Кели Фейвър – С неговата любов – Книга 16 – Част – 22

***

През останалата част от деня те не разговаряха много. Когато се прибраха вкъщи, Хънтър влезе в кабинета си и започна отново да работи по сценария си, вероятно.
Кали беше разстроена и не знаеше какво да прави със себе си. Опита се да прочете няколко сценария, нещо, което да я разсее от разочарованието, което изпитваше от Хънтър. Но не успяваше да се концентрира.
С настъпването на вечерта Хънтър я попита дали иска да излязат на вечеря.
– Не съвсем – каза тя, вдигайки поглед от сценария, който беше скучен – или може би просто не беше достатъчно добър, за да я разсее от всички емоции, които кипяха в нея в момента.
– Слушай, трябва да преодолеем това – каза той. – Аз съм…
– Не, не искам да говорим за това. Не съм готова – каза му тя.
Той отново отвори уста, но тя вдигна ръка.
– Поне уважи молбата ми да не говорим точно сега. Можеш ли да го направиш?
Раменете му се отпуснаха и главата му увисна. Той кимна и се оттегли.
В този момент тя се почувства ужасно, сякаш жестоко беше наръгала куче, което беше дошло при нея с подвита опашка, опитвайки се да се помири. Хънтър беше отишъл при семейството ѝ, за да се опита да ги накара да видят грешката в постъпките си. Това беше грешка и той се беше заблудил, но сърцето му беше на правилното място.
Сега тя беше по-объркана от всякога. Когато се върна към четенето на сценария си, мобилният ѝ телефон започна да звъни. Вдигна го и видя номера на родителите си.
Обхвана я чувство на страх. Тя се замисли дали да не отговори. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше да чуе колко обидени и възмутени са от присъствието на Хънтър.
Но нещо ѝ подсказваше да отговори и ако се наложи, щеше да защити действията на съпруга си.
– Здравей, мамо – каза тя, а стомахът ѝ се сви.
– Здравей, Кали. – Гласът на майка ѝ звучеше уморено и имаше още едно качество, в което Кали не беше сигурна. Дали беше гняв? Самоувереност? Страх?
– Хънтър ми каза, че е дошъл да те види. Не знаех за това предварително.
– Наясно съм с това. Той ни уведоми, че решението да дойде и да говори с нас е негово.
Кали не знаеше какво да каже. Със сигурност нямаше намерение да се извинява за Хънтър. Дори това, което беше направил, да беше грешно, тя беше също толкова ядосана на семейството си, че я е изоставило, защото не е било съгласно с избора ѝ на мъж.
– Не съм сигурна какво има да кажа в този момент – призна тя. – Вече чух новината за решението ти от Шон и Лидия. Това беше истинско удоволствие.
Майка ѝ въздъхна дълбоко от другата страна на слушалката.
– Кали, аз… аз наистина трябва да… – изведнъж гласът ѝ се пречупи и тя спря да говори.
Кали чу звуците на майка си, която се опитваше да се контролира и не успяваше, и сълзите, които беше безсилна да спре. Дъхът на майка ѝ се разклати и излезе накъсан, ридаещ. Накрая тя отново проговори.
– Дължа ти извинение, скъпа – каза майка ѝ. – Сгрешихме. Бяхме ядосани, наранени и уплашени, но сгрешихме. Надявам се, че можеш да ни простиш… – тя отново избухна в ридания.
Кали никога не беше чувала майка си да плаче така, през целия си живот.
– Разбира се, че мога да ти простя. Просто искам да се опиташ да подкрепиш решенията ми в живота, независимо дали си съгласна с тях, или не.
– Знам. Знам. И аз се провалих в това.
– Щастлива съм с Хънтър, мамо. Наистина, наистина съм щастлива. Той ме обича така, както заслужавам да бъда обичана. – Забавно, но докато изричаше тези думи, Кали откри, че ги мисли от все сърце. Дори и да беше разстроена и разочарована от проблемите му с контрола, сега Кали виждаше, че нищо не може да застане на пътя на любовта, която изпитват един към друг.
– Видяхме тази част от него, когато излетя и се появи, без предупреждение, на прага ни вчера. – Майка ѝ се засмя през сълзи. – Той настоя да съберем всички, всички братя и сестри, и да излезем на вечеря с него. Беше пълен джентълмен, дори когато се опитвахме да се оправдаем. Той ни спечели, Кали. А в края на вечерята произнесе много дълга, красноречива реч за това как си го променила. Каза, че е имало време, когато е щял да се съгласи с ниското ни мнение за него, но вече не можел да каже, че се чувства по този начин. Хънтър ни каза, че си спасила живота му, но по-важното е, че си спасила душата и сърцето му. И, миличка, това вероятно беше най-красивото нещо, което някога съм чувала някой да казва за друг човек през всичките ми години.
– Наистина? – Каза Кали, шокирана, че майка ѝ – практичен човек, ако изобщо е имало такъв – можеше да бъде толкова трогната от думите на Хънтър.
– След като Хънтър си тръгна, цялото семейство се събра отново и си поговорихме. И всички се съгласихме, че подкрепяме двама ви във всичко, което правите.
Кали се почувства толкова облекчена, сякаш сърцето ѝ току-що беше освободено от затвора.
Всичко изведнъж стана по-леко, целият свят изглеждаше съвсем различно и тя осъзна, че дори не е знаела колко много и е влияело тяхното неодобрение.
– Дори Шон и Лидия ли се съгласиха? – Попита Кали.
Майка ѝ направи дълга пауза.
– Не ги включихме в разговора. Виждаш ли, Лидия може да бъде малко… трудна. Тя беше много категорична, че Хънтър е негативно присъствие в живота ти, намекваше, че знае неща за него, но никога не сподели какво е толкова лошо. Вече не се чувствам комфортно да включвам Шон и Лидия в подобен род дискусии, тя е прекалено изменчива и твърдоглава.
Кали се усмихна.
– Мисля, че знам какво имаш предвид. Въпреки че нямам представа какво си мисли, че знае за Хънтър. Тя почти не е прекарвала време около него.
– Независимо от това, Кали, искам само да знаеш, че имаш моята и на баща ти безрезервна подкрепа. И моля те, кажи на Хънтър, че очакваме с нетърпение да го посрещнем официално в нашето семейство. Ще направиш ли това за мен?
– Разбира се, че ще го направя. Обичам те, мамо.
– Аз също те обичам.
Свършиха разговора по телефона, а Кали просто седна и си позволи да диша и да възприеме всичко това. Веднага осъзна, че дължи на Хънтър малко извинение.
Тя стана, за да отиде в кабинета му, но докато излизаше от стаята, Хънтър влизаше. Двамата се видяха и се усмихнаха.
– Слушай – каза той. – Трябва да ти кажа това.
– Първо трябва аз да ти кажа нещо.
Той поклати глава.
– Кали, говоря сериозно. Трябва да кажа моята част. А сега просто ме изслушай.
– Хънтър…
Той се приближи, сложи ръце на раменете си и я погледна в очите.
– Беше права за всичко, което ми каза днес. Беше права да ми се сърдиш и наистина ми отвори очите колко непоносим съм бил. Твърде много ценя това, което имаме, за да го проваля. Отсега нататък ще се постарая да те слушам по-добре. И ще започна с това, че ще си взема цяла седмица отпуск от работа. По дяволите, ще си взема две седмици отпуск. Искам да сме винаги заедно.
Кали се усмихна и установи, че е почти прекалено развълнувана, за да говори. Накрая се съвзе.
– Обичам те – каза тя.
Той се наведе и я целуна дълго. Устните му бяха като слънце, сгряваха я, разтапяха я, правеха всичко наред. Когато прекъснаха целувката си, той отново се усмихна.
– Никога не съм те виждал по-красива, отколкото си в тази секунда.
– Майка ми се обади току-що – каза му тя.
Веждите му се повдигнаха.
– О, о.
– Не, това беше наистина добър разговор. Тя ми каза какво си направил – каза, че си казал някои от най-красивите неща, които е чувала някога. И това е променило съзнанието на всички. Сега те ще присъстват на сватбата.
– Наистина? Нямах представа. – Но начинът, по който го каза, накара Кали да си помисли, че може би той е подозирал, че е променил мнението им.
– Аз просто те обичам, това е всичко, което знам. – Изведнъж ѝ хрумна. – Знаеш ли какво?
– Какво?
– Мисля, че просто трябва да се оженим този уикенд. Да се свърши.
Той се засмя.
– Не говориш сериозно.
– Сериозно. Не е нужно да е нещо голямо. Хората могат да присъстват или да не присъстват. Вече дори не ми пука. Просто искам вече да съм женен за теб.
Той се замисли за момент, но после се съгласи.
– Разбира се. Защо не? Тази седмица ще си взема отпуск, а следващите две седмици – за меден месец. И да еба всеки, който не го харесва.
– Мисля, че новото ти отношение ми харесва – каза му тя.
В този момент той буквално я изхвърли от краката ѝ и я вдигна в прегръдките си. Тя издаде изненадан писък.
– Трябва да празнуваме – каза той и я погледна с похот в очите.
– Не мога да си представя какво имаш предвид.
– Да, можеш – засмя се той и след това я изнесе от стаята и я качи на горния етаж в спалнята.

Назад към част 21                                                    Напред към част 23

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!