Драконите от червената планета Таджс-Бебето на дракона-Част-20

КАЛИСТА

– Той не е! – Оспорвам, опитвайки се да изтласкам Ладон от мълчанието му.
Не знам дали той не ме разбира, или не е съгласен. Не искам той да мрази Гершом, но го разбирам. Не съм сигурна защо ми пука.
Ладон все още не ми отговаря. Може би така е по-добре. Не искам да споря с него, особено за нещо подобно. В края на краищата той само ме защитаваше, не че останалите го виждат по този начин. Те смятат, че той е заплаха.
– Ти наистина си моят рицар в блестящи доспехи – казвам, като преглъщам парче бивони.
– Макар че това е някак обърнато. Имам предвид, че рицарят в блестящи доспехи убива дракони, а ти си нещо като дракон. Къде, по дяволите, ме поставя това? Аз ли съм принцесата? Всичко това става твърде сложно.
– Ти си съкровището – казва Джоли и се настанява до мен.
– В известен смисъл е така – казвам аз и се замислям.
Тя се смее и кимва. Ладон съска и свива рамене. Лана се приближава до нас и сяда съвсем близо до Ладон,твърде билзо за моя личен вкус. Тя се усмихва и прокарва пръсти по ръката му. Тъкмо се каня да кажа нещо, когато се приближава Инга.
– Мога ли да се присъединя към вас? – пита тя плахо.
– Разбира се, че можеш – казвам ѝ аз. – Как си?
– Това месо изглежда помага – казва тя и сяда до Джоли.
– Скоро ще се оправиш, обещавам – казвам ѝ.
Не съм казала на никого от тях колко трудно ще бъде да съберем еписа. Ще преминем по този път, когато стигнем дотам. Амара и Мей се приближават заедно.
– Това е частно парти или може да се присъедини и някой друг? – Амара пита.
– И двете сте добре дошли – казвам с усмивка.
Хубаво е приятелите ми отново да са с мен. Макар че като си помисля за това, се чудя откога Ладон е сам. Мога да си представя загубата, която е претърпял. Сърцето ми се къса само при мисълта за това.
– И така, колко още до този легендарен град? – Амара ме пита.
– Сигурно още един ден, ако се справим с времето – отговарям аз.
– Добре – отвръща тя. – Някои от нас се замислиха. Казахте, че градът изглежда доста добре развит. Някои високотехнологични неща. Надяваме се, че ще успеем да намерим начин да се измъкнем от тази планета.
– Боже, да – добавя Мей. – Ненавиждам това място.
– О, не е толкова лошо – казва Джоли.
– На мен също не ми харесва тук – казва Инга. – Горещо е и пясъкът е навсякъде. Имам нужда от душ.
– О, един душ би бил рай – съгласява се Мей.
– Аз не знам. Не съм виждала нищо подобно. Просто си помислих, че можем да го поправим и да си имаме дом.
– Защо, по дяволите, искаме да живеем тук? – Амара пита.
– Не знам, някак си ми харесва – казвам аз и се взирам в Ладон.
– Знам точно защо ти харесва – казва Лана и прокарва пръсти по гърдите на Ладон.
Бузите ми изгарят, докато я гледам как го докосва. Той поглежда надолу към ръката ѝ, после към мен. Той хваща ръката ѝ, спирайки движението ѝ, след което нежно я поставя в скута ѝ. Очите ѝ се разширяват и устата ѝ се отваря. Не мисля, че който и да е мъж където и да е, някога в живота си я е отхвърлял толкова демонстративно. Потискам смеха си.
– Сериозно – казва Амара. – Не ни е тук мястото, трябва да се махнем от тази планета.
– Предполагам – казвам колебливо.
Разговорът преминава в светски разговори, докато приключваме със закуската си. След това денят е погълнат от товаренето на раниците ни и продължаването на пътуването. Движим се с добро темпо и скоро градът се очертава на хоризонта. Изненадващо е, че ще успеем да стигнем преди падането на нощта. Гледката на града ободрява всички и ние влизаме в него доста преди да се стъмни.
Всички се вглеждат в него с удивление, а Ладон стои отстрани и наблюдава. Аз оставам до него, докато Розалинд не се приближава.
– Благодаря ви – казва тя и на двама ни. – Има ли други тук?
– Не мисля – казвам аз.
– Някои от тях приличат на жилищни сгради, като тази там. Има ли нещо против, ако се установим там като наша база? Да осигурим на хората подслон поне за една нощ, а след това да видим какво можем да направим, за да поправим това място?
Ладон поглежда от нея към мен.
– Хора – казвам аз и посочвам себе си. – Там?
Посочвам сградата, която Розалинд беше избрала. Ладон се намръщва, после кимва рязко.
– Да – казва той на общ език.
Поглеждам към Розалинд и тя се усмихва.
– Къде ще отседнете? – пита тя, като поглежда между мен и Ладон.
Бузите ми горят и не мога да срещна погледа ѝ.
– Ще се срещнем сутринта.
Тя кимва, сякаш не е очаквала нищо друго.
– Добре, ще имаме много работа за вършене.
– Ще трябва да си набавим и епис. Месото, което ни донесе, помага, но е временно решение.
Розалинд кимва.
– Да, това е в списъка ми.

Тя тръгва да издава заповеди и да организират хората. Наблюдавам я в продължение на няколко минути. Ладон слага ръка на кръста ми и аз се облягам на него. В безопасност, щастливи и заедно. Когато всички се отправят към сградата, която Розалинд е избрала, двамата с Ладон се отправяме към дома му в сърцето на града.
Разходката ми дава време да помисля. Те искат да си тръгнат. Не бях мислила за това, откакто се запознах с Ладон. Бих ли си тръгнала? Какво ще стане с него, с нас? Той няма да си тръгне, нали? Искам ли да живея без него? И за какво да си тръгна? Никога не сме имали намерение да достигнем новия свят. Не това беше целта на нашето поколение. Щяхме да живеем и да умрем на кораба, а аз никога нямаше да го срещна. Прехапвам устните си, обмисляйки го. Не знам. Не искам да загубя приятелите си, но ако те измислят начин да напуснат планетата, не съм сигурна, че ще отида.
Влизаме в сградата, която е неговият дом, и минаваме през мястото, където сме спали преди. Чувствам се затворена и повече от малко изгубена в мислите си. Ладон също не ме притиска. Той приготвя вечерята и ние се храним в удобно мълчание, докато го наблюдавам и мисля за последните няколко дни.
Спомням си спора на Гершом тази сутрин с Розалинд и мен, когато Ладон се върна от лов. Беше унизително.

– Не мисля, че трябва да следваме това чудовище – каза Гершом.
– Нямаме избор – отвърна Розалинд.
– Той не е чудовище – казах им аз.
Гершом се обърна към мен с чиста омраза в очите и на лицето си.
– Разбира се, че ТИ ще кажеш това. Ти си спала с това… нещо!
– Това няма нищо общо с…
– Мислех, че си специална, но ти не си нищо друго освен боклук, ти си позор.
– Ей! Не можеш да ми говориш така! – Изкрещях.
– Гершом, стой на място – предупреди го Розалинд.
– Не! Всички си го мислим. Това е животно. Това е грешно.
– Ладон не е животно! – Изкрещях, пристъпвайки към него.
Гершом се извърна към мен, вдигнал ръце, и ме бутна. Запънах се назад и паднах по гръб. Той се запъти към мен и страхът разцъфна. Видът на лицето му ясно показваше, че ще ме нарани. Тогава Ладон се появи, а Гершом беше на земята. Никой досега не се беше застъпвал за мен, но Ладон щеше да го нарани, а това щеше да направи всичко още по-лошо.
Други хора се събраха и наблюдаваха. Някои от мъжете избягаха и ги видях да се връщат с оръжия. Ако Ладон не спреше, те никога нямаше да му простят. Трябваше да го спра.

