Кели Фейвър – С вярата му – Книга 14 – Част 2

***

През следващите няколко секунди Брайсън просто я гледаше. Тя посрещна погледа му, опитвайки се да изглежда уверена и раздразнена от нахлуването му в работния ѝ ден. В действителност сърцето ѝ биеше толкова бързо, че едва успяваше да контролира дишането си. Искаше устните му да са върху нейните, да усети как езикът му търси в устата ѝ, как големите му ръце грубо хващат раменете ѝ.
– Имаш четиридесет и три секунди – каза тя и прекъсна, за да погледне часовника си.
– Много съжалявам за начина, по който се отнесох с теб – отвърна той.
Тя въздъхна. Трепереше съвсем леко.
Моля те, не му позволявай да забележи. Моля, не му позволявайте да усети как ми влияе.
– Е, оценявам извинението. Но…
– Още не съм приключил – каза той, а гласът му придоби остър интензитет. – Трябва да ме разбереш. – Той си пое дълбоко дъх. – Да бъда с теб онази вечер – не съм изпитвал нещо подобно от много дълго време.
Тя го погледна. Искаше и се да му каже, че и за нея е било така. Но не можеше да си позволи да рухне толкова лесно. Остана мълчалива, без да се доверява на себе си да говори.
– Изплаших се – каза той. – Приближихме се и аз се уплаших. И така, когато видях какво си направила със сценария ми, това беше като извинение. Конкретна причина да те отблъсна. А единственото нещо, което исках да направя, беше да те държа близо до себе си.
Тя отвърна поглед.
– Не казвай това. Нямаш право да идваш тук изневиделица и да казваш тези неща, Брайсън.
– Добре, може би това е вярно. – Той се обърна и прокара ръка през косата си. Когато я погледна обратно, изгарящото желание в очите му малко я уплаши.
– Ти ме нарани – каза тя.
– Дай ми шанс да ти го изплатя. Върни се на работа при мен.
Тя затаи дъх.
– Сериозно ли?
Той се усмихна леко.
– След като се успокоих, прочетох промените, които си направил в сценария ми. И разбрах, че всъщност си го подобрила.
– Мина една седмица – напомни му тя. – Защо чака толкова дълго?
– Имах нужда от време – призна той. – Беше ми неприятно. Това беше моето писане, моето изкуство, с което ти се изгаври. А фактът, че си го направила по-добро – това също не ми се отрази добре. Имам доста голямо его, знаеш ли.
– Все още не разбирам защо си тук.
– Защото – каза той. – Липсваш ми до смърт, Скарлет.
Тя изпита леко вълнение, когато той каза това. Скръстила ръце на гърдите си, Скарлет погледна надолу към паважа. Почти под краката ѝ имаше смачкана кутия от бира, а близо до нея – торбичка от „Макдоналдс“, която изглеждаше като вкаменена.
– Не мисля, че мога да работя отново с теб. Вече не ти вярвам.
– Е, можем да поработим върху това. – Той се приближи до нея и протегна ръка, като постави пръст под брадичката ѝ. Внимателно натисна нагоре, така че тя трябваше да го погледне.
Докосването му беше наелектризиращо и, разбира се, това беше всичко, което тя наистина искаше. И го мразеше за това.
– Мисля, че шестдесетте ти секунди изтекоха – прошепна тя.
– Добре. Тогава най-накрая ще мога да те целуна – каза той, наведе се, хвана я около кръста и я придърпа към себе си.
Устните му бяха силни и съблазнителни и тя усети драскотините на брадата му, докато я целуваше. Тя протегна ръка и докосна лицето му, обичайки усещането за кожата му, обичайки начина, по който той я стисна още по-силно.
Изведнъж той я притисна към стената на алеята, притискайки тялото си към нейното. Езикът му се вмъкна в устата ѝ. Ръцете му се придвижиха нагоре и хванаха косата ѝ, като я дърпаха леко, докато езикът му се задълбочаваше.
Тя изстена, искаше да го отблъсне, но искаше и той да откаже да си тръгне.
Накрая тя го отблъсна.
– Не можем да направим това.
Той дишаше тежко, докато се отдалечаваше от нея, а очите му бяха диви от едва сдържано желание.
– Знаеш, че между нас има нещо специално.
– Не знам какво имаме. Но ако се върна да работя с теб, трябва да имаме граници. Грешката, която допуснах, беше да се приближа твърде много и няма да я направя отново. – Тялото ѝ гореше и всяка дума беше упражнение по самоконтрол.
Той кимна, а устата му се изкриви в палава усмивка.
– Каквото кажеш.
– Имам предвид това, Брайсън. Искам да уважаваш желанията ми. Не можем да бъдем заедно. Каквото и да е това привличане – ние не сме подходящи един за друг.
– Това ли е, което наистина чувстваш?
– Да. – Но това беше лъжа. Тя просто трябваше да се защити.
– Добре. Разбира се, че ще уважа желанията ти.
– И още нещо.
– Назови го.
Тя повдигна вежди.
– Искам повишение на заплатата.
– Какво искаш?
– Чу ме, Брайсън. Искам повече пари.
Той се засмя и поклати глава.
– За колко говорим?
– Двадесет и пет процента. – Тя вдигна предизвикателно брадичката си, а той се усмихна по-широко.
– Това е малко много. Опитваш се да ме разколебаеш ли?
Тя сви рамене.
– Наречи го както искаш.
– Ще ти увелича заплатата с пет процента. И трябва да започнеш от утре.
– Ще го направя за двайсет процента. Нито цент по-малко.
– В никакъв случай. Петнайсет и имаш сделка.
Тя се усмихна. Мислеше си, че е сладък, когато се пазари.
– Осемнайсет.
– Седемнайсет. – Протегна ръка той.
Тя я стисна. Държеше ръката си твърде дълго – няколко секунди, след което Скарлет най-накрая, със съжаление, се отдръпна.
– Добре, Брайсън. Предполагам, че си получил това, което си искал.
– Не точно – отвърна той. Изражението му стана сериозно.
Откъм ъгъла се разнесе женски глас.
– Скарлет?
Брайсън и Скарлет се погледнаха един друг, и двамата мълчаливи, сякаш бяха хванати в компрометиращо положение.
Гласът се обади още по-силно.
– О, Боже мой, това е Лидия – изстена Скарлет. – Снахата на Кали. Е, почти снаха. – Тя сложи ръка на челото си.
– Защо е тук и те търси?
– Това е дълга история – и ти наистина не искаш да знаеш.
Той я погледна за още един кратък миг и сякаш се канеше да ѝ каже още нещо.
Тя искаше той да го каже, каквото и да беше то. Искаше да каже, че се нуждае от нея повече, отколкото от въздух за дишане, че би направил всичко, за да бъде с нея. Искаше дори само да я целуне отново.
Скарлет знаеше, че няма да има сили да се съпротивлява, ако той опита още веднъж.
Вместо това просто извади телефона си и провери екрана.
– Ще ти напиша адреса, на който ще снимаме утре. Това е един стар увеселителен парк в Джърси – супер готин, ще ти хареса.
Скарлет смръщи вежди.
– Адресът, на който ще снимаме какво?
– Филмът. Продукцията е преместена отново.
– Но как? Толкова много неща оставаха за правене.
– Не ме питай, аз съм само режисьор. – Той тръгна по алеята, като се огледа през рамо към мястото, където тя все още беше вкопчена на място. – Идваш ли?
– Да, разбира се.
Скарлет го последва навън и видя Лидия да стои там, с див поглед, който се движеше на всички посоки, търсейки.
– Търсите тази прекрасна млада дама ли? – Попита Брайсън, като посочи Скарлет.
Лидия се обърна и очите ѝ се разшириха, когато видя Скарлет и Брайсън да излизат заедно от алеята.
– Чудех се къде сте отишли!
– Съжалявам, просто трябваше да поговорим насаме за минута-две.
Сега Лидия се взираше, почти слюноотделяйки, докато разглеждаше здравата външност на Брайсън.
– Висок си – каза тя, докато бузите ѝ се изчервяваха.
– Да, така ми казват. – Той хвърли бърз поглед към Скарлет, сякаш искаше да каже: „Това момиче истинско ли е? „, преди да се обърне обратно към Лидия и да протегне ръка. – Приятно ми е да се запозная с теб. Аз съм Брайсън Тейлър.
– Знам кой си ти – изпъшка тя. – За теб се говори в Ню Йорк. Осъзнаваш ли това?
– Не осъзнавам. Но сега, благодарение на теб, знам. – Той се усмихна добродушно. – Много ми е приятно да те видя, Лидия. – После се обърна и посочи Скарлет. – Ще се видим утре рано ясно?
Тя кимна.
Той ѝ помаха и след това се отдалечи от тях. Скарлет не можеше да откъсне очи от него, докато си тръгваше, но от друга страна, и Лидия не можеше.
– Той е най-горещият мъж, когото мисля, че съм срещала – каза Лидия с острия си глас, който накара Скарлет да настръхне.
– Да, той е привлекателен. – Сви рамене Скарлет. – Ако харесваш този тип.
Лидия погледна Скарлет, свеждайки очи.
– И мисля, че той определено си пада по теб.
– Не. – Скарлет решително поклати глава. – Той е мой шеф.
– И? Като че ли това някога е имало значение. – Устата на Лидия се разшири. – Какво правихте в онази уличка? Кой разговаря в една уличка с шефа си? Какво става с вас двамата?
– Нищо не се случва. Той дойде да ми предложи да си върна работата.
– И ти я прие?
Скарлет въздъхна, като предварително знаеше каква реакция ще предизвика това.
– Да, приех я.
Лидия изпищя и се хвърли с ръце около Скарлет, сякаш току-що беше вкарала победния гол във футболен мач за златен олимпийски медал.
– Ще се забавляваме толкова много заедно по време на снимките, Скарлет!
– Е, не знам дали…
Лидия не искаше да слуша нито една дума, която излизаше от устата на Скарлет.
– Ние сме най-добри приятелки, нали? – Попита тя внезапно.
Лидия я погледна очаквателно и някак си, без да има явно изражение, предаде едва доловима заплаха, която Скарлет усети в стомаха си. Как можеше да отрече, че е „най-добра приятелка“ с Лидия? Нима искаше да започне пълноценна война с тази жена?
Дупката става все по-дълбока и по-дълбока, помисли си Скарлет.
– Да, разбира се, че сме приятелки – каза Скарлет и се намрази за това, че изрече тези думи.
Лидия се усмихна широко.
– А сега, когато отново участваш в този филм, ще търкаме лакти с най-големите имена в шоубизнеса. Трябва да ме заведеш на снимачната площадка, Скарлет. Особено след начина, по който ме подведе миналия път. – Тя размаха пръст на Скарлет, като и се скара.
– Ще измислим нещо. Само ме остави първо да вляза и да видя как работят нещата.
– Но обещаваш, че ще ме запознаеш с други известни хора?
Скарлет кимна.
– Запознала си се с Брайсън Тейлър, нали?
– О, и си заслужаваше, момиче. Ако не бях ангажирана, щеше да се наложи той да ме отскубне от него.
Вярвам му, помисли си Скарлет. Иска ми се някой да те отмъкне от мен.
Скарлет тръгна обратно към ресторанта.
– Слушай, ще ти се обадя през следващите няколко дни. Сега трябва да се върна на работа и да им кажа какво се случва.
– Довиждане, най-добра приятелко!
– Довиждане – каза Скарлет и извъртя очи, когато Лидия не можеше да го види.
Докато влизаше отново в ресторанта, ѝ хрумна, че сега трябва да направи нещо много неприятно. Никога досега не беше напускала работа, без да даде подходящо предизвестие, а това определено не беше подходящо предизвестие.
Отиде отзад и намери мениджъра си Сет. Той работеше върху графика за следващата седмица. Поглеждайки към нея, той веднага видя, че нещо не е наред.
– Моля те, не ми казвай, че не можеш да си довършиш двойката, Скарлет. Имаме нужда от теб тук.
Тя погледна надолу.
– Не, мога да си довърша двойката…
– Тогава какво е?
Тя прехапа устни.
– Днес трябва да е последният ми ден, Сет.
Той я погледна и остави писалката си.
– Защо?
– Днес ми предложиха да си върна старата работа.
– Това е онзи филм ли, който каза, че си правила, преди да започнеш работа при нас?
Тя кимна.
– Да.
– По дяволите. – Той потърка челюстта си. – Добри ли са парите?
Тя отново кимна.
– Много са добри. Поне в сравнение с това, с което съм свикнала.
– Е, тогава – въздъхна той – предполагам, че трябва да правиш това, което трябва да правиш, Скарлет.
Тя се усмихна и усети как очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Благодаря за разбирането. Наистина съжалявам, че ти причинявам това. Всички тук бяха толкова добри към мен.
– Хей, случват се неща. Особено в този бизнес. – Той се усмихна. – И не се случва често някой тук да получи големия пробив, който е чакал.
– Сега ще се върна на работа, Сет. Още веднъж благодаря. – Тя тръгна към входа на ресторанта.
– Скарлет? – Извика ѝ той.
Тя се обърна.
– Да?
– Само се надявам, че няма да те прецакат, както миналия път – каза той, преди да се върне към графика си.
Да, помисли си тя, докато си тръгваше, и двамата с теб.

Назад към част 1                                                              Напред към част 3

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!