Кели Фейвър – С неговата любов – Книга 16 – Част – 21

***

На следващия ден Хънтър се прибра у дома и изглеждаше малко изтерзан, но беше в доста добро настроение. Кали се радваше да го види. Двамата се прегърнаха дълго и се целунаха, а после тя не можа да се сдържи.
– И така, какво имаш да ми кажеш? – Каза тя.
– Не може ли един човек дори да си остави чантите, преди да го нападнат от засада тук?
– Не. Това ме убива, Хънтър. Кажи ми какво, по дяволите, е толкова важно, че трябваше да поговорим за това лице в лице.
Той пусна чантите си и я погледна.
– Да отидем на плажа и да се поразходим. Мисля, че там ще е по-добре да поговорим.
– Хайде, искаш да ме подлудиш?
– Можеш да почакаш двайсет минути – каза той и я хвана за ръка. – Хайде да тръгваме още сега. Денят е прекрасен.
– Само ми намекни. За какво става въпрос?
Той поклати глава.
– Отпусни се. Скоро ще го обсъдим.
Така тя позволи на Хънтър да я измъкне от къщата и заедно се качиха на мотоциклета му. Тя разбра, че това е умишлено от негова страна.
– Не искаш да мога да те разпитвам по време на пътуването нали! – Изкрещя му тя, докато си слагаше каската.
– Или може би мисля, че ще оцениш пътуването повече, ако усетиш вятъра и мириса на океанския въздух.
– Съмнявам се.
– Качвай се – каза той, като изправи мотора.
Секунда по-късно тя се качи зад него, обгърнала с ръце кръста му, и заедно се спуснаха по хълма.
Отдавна не бяха се качвали заедно на мотоциклета му и това я ужасяваше и вълнуваше. За малко тя действително успя да забрави всичките си тревоги и разочарования. Достатъчно беше да пътува с мъжа, когото обичаше, на когото вярваше и с когото беше преживяла толкова много – на кого му пукаше какво мислят другите?
Най-накрая пристигнаха на плажа. Беше почти безлюден, Хънтър паркира мотора и те слязоха. Миризмата на солена вода и звукът на вълните, разбиващи се в брега, предизвикаха свежа усмивка на лицето на Кали.
Хънтър ѝ се усмихна.
– Много по-добре – каза той и я хвана за ръка. – Хайде да се разходим покрай водата.
Двамата събуха обувките си и ги пуснаха близо до входа на малката пътека, която водеше през храсталака и после се откриваше на плажа. Имаше няколко чайки, които ловуваха риба, летяха ниско до водата и после отново кръжаха нагоре, плицикаха се, после се гмуркаха, за да се опитат да изровят храната си.
Пясъкът беше хладен и песъчлив по краката ѝ.
– Добре – каза тя. – Чувствам се спокойна. Можеш ли да ми кажеш каквото трябва да ми кажеш сега?
Те тръгнаха, хванати за ръка. Лицето на Хънтър беше нечетливо от този ъгъл, предимно в профил. Той погледна към водата и накрая се обърна към нея.
– Вчера не бях в Лос Анджелис – каза той.
Кали едва не падна назад, сякаш беше ударена.
– Какво?
Той има афера. О, не, той ме напуска. Срещнал е друга.
Мислите нямаха никакъв смисъл. Защо да я водя на този красив плаж и да се разхождаме ръка за ръка, само за да ѝ кажа нещо толкова ужасно? Освен ако не е тръгнал, за да я прекрати. Сега щеше да ѝ каже, че аферата е приключила.
Всички тези мисли преминаха през съзнанието ѝ за миг.
– Отлетях за Охайо – каза той спокойно.
За миг мозъкът ѝ сякаш временно се бе претоварил, достигнал максималния си капацитет и бе изпържил верига. Тя просто стоеше там, без да реагира. А после поклати глава.
– Защо отиде в Охайо?
– Трябваше да се изправя срещу семейството ти.
– О, не. Хънтър…
– Трябваше да го направя, Кали. Не можех просто да седя отстрани и да ги оставя да те нараняват.
Тя беше напълно зашеметена. Очите ѝ се напълниха със сълзи, докато го гледаше.
– Какво им каза? И как реагираха те?
– Казах им истината. Казах, че грешат за нас и че дори да са прави – дори да съм толкова лош човек – те наказват теб, а ти не го заслужаваш.
– И какъв беше отговорът?
Той взе ръцете ѝ в своите и се опита да я погледне в очите.
– Не съм сигурен, че всичко, което казах, е регистрирано. Очевидно ситуацията беше много напрегната и те не приеха с добро моята лекция.
Кали усети как сълзите се търкалят по бузите ѝ.
– Искаше ми се да ми кажеш, че ще го направиш.
– Никога нямаше да ме оставиш да тръгна.
– Точно така! – Изкрещя тя. Силата и мощта на собствения ѝ глас я изненадаха.
Хънтър направи малка крачка назад и очите му се разшириха.
– Трябваше да го направя, Кали.
– Не, не трябваше – каза тя. – И в това е целият смисъл. – Тя избърса част от сълзите, които се стичаха по лицето ѝ. – Ти не ме слушаш. Не те интересува какво е мнението ми и това е още едно доказателство за този факт.
– Разбира се, че ме интересува какво е мнението ти. Ти си целият ми свят.
– Може и да съм целият ти свят, но ти искаш да контролираш този свят. Не само сексуално, но и във всеки един детайл. Отказах се от толкова много от себе си заради теб, а ти не можеш да се откажеш дори от малко контрол заради мен.
– Кали…
– Не! – Изкрещя тя. – Омръзна ми да се опитваш да ме убеждаваш в това, което чувствам, Хънтър. От седмици ти повтарям, че работиш прекалено много. Казах ти, че искам да чета сценарии и да разработвам собствени проекти, а ти настояваше вместо това да работя по твоите проекти. И сега ти поемаш отговорността да отлетиш от града – лъжейки ме в този процес – за да отидеш и да се конфронтираш със семейството ми без мое знание. Как смееш?
Хънтър отвори уста, сякаш искаше да говори, но после спря. За първи път, може би изобщо, тя видя, че той не знае какво да каже.

Назад към част 20                                                             Напред към част 22

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!