Ладон вдигна поглед от храната си и се усмихна, а мен ме заля топлина. Когато той се усмихва, ми се струва, че светът е наред. Когато съм с него, всичко ще е наред, защото той е тук. Мога ли да го оставя, ако те си тръгнат?
Изправям се на колене и пропълзявам през малкото разстояние между нас. Той седи на пода, облегнат на стената. Пълзя в скута му и слагам глава на гърдите му. Слушането на звуците от биенето на сърцата му е успокояващо и секси. Ръката му се движи нагоре-надолу по гърба ми, докато ме гледа в очите. Той се навежда и се целуваме. Нежни, умилителни, красиви целувки, които продължават и продължават. Ръката му се движи меко и бавно по кожата ми.
Пускам ръката си между краката му и минавам под дрехите му, за да намеря вече твърдия му член. Разтривам гладката му долна част и той изстена в устата ми, като разпали желанието ми до още по-големи висоти. Едната му ръка се приземява върху дупето ми и ме стиска нежно, а другата бърка в ризата ми, докато гърдите ми се освободят.
Оставям го да си играе с тях няколко минути, докато продължава да ме целува и гали, след което се измъквам от ръцете му. Заставам на колене и отмествам дрехите от пътя си. Членът му е изправен и свободен като кула, издигаща се от средата му. Навеждам се ниско и облизвам по меката, гладка долна част до върха. Той вдишва с дълго съскане от изненада и казва нещо тихо на собствения си език. Звучи като въпрос. Никой ли не е правил това за него преди?
Ще му отнеса ума!
Когато стигам до края на голямата му дължина, главата му е отметната назад, очите му са затворени, стене, а първите капки сперма блестят по главичката на члена му. Облизвам я с любопитство за вкуса.
Той е пикантен с привкус на хладно освежаване, което ми напомня за епис. Кара устата ми да се чувства хладна и свежа. Усмихвайки се, се спускам обратно надолу и отново облизвам по дължината му. Бедрата му се изместват, след което той се протяга надолу с дългите си ръце и гали гърдите ми. Зърната ми се втвърдяват от вниманието му, докато аз продължавам да обсипвам члена му с език и уста. Не мога да го поема изцяло, твърде голям е за устата ми, но използвам езика си с голям ефект. Не след дълго той удря ръцете си в пода от двете си страни, а след това членът му скача и спермата му се освобождава на дълги струи.
Той отмята глава назад и съска с нисък, протяжен звук, който продължава толкова дълго, колкото и оргазмът му. Когато свършва, той отваря очи и ме поглежда учудено. Усмихвам се и гледам как сегашният му мек член се отдръпва само за да бъде заменен от втория, който е повече от готов за действие. Измъквам се от панталоните си, пропълзявам по дължината на тялото му и се разполагам над него. Спускам се бавно върху него, като оставям и двамата да се насладим на момента на първото влизане. Всеки сантиметър от него, който се плъзга в мен с всеки твърд ръб, е малко освобождаване. Усещанията са толкова непреодолимо приятни, че мозъкът ми сякаш се изключва, за миг неспособен да обработва мисли.
Ръцете му са на бедрата ми и ми помагат да се подпирам, но той ме оставя да определям темпото. Плъзгам се надолу и надолу, докато той не стига дъното и твърдият хребет в основата на ствола му не се притиска към клитора ми. Задържам позицията за момент, за да позволя на тялото си да се приспособи, след което се отпускам напред и назад. Постоянният натиск на тази твърда кост върху клитора ми се съчетава с пълнотата на члена му в мен и за миг губя всякакъв контрол.
Клатушкам се напред-назад, после малко нагоре и надолу. Загубвам всякакво усещане за нещо друго освен за удоволствие, докато оргазмът се надига, а след това ме сграбчва и ме поглъща. Огън ме изгаря, звезди изпълват главата ми, дъхът ми е накъсан, докато крещя името му, а той свършва с мен, изпълвайки ме със семето си. Когато най-сетне отминава, аз се свличам върху него и след миг заспивам на гърдите му.

Назад към част 19                                                    Напред към част 21

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *