Писък
Гледах Грейвс в продължение на около три секунди, преди да хвърля главата си назад и да се разсмея. Смеех се толкова силно, че ме болеше гърлото и сълзите течаха по бузите ми. Чувах как той ругаеше до мен, но не можех да спра да се смея, за да кажа нещо. Имаше ли друга реакция?
– О, човече – измърморих, след като успях да си поема дъх. – Наистина имах нужда от това.
Той ме гледаше с каменно изражение.
– Свърши ли вече?
Изтрих сълзата си и го погледнах. Беше бесен.
– О, хайде, голямо момче. Не ми казвай, че съм успяла да нараня чувствата ти. Казваш ми, че приказките са истински и какво очакваш от мен? Да ахна? Да припадна? Каква реакция очакваше? Ти ли си моя принц? Възкръснах ли, защото ме събуди с целувка?
От мястото, където стоях, виждах как вена пулсираше на врата му. Той затвори очи, тъмните мигли се сплетоха, докато пое дълбоко дъх.
– Не съм сигурен, че това е подходящото време и място за медитация…
Очите му се отвориха широко и той ме погледна строго.
– Не се прави на глупава, Сейлъм. Не ти отива. – Затворих устата си. – Признавам, че може би не съм най-подходящия човек, който да ти даде този съвет, но аз съм всичко, което имаш, така че трябва да ме послушаш, и то добре, защото иначе ще се озовеш в един свят, за който не си подготвена.
Нещо в интензивността на погледа му ме накара да кимна, а сърцето ми заби в гърдите.
– Добре – успях да кажа, докато вътрешно продължавах да си мисля: – „О, по дяволите. Може би ми казва истината.“
Истината носи определена тежест. Разбираш го, когато я чуеш, и в този момент бях сигурна, че Грейвс ще ме зарови под планина от нея.
– Фароу Скуеър е град на свръхестественото. Градът на свръхестественото, всъщност. Почти всеки, който живее тук, е свързан по някакъв начин със свръхестествения свят…
– Но… – Той ме погледна строго и думите умряха на устните ми. В крайна сметка кимнах, за да продължи.
– Всички. Това не означава, че всички знаят за света, с който са свързани, но поне един човек в семейството им е свръхестествено същество.
– Свръхестествено същество?
– Свръхестествено. Някой, който не е човек – каза той, сякаш това не беше нищо особено. За него това беше просто ежедневие.
– Какво си ти? – Попитах, без да съм сигурна, че искам да чуя какъв вид чудовище мисли, че съм. Това беше малко повече, отколкото можех да поема на празен стомах.
– Същото като брат ти и баща ти, както се оказва. Аз съм Грим. Жътвар. И мисля, че и ти може би си.
– Грим жътвар? – Повторих аз. – Като един от онези типове, които носят наметала и имат коса? Подобно на злодея във филма „Крик“…
– О, Боже – измърмори той. – Хвърлям тази бомба върху теб, а ти продължаваш да говориш за неща, които нямат значение…
– Ей! – Изръмжах аз. – Ти си този, който ми подхвърли тази бомба. Току-що преживях най-лошата нощ в живота си, умрях и се върнах, а ти продължаваш да говориш за чудовища и как може би аз съм едно от тях. Какво мислиш, че щях да направя?
– Ами – провлачи той, като гнева в гласа му поутихна. – Не бях сигурен. Никога преди не съм правил такова нещо…
– Ясно – отвърнах без израз. – Не бива да изненадваш хората с такива неща, когато са на ръба на нервен срив, особено когато са гладни. Поне се опитай да ги подготвиш. Това е като любовна игра. Трябва да загрееш фурната, преди да пъхнеш пениса си в нея.
Грейвс се обърна, мигна два пъти и започна да говори, преди да успея да продължа с моята смесена метафора.
– Опитвам се, ок? Не е като да съм правил това и преди. По дяволите, преди тази вечер дори не знаех, че е възможно да има жени жътвари.
– Не знаеше, че е възможно? – Повторих аз. – Ако и баща ми, и брат ми са били жътвари – защо, по дяволите, никой не ми е казал? Шеп и аз бяхме близнаци, за Бога. Това е доста голяма тайна, която са крили, и никога не са помислили, че и аз мога да бъда такава.
– Свръхестествената генетика не работи като другите гени. Особено не и тази на жътварите. Само мъжете могат да бъдат жътвари. Поне така е било винаги… – Той замлъкна.
– Да, добре. Каква късметлийка съм. Не мога да остана в този град и за секунда, без да се случи нещо лудо. – Издишах дълбоко и се облегнах назад, затваряйки очи. – Можеш ли да продължиш да караш? Чувствам се отвратително и в момента бих убила за душ и храна.
