ДАРСИ
Студентското градче беше оживено от музика, смях и партита. Можех да чуя всичко това от стаята си в кулата на Въздух. Бях решила да не се включвам в забавлението тази вечер. Новогодишната нощ имаше съвсем друга програма за мен и нямах намерение да разочаровам Орион, когато той имаше най-голяма нужда от мен.
Глупаво бях казала на Джералдин, че съм болна, и тя ми предложи да ми донесе всякакви отвари и лекарства, за да ме излекува. Вместо това трябваше да призная, че не се чувствам добре за парти тази вечер и си отбелязах, че болестта не е оправдание сред феите. Не и когато те могат да излекуват деветдесет процента от болестите.
В девет часа вече бях полудяла, а в десет вече си бях изгубила ума. Разхождах се из стаята си, пуснах си някакъв евтин романтичен сериал по Faeflix, след което отново се върнах към разхождането.
Тъмнината продължаваше да се прокрадва в съзнанието ми и да тегли мисълта ми. Трябваше да се боря с нея, да дишам дълбоко и да се съсредоточа върху котвата на любовта, която ме предпазваше от падане в лапите ѝ. Сестра ми, Орион. Между тях бях несломима. Сенките не можеха да ме имат. А и сестрата на Орион не можеