***
Излязоха да хапнат в един китайски ресторант и каквото и друго да се беше случило, Илайджа изглежда беше запазил апетита си. Той се тъпчеше с пилешки пръстчета и пържен ориз със свинско месо със застрашителна скорост.
Кейлин ядеше говеждо и броколи и нямаше особен апетит. Тя просто си бъркаше в храната.
– Какъв е проблемът? – Попита Илайджа между хапки. – Не ти ли харесва? Ще го върна.
– Не, не е в храната. Проблемът е в мен.
Той седна назад и избърса устата си.
– Какво не е наред?
– Илайджа, как изобщо можеш да ме питаш това? – Каза тя и се засмя малко. – Бяхме ограбени, ти загуби всичките си пари и никой от нас няма никакви перспективи.
Той сви рамене.
– Какво да правя, да плача за това?
– Може би.
– И каква полза ще има от това? Парите са изчезнали. Това е всичко.
Кейлин въздъхна. Тя разбърка броколите в чинията си, взирайки се в повяхналите зеленчуци в кафяв сос.
– И също така съм малко уплашена за пистолета.
– Пистолетът. – Сега в гласа му се долавяше нетърпение.
– Да. – Тя вдигна поглед, а изражението му беше каменно.
– А какво става с него? – Попита той, но тонът му беше предизвикателен, сякаш тя нямаше право да го коментира.
– Той ме плаши. Никога досега не съм виждала дори пистолет в реалния живот. А сега те видях да го вадиш два различни пъти.
Илайджа се наведе напред, опрял лакти на масата.
– Предупредих те, когато се качи в колата ми и каза, че искаш да дойдеш с мен. Предупредих те, че не знаеш в какво се забъркваш.
– Знам, че не знаех. Но как можех да си представя всичко това?
– Ако не ти харесва, Кейлин… – Той седна и се огледа, челюстта му се скова, а очите му вече не бяха насочени към нея.
– Не казвам това, Илайджа. Просто питам дали не би могъл да не носиш този пистолет. Мислех, че искаш да се отървеш от безумния живот, който водиш.
– Проблемът – каза Илайджа, като отново насочи вниманието си към нея – е, че лудият ми живот ме следва, където и да отида. Слушай, аз ли поисках да ми разбият жилището тази вечер?
– Разбира се, че не.
– Тогава какво искаш от мен? Аз идвам от различен свят от теб. Това не е приятно малко тихо предградие. Трябва да се защитавам и трябва да те защитя.
– Разбирам.
– Не, не разбираш, иначе нямаше да водим този разговор точно сега. – Той въздъхна и отдръпна чинията си. – Сега и аз загубих апетит.
– Съжалявам – прошепна Кейлин.
– Не съжалявай. – Той извади портфейла си и хвърли пари на масата. – Готова ли си да се махаме оттук?
– Позволи ми да платя този път. Имам си обратно кредитната карта – каза му тя. – Моля те, това са последните ти пари.
– Ще изкарам още пари. – Той се изправи. – Готова ли си?
Кейлин се поколеба, но знаеше, че спорът с него за това кой трябва да плати сметката няма да донесе нищо добро. Затова тя кимна и те си тръгнаха заедно.
Когато излязоха от ресторанта, тя го погледна.
– Не искам да си мислиш, че се оплаквам. Обичам да съм с теб, независимо какво се случва.
Той взе ръката ѝ в своята.
– Хайде, да се поразходим малко.
Докато вървяха заедно, Кейлин откри, че въпреки всичко, което се беше случило, се отпуска малко. Градът не изглеждаше толкова опасен, колкото би трябвало да бъде, а присъствието на Илайджа беше все така успокояващо, както винаги. Всъщност дори не им се налагаше да говорят, защото просто да бъдат заедно се чувстваше напълно правилно – напълно естествено.
Ето как трябва да бъде, помисли си тя. Той ме прави щастлива по някакъв начин, дори в най-лошите ситуации.
Кейлин се усмихваше и Илайджа забеляза това.
– За какво си толкова щастлива? – Засмя се той.
– Ние – отвърна тя и стисна ръката му.
Той стисна ръката ѝ в отговор.
– Добре.
– Имам ти доверие – каза тя. – Вярвам ти, наистина.
– Слушай, искам да вляза тук за малко. Ще ме изчакаш ли?
Тя погледна табелата. Бяха застанали пред TGI Fridays.
– Добре. За какво влизаш тук?
– Мислех, че си казала, че ми имаш доверие.
– Имам.
– Така че просто постой тук за минута. Аз ще се върна веднага. – Той се усмихна и след това влезе в ресторанта. Докато влизаше вътре, Кейлин изпита ужасно чувство на страх, което я завладя.
Дали той щеше да ограби този ресторант?
Илайджа все още държеше пистолета и беше направил коментар за получаването на повече пари, сякаш това нямаше да е проблем. Може би защото беше планирал да ги открадне.
Изведнъж сърцето ѝ се разтуптя, докато надничаше през прозорците. Можеше да види само първата част на ресторанта. Илайджа мина покрай прозореца ѝ и после изчезна от полезрението.
Може би просто му се е наложило да отиде до тоалетната. Престани да се държиш глупаво.
Но защо просто не го каза? Ако просто отиваше до тоалетната, това щеше да е достатъчно лесно да се каже.
Не, Илайджа беше замислил нещо. Правеше нещо лошо и се държеше така, сякаш не е нищо страшно. Междувременно не искаше тя да влиза с него вътре.
Какво точно криеше?
Докато минутите минаваха, тя си го представяше с изваден пистолет, насочен към главата на управителя на ресторанта, и как иска всички пари от касата. По това време на нощта можеше да получи стотици или дори хиляди долари.
Достатъчна ли беше тази причина, за да ограби ресторант пред очите на толкова много хора?
Кейлин не можеше да повярва, че го приема сериозно, но колкото по-дълго чакаше навън, толкова по-убедена ставаше, че той наистина ограбва „TGI Fridays“.
Ти не го познаваш, Кейлин. Ето какво получаваш за това, че импулсивно се обвързваш с проблемно, лудо младо момче, за което не знаеш почти нищо. А това, което знаеш за него, не е точно успокояващо.
Тя пое няколко дълбоки вдишвания и се опита да се успокои.
Влез вътре – каза си тя. Ако си толкова загрижена, просто влез там и виж какво прави.
Не и след като току-що му казах, че му имам доверие! Тогава той ще разбере със сигурност, че изобщо не му се доверявам.
Тя се поразмърда, като наблюдаваше вратите.
Най-накрая, след това, което изглеждаше като часове, но вероятно беше не повече от пет-шест минути, Илайджа излезе навън, свирейки. Той я погледна и спря да свири.
– Изглеждаш така, сякаш току-що си видяла призрак – каза той.
Тя поклати глава, усмихвайки се с облекчение и с неизплакани сълзи в очите.
– Добре съм. Просто ми е малко студено, това е всичко.
– О, добре, тогава – да те качим в колата. Хайде. – Той сложи ръка на рамото ѝ и започна да върви обратно към пикапа. – И така, дори няма да ме попиташ какво правих преди малко?
Тя поклати глава.
– Това е твоя работа. Искам да кажа – имам ти доверие.
– Е, мисля, че ще искаш да знаеш това.
Тя вдигна поглед към него.
– Какво правиш?
Той се усмихна гордо.
– Мисля, че току-що си намерих работа в TGI Fridays.
– Наистина? Сериозно?
– Да. – Кимна той. – Един мой стар приятел работи там като сервитьор и току-що беше на смяна. Попитах го дали имат нещо свободно и той каза, че имат остра нужда от готвачи на линия. Представи ме на мениджъра и пичът каза, че мога да дойда утре и да започна пробно.
– Това е невероятно, Илайджа! – Каза тя и сърцето ѝ се развълнува от възхищение и любов към него. Тя знаеше, че той опитва заради нея – не беше нужно да го казва.
За кратка милинсекунда се почувства ужасно, че го е заподозряла в опит да открадне пари от ресторанта, когато всъщност се е опитвал да си намери работа, но вината ѝ бе отмита от вълнението и облекчението.