ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – книга 3 – Разплатата Част 39

ДАРСИ

Бях засмукана от вихър, заслепена, задушена. Някаква друга магия ме беше обгърнала заедно със звездния прах и за миг изобщо не можех да дишам.
Коленете ми се удариха в меката земя и ръцете ми веднага бяха издърпани зад гърба, а краката ми обездвижени под мен. Вгледах се в непознатия връх на скалата, на който бях коленичила, и в назъбените черни скали, които се издигаха от тъмното море вляво от мен. Под мен се спускаше стар кратер с полепнала по бреговете му трева. В сърцето му имаше почерняло каменно петно, което блестеше като мастило.
Страхът ме връхлетя, когато Орион се сгромоляса в тревата до мен, извивайки се срещу огнените си връзки.
– Не, не, не, не – изръмжа той през зъби. Изви ръцете си толкова силно, че успя да измъкне нещо от джоба си половин секунда преди около нас да се материализират още хора.
– Какво става? – Замолих се, когато Орион се спря на колене, а погледът му беше изпълнен с разпознаване, докато се взираше в полето пред нас. Той не каза нищо и паниката обхвана сърцето ми, докато виещият вятър се носеше между нас. – Ланс!
Тори и Дариус се блъснаха в тревата до мен и аз си поех дъх, обръщайки се към сестра ми с широко отворени очи.
– Добре ли си? – Попитах и тя кимна бързо, макар че в чертите ѝ бяха изписани ярост и страх.
– Майната му! – Дариус се изплю, гледайки покрай мен, за да погледне Орион. – Побързай, Ланс – изсъска той.
– Бързам – изръмжа Орион, веждите му бяха сковани от концентрация и надеждата разцъфна в гърдите ми.
Лайънъл Акрукс се материализира пред нас с мъртви очи, които ни обходиха.
Около кратера от блестящите дълбини на звездния прах се появиха феи в тъмносини одежди. Носеха изпочупени дървени маски, гравирани с гротески лица и кухи очи, които накараха паниката да се разлее в кръвта ми.
Лайънъл се обърна, за да ги поздрави, а Орион и Дариус споделиха поглед, който казваше: Сега.
Орион завъртя нещо в дланта си и между пръстите му потече кръв. Той затвори очи и промърмори под носа си толкова бързо, че не успях да доловя думите. От китките му се разляха черни вени и искра светлина скъса магическите връзки, които го държаха на място. Той скочи на крака, като изхвърли ръка, за да освободи и Дариус от тях, и в същия миг хвърли буря от магия върху Лайънъл.
Надеждата пламна по-ярко в мен, когато Лайънъл се сгромоляса в кратера, улови се с въздух, преди да се удари в центъра, и се извърна с ръмжене към тях. Задъхах се, когато всеки един от последователите му вдигна ръце, но движенията на Дариус и Орион изглеждаха почти репетирани.
Дариус се затича към скалата, а Орион хвърли около нас щит, толкова мощен, че светеше с чиста енергия. Сърцето ми застина, когато върху него се изсипа буен адски огън от околните феи, и аз инстинктивно се превих, дърпайки със сила оковите си.
Хайде, хайде.
Сърцето ми се разтуптя в такт с Дариус, който скочи от скалата и изчезна зад коварния ръб.
О, Боже мой. Той ни изоставя!
Орион пусна едната си ръка и погали бузата ми. Магията му се притисна към кожата ми и аз разбрах, какво иска, без между нас да са минали никакви думи. Мигновено отпуснах стените си, давайки му това, от което се нуждаеше, така че силата ми се вля в него и щитът засия по-горещо. Тори се премести, за да се опита да помогне, като се изправи на колене и притисна ръката си към моята. Нейната магия се вля в мен и аз я предадох на Орион, като веригата ни от сили беше толкова яростна, че ме изгаряше като лава.
Лайънъл пое ръководството на борбата и огънят обгради глобуса, осветявайки цялата му повърхност в пламтящи пламъци
– Свята работа! – Тори изкрещя над шумотевицата.
– Просто се дръж – каза Орион през зъби. – Няма да ги задържим още дълго.
– Какво? – Извиках разтревожено, но той не отговори.
Отвъд кратера пристигнаха още феи и всеки път, когато се появяваше нов, те се включваха в борбата срещу нашия щит. Орион не можеше да отдели нито секунда, за да ни освободи от магическите връзки, в случай че щитът се разклати, но виждах как гледа натам, как веждите му са опънати, докато се опитва да измисли начин да се справи.
– Дариус ще ни даде шанс да избягаме. Ще имаме пет секунди. Аз ще разкъсам връзките ви, след което трябва да ме последвате през скалата.
– Скалата?! – Повторих с ужас.
– Дариус ще ни хване – закле се Орион и ние с Тори кимнахме, без да имаме друг избор, освен да се доверим на Наследника на огъня.
Красивата и ужасяваща драконова форма на Дариус се издигна отвъд скалата, издигна се над главите на облечените в роби феи и отприщи пламък от ярост върху тях. Половината трябваше да спрат и да се предпазят, докато той разкъсваше земята между тях, а огънят му беше толкова силен, че изгори следа върху ретината ми. Другата половина удвои усилията си в блъскането на щита ни, а аз дадох всичко от себе си на Орион, отказвайки да допусна защитата ни да се провали.
До Лайънъл се появиха още две феи и червата ми се разтрепериха, когато ги разпознах. Бяха без маски. Майката на Орион, Стела, беше стиснала здраво ръката на брата на Дариус, Ксавие, който беше блед като лист, а очите му бяха пълни с ужас, докато гледаше Дариус отгоре.
– СТИГА ТОЛКОВА! – Изрева Лайънъл. – Или Ксавие ще умре! – Той изрита коленете на сина си, извади от одеждите си сребърен нож и го опря в гърлото на Ксавие. Болезнена яма изпълни червата ми, когато Дариус издаде рев от болка горе.
Орион поклати глава в ужас, като погледна към Тори и мен на земята. Дариус пусна още един рев и Орион стисна знака на ръката си, магията му отпадна и щитът умря заедно с нея.
– Не! – Помолих го.
– Съжалявам – обърна се той към нас. – Трябва да го направя. Заради него. – Той се изпъна напред, държейки се за ръката, а Дариус се приземи до него с всемогъщ трясък, който предизвика трус чак до костите ми. Той се прехвърли обратно във формата си на фея и Стела му протегна дрехите с триумфална усмивка. Дариус ги нахлузи, преди да се втурне към баща си. – Пусни го или ще те убия.
Лайънъл притискаше острието към гърлото на сина си толкова силно, че почти разкъсваше кожата.
– Безсмислена заплаха – мърмореше Лайънъл. – А сега прави каквото ти казвам, или Ксавие ще умре. Не си мисли, че ще се поколебая дори за миг.
– Тази вечер вече поставих майка ти на мястото ѝ, защото предаде баща ти, Дариус, нека не предизвикваме повече ненужни кръвопролития – каза Стела прекалено сладко.
Дишането ми стана учестено, когато Дариус се отдръпна, а раменете му се разтресоха от ярост.
Стела му се усмихна, като се наведе да погали ръката на Лайънъл.
– Почти е време – прошепна тя развълнувано, правейки жест към луната, която беше на прага на затъмнението, след което очите ѝ се насочиха към Орион. – Този път ще се присъединиш ли към нас доброволно, момченце? Или отново ще се отнасяш към собствената си майка като към мръсотия и ще се преструваш на благороден, докато собствените ти ръце ежедневно плетат тъмна магия?
Ръцете на Орион се свиха в юмруци, сякаш отказваше да приеме този факт, но аз знаех, че е истина, бях го видяла сама.
– Ще направя каквото Лайънъл поиска – изръмжа той и аз се опитах да срещна очите му, за да разбера дали има предвид това.
Моля те, не ни изоставяй.
Знаех, че сме тук по някаква причина, но не можех да разбера каква е тя.
Лайънъл вдигна острието от гърлото на сина си и избута Ксавие към един от маскираните мъже зад него.
– Ако Дариус направи и едно грешно движение, убий Ксавие без колебание.
– Да, командире – чу се грапав глас иззад маската.
Гърлото ми се сви от отвращение. Как можеше Лайънъл да е толкова безчувствен към собствената си плът и кръв?
Дариус се премести до Орион и двамата споделиха поглед, който ме ужаси. Той казваше, че са се отказали. Че се прекланят пред прищевките на Лайънъл, а аз просто не можех да го понеса.
– Преди четири години стояхме точно на това място – заговори Лайънъл на странните си последователи и аз отново се преборих с връзките си, усещайки как Тори прави същото в периферията ми.
– Не успяхме да влезем в Царството на сенките, но този път ще бъде различно. Стела, донеси ми писанията.б- Той и махна да се приближи и тя извади дълъг свитък от вътрешността на одеждите си, преди да му го подаде.
Умът ми се размърда от това, което беше казал. Царството на сенките? Не беше ли казал Орион, че именно оттам идват нимфите?
Лайънъл продължи:
– Смятаме, че преди сме допуснали грешка при превода на Tenebris Scripturas – тъмните писания. Думата „чист“ е взаимозаменяема с много значения в старите езици. Едно от тях… е кралско. – Той се обърна с лице към нас и ледът се впи в самата ми душа.
– Не – изръмжа Орион. – Не можеш да ги докоснеш с пръст, Солария не би го позволила!
– Аз управлявам Солария, Ланс – изплю се Лайънъл срещу него. – Така че си прехапвай езика или ще ти го изтръгна от устата.
Сърцето ми се разтрепери от тона му. Трябваше да се махнем оттук. Но не виждах никакъв начин да го направим. Не можех да се движа, а магията ми беше блокирана. Тори ме погледна отчаяно и аз поклатих глава, за да ѝ кажа, че нямам идеи.
Сребристата лунна светлина, която ни къпеше, изведнъж се разсея и всички вдигнаха очи. Луната беше хвърлила тъмночервена сянка, която зловещо висеше над нас; Лунното затъмнение беше настъпило.
Лайънъл разкъса мантията от гърба си и изръмжа:
– Започвайте! – И всички феи до една вдигнаха ръце към нощното небе, започвайки да пеят на някакъв тъмен език, който не знаех. Дращеше ме в ушите и изкривяваше вътрешностите ми, докато произнасяха някакво мощно заклинание, за което със сигурност знаех, че трябва да е тъмна магия.
Лайънъл се обърна рязко и от плътта му се откъсна огромен дракон, чиито люспи бяха като разтопен нефрит, а очите му – червени като кръв. Той се издигна в небето, размерите му бяха ужасяващи, докато се изкачваше все по-високо и по-високо, започвайки да кръжи под него като гигантска хищна птица.
Песнопенията на феите станаха по-силни, а Орион и Дариус се приближиха към нас, очите им потъмняха от страх.
Рев и огън сякаш разкъсаха небето, а на хоризонта пламтяща светлина ставаше все по-ярка и по-ярка, като че ли създаваше пукнатина в небесната тъкан.
Устните ми се разтвориха от ужас, когато един метеор се разби в атмосферата, а огнено синята му опашка нарисува линия върху обсипаното със звезди платно над нас. Метеорът идваше точно към нас и аз започнах да треперя, движейки се срещу Тори, докато се свивахме от идващата комета.
Тя се сблъска със земята точно в сърцето на кратера пред нас, като се вряза по-дълбоко в земята и накара скалата да се разтресе силно под нас. Лайънъл се издигна към него, докато топлината от удара ни заля, карайки ме да се превивам, докато пръстта и отломките се издигаха във въздуха.
Лайънъл пусна линия от Драконов огън, която се заби в метеорита и скалата пламна с тъмно лилави пламъци. Пред очите ми тя се превърна в течност, разтапяйки се в разтопена ониксова утайка, която бълбукаше и искреше. С увеличаването на интензивността на огъня на Лайънъл течността започна да блести и звездите над нея сякаш за миг засияха по-ярко, което ме накара да примижа срещу сиянието. Задъхах се, когато течността се разпадна и се превърна в огромна купчина звезден прах под въздействието на огромната му сила.
Лайънъл прекрати огъня и изрева триумфално към небето. Най-накрая си поех дъх, когато той се приземи до нас и се преобрази отново във формата си на фея. Стела бързо го покри с мантия, след което се обърна към нас с неистов блясък в очите, които толкова приличаха на тези на Орион, че ме накараха да се изкривя отвътре.
– Звездният прах, направен в нощта на лунното затъмнение, отвежда пътника в Царството на сенките. Чистокръвните могат да преживеят прехода… така че вие сте нашият малък щастлив съд.
– Как можеш да направиш това, след онова което се случи със собствената ти дъщеря? – Орион я заплю и сърцето ми се разтуптя.
– Клара? – Прошепнах и очите на Стела се спряха на моите.
– Не произнасяй името ѝ. – Очите ѝ се изпълниха с болка и тя се хвана за сърцето с едната си ръка, а с другата посочи Орион. – И не смей да ме обвиняваш, момчето ми. Тя сама направи своя избор, искаше да си тръгне. Тя искаше да бъде част от него. За разлика от теб, който ме презира при всяка възможност. Който обърна гръб на собствената си майка.
Орион не каза нищо, челюстта му скърцаше, но в очите му видях скръб, която тежеше хиляди тонове.
– Какво искаш? – Попита Тори Стела.
Стела погледна към Лайънъл и той махна с ръка в знак на съгласие, като изглеждаше нетърпелив да продължим напред.
– Петият елемент – каза Стела със силно отчаяние в очите си. – Елементът на сенките.

Назад към част 38                                                          Напред към част 40

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *