горната ключалка на вратата. – Така или иначе, никога не сме били толкова сериозни.
– Достатъчно сериозно, за да има тя ключове.
Илайджа се приближи до ключовете на пода и ги взе, като ги вдигна в ръка.
– Това не означаваше толкова много, колкото изглежда си мислиш.
– Ами явно е значело нещо за нея.
Илайджа погледна към Кейлин.
– Какъв точно е проблемът?
– Шегуваш ли се?
– Не, не се шегувам. Не осъзнавах, че съм лош човек, защото имах приятелка, преди да се запознаем с теб.
Кейлин поклати глава.
– Знаеш, че не е това.
– Тогава ми кажи какво е.
Кейлин се замисли, опита се да го изрази с думи.
– Не знам, Илайджа. Предполагам, че мисля, че може би трябваше да ми кажеш. За Хейли.
Той тръгна към нея.
– Права си. Трябваше да го направя. Но никога не е ставало дума за това.
– Сега се чувствам странно. Чувствам се като…
– Като какво? – Каза той. – Разделих се с нея, преди да си тръгна. Не бях с нея, когато се срещнахме с теб.
– Ти си скъсал с нея чрез SMS?
Той вдигна ръце във въздуха.
– Сега си разстроена от начина, по който съм скъсал с бившата си?
– Аз просто…
– Ти просто се опитваш да се скараш с мен. А това не ме интересува. – Той постави ключовете на Хейли на масата в хола. – Излизам на въздух.
После се обърна и си тръгна.
Кейлин беше твърде зашеметена, за да каже нещо.

Назад към част 5                                                           Напред към част 7

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!