Джанин Фрост – Демона ще си плати ЧАСТ 5

Глава 5

Черно „Волво“ се приближи, движейки се по район, където обикновено не се допускат превозни средства. Елис усети настъпващата сила от вътрешността на джипа.
– Ето ги – каза тя на Блейк, като го събуди.
Джипът спря до тях, прекъсвайки всичко, което Блейк се канеше да каже. Двама души излязоха – мъжът, излъчващ пращяща сила, която го обявяваше за майстор-вампир, и една червенокоса жена, която изглеждаше като човек.
– Боунс – каза Елис, като поклони глава в знак на уважение, което той заслужаваше като съуправител на рода Менчерес. Елис може и да не беше в час с вампирското общество, но всеки немъртъв знаеше за сливането на линиите на Менчерес с Боунс преди няколко месеца.
– Елис – отвърна Боунс с кимване. – Това е съпругата ми, Кат. – Кат се усмихна и протегна ръка. Елис и подаде своята, като си помисли, че известната полукръвна не изглежда така, както си я беше представяла. С репутацията на Кат и прякора ѝ Червената жътварка Елис очакваше по-внушително присъствие, но Кат не изглеждаше по-застрашителна от холивудска актриса.
Блейк погледна двамата новодошли предпазливо.
– И двамата ли са вампири? – Попита той Елис.
– Той е – отвърна Елис, като отново погледна към червенокосия полувампир. – Тя е по-сложна… – Кат се засмя. – Това е един от начините да се каже. – Тя протегна ръка към Блейк, но преди той да успее да помръдне, Боунс я отблъсна.
– Не го докосвай, Кат.
Студената заплаха в гласа на Боунс накара Кат да примигне от изненада, дори когато Елис усети как гневът ѝ се разгаря.
– Демонът вече не го държи – каза Елис. – Не е нужно да се държиш така, сякаш е нечист.
– Всичко е наред – каза Блейк, като погледна себе си с тъга и отвращение. – Аз съм нечист. Ако бях на негово място, също нямаше да искам жена ми да ме докосва.
– Не ме притеснява твоята мръсотия, а това, че тя е получовек – каза Боунс, а ръката му все още беше върху ръката на Кат. – Демоните не могат да обладават вампири, но за полукръвните се знае толкова малко, че не рискувам тази възможност.
– Не си ли малко параноичен, Боунс? – Попита Кат. – По пътя ми каза, че носителят трябва да умре, преди демонът да скочи. Е, на мен той ми изглежда жив.
– Инфаркт, аневризъм, кръвен съсирек, инсулт. – Боунс отметна елементите от пръстите си. – Той е човек, така че може да падне мъртъв за секунди, само докато стои там. Ето защо не исках да идваш с мен, Кат.
Кат извъртя очи, като хвърли към Елис поглед, който ясно изразяваше раздразнението ѝ.
– Параноик – повтори тя. След това насочи вниманието си към Блейк. – Съжалявам, че се срещаме при тези обстоятелства, но ще те заведем при Менчерес и се надявам той…
– Не! – Изкрещя Блейк, а ръцете му полетяха към главата му.
Елис вече знаеше какво означава това. Тя се хвърли върху Блейк, дори когато въздухът се изпълни със сяра.
Боунс също се хвърли напред, обвивайки с едната си ръка гърлото на Блейк, а с другата – гърдите на надигащия се мъж. Огненочервените светлини отново бяха в погледа на Блейк, кожата му ставаше по-бяла с всеки миг.
– Пусни ме – изсъска демонът с глас, който не звучеше като този на Блейк. Беше дрезгав и остър, като стъкло, което се смила.
– Кат, запали колата – нареди Боунс, без да откъсва вниманието си от демона.
Кат се обърна и тръгна към колата. Очите на демона я проследиха, след което той се разсмя.
– Катрин.
Червенокосата замръзна при внезапно появилия се по-възрастен, женски глас от устата на Блейк. Тя се обърна с широко отворени очи.
– Катрин… – изрече демонът със същия глас, но сега с умолителен подтекст.
– Моля те, не си тръгвай. Помогни ни. Имаше същества на вратата, които питаха за теб, Катрин. Те ни нараняват. Накарай ги да спрат. Не, недей, остави съпруга ми да си тръгне! Не, не го докосвайте, не… НЕ! Джо, о, Боже, Джо!
– Бабо – прошепна Кат със сълзи в очите.
– Кървава гад – изръмжа Боунс, пляскайки с ръка по устата на демона – Блейк. – Не го слушай, Кат.
Тя все още изглеждаше потресена.
– Това беше гласът на баба ми, Боунс!
– Това е трик – каза той твърдо. – Ето защо най-доброто, което можеш да направиш, е да отведеш този нещастник до солените равнини и да го убиеш.
– Никой няма да го убие – каза Елис веднага.
Боунс и отправи пронизващ зелен поглед. Силата му се разширяваше, докато имаше усещането, че я изгаря.
– Не бъди глупачка. – Всяка дума беше изпепеляваща. – Единствената причина, поради която не счупих врата на този тип сега, е, че наоколо има твърде много живи същества, към които демонът би могъл да скочи. Но животът му ще приключи на солените равнини. Единственият начин да се отървеш от един демон е да убиеш гостоприемника.
Елис беше крехка в сравнение със силата, излъчвана от Боунс, а и като съуправител на нейния баща Менчерес, Боунс имаше власт над нея. Но това не означаваше, че тя се отказва от Блейк.
– Менчерес ми каза, че мога да заведа Блейк при него – отвърна тя с твърд глас. – Така че отиваме натам, а не в някакви солници.
Устата на Боунс се сви.
– Ти винаги си била упорита.
Елис просто го погледна. Ти не ме познаваш, помисли си тя. И може формално да си ми господар сега, но няма да спечелиш това.
– Не трябва ли да тръгваме?н- Попита Елис.
Очите на демона се втренчиха в нейните. Зли. Знаещи. Предчувстващи.
Ти също няма да спечелиш – мълчаливо се закле Елис. В нея се надигна решителност, по-силна от всички емоции, които бе изпитвала от десетилетия. Няма да ти позволя.

Назад към част 4                                                                    Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *