Кели Фейвър – Принудени – Погрешно – Книга 4 – Част 4

***

– Отново го правиш – каза Алисия и изкара Кейлин от замислянети ѝ. Алисия седна на масата и наблюдаваше внимателно Кейлин.
– Какво правя?
– Взираш се в пространството. На наркотици ли си?
Кейлин се захили толкова силно, че се разхърка и за момент трябваше да държи салфетка върху устата и носа си.
– Какво е толкова смешно? – Попита Алисия.
– Нищо – каза Кейлин.
– Ама явно ти се е сторило истерично. – Алисия агресивно наръга с вилицата едно листо маруля, после го поднесе към устата си и механично го сдъвка.
– Просто начинът, по който го каза.
– Ами ти на наркотици ли си или не?
– Не, разбира се, че не.
– Много хора взимат наркотици, а ти се държиш като човек, който ги взима.
– Ами не взимам.
За пръв път лицето на Алисия показа истинска загриженост.
– Но щеше да ми кажеш, ако беше?
– Да, щях да ти кажа. Но не взимам. Може би трябва да започна.
– Дори недей. – Алисия се върна към салатата си.
През следващите няколко минути нещата отново се чувстваха почти нормални. Кейлин започна да яде пастата си, като изведнъж установи, че е гладна. Алисия отново говореше, като се заканваше на другите момичета на близките маси, критикувайки прическите им, обувките им, тоалетите им. После се оплака, че Бен напоследък не и обръщал толкова внимание, може би дори я бил отблъснал през изминалия уикенд.
За пръв път Кейлин почувства истинско съчувствие към съквартирантката си.
– Гадно е, когато момчетата се променят за миг.
Алисия изглеждаше леко разтревожена.
– Наистина ли мислиш, че чувствата му са се променили?
– Не – каза Кейлин, опитвайки се да се съвземе. – Вероятно съм мислила за собственото си положение.
– Имаш предвид Джейсън?
Самото произнасяне на името му предизвика ужас в сърцето на Кейлин.
Кейлин преглътна тежко и поклати глава.
– Нека не стигаме дотам точно сега.
– Е, може би ще се наложи да отидеш там, мила – каза Алисия – защото Джейсън току-що слезе по стълбите.
Кейлин замръзна за миг. Всъщност усети как косъмчетата по врата ѝ се изправят.
– Моля те, кажи ми, че се шегуваш – прошепна тя през задушено гърло.
– Не, говоря сериозно. Защо? – Попита Алисия. – Нещо се е случило между вас? Затова ли напусна училището?
Но сега Кейлин се беше обърнала и го беше видяла, а той беше видял нея. Джейсън беше с няколко свои приятели от отбора по гребане, но им каза нещо и се разделиха, докато те продължаваха към пунктовете за хранене.
Джейсън се насочи към Кейлийн и тя едва дишаше.
Алисия сякаш забеляза, че Кейлин се е разтревожила. Когато Джейсън се приближи, Алисия се изправи и изпищя щастливо.
– О, Боже мой, Джейсън! Какво правиш тук?
Джейсън изглеждаше изненадан.
– Просто се храня. Като всички останали.
– Не съм те виждала от цяла вечност.
Очите на Джейсън се насочиха към Кейлин и изпълниха стомаха ѝ с ужас. Но после погледна обратно към Алисия, която продължаваше да бърбори. Най-накрая, след като тя го бъзикаше няколко минути без прекъсване, той се възползва от възможността да насочи вниманието си към Кейлин.
– Здравей – каза той.
– Здравей – отвърна тя, а устата ѝ пресъхна.
– Имаш ли нещо против да седна на един стол?
Алисия видя лицето на Кейлин и поклати глава.
– Съжалявам, Джейсън. Всъщност тъкмо се канехме да тръгваме. Трябва да тичам, за да се срещна с Бен, а Кейлин обеща, че ще дойде с мен.
Кейлин използва репликата, за да се изправи, а краката ѝ бяха като гумени. Тя се усмихна изкуствено, когато Джейсън срещна погледа ѝ със студения си, мъртъв поглед.
– Това е срамно – каза той. – Мислех си, че може би ще имам възможност да се забавлявам с вас за малко. Може би следващия път.
– О, определено – каза Алисия. – Утре.
– Разбира се – каза Джейсън.
Кейлин грабна чантата си, докато Алисия тръгна към изхода.
– Хайде, по-добре да побързаме – извика Алисия. – Бен е ядосан, вече закъснявам.
– Ти дори няма да си почистиш подносите? – Каза Джейсън.
– Не мога. Трябва да вървя. – Ускори ход Алисия.
Същото направи и Кейлин, но тогава усети как ръката на Джейсън се заключва около китката ѝ в здрав, безкомпромисен захват.
– Чакай малко. Чакай малко.
Тя се завъртя с лице към него и инстинктивно се опита да се освободи от хватката му. Но той не я пусна, въпреки че лицето му беше отпуснато и изглеждаше, че се усмихва приятелски. Всеки, който я наблюдаваше, нямаше да си помисли, че я наранява или нещо подобно.
– Пусни ме, Джейсън.
– Почакай малко, Кейлин. – Той се приближи до нея. Очите му бяха смъртоносно спокойни. Някак си все още миришеше смътно на пица, сякаш единственото, което правеше, беше да яде същата стара мазна пица, която тя беше споделила с него в нощта, когато я изнасили.
– Трябва да тръгвам, имаме среща с Бен.
– Да, знам. – Той отново се усмихна, но очите му бяха станали някак по-зли. – Но въпросът е, че ти обеща, че ще говорим. Обеща, че ще опитаме още веднъж, а после изчезна и повече не те чух. Така че каква е сделката? Това просто някаква глупост ли беше, за да ме накараш да направя това, което искаш от мен?
Кейлин облиза устни.
– Нека… Остави. – Тя силно дръпна и Джейсън се отпусна едновременно.
Силата на собственото ѝ усилие я запрати назад и тя се препъна в група момчета, които влизаха в кафенето. Те се засмяха, докато тя се извиняваше за своята несръчност.
Джейсън скръсти ръце и се усмихна, докато Кейлин се опитваше да възстанови самообладанието си.
– Така или иначе ще си поговорим отново – каза той. – Защото това не е приключило.
– Приключи, Джейсън. Остави ме на мира.
Усмивката му се разшири.
– Както кажеш, Кейлин.
– Точно така. Може би трябва да се опиташ да слушаш поне веднъж в живота си – каза му тя, после се обърна и тръгна тромаво нагоре по стълбите. Адреналинът течеше във вените ѝ, беше изпълнена с блъскащ страх и ужас и крайниците ѝ трепереха от него, когато откри, че Алисия я чака на върха.
– Добре ли си? – Каза Алисия.
– Да, просто имам нужда от малко въздух.
Когато излязоха навън, Алисия известно време не каза нищо. Известно време вървяха заедно, а накрая тя се обърна и погледна в очите на Кейлин.
– Нещо лошо се е случило между вас двамата – каза тя.
Кейлин кимна, но не каза нищо.
– Като, наистина лошо – продължи Алисия.
Кейлин отново кимна, челюстта ѝ трепереше.
– Ще ми кажеш ли?
– Не мога. Не мога. Не и сега. Не и тук.
– Добре. Всичко е наред – успокои я Алисия. Гласът ѝ беше изненадващо състрадателен. Тя се протегна и взе ръката на Кейлин в своята. – Хайде, да се приберем вкъщи.

Назад към част 3                                                           Напред към част 5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!