– Да – каза Грейвс, клатейки глава. Краката му се отпуснаха от спирачката и отново потеглихме. – Виж, Сейлъм. Знам, че е трудно да го приемеш. Сигурна ли си, че искаш да се прибереш вкъщи точно сега? Знам, че леля ти вероятно те очаква, но ако влезеш вкъщи в това състояние, тя вероятно ще те заведе в болницата и не можеш да им кажеш това, което току-що ми разказа.
Наведох очи към него.
– Точно това имах предвид, когато казах, че си шибан сладкар с ван. Трябваше да послушам интуицията си, а не глада си.
– За бога – въздъхна Грейвс и удари с дланта си волана. – Опитвам се да ти помогна.
– Как точно ми помагаш, като ми казваш да лъжа лекаря?
– Защото ще се случи едно от две неща – каза Грейвс. – Или ще попаднеш на такъв, който не знае нищо и има голяма вероятност да помисли, че си луда, когато няма признаци за сътресение или друга травма на главата. Или – и искам да бъде ясно, че това не е по-добрия от двата варианта – ще попаднеш на такъв, който знае нещо и изведнъж свръхестествения свят ще се срине. Грим не са особено популярни тук.
– Мхм. – Прекарах езика си по зъбите. – Така че, да си изясним нещата, не само, че съм странния тип от „Крик“, но и по отношение на свръхестествената лотария, просто съм изтеглила късата клечка. Чудесно.
– Сейлъм – започна той.
– Грейвс – отвърнах с също толкова раздразнен тон и после въздъхнах. – Колкото и да мисля, че вероятно мястото ти е в лудницата с мен в момента, има малка вероятност да си прав и да не се опитваш просто да ме отвлечеш, изнасилиш или убиеш. Така че…
Вдигнах и двете вежди.
Той поклати глава.
– Ти си непоправима и си малко разглезена.
– Благодаря ти – казах аз, с насмешлива сладост, докато сложих ръка на гърдите си. – Ти си просто букет от рози, Непознатият Опасен.
– Как тя е негова близначка? – Попита Грейвс под носа си.
Аз му се усмихнах.
– Ако само знаеше колко пъти съм чувала това преди. – Усмивката ми избледня малко, когато си спомних за брат ми; защо бях у дома. – Вероятно си прав. Есме не може да ме види така. Дори да успея да се промъкна в къщата до басейна и да се изкъпя, пак няма да имам с какво да се преоблека. Всичко, което донесох със себе си, изгоря в колата.
Грейвс ме погледна.
– Мисля, че подмяната на гардероба ти е най-малката ти грижа. Ще те заведа в къщата на родителите ми. Там можеш да се измиеш и да вземеш назаем някои от моите дрехи. Докато сме там, ще измислим план за следващите стъпки.
– Ами, Грейвс… Не мислиш ли, че родителите ти може да забележат? – Повдигнах кървавата си риза.
Грейвс погледна към гърдите ми, следвайки жеста ми, и отмести поглед, стискайки волана с бели кокалчета.
– Те са извън града, а брат ми живее в братството. Няма да има никой, който да те види.
– Или да ме чуе да крещя – промърморих аз.
– Колко пъти трябва да ти повтарям…
– Спокойно, убиецо. Просто те дразня. Но ти казвам още сега, че няма да съм малката лъжичка.
– Сейлъм – каза той раздразнено.
Аз се изсмях. Да дразня Грейвс се превръщаше във втория ми любим метод за избягване. Докато се разсейвах с измъчването му, мозъка ми имаше по-малко време да мисли за другите, по-страшни неща, които се случваха. Като факта, че бях умряла. И се бях върнала. И че очевидно бях някакъв вид хелоуински фрик. Или че брат ми беше мъртъв и аз бях тук, за да намеря убиеца му.
Затворих очи и наведох глава назад, направих гримаса, когато осъзнах, че вероятно размазвам кръв по тапицерията му. Мамка му. Ако трябваше да си купя нова кола, той можеше да се справи с почистването на колата си.
Грейвс и аз млъкнахме, докато той продължаваше да кара през града. Погледът ми се плъзна по къщите, наблюдавайки как старите плантационни къщи отстъпват място на Ваканционни вили. Скоро къщите станаха по-малко, а по-много порти и криволичещи алеи се появиха.
Минаха още десет минути, докато той караше. Накрая той зави по добре осветена алея, спирайки само за да натисне бутон на сенника си, който отвори огромна порта.
Наведох се напред, любопитна въпреки себе си как ще изглежда къщата му. Изпуснах тихо свистене, когато разкошната къща се появи пред погледа ми.
– Спри с глупостите – каза той. – И двамата знаем, че твоята къща е два пъти по-голяма.
– Вярно – казах аз – но размера не е всичко. И двамата знаем, че важно е какво правиш с него. – Погледнах го и повдигнах вежди, подчертавайки двойния смисъл на думите си.
Грейвс измърмори, изгаси двигателя и отвори вратата.
– Ти си нелепа. Хайде. Да влезем вътре и да те измием.