Джанин Фрост – Демона ще си плати ЧАСТ 11

Глава 11

Елис изчака реакцията на Блейк. Само Менчерес знаеше тази част от живота ѝ, но като вампир и неин баща той очевидно беше пристрастен, когато ставаше дума за мнението му за това, което беше направила. Какво ли щеше да си помисли Блейк, ако знаеше, че е убила човешкия си годеник в деня на сватбата им?
– Не мога да повярвам, че е постъпил така с теб – каза Блейк. Ръцете му не спираха да се движат по успокояващия път по гърба ѝ. – Разбирам защо Едмонд е избягал. Да се страхуваш от това, което не познаваш – да, разбирам го. Но никога няма да разбера защо се е опитал да те убие, когато се е върнал. Как може Едмонд да постъпи така с теб, независимо колко шокиран е бил?
Нещо вътре в Елис избухна. Сигурно това беше последната ѝ линия на емоционална защита, защото чувствата, които преминаха през нея, я накараха да се замае от интензивността им. Кой би си помислил, че приемането на този виртуален непознат ще бъде граала на прошката, който тя търсеше през всичките тези дълги, самотни десетилетия? И защо едва сега го беше намерила, за да го загуби толкова жестоко през следващите два дни?
– Аз също загубих човек, когото обичах – каза Блейк. -Ожених се за Гейл веднага след като напуснах армията. И двамата бяхме млади, нямахме представа как да направим един брак работещ. Започнах работа в сферата на суровините и си проправих път като доста успешен брокер на Уолстрийт. Гейл завърши колеж и започна да преподава. Тя искаше да създаде семейство; аз исках да изчакам, за да мога да продължа да напредвам в кариерата си. Бях толкова зает с изкачването на корпоративната стълбица, че пренебрегнах това, което имаше значение за Гейл. Не я обвинявам, че се разведе с мен. Понякога трябва да загубиш всичко, за да разбереш какво си имал.
Елис беше запозната с това. Беше изгубила всичко, когато беше човек по време на Голямата депресия, след това отново с Едмонд, а сега имаше чувството, че когато Блейк умре, ще изгуби всичко още веднъж. Защо не можеше да има друг начин да победи демона в него, освен да го убие?
– Елис. – Блейк се отдръпна достатъчно, за да може тя да го погледне. – Ще пиеш ли от мен?
– Какво? – Тя нямаше да е по-изненадана, ако демонът се беше появил внезапно.
Той въздъхна.
– Не разполагам с много време и това е нормално. Но ми се иска да мисля, че нещо от мен ще се запази. Ако кръвта ми е в теб, то тя ще живее толкова дълго, колкото и ти… – В очите ѝ се появиха нови сълзи. Как можеше да изпитва толкова много болка, когато само преди няколко дни беше празна отвътре? – …но само ако искаш – продължи Блейк. – Не знам дали демонът в мен не го прави прекалено отвратителено, за да…
Елис запечата устата си върху гърлото му, а внезапното ѝ движение прекъсна изречението му.
Сърцето на Блейк започна да бие с възбудено, ускорено темпо, което засили глада и. Тя позволи на езика си да изследва врата му, вкусвайки кожата му. Погали пулса му. Решаваше къде точно да проникне с кътниците си.
Дишането на Блейк се ускори, а гърдите му търкаха нейните с бързото си движение. Ръцете му се вкопчиха в гърба ѝ в същия ритъм, в който тя обхождаше шията му с език.
– Това, ах, ще боли ли? – Попита той, а гласът му се задъхваше, когато тя притисна кътниците си към гърлото му.
Елис се усмихна.
– Ще видиш.
Тя остави кътниците си да го пронижат бавно, наслаждавайки се на изящното разцепване на кожата му и последвалата гореща, сочна кръв. Блейк се разтрепери, от устата му се изтръгна стон, който тя чу и усети в устата си.
Тя изчака, оставяйки еуфоричната отрова от кътниците ѝ да се разпространи още по-дълбоко в кръвта му, преди да направи дълго и дълбоко всмукване.
Гърбът на Блейк се изви и той въздъхна. Елис изстена при плъзгането на кръвта му в гърлото ѝ, което я стопли. Разпалваше всяко нейно предвечно чувство. Тя преглътна още една глътка, като изпитваше същото удоволствие от начина, по който ръцете на Блейк я стискаха, както и от сладкия вкус на кръвта му. Дъхът му идваше на пресекулки, гърмежите на пулса му в устата ѝ се отразяваха от сърцебиенето му до гърдите ѝ. Богатият, пикантен негов аромат се засилваше, обгръщайки я. Опияняваше я. Подтикваше я да поеме още.
– Боже, да – изстена Блейк, а гласът му се повиши. Елис сграбчи главата му, извивайки врата му още по-назад, и отново го захапа.
От него се изтръгна дрезгав вик, какъвто може да издаде един любовник. Дори когато Елис преглътна за последен път с копнеж, наслаждавайки се на кръвта му, тя прокара палец през един зъб и придържаше разреза към дупките, които беше направила. Те се затвориха, преди последните звуци да изчезнат от Блейк.
Тя се наведе назад, за да види лицето му. Очите му бяха затворени, тъмните кичури коса падаха върху челото му, а на лицето му имаше чувствено, летаргично – и изненадано изражение.
В следващия миг очите му се отвориха, коралово сини и красиви.
– Това изобщо не ме болеше – каза той, а усмивка се отскубна от устата му.
