ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – книга 3 – Разплатата Част 19

ДАРСИ

Спуснахме се по стръмната пътека към Въздушния залив и аз се борих с желанието да погледна през рамо, за да не падна. С темпото, с което се движехме, дори Тори се спъна неведнъж, но някак си успяхме да останем изправени, излязохме на плажа в основата на пътеката и накрая спряхме, за да проверим дали все още ни следят.
– Видяха ли ни? – Изпсува Тори, а аз поклатих глава и вдишах няколко глътки студен морски въздух.
– Не мисля – изпъшках, а от гърлото ми се изтръгна смях. – По-добре да продължим да се движим, за да сме сигурни. Има още една пътека нагоре към Огнената територия в далечния край на плажа в тази посока. – Посочих и Тори тръгна в тази посока.
Пясъкът се смачка под краката ни, оставяйки следа след нас, и аз спрях, намръщила се на следите ни, които водеха право към пътеката.
– Тори, по-добре да ги прикрием по някакъв начин.
Тя не отговори и аз погледнах през рамо, откривайки, че тя тръгва надолу по плажа с целеустремена крачка.
– Тор! – Извиках след нея, но тя все още не поглеждаше назад.
Какво, по дяволите? Вятърът не беше толкова силен.
Затичах се, за да я настигна, като се наложи да изоставя следите и просто да се надявам, че сме изгубили наследниците завинаги. Втурнах се към сестра ми, като я хванах за ръката:
– Какво става?
Погледнах надолу към ръцете ѝ, забелязвайки в хватката ѝ онзи странен сребърен кинжал, който беше откраднала от стаята на Дариус.
– Напътства ме, мисля, че иска да ми покаже нещо – каза Тори, отблъсна ме и забърза надолу по плажа.
Сърцето ми биеше по-силно, докато я следвах.
– Осъзнаваш ли колко налудничаво звучи това?
– Да, но… – тя прекъсна и ускори темпото си.
Червата ми се свиха, докато тичах след нея.
– Наистина не мисля, че е добра идея да следваш желанията на някакъв страшен нож.
Тя не отговори, придвижи се до скалната стена и прокара пръсти по нея.
– Мисля, че ще ни позволи да видим – промърмори тя.
– Да видим какво? Започваш да ме плашиш. – Опитах се отново да я спра, но тя продължи методично, сякаш търсеше нещо, докато проследяваше ръката си по скалната стена.
Спря рязко и аз хванах китката ѝ, планирайки да изтръгна острието от ръката ѝ.
– Ето – прошепна тя, вдигна кинжала и начерта линии по скалата, които бяха страшно преднамерени, сякаш ножът направляваше ръката ѝ.
Устата ми се разтвори, когато стената напълно изчезна. Гледахме право в пещера с куполообразен покрив; блестящи сталактити висяха от тавана и блестяха като диаманти. Но не това ме шокира най-много, а двамата души, които стояха вътре, накараха сърцето ми да се сгромоляса в корема. Дариус и Орион сякаш не ни виждаха да стоим там, докато разговаряха помежду си, а брулещият морски въздух не разрошваше косите им нито за миг.
– Те не ни виждат – потвърди Тори шепнешком и аз забелязах, че зениците ѝ са прекалено разширени. Все още исках да изтръгна кинжала от ръцете ѝ, но не можех да устоя и на желанието да разбера защо точно Орион е тук с Огнения наследник.
По челото на Дариус се стичаше пот и той прокара ръка по него, като започна да крачи пред Орион.
– Следващия път ще го взема.
– Трябва да се отпуснеш – каза Орион търпеливо. – Не можеш да го контролираш чрез чиста ярост. Трябва да упражниш волята си.
– Знам, знам – изплю се Дариус, ритна камъка в краката си и го прати да се пързаля по пода.
Орион се премести напред, придърпа го, за да го погледне, и се наведе близо до лицето му.
– Искаш да си отиде, нали?
– Да – въздъхна Дариус, а напрежението в раменете му се стопи. – Знаеш, че искам.
– Тогава се съсредоточи. – Орион го избута една крачка назад и Дариус сви врат, като постави краката си с лице към него.
Орион се отдръпна на няколко крачки и загреба нещо от пода. Беше бяло и блестящо и подозрително приличаше на кост, а при вида му кожата ми настръхна.
– Ти можеш да използваш силата на тази фея. Знам, че можеш, правил си го и преди.
– Само за минута – каза Дариус и аз се намръщих, опитвайки се да разбера за какво си говорят.
– Една минута може да е всичко, от което се нуждаеш, за да ти даде предимство – промълви Орион и очите на Дариус се покриха с тъмнина. За секунда не можах да откъсна погледа си от него. Изглеждаше повече от ядосан, изглеждаше отмъстителен, изпълнен с дълбока, студена омраза, която сякаш се преплиташе със самия въздух.
– Покажи ми отново – издиша Дариус и Орион кимна.
Изглеждаше отнесен, докато проследяваше ръцете си по костта и шепнеше на език, за който предположих, че е латински. „Chiedo al buio di disturbare questo corpo dalla pace e di mettere la sua magia nel mio sangue“.(Моля тъмнината да наруши покоя на това тяло и да вложи магията си в кръвта ми.)
Въздухът захладня и сенките сякаш се сгъстиха във всеки ъгъл на пещерата. Тръпка обзе гръбнака ми и аз инстинктивно се приближих до Тори, когато Орион вдигна костта пред себе си, размахвайки я като оръжие.
Лицето на Дариус беше втренчено в пълна концентрация, докато го наблюдаваше, и аз усетих, че това е някакъв вид обучение един срещу един. Но начинът, по който се криеха тук долу, ме караше да съм сигурна, че това определено не е част от учебната програма на „Зодиак“.
Костта засия, сякаш в нея гореше огън, и по дължината ѝ внезапно избухнаха пламъци. Орион издаде съскане от болка, но я държеше здраво в хватката си, докато пламъците облизваха кожата му. Те се отдръпнаха по протежение на костта и Орион я пусна, извивайки ръката си нагоре, така че огънят да продължи да пулсира в дланта му. Челюстта му се сви, а очите му затрептяха от сенките, които се сгъстяваха около тях. Сърцето ми заби неконтролируемо, но не можех да откъсна поглед.
– Направи го – каза Дариус и изглеждаше развълнуван, докато се местеше от крак на крак.
Орион затвори ръка около огъня и го изгаси. Изчаках, като поглеждах между двамата, които сякаш се готвеха за нещо.
От Орион се излъчваше топлина на вълни, но това нямаше никакъв смисъл. Той не притежаваше елемента на огъня. Ръцете му се изстреляха нагоре и Дариус в същия момент изхвърли дланите си, за да хвърли огромен воден щит около себе си. Огънят избухна от дланите на Орион и аз се спънах с крачка назад, напълно шокирана, когато бушуващата, усукана Стихия се изсипа на каскада върху щита на Дариус. Пламъците го блъскаха с ужасяваща сила, после най-накрая угаснаха, оставяйки след себе си шлейфове от пара.
Орион пусна ръце, разтривайки очи, а раменете му се разтрепериха. Сърцето ми се разтуптя и ми се прииска да отида при него – ако не беше напълно луд.
Вместо това Дариус отиде при него, като го обгърна отзад по врата.
– Ето. – Той затвори очи и аз усетих, че си споделят магията, докато Орион изричаше някакво заклинание, което усещах, но не виждах. Резултатът беше, че сенките се отдръпнаха и тъмнината в очите му също премина.
Споделих поглед с Тори и без думи решихме да останем още малко. За да разберем какво, по дяволите, гледаме. Как Орион току-що бе овладял огнената стихия? Дали беше взел елемента от костта на някоя мъртва фея? И откъде, по дяволите, е взел тази кост?
– Сега ти. – Орион подаде костта на Дариус и той кимна, изглеждайки решително. – Тази фея е имала само огън, но е била силна. Тя ще добави много сила към твоите собствени пламъци.
Дариус кимна, имитирайки това, което бе направил Орион, като прокара ръка по костта и промълви латинските думи. Сенките отново нахлуха и сърцето ми се сви, когато същата тъмнина падна над Дариус, сякаш се просмука под кожата му. Огънят пламна по костта и той я прибра в дланта си, а очите му се затвориха съсредоточено.
Орион го гледаше с вдигнати ръце, сякаш очакваше да се случи нещо лошо.
Дариус се сви веднъж, раменете му потрепериха.
– Задръж го. Позволи му да се слее със силата ти, независимо колко неестествено се чувства – нареди Орион.
Дариус изглеждаше така, сякаш може да повърне, докато стискаше стомаха си, след което изпусна костта с трясък.
– Дариус? – Орион се приближи.
Дариус вдигна ръка и очите му се отвориха, разкривайки вихреща се буря от мрак в тях. Усмивка изкриви чертите му и Орион хвърли купол от въздух около себе си точно когато Дариус пусна огромен огнен взрив във формата на кобра. Тя се уви около ръбовете на пещерата, изпълвайки я, огромното ѝ тяло се плъзгаше и вълнообразно се движеше, а очите ѝ пламтяха в червено.
Орион погледна нагоре, когато тя вдигна глава, и истински страх ме обзе, когато се спусна надолу и се блъсна в щита му. Орион започна да се смее, а аз се отпуснах, когато пламтящият звяр се уви по-плътно около щита му, след което се разпръсна в хиляди въглени.
Той се втурна към Дариус, като сложи ръка на рамото му, докато правеха каквото и да е заклинание, за да прекратят този безумен процес.
– Ти го направи. – Орион го повлече в прегръдка и видях как силата на връзката им блика от тях, когато Дариус също сви ръце около него. Дракон и вампир, свързани заедно. И бях сигурна, че това е по-дълбоко от този знак на Пазителя, който ги свързваше.
Дариус издаде радостен вик, който отекна в стените, и наклони глава назад към покрива, когато Орион го пусна.
– Нека сега се опита да ме победи, а Ланс? – Той отново извика, а Орион се засмя, спусна се на пода на пещерата и издърпа една раница пред себе си.
– Ти го направи веднъж. Искам да го видя петдесет пъти, преди да се съглася, че си го овладял – каза Орион с усмивка. Дариус изпъчи гърди, докато се придвижваше, за да се присъедини към него на пода.
– Лесна работа.
– Да, отне ти само три месеца – пошегува се Орион, като извади нещо от раницата. Постави дървена кутия между тях, обърна я и разкри капак с карти, на които отгоре беше отпечатана Соларианската лига по питбол. Намръщих се, когато той посегна към нея, отваряйки тайно отделение в основата ѝ. Дишането ми се ускори, когато той извади от него тънко сребърно острие и четири малки костици. Острието беше абсолютно същото като това в ръката на Тори и аз се обърнах към нея с въпросителен поглед.
Тя предложи в отговор едно свиване на рамене и езикът ми натежа, докато се обръщах обратно да гледам.
Орион избута кутията настрани и постави четирите костици в редица между тях. След това извади нещо от джоба си и аз се намръщих, когато той постави между костите украшение от изумруден дракон.
Той си играеше с острието в ръката си и погледна Дариус с кротко изражение.
– Все още нямаш късмет да намериш онова, което ти дадох?
Сърцето ми се разтуптя. Орион му го е дал? За какво изобщо беше?
– Не. Милтън сигурно е скрил някъде останалото ми съкровище. Но той все още се придържа към неубедителната си история, че не го е направил.
– Може би не го е направил? – Предположи Орион и червата ми неспокойно се свиха.
– Все пак каза, че някой му го е изпратил. Баба му или някаква глупост. Помислих си, че лъже, но… – Съзерцателен поглед пресече чертите му и Тори се премести нервно до мен. – Може би някой наистина му го е изпратил.
– Ами който и да е откраднал кинжала, ще си плати цената, когато го намерим – изръмжа Орион и страхът се загнезди в стомаха ми. По дяволите, те никога не трябва да разберат.
Дариус кимна, после направи жест към ножа в ръката на Орион.
– Хайде, да разберем какво е замислил моят досаден баща.
Орион опря върха на острието в китката си, след което издълба линия по средата на дланта си, което ме накара да изтръпна. Потече кръв и той сви ръката си в юмрук, подавайки я на Дариус, който веднага копира процеса. Двамата държаха ръцете си над костите, стискайки ги, за да накарат кръвта да капе върху тях. И двамата си поеха дъх на удоволствие, след което очите им се затвориха, а ръцете им паднаха в скута.
– Какво става? – Издишах объркано.
Тори издаде същия звук на екстаз до мен и аз се обърнах към нея с тревога. Паниката ме стисна с остри нокти, когато забелязах дългата рана на ръката ѝ. Тя все още се режеше с острието, очите ѝ бяха затворени, а на лицето ѝ се четеше картина на опиянение, докато издълбаваше дълбока линия по вътрешната страна на ръката си. Тръгнах напред, опитвайки се да грабна ножа, когато тя проряза втора рана по вътрешната страна на предмишницата си, а кръвта се разля на пясъка в краката ни.
– Тори! – Изкрещях, когато тя загуби съзнание и се свлече на земята. Хванах я точно преди да удари главата си в един камък и притиснах ръцете си върху раната, за да спра кървенето. Беше толкова много, червеното покриваше кожата ѝ, дрехите ѝ, мен.
Страхът нахлу във вените ми и ме удави напълно.
– СЪБУДИ СЕ!

Назад към част 18                                                       Напред към част 20

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!