***
Следващите няколко дни само изглеждаха нормални.
В действителност те бяха всичко друго, но не и нормални. Скарлет и Брайсън се държаха като професионалисти, консултираха се един с друг, както винаги, говореха за филма и работеха заедно, за да свършат работата както трябва.
Но под всичко това между тях се усещаше напрежение. Скарлет го усещаше под повърхността и то беше ужасно – като постоянен сърбеж, който не можеше да бъде почесан.
Имаше негласно споразумение, че няма да говорят за нищо лично, и затова не го правеха. Но то беше там – винаги беше там и правеше съвместната работа болезнена.
В сряда следобед, докато работеха по някои редакции на сценария по време на обяд, Брайсън я изненада, когато най-накрая наруши споразумението.
– Хънтър ме покани да изляза утре вечер – каза той.
Отначало Скарлет не разбра за какво говори.
– Готино – каза тя, като все още изучаваше страницата от сценария, който в момента коригираха. Отхапа бързо от сиренето на скара и дъвчеше, докато четеше.
– Утре вечер е изненадващото моминско парти за Кали, нали? – Попита той.
Тя вдигна очи.
– Да – каза тя. После разбра, че той имаше предвид, че Хънтър го е поканил заедно с Ред и Кейн за „мъжката вечер“, за която Никол ѝ беше споменала по телефона онзи ден. – Надявам се, че не си казал „да“ – добави тя.
Брайсън сякаш леко се стресна.
– Щеше ли това да е толкова лошо?
– Не мисля, че това е добра идея.
Устните му се свиха.
– Е, казах му, че трябва да се консултирам по този въпрос. Истината е, че Стивън Спилбърг искаше да говори с мен за един сценарий и си казахме, че утре вечер ще говорим за това.
– Спилбърг? Уау. Ти наистина си попаднал в голямата класация. И като си помисля, той дори още не е гледал филма, който си режисирал.
Брайсън се засмя.
– Знам. Нещата в това отношение са се побъркали. – Смехът му утихна и той бързо стана сериозен. – Но утре бих излязъл с момчетата. Всъщност с удоволствие – ако искаш.
Сърцето на Скарлет започна да бие по-бързо. През последните няколко дни тя се бе справила добре с контрола върху чувствата и дори върху мислите си около Брайсън. Но сега седяха един срещу друг и той я гледаше с тези пронизващи очи, а тя се мъчеше да се сдържи.
– Не мисля, че трябва да откажеш – каза му тя. Болеше я да го каже, но трябваше да бъде силна.
Той кимна.
– Разбрах, че ще го кажеш. – Той се усмихна префърцунено. – Е, тогава Спилбърг.
Тя се върна към четенето на сценария с буца в гърлото. Каза си, че тя ще отмине, както и болезнената болка от нужда в стомаха ѝ.
За нейно съжаление чувствата изобщо не изчезнаха.
***
На следващата вечер Никол прати на Скарлет кола да я вземе от апартамента ѝ.
Скарлет беше развълнувана, докато се качваше в луксозната градска кола с луксозен шофьор, сякаш присъстваше на бал с кралското семейство или нещо подобно.
Беше облечена в обикновена черна рокля с жилетка и носеше кламер вместо обикновената си чанта. Беше си вдигнала косата, което рядко правеше в днешно време.
Единственото, което имаше, беше подаръкът и за Кали – сценарий на „Мост и тунел“, подписан от целия актьорски състав и екипа (дори от Макс Вайсман) в памет на уникалната роля на Кали в реализирането на филма. Заедно с това Скарлет беше приложила картичка с много дълги и сърдечни благодарности за всичко, което Кали и Хънтър бяха направили за нея.
По пътя към дома на Никол в стомаха ѝ се появиха пеперуди. Беше вълнуващо и страшно. Беше разтревожена, че ще види отново Лидия. Лидия не се беше появявала на снимачната площадка, откакто Брайсън я изгони онзи ден, и Скарлет наистина се притесняваше как Лидия може да се държи сега, след като е била отблъсната.
Онази стара поговорка за презряната жена… караше Скарлет да се свива само като си представи Лидия и как тя може да намери начин да накара Скарлет да се чувства неудобно през цялата вечер.
От друга страна, тя наистина очакваше с нетърпение да види Кали и Никол и може би да заздрави приятелството си с тези две влиятелни жени, на които се удивляваше и гледаше с възхищение. Скарлет не си беше позволявала наистина да иска други хора в живота си от толкова дълго време – може би изобщо – и се чувстваше добре и здравословно да избира приятелството, да търси активно жени, които биха могли да ѝ бъдат приятелки.
Докато пейзажът зад прозореца на Скарлет минаваше покрай нея, тя си мислеше колко далеч е стигнала от старите времена, когато животът ѝ се въртеше около Терънс и неговата маниакална ревност.
Сега работеше на снимачната площадка и работата ѝ се уважаваше. Брайсън беше достатъчно любезен да съобщи на висшестоящите, че тя му помага много за сценария, и изглеждаше, че дори може да и бъде даден авторски кредит. Това беше нещо, което можеше да ѝ донесе много повече работа в бъдеще.
Най-накрая вярваше в собствените си способности и дори Брайсън да ѝ беше помогнал, той не ѝ беше връчил нищо. Беше го взела, защото беше добра в работата си.
Бъдещето изглеждаше светло в много отношения.
Имаше обаче и един недостатък. Все още ѝ беше трудно да се откаже от чувствата си към Брайсън. Напоследък го сънуваше почти всяка вечер, а понякога на работа ѝ беше трудно да бъде около него. Това беше проблем, защото работата ѝ се въртеше около това да бъде близо до него и да работи в тясно сътрудничество с него.
Дори днес се надяваше да го чуе да каже, че ще участва в момчешката вечер с Кейн, Ред и Хънтър. Това беше очевидно нелепо, тъй като тя беше тази, която беше казала на Брайсън да не ходи.
Но от този разговор насам тя тайно се надяваше, че той все пак ще и каже, че ще отиде.
Тежката, болезнена истина беше, че тя искаше да вижда Брайсън извън работата. Голяма част от нея се надяваше, че може би – само може би – ако се видят тази вечер, тя ще си позволи да бъде уязвима пред него отново. И може би той ще се отвори пред нея и ще ѝ каже, че най-накрая е готов…
Скарлет се откъсна от фантазията си, когато градската кола спря до портата на входа на „алеята“ на Никол и Ред. Разбира се, алеята всъщност беше един много дълъг път, но технически все още беше тяхната алея.
Охранителите я бяха очаквали, но все пак погледнаха вътре и се застраховаха, че е само тя. Дори взеха личната ѝ карта и я провериха. Охраната около имението на Джеймсън явно беше засилена и Скарлет беше съвсем сигурна, че знае защо.
Всички се страхуваха от едно и също нещо – че синът на Терънс – Тревор, най-накрая ще направи нещо ужасно и необратимо. Разбира се, никой не искаше да говори много за това, но зад кулисите всеки правеше корекции.
Охраната беше подобрена, инсталирани бяха камери и аларми, вземаха се предпазни мерки, когато влизаха и излизаха от сградите или се разхождаха по улицата през нощта.
Никога не можеше да се чувстваш в пълна безопасност, ако Тревор беше на свобода и можеше да си отмъсти.
И макар да се опитваше да се убеди, че е напуснал града заради по-зелени пасища или че не иска да си навлича нови неприятности, дълбоко в себе си знаеше друго.
Затова беше хубаво да видя толкова строга охрана в дома на Ред и Никол. Ако не друго, това само накара Скарлет да се почувства малко неспокойна, че отново ще се върне в самотния си апартамент късно тази нощ. Нямаше да има на разположение всички звънци и свирки, с които разполагаха те.
Но тя прогони тези мрачни мисли от главата си, докато напускаха портата и потегляха по дългия път, покрай езерото и хълмовете и накрая, към самото огромно имение.
Когато пристигна, тя видя, че Ред и Кейн я чакат и весело разговарят с Никол и Даниела и една жена, за която Скарлет предположи, че е майката на Кали. Всички те я посрещнаха с отворени обятия, прегръдки и целувки.
– Изглеждаш прекрасно – каза Никол на Скарлет.
Даниела я погледна нагоре-надолу и махна с ръка.
– Момиче, пушиш. Още ли не те е хванал някой късметлия?
– Все още не съвсем – каза Скарлет. – Освен това кой може да се конкурира с тези очарователни мъже, с които все сравнявам всички?
– Моят човек е доста секси – каза Даниела и хвана Кейн за ръката.
Той провери часовника си.
– Кога ще пристигне Кали?
– Би трябвало да е всеки момент – каза му Ред. – Хънтър ми писа и каза, че вече са на път. Тя мисли, че ще я заведе в някакъв ресторант, който дори не и харесва. Явно са се скарали за него. Човекът се пързаля по тънък лед, но предполагам, че му харесва да я кара да гадае.
Майката на Кали се усмихна.
– Всъщност той е доста добър джентълмен, както открих. Мисля, че твърдата му постъпка е просто такава – постъпка. Той е мекушав.
– Знаеш ли, мисля, че си права – каза Скарлет. – Той много обича Кали. Завиждам и. И на всички тези дами, в този смисъл.
– Къде, по дяволите, е Лидия? – Каза Никол. – Тя ще пропусне всичко.
– Може би всички имаме късмет и тя си е счупила крака по пътя – каза Даниела.
Настъпи протяжно мълчание, докато всички се мъчеха да разберат какво да кажат по-нататък.
Тогава майката на Кали вдигна рамене.
– Ако имахме истински късмет, можеше да си счупи врата.
Тогава всички започнаха да се смеят.
– Имаме нужда от напитки – каза Ред. – Вътре, всички.
Групата се насочи към вратите, където във фоайето имаше невероятна украса, огромен транспарант, балони и цветя. След това, по-надолу, имаше подноси с вкусно изглеждащи храни за пръсти и дори някои основни ястия, както и много закуски и напитки.
Имаше много повече храна и напитки, отколкото беше необходимо за такава малка група, но всеки си взе по едно питие и започна да пие.
Настроението беше приповдигнато и се чуваше смях.
Скарлет се забавляваше и също пиеше. Всичко вървеше добре за нея, докато на вратата не се позвъни.
Всички се успокоиха в очакване Хънтър и Кали да влязат. Но когато Ред отвори вратата, вътре не влезе нито един от двамата.
Дъхът на Скарлет секна в гърдите ѝ и тя едва не падна.
Брайсън стоеше там, оглеждаше всички и се местеше на крака.
– Предполагам, че това вероятно е разочарование. Но аз не съм Кали.
– Хей, радвам се, че си успял! – Каза му Ред, като му стисна ръката.
– Радвам се да съм тук. Просто трябваше малко да разбъркам графика си. – Той погледна към Скарлет и тя усети как я обзема тръпка.
Той беше тук, изглеждаше напълно прекрасен и подреден, облечен в прав панталон, хубави обувки и спортен блейзър върху блуза поло. Косата му беше оформена, но все още изглеждаше грубоват и небрежен по свой собствен начин. По някакъв начин, помисли си тя, Брайсън винаги успяваше да изглежда така, сякаш притежава всичко, което носи. Имаше нещо много непринудено и уверено в начина, по който се държеше, независимо от обстановката.
И Скарлет знаеше защо е развълнувана. Знаеше, че той прави изявление – дошъл е тук заради нея.
Беше се отказал от среща със Стивън Спилбърг заради нея.
Само за да я види.
Тя се усмихна, докато той се приближаваше до мястото, където стоеше тя.
– Обзалагам се, че те изненадах, нали? – Каза той и се усмихна.
– Може би малко. – Тя усети как бузите ѝ се зачервяват. – Имаш нужда от бира. – Тя се обърна, взе една от масата и му я подаде.
Когато ръцете им се докоснаха за кратко, тя усети същото старо вълнение, което прескачаше в корема ѝ.
– Благодаря – каза той и намигна. – Това място е добро – каза той, оглеждайки разкошното имение. – Лично аз бих избрал по-голямо.
– Сигурна съм, че щеше.
– Добре всички! – Изкрещя Ред. – Този път наистина е тя! Току-що получих съобщение от Хънтър, че вече пътуват нагоре. Успокойте се. Тихо! – Каза той, като с жест подкани всички да спрат да говорят.
Цялата стая притихна, докато чакаше Хънтър и Кали да влязат вътре.
Скарлет се чувстваше толкова щастлива, колкото никога не се е чувствала. Беше заобиколена от хора, които смяташе за приятели, а Брайсън се беше появил заради нея – наистина се беше появил заради нея. И на всичкото отгоре Лидия сякаш се беше отказала от партито – едно малко чудо.
Малко по-късно Хънтър и Кали влязоха през вратата и всички се разкрещяха,
– Изненада! – И започнаха да ръкопляскат.
Кали сложи ръце на устата си, като първо се смееше, а после се разплака.
Хънтър я прегърна, докато останалите гости се приближаваха към нея, за да ѝ кажат колко са щастливи от предстоящата сватба.
– Първо и казах, че отиваме в един тайландски ресторант, който тя не харесва много, а после казах, че трябва да се отбия до дома на Ред, защото той има сценарий, който иска да ми предаде. Тя се хвана на въдицата и се заинтересува от него – казва Хънтър.
– Винаги е била доверчива, дори като малко момиче – казва майката на Кали. След това прегърна и целуна Кали, а Хънтър също я прегърна силно.
– Мамо, не мога да повярвам, че си дошла чак тук за това – каза Кали.
– Това беше най-малкото, което можех да направя.
Брайсън погледна към Скарлет, която наблюдаваше празненството с очи, които далеч не бяха сухи.
– Доста романтично, нали? – Каза той тихо.
Тя го погледна отстрани.
– Невероятно романтично.
– Това ми дава една-две идеи – каза той, отпивайки от бирата си.
– Ще повярвам, когато го видя.
Той повдигна вежда към нея.
– Може би ще го видиш по-рано, отколкото си мислиш.
Тя само поклати глава, тайно доволна, чудейки се дали не греши, че да бъде отново толкова близо до него почти си заслужава какъвто и да е риск, който поема със сърцето си.
Сигурно съм луда – реши тя.
Няколко минути по-късно Брайсън, Хънтър, Ред и Кейн си тръгнаха.
– Момичета, не правете нищо прекалено диво, докато ни няма. Имам хора, които държат под око това място – каза им Ред.
– Знаят ли за мъжките стриптийзьори? – Обади се Даниела.
Кейн я погледна, но след това мъжете си тръгнаха. Когато Брайсън излезе през вратата, той хвърли последен поглед през рамо към Скарлет.
След това вратата се затвори и те си тръгнаха.
– Слава Богу, най-накрая останахме само ние – въздъхна Никол. – Трябва ли да отидем да разопаковаме подаръците?
– Абсолютно – каза Кали и свърза ръце с Никол. – Не мога да повярвам, че си направила всичко това за мен. Достатъчно е да разплачеш едно момиче.
– Знаеш, че те обичам – каза Никол. – Няма да позволя на нищо да попречи на приятелството ни.
– Хей, а какво ще кажеш за мен? – Каза Даниела, като свърза ръце с Никол от другата страна.
Скарлет наблюдаваше трите, които вървяха заедно, и за първи път тази вечер се чувстваше като аутсайдер. И тогава Кали я погледна и протегна ръка.
– Хайде, сестро. Присъедини се към нас!
Скарлет се засмя с облекчение и се присъедини към тях.
Минута по-късно бяха във всекидневната и Кали се готвеше да отвори първия подарък.
И тогава това се случи.
Назад към част 26 Напред към част 28