ДАРСИ
Орион пристигна в „Кардинал Магия“ с торбички под очите и блед поглед, който подсказваше, че магията му е на привършване. Той се стрелна към мен в мъгла и в главата ми се сблъскаха две мисли. Първата: че ми се искаше да му дам енергията, от която се нуждаеше, и втората: че аз съм фея и трябва да започна да се боря.
Той ме издърпа от мястото ми и сърцето ми застина, когато взех решението си и ударих петата на дланта си в брадичката му, за да отхвърля захапката му.
Тори изохка, а Орион се засмя, докато сключваше ръка около кръста ми, придърпвайки ме към себе си. Адреналинът заби в кръвта ми, когато свих пръстите си, за да хвърля огън, но той грабна китката ми на скорост, впивайки кътниците си в кожата ми, а отровата му за миг обездвижи магията ми. Проклятие.
Нагорещената му уста върху плътта ми и начинът, по който бях притисната точно в дъгата на тялото му, накараха електричеството да се раздвижи във вените ми. От устните ми се изтръгна звук, който граничеше със сексуален, и само се радвах, че целият клас все още бъбреше достатъчно силно, за да не го чуе. Свободната ми ръка беше опряна на гърдите му, а в дланта ми барабанеше плътният пулс на сърцето му.
Той не се възползва от толкова много магия, колкото очаквах, извади кътниците си и прокара палеца си по раната, за да я заздрави. Без да каже нито дума, той се отдалечи от мен към началото на класната стая, съблече сакото си и го хвърли през облегалката на стола си. Потънах обратно на мястото си, а емоциите ми бяха навсякъде, докато се спусках от високия градус на ръцете и устата му по мен.
Орион прочисти гърлото си, а на устните му се появи палава усмивка, докато пишеше днешния вдъхновяващ цитат на дъската.
ВСИЧКИ ВИЕ СТЕ ГРУПА ВЪЗБУДЕНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ.
Очите ми се разшириха и прозвуча така, сякаш някой наистина изплю питието си зад мен.
– Да! – Тайлър удари развълнувано с длан по масата, докато Орион се обърна да погледне всички ни с усмивка на лицето.
Спуснах се по-ниско на стола си и погледнах към Тори, която зяпна написаното от него.
– Моля те, кажи ми, че това не е час по сексуално възпитание – казах под носа си.
– Това е сексуално образование за феи – обяви Орион, а аз потънах по-ниско и ми се прииска да използвам въздушната си магия, за да се превърна във вятър и да се измъкна през прозореца.
Защо от всички професори, които можеха да преподават това, трябваше да бъде точно той?
Спомних си за хороскопа си от тази сутрин и един ред от него изведнъж придоби идеален смисъл, но не по начина, по който се надявах. Везни днес ще те накара да се изчервиш по-силно, отколкото някога досега. Може би бях прекарала допълнителни десет минути в леглото, мечтаейки за това как въпросните Везни биха могли да постигнат това. Но не по този начин. Защо трябваше да е така?
Очите ми се насочиха към бюрото на Орион и забелязах, че динята, носеща шапката на Диего, сега има много приятели около себе си, състоящи се от банани, праскови и един ананас.
Орион сгъна ръце и застана пред подбраните плодове, изглеждайки напълно развеселен.
– С настъпването на лунното затъмнение…
– То идва толкова силно! – Тайлър извика и Орион изстреля към него водна струя, която го прати на пода, а стола му се преобърна заедно с него.
Орион погледна назад към всички ни с блестящо предизвикателство в очите си.
– Всеки, който се пошегува в този клас, ще се намокри. Точно както се намокри Тайлър. И така, някой друг мокри ли му се? – Подкани ни той и аз закрих лицето си с ръка, неспособна да издържа да го гледам. Около нас прозвучаха няколко задушавани кикота и аз усетих как един се надига в гърлото ми, отчаяно желаейки да се освободи. Просто не можех да си проправя път през това.
Погледнах иззад ръката си и открих Орион, който едва прикриваше усмивката си, докато ме гледаше.
– Както казах. С настъпването на лунното затъмнение в понеделник всички ще бъдем под силното влияние на неговото въздействие, което има склонност да разкрива по-плътската страна на нашите Ордени.
Свята работа. Надявам се, че това означава, че съм в безопасност, тъй като все още нямам Орден.
– Директор Нова сметна за необходимо всички да сте подготвени, в случай че либидото ви излезе извън контрол. А и съм сигурен, че никой от вас не иска случайна бременност още преди да е изтекъл първият срок. – Той почука по дъската и класът седна по-изправен, когато на екрана изникна заглавието.
Сексуално образование за феи.
– Това не е добре за махмурлука ми – изстена тихо Тори и Орион се извърна към нея.
– Имате махмурлук, госпожице Вега? – Изръмжа той и тя въздъхна, осъзнавайки грешката си.
– Да, сър. Ако имате желание да изпратите някоя от лечебните си магии този път, ще бъде чудесно.
Орион ѝ се усмихна с една от най-мрачните си усмивки, която говореше, че определено не е неин приятел в този момент.
– О, няма да го направя. Ако се появиш в класа ми с махмурлук, можеш да си понесеш последствията. – Той се стрелна към нея с бясна скорост и изръмжа: – НЕ МОЖЕШ ЛИ?! – в ухото ѝ. Това накара дори мен да настръхна, но Тори изохка от чиста болка.
– Ах, не, шшшшш. – Тя запуши ушите си и Орион се запъти обратно към дъската с кикот.
Той докосна екрана и на него изникна най-странният списък, който някога съм чела.
Блясък на Пегас
Розови кристали
Лунна скала
Омагьосани рождени камъни
– Братовчедка ми каза, че блясъкът на Пегас е единственият начин да убиеш сперматозоидите на върколаците – измърмори Кайли, а Орион я погледна втренчено.
– Ами братовчедка ти е идиотка – отвърна той.
– При мен работи – настоя Кайли. – Аз и Сет никога не сме имали проблеми.
– Ей, откъде тя взема блясъка? – Прошепна София, като събра косата си на едно рамо и смръщи нос.
Орион притисна пръсти в очите си за момент, след което пусна ръката си.
– Мис Майор, това е мит. Уверявам ви, че причината да не сте бременна е, че господин Капела се предпазва от всякакви инциденти, но това не е сто процента ефективно, ако и вие не се предпазите. Така че слушайте внимателно, освен ако не искате следващия път, когато ви видя, да носите котило кученца.
Тайлър започна да се смее.
– Кайли има блестящо котенце! – Извика той насреща ѝ и Орион го удари по главата с въздушен шамар.
Той отново направи жест към дъската.
– Какво е общото между всички тези? – Посочи едно момиче на първия ред, което поклати глава и зарови лице в атласа си.
София вдигна ръка, но Орион посочи Диего.
– Г-н Поларис?
– Хм, не работят? – Предположи той.
– Правилно – каза Орион весело.- Всъщност има само едно заклинание, от което се нуждаеш за контрацепция. Той започна да раздава банани на момчетата и праскови на момичетата. Подхвърли ми една с усмивка и аз се затрудних да я хвана, но я задържах, като я поставих на бюрото си с руменина, която обагри бузите ми.
– Трябва да го изпълнявате на всеки трийсет дни, за да поддържате заклинанието в действие. Момчетата трябва да са обърнати с лице към посоката на Марс, а момичетата – към посоката на Венера, която можете да изчислите в атласите си. Заклинанието е стопроцентово ефективно само ако и двете страни – или повече – са защитени от него. Горещо ви препоръчвам да не разчитате на партньора си за поддържане на контрацепция, тъй като заклинанието ще ви предпази и от полово предавани болести като фемидия, центифилис, грифорея и мантикраб.
– Надявам се да ни направи демонстрация на живо на това заклинание – прошепна едно момиче зад мен и в отговор прозвучаха няколко кикота. В кръвта ми се надигна топлина и ръката ми се стегна около прасковата.
Орион взе един банан от бюрото и изведнъж привлече цялото внимание на всички, докато чакахме да видим какво ще направи с него.
– За какво е ананасът? – промълвих на Тори.
Орион се усмихна, когато ме чу, и ускори пулса ми, докато ме приковаваше в погледа си.
– Това, госпожице Вега, е за обяда ми.
– О – захилих се аз.
На вратата се почука и атмосфера на разочарование изпълни стаята, когато Орион сложи банана и се отправи да отвори.
Сърцето ми заби извънредно, когато забелязах красивата Франческа да стои там, а пълните ѝ устни да се присвиват в спираща сърцето усмивка.
– Здравей, Ланс, съжалявам, че те безпокоя, но трябва да видя онези твои спомени от нападението на нимфите – това наистина не може да чака повече. Мога ли да те взема назаем за десет минути? Професор Уошър се съгласи да те замества.
Сърцето ми се разтуптя, когато Уошър пристъпи прекалено близо зад нея и тя се придвижи още по-навътре в личното пространство на Орион, опирайки ръка на ръката му, докато го избягваше.
Погледнах между двамата със сърце в гърлото, опитвайки се да разбера дали тази сериозно секси жена означава за него повече, отколкото знаех. Тези мисли бяха подпомогнати и от Тайлър, който изкрещя:
– Това ли е приятелката ви, сър? Надявам се, че знае как да се движи около банана ви.
Орион отново го събори от стола му с порив на вятъра, като дори не погледна в неговата посока, докато го правеше.
Погледът на Франческа се плъзна по плодовете върху бюрата на всички, после към заглавието на дъската.
– О, съжалявам, момчета, ще ви го върна веднага щом мога. – Тя лъчезарно хвана Орион за ръка и го измъкна от стаята. В устата ми не беше останала и капка влага.
Нима бях пълен идиот, като си мислех, че той е свободен?
– Ще бъдат само десет минути, Брайън, не е необходимо да надзираваш класа ми – изръмжа силно Орион в коридора.
– Глупости, с удоволствие – отвърна Уошър. – Франи ми каза, че ще се отбие тази сутрин, затова дойдох подготвен да те заместя. Преподавах сексуално възпитание много преди ти да работиш тук, помниш ли? Научих те на всички тънкости на физическия акт, така че съм сигурен, че имаш за какво да ми благодариш.
Уошър влезе в стаята и затвори плътно вратата след себе си, преди Орион да успее да отговори. Под мишницата му имаше голяма чанта и той огледа всички ни с ентусиазъм, от който кожата ми настръхна.
О, моля те, Боже, не.
Стомахът ми се сви и Тори се намръщи, докато се придвижваше към предната част на класа, а кожените му панталони скърцаха, докато вървеше. Бялата му риза беше прибрана в тези ужасни панталони, а няколко копчета бяха разкопчани отгоре, разкривайки загорелите му от слънцето гърди отдолу.
Езикът му се изплези, за да намокри устните си, докато гледаше гладно класа, а на мен ми се прииска да избягам към изхода.
– С наближаването на лунното затъмнение съм сигурен, че всички вече получавате много пориви.
– Первертидо – въздъхна Диего.
– Затова съм сигурен, че всички искате да знаете как най-добре да се справите с тези разочарования, независимо дали имате партньор, или не. – Той сложи чантата си на бюрото, като бавно я разкопча по начин, който изглеждаше някак внушителен.
– Всъщност, господине – обади се Кайли. – Професор Орион тъкмо се канеше да ни покаже контрацептивното заклинание? И тогава бяхме прекъснати, за да бъдем честни. – Тя звучеше толкова отчаяно той да спре да отваря тази чанта, колкото и аз се чувствах. Не исках да знам какво има в нея.
– Ами това е съвсем просто. Ще ти го покажа в подходящия момент – каза Уошър и извади нещо от торбата, което изглеждаше като спираловиден черен рог от пластмаса. Обърнах се към Тори с ужас, когато осъзнах за какво трябва да е било това.
– Това рог на минотавър ли е? – Въздъхна София, а устата ѝ се разшири, докато се взираше в него.
Започна да слага всякакви странни секс играчки на бюрото на Орион, включително фалшива опашка на върколак, куп пера, ръкавица с люспести нокти и комплект фалшиви вампирски кътници.
– Фетишите са нещо съвсем нормално – мърмореше Уошър. – В „Зодиак“ не толерираме срама от поръчките, така че ако някой има особена симпатия към козината на върколак или вампирските зъби, тук никой не ви съди. Всъщност… – Той се премести в коридорите, панталоните му заскърцаха, докато вървеше нагоре по реда към нас с Минотавърския рог в ръка. – Можете да използвате това време, за да се почувствате удобно в желанията си. – Той постави големия рог пред Диего и натисна един бутон, който го накара да започне да се върти енергично, така че да се търкаля по бюрото.
– Не се срамувай. Вземи го и го предай нататък – насърчи го Уошър и Диего го захлупи между два пръста, преди да го хвърли на бюрото зад себе си, сякаш беше заразен.
Уошър продължи да раздава още секс играчки, като при това прокарваше ръце по раменете ни. Когато фалшивата ръкавица с крака на Дракон се приземи на бюрото на Тори, тя я отблъсна от себе си с молив.
– Обзалагам се, че са негови – прошепна ми тя и ме обзе ново ниво на ужас.
Уошър направи крачка към нас и аз погледнах настрани, отчаяно да не му хвана окото, но той се премести пред мен и Тори, така че нивото на очите ни беше на една линия с изпъкналия му чатала.
Облегнах се колкото се може по-назад на седалката си и го погледнах нагоре, като държах ръцете си здраво под бюрото, където той не можеше да ги хване.
– Сексуалността е напълно нормална. Най-добре е всички да сме открити за това, което ни харесва. Нека всички да споделим някои от най-съкровените си желания. – Той посегна към Тори и тя се отдръпна, но не достатъчно бързо, тъй като той я хвана за китката. – Може би господин Алтаир обича да използва тази своя земна магия, за да те завърже с лиани, а? – Той размърда вежди и магията изтръпна в ръцете ми, а ханша ми се вдигна, докато той пресяваше спомените на сестра ми.
– Обичаме да играем една игра, в която той ме преследва. Толкова е горещо – каза тя, гласът ѝ беше дрезгав и аз се запътих напред, хванах ръката ѝ, за да я издърпам. Със свободни ръце Уошър ме хвана в следващата си примка, пръстите му се провираха между моите, докато ми се усмихваше.
– А какъв е най-приятният ти спомен, а?
Заля ме паника. Той не можеше да разбере за Орион. Усетих как Уошър отсява паниката ми, как се напъва срещу волята ми и ловува за най-тъмната ми тайна. Държах се за нея колкото можех по-силно, отчаяно исках да не я види, но той се окопа по-дълбоко, изпращайки поток от спокойствие в тялото ми, за да се опита да я изтръгне от мен. Натискаше все по-силно, но аз някак си удържах стените си срещу него поради чистото си отчаяние, а във вените ми се появи парещо усещане.
– Е, ако наистина не искаш да го виждам – въздъхна той, освобождавайки ме, а аз поех дълбоко дъх, обзета от облекчение, докато той се отдалечаваше, придвижвайки се по-навътре в класната стая.
– Току-що отблъсна ли го? – Прошепна Тори, очите ѝ бяха широко отворени.
– Да – казах с облекчение. – Но нямам представа как.
– По дяволите. Когато разбереш как, трябва да ме научиш. – Тя протегна малкия си пръст към мен и аз го заключих с моя, за да свържа обещанието.
Уошър се промъкна през класа, приближавайки се до Кайли, която гледаше нанякъде, докато се опитваше да го игнорира. Ръката му се приземи върху нея и тя изохка за половин секунда, преди силата му да се плъзне по нея.
– Този Сет Капела трябва да е животно в леглото. Разкажи на класа нещо, за да могат всички да научат едно-две неща за съвкуплението с върколаците.
Колкото и да не харесвах Кайли, никой не заслужаваше да бъде принуден от Уошър и аз се свих, когато тя отвори уста да говори.
– Той обича да го прави по кучешки и понякога… ме кара да вия за него.
– Харесва ли ви това, мис Майор? – Мъркаше Уошър и аз погледнах Тори, чудейки се дали да не се намесим, въпреки че бях сигурна, че само ще се озовем в задържане с него. А нищо на света не си заслужаваше това.
– Да – въздъхна Кайли. – Още повече ми харесва, когато той вие в отговор.
Уошър я пусна, прекосявайки класната стая, докато всички отчаяно се опитваха да избегнат погледа му. Той се приближи до Илайджа, който стоеше зад масата си с нервно изражение на лицето. Ръката на Уошър се уви около неговата и той се усмихна живо, когато Илайджа се отпусна.
– Разкажете ми за сексуалния си живот, господин Индъс, има ли проблеми?
– Ами… – Илайджа стисна челюстта си, докато се бореше срещу силата на Уошър, а стомахът ми се сви от съчувствие.
– Не е нужно да се срамуваш – подкани го Уошър.
– Когато аз и приятелят ми правим секс… той иска да прави само едно нещо… – Илайджа примигна силно, опитвайки се да се пребори.
– Кое е то? – Настоя Уошър.
– Той иска от мен да се облека като… като… – Илайджа се изчервяваше и аз захапах устните си от неудобство. – Като Дариус Акрукс – изпъшка той. – Трябва да използвам машина за дим и да ръмжа като дракон, докато го командвам. И той ме моли да го наричам…
– Да? – Натисна Уошър.
– Не мога – каза Илайджа с ужас и си върна самообладанието, докато клатеше глава.
– Ти си в безопасно пространство – обеща Уошър. – Как те моли гаджето ти да го наричаш?
– Принц Кейлъб – изпъшка Илайджа и Тори изпадна в задушен смях до мен.
Устата ми беше широко отворена, а Уошър се усмихна, оставяйки Илайджа призрачно блед, докато се отдалечаваше от него.
– Ролевите игри са напълно естествени – каза Уошър, като се разхождаше по пътеката към предната част на класа с усмивка.
Тайлър яростно почукваше по атласа си и имах чувството, че точно сега FaeBook се взривява от най-тъмните тайни на всички. Така че не можех да му съчувствам особено, когато ръката на Уошър кацна върху неговата, спирайки го по средата. Той погледна с ужас, преди очите му да се оцъклят и мечтателно изражение да завладее изражението му.
– Пегасите имат репутацията на диви в спалнята. Знам, разбира се, имал съм своя дял от лъскави спътници. Всъщност все още пера блясъка от чаршафите си. – Уошър се засмя и някаква част от душата ми изсъхна и умря. – Кого желаете, господин Корбин?
– София Сигнус – каза той, без да се замисли нито за момент, а София стана яркочервена и закри лицето си с ръка.
– Виждам – мърмореше Уошър, като я поглеждаше през рамо.- И какво бихте искали да направите на госпожа Сигнус?
– Сериозно, ли? – Каза Тори, но Уошър я игнорира.
– Искам да я накарам да се почувства толкова добре, че да засияе – въздъхна Тайлър и аз погледнах към София, без да мога да се преборя с усмивката.
– А дали тя иска да си го върне, интересно? – Уошър се отдалечи, правейки крачка към нея, а София седна по-изправена.
– Искам – изригна тя, преди Уошър да успее да изтръгне отговора от нея и той повдигна вежди, минавайки покрай нея.
Тайлър я погледна през рамо, хапейки вътрешната страна на бузата си, а тя му се усмихна срамежливо в отговор.
Уошър продължи да обикаля стаята и когато измъкна спомените на половината клас, раздаде всичките си секс играчки, сякаш бяха част от някакво извратено шоу и в процеса на работа прокара ръцете си по нас, най-накрая се върна в предната част на стаята. Сега знаех твърде много подробности за сексуалния живот на съучениците ми и се чудех дали имаме основание да се оплачем от това на директор Нова или това се смята за приемливо заради неговия орден.
– Сега ще ви науча как да направите онова контрацептивно заклинание за всичките ви палави авантюри в „Затъмнението“. – Той взе банана, който Орион беше оставил на бюрото си, и го притисна към пазвата си, като го обгърна с ръка.
Направих гримаса и ми се прииска да пропълзя под бюрото си, само за да не гледам как започва да го търка.
Вратата се отвори и сякаш всеки член на класа в стаята си отдъхна с облекчение, когато Орион влезе обратно, изглеждайки свиреп. Погледна Уошър, която държеше банана, и започна да ръмжи като диво животно. – Вземете си секс играчките и се махнете от класната ми стая.- Посочи ги по чиновете на учениците и Уошър извъртя очи, докато се опитваше да ги събере.
– О, трябва да се отпуснеш, Ланс. Учениците ти ще имат полза от дългогодишния ми опит. Мога просто да свърша тук вместо теб.
– Вън – изръмжа Орион, предизвиквайки трепет в мен.
Уошър прибра играчките в чантата си и тръгна да излиза от вратата с изсумтяване. Издишвания се разнесоха из стаята и раменете ми увиснаха, когато най-накрая се освободихме от компанията му.
Орион затръшна вратата след него с въздушна струя и се обърна към нас с дълбоко намръщен поглед.
– Върнах се толкова бързо, колкото можах – въздъхна той, оглеждайки ужасените лица на учениците си.- Да преминем към това заклинание.- Той грабна банана, който Уошър беше оставил на бюрото, като го държеше далеч над разкрача си.- Не позволявайте на магията ви да приеме каквато и да е форма. Особено ако имате огън – предупреди той и из стаята прозвуча нервен смях.- Изправете се пред Марс, ако сте момче, който е тук… а Венера е тук за момичетата. Той посочи.
Топлина нахлу по врата ми и ми се искаше просто да изчезна и да не се налага да гледам това повече. Не съществува ли просто хапче, което да можем да вземем, по дяволите?
– Хвърлете магията си в щит като този. И сте готови.- Под ръката му се запали неясно сияние и се спусна по дължината на банана. Той го постави обратно на бюрото си и сгъна ръце.
– А сега вие опитайте.
Вдигнах прасковата с намръщена физиономия, потърсих подкрепа от Тори, но челото ѝ беше притиснато към масата.
– Ооо, толкова е студено и приятно – въздъхна тя.
– Трябва да хвърлиш щит върху прасковата си – казах аз и я побутнах. Тя вдигна глава и ми показа ръката си, в която имаше сочна костилка. – Изядох я.
Започнах да се смея, като погледнах към Орион да ѝ донесе още една, докато тя се бореше да оцелее. Той стоеше пред бюрото на Тайлър и се мръщеше, докато Тайлър продължаваше случайно да увива банана си в лиани.
– Никой да не прави това заклинание върху себе си, докато не може да го направиш върху плод – изиска Орион и никой не се оплака от това.
– Сър? – Обадих се и той ме погледна, повдигайки вежди. – Може ли Тори да получи още една праскова?
Той се насочи към бюрото си, взе още една и с висока скорост се стрелна към бюрото на Тори.
– Ето ти я, госпожице Вега! – Изръмжа той и тя покри цялата си глава с ръце.
– Защо? – Изстена тя.
Не можах да се преборя със смеха, а Орион ми хвърли едно намигване, оставайки на мястото си.
– Тогава да го видим.
О, не. Не, не, не, не. Отиди си.
Той дъвчеше вътрешната страна на бузата си, очите му бяха твърдо насочени към мен и знаех, че нарочно се опитва да ме разтревожи.
Въздъхнах, свеждайки очи към прасковата си, докато Диего играеше с банана си в ъгъла на окото ми.
Поех си дъх, опитвайки се да игнорирам горещия учител, който ме гледаше, докато държах ръката си върху прасковата и затварях очи.
– Не си обърната с лице към Венера – отбеляза той и аз отново отворих очи, прехапвайки устна, докато го гледах нагоре.
– Точно така… да. – Извиках звездната карта на Атласа и се завъртях на стола си, като поставих прасковата на ръба на бюрото и призовах магията в пръстите си. Различните Елементи продължаваха да се надигат във вените ми, опитвайки се да се намесят в чистата енергия под нея. Отблъсквах ги отново и отново, подготвяйки се да призова заклинанието.
Представях си как се създава щит и исках да обгради прасковата. Плодът се отлепи от бюрото ми, когато въздухът избухна от дланта ми и тя се удари право в центъра на дъската, разпадайки се на каскада от оранжева маса.
– Упс – издишах, докато Тори се разпадна до мен.
– О, Боже мой, Дарси, не опитвай това върху себе си – засмя се тя.
– Отново – заповяда Орион, ускорявайки се до бюрото си за миг, преди да се върне при мен и да сложи още една праскова. – Съсредоточи се.
Преглътнах буцата в гърлото си.
– Можеш ли просто да погледнеш настрани или нещо подобно? – Помолих го и веждите му се вдигнаха от изненада.
– Не, аз съм щастлив тук. – Той се усмихна жестоко и аз стиснах челюстта си.
Това е, защото отново не отговорих на съобщенията ти, професоре непрофесионалисте?
– Добре – казах аз, като отдръпнах раменете си назад. Майната му, ще го направя, независимо дали той е тук, или не.
Съсредоточих се още веднъж, като изтеглих назад другите елементи и изключих всичко около себе си, докато освобождавах силата от дланта си. В ръката ми блесна светлина и се понесе надолу около прасковата. Усмихнах се победоносно, но бях прекалено самоуверен. Огънят избухна от дланта ми и разпадна цялата вещ на лепкава локва.
Орион изръмжа от смях и изтича да ми донесе друга праскова, докато разхвърляше още плодове на другите ученици, които бяха унищожили своите. Когато се върна, Диего изпрати банана си, който се изстреля от кората и полетя над главата на Орион.
Той сгъна ръце, като ми направи жест да опитам отново, а аз присвих очи към него.
Можеше ли сега сериозно да отиде и да гледа някой друг? Защо толкова държи да ме наблюдава?
Когато Орион най-накрая ме остави да се упражнявам, започнах да се справям. До края на урока успях да го направя успешно няколко пъти, но все още се притеснявах да изпробвам заклинанието върху себе си. Не си струваше да се случват инциденти. Освен това определено нямаше да правя секс в близко бъдеще. Лунно затъмнение или не. Луната нямаше да ме контролира.
В класната стая цареше безпорядък, когато звънецът удари и всички започнаха да излизат през вратата.
– Госпожице Вега. – Орион хвана китката ми, докато се насочвах към изхода, дръпна ме назад и топлината се разпръсна по тялото ми. – Остани и ми помогни да почистя.
Сърцето ми утрои темпото си, докато кимах, ужасена и развълнувана от това, че ще прекарам време насаме с него.
– Ще те настигна – казах на Тори и останалите и те ми помахаха за довиждане, докато напускаха стаята.
Все още държах прасковата си, като възнамерявах да се упражнявам върху нея по-късно, и я прибрах в джоба на сакото си, докато последните ученици излизаха. Настъпи тишина и аз реших да се правя на невинна, като взех кошчето за боклук и се преместих до дъската, почиствайки парчетата плодове, които бяха пръснати по нея. Усещах как очите на Орион се впиват в мен, докато продължавах да почиствам точно както той ме беше помолил, и сърцето ми туптеше развълнувано.
– Не си отговорила на съобщението ми – каза той и усмивка дръпна устата ми.
– Това ли е новата ти крилата фраза? – Попитах ефирно, като оставих кошчето.
Той беше зад мен за миг, с една ръка на гърлото ми и с друга на корема ми, докато ме дърпаше назад към гърдите си. Зъбите му захапаха ухото ми и цялото ми тяло се сви от удоволствие.
– Трябва да отвърнеш на удара – изръмжа той.
– Ще го направя, ако се опиташ да ме ухапеш, но не това искаш. – Обърнах се в обятията му, поглеждайки го под миглите си, докато сърцето ми заби в луд ритъм. – Така ли е?
Той преглътна и адамовата му ябълка се издигна и падна.
– Лунното затъмнение наближава. Всички феи се държат лудо, когато това се случи. Не мога да бъда обвиняван. – Усмивка затанцува по ъгълчетата на устата му, разкривайки трапчинката на дясната му буза.
– Това звучи като много удобно извинение за нарушаване на правилата – обвиних го, а очите ми се стрелнаха към вратата и обратно. – А какво ще си помисли приятелката ти? – Погледнах го със строго изражение, а червата ми се свиха, докато чаках отговора му.
– Каква приятелка? – Попита той леко.
– Франческа – казах, опитвайки се да се отдръпна от него, но той ме държеше здраво.
Той се усмихна лукаво.
– Ревнуваш.
Вдишах рязко, когато той ме вдигна, обърна се и ме настани на ръба на бюрото си. Пристъпи между коленете ми и желанието ме разтърси.
– Тя не ми е приятелка. – Палецът му се плъзна по вътрешната част на бедрото ми, леко като перце, само за миг, но реакцията беше чисто химическа. Кожата му беше превърната в оръжие и аз бях жертва на смъртоносното му докосване.
– Не е ли? – Попитах, а той поклати глава.
Изпусна отмерен дъх, погледът му падна надолу, надолу чак до онова място, където полата ми се качваше нагоре и пръстите му лежаха върху плътта ми.
Той погледна към вратата с напрегнато мръщене.
– Трябва да си тръгваш – каза той, а тонът му беше дълбок и мек, сякаш искаше да каже точно обратното на тези думи.
Кимнах, навеждайки се напред, за да стана, но той не помръдна и аз попаднах в капана на аромата му. Бях твърде близо и ръката му все още беше между бедрата ми.
Ще стана, ще го избутам настрани и ще си тръгна оттук, преди да направя някоя глупост.
Притиснах се здраво към гърдите му и топлината на кожата му заля моята. Приложих по-голям натиск, но той все още не помръдваше.
– Това е лоша идея – предупредих аз.
Оставих ръката си да се плъзне надолу по тялото му, като се вглеждах в твърдата преса на мускулите му, в мекото издигане и спадане на гърдите му, във всяка линия и равнина, които бях изучавала в клас. Боже, защо трябва да е толкова неустоим?
– Сега ще си тръгна – казах с почти същата убеденост, каквато беше използвал и той.
– Наистина ли? – попита той, а свободната му ръка се плъзна около талията ми, пръстите му се свиха, притискайки ме, докато пристъпваше по-напред между краката ми.
– Наистина – казах аз, задъхана, отчаяна. Не исках да си тръгвам. Исках да го докосна, без да се страхувам какво ще се случи, ако преминем тази граница на територията на училището. От неприятностите, които щяхме да имаме и двамата, ако някой някога разбере.
– Да – прошепнах лъжата и клепачите му се спуснаха наполовина, а съблазнителният му поглед ме привлече още повече. Бяхме се примамили един друг. Това беше неизбежно. Той го знаеше. Аз го знаех. И честно казано, заблуждавахме се, че вече не сме прекрачвали прага на забранената територия многократно.
Движенията ни бяха бавни и толкова деликатни, сякаш мекотата им означаваше, че това не се случва.
Прехвърлих ръката си върху десния му бицепс и я оставих да се разходи по набъбналите му мускули чак до бълбукащото му гърло. Стигнах до извивката между шията и ухото му, където нагорещената кожа се срещаше с грубата брада.
Погледът ми се задържа на мястото, където пръстите ми докоснаха плътта му, но усетих, че очите му са върху мен като на ястреб.
– Ако не ме целунеш, ще полудея – гласът му прокънтя в гърдите и магнетична топлина ме притегли към него.
Това беше моят призив. Да го целуна и светът да се срути върху главите ни, или да го пусна, да си тръгна и никога да не погледна назад.
Аз съм сестрата, която взема разумни решения.
Не си играя с дявола.
И все пак ето ме тук, изкушавам го със собствените си ръце.
Барабанният ритъм на сърцето му съвпадаше с моя. То сякаш възпяваше моята дилема. Да си тръгна. Да остана. Да си тръгна. Остани.
На вратата се почука и в бързината си да увелича разстоянието между нас, аз се затъркалях назад по бюрото и паднах от другата му страна. Ако преди това сърцето ми биеше силно, това беше нищо в сравнение с тази бунтовна паника. Оправих полата си, бузите ми почервеняха, докато се опитвах да скрия всички следи от това, което току-що бяхме правили.
Орион оправи вратовръзката си и ме погледна с думите:
– Не казвай. – Наистина ли си мислеше, че ще го направя?
Той прочисти гърлото си и седна на стола.
– Влезте – обади се той, като звучеше отегчено.
Вратата се отвори и Директор Нова влезе, като изглежда почти не ме забеляза, тъй като очите ѝ се спряха директно върху Орион.
– Свиках среща на преподавателите в моя кабинет относно налагането на полицейския час. Учениците напълно го игнорират. Нямаш нищо против да се откажеш от обяда си, за да дойдеш на нея, нали?
Челюстта на Орион се стисна – единственият признак, че това го дразни неимоверно.
– Много добре. Мис Вега тъкмо си тръгваше.
Нова кимна, поглеждайки към мен с най-малкия намек за интерес. Бръчките под очите ѝ говореха за малко сън и тя продължаваше да кърши ръце по начин, който говореше, че е на ръба. Предположих, че нападението на нимфите ѝ е причинило много безсънни нощи. Несъмнено FIB се бяха заели с този случай, както и пресата.
Тя ми кимна, обърна се и побърза да излезе през вратата. Орион я последва, като ме повлече със себе си, притискайки ръка в основата на гръбначния ми стълб.
Пръстите му кръжаха половин секунда, после се стрелна след Нова с двойна скорост. Усещах го навсякъде за един продължителен миг, след което той изведнъж болезнено отсъстваше.
Назад към част 11 Напред към част 13