Елис се засмя, широко и се изпълни с неочаквано щастие.
Миризмата на сяра я събуди. Блейк беше заспал в прегръдките ѝ, двамата се бяха облегнали на тясната разтегателна маса, която маскираше леглото. Елис не беше заспала. Не искаше да пропусне и секунда от оставащото ѝ време с Блейк.
Когато онази ужасна, изгаряща миризма обгърна Блейк, ръцете ѝ се втвърдиха и я изпълни ярост. Беше се подготвила да попречи на демона да нарани Блейк или да избяга, така че беше изненадана, когато демонът само отвори очи.
– Ние с теб трябва да поговорим – каза Ксафан с нисък, грапав глас.
Елис с отвращение наблюдаваше как кожата на Блейк придоби онзи восъчен, блед цвят, а червеното замени прекрасното синьо в очите му.
– Не мисля така – изръмжа Елис.
Устните му се свиха в снизходителна насмешка.
– Глупав малък вампир, не виждаш ли? Аз съм единствената ти надежда да спасиш този смъртен.
Макар да знаеше, че нее така, в нея проблесна надежда.
– Как? Ще го оставиш доброволно? – Това щеше да означава, че демонът щеше да се измъкне, но тогава Блейк щеше да е свободен. Бог да я прости, тя щеше да се съгласи с това.
– Ако можех да го направя, мислиш ли, че още щях да съм тук, държан от двама кръвопийци паразити? Твърде дълбоко съм заровен в това тяло, за да го напусна, докато то все още има живот, вампире. Но ще сключа сделка с теб. – Не слушай. Не можеш да се пазариш със злото. То винаги ще спечели, ако го направиш.
– Какво е твоето предложение? – Попита тихо Елис.
Тези злобни очи се взираха в нейните.
– Ще ти дам остатъка от естествената продължителност на живота на този смъртен, ако ни отведеш далеч от другия вампир. Когато смъртният най-накрая умре, тогава ще бъда свободен да си намеря по-добър дом.
– Лъжец – отсече Елис. – Ще се опиташ да убиеш Блейк веднага щом слезем от този влак. – Ксафан въздъхна. Миризмата на сяра от дъха му щеше да задуши Елис, ако тя все още беше човек.
– Годините, които остават на този смъртен, за мен не са нищо повече от тиктакане на часовника, но за теб те означават нещо, нали? Това е справедливо предложение. Ако откажеш, ако се опиташ да ме принудиш да изляза на солените равнини, всички вие ще умрете.
– Не можете да се надявате да ме победите; аз съм един от първите Паднали. Бил съм наоколо още преди Каин да бъде превърнат във вампир.
Леден страх плъзна по гръбнака на Елис, докато тя се взираше в очите на демона. В тях не беше останало нищо от Блейк. Бяха безсмъртни, зли и с червени въглени. Сякаш ѝ беше позволено да надникне в ада. Как можеше тя и Менчерес да си помислят да убият нещо толкова старо, толкова могъщо като Ксафан? Какво щеше да стане, ако всички те умрът на солените равнини, а телата им изгният под суровото слънце, защото тя не се възползва от единствения им шанс да оцелеят? Можеше ли наистина да убие Блейк след това, което той означаваше за нея?
Елис си помисли, че Блейк е с нея четиридесет, петдесет, може би дори шестдесет години. Това би било повече щастие, отколкото някога си е позволявала да вярва, че ще намери през целия си живот на немъртва. Ксафан можеше да спечели така или иначе, ако тя упорстваше да отведе Блейк в солените равнини. Може би, ако сега приемеше сделката му, в бъдеще щяха да намерят друг начин да победят Ксафан, без да убият Блейк или да позволят на демона да обладае някой друг.
Наистина, не беше ли това единственото възможно решение, дори и да означаваше да се пазари с един демон?
– Ако поне малко те е грижа за неговия живот или за твоя, ще видиш, че това е единственият избор… – Измъкна се Ксафан.
Лицето на Блейк проблесна в съзнанието ѝ, изглеждайки съвсем различно от това, което имаше сега, когато демонът го пилотираше. Не мога да живея така – беше казал той, когато се срещнаха за първи път. Блейк бе доказал безброй пъти, че предпочита да умре, отколкото да остави демона да се измъкне. В крайна сметка това не беше нейно решение. Това беше решението на Блейк – и той вече го беше взел.
– Няма сделка – каза Елис, като втвърди решимостта си. – Ако всички умрем, изпращайки те обратно в ада, нека бъде така. – Демонът изрева, превърна се в маса от живи движения и в един миг изхвърли и двамата на тавана на купето. Елис не го пусна, уви се около него и остави изпълнените им с омраза погледи да се срещнат.
– Ще те убия – изсъска Ксафан.
Елис не мигна.
– Ще се опиташ.
Изведнъж демонът замръзна. Елис се отпусна, въпреки че новият поток от потискаща сила я притисна. Менчерес влезе в каютата.
– Постъпи правилно, дете мое – каза той на Елис.
Тя не се изненада, че баща ѝ е подслушал цялата размяна на реплики.
– Нямах избор. – Менчерес се приближи, като принуди демона да се върне в ъгъла на малката стая.
– Да, имаше. И ти направи правилния избор.
Елис се зачуди дали по-късно все още щеше да мисли така.

Назад към част 10                                                                 Напред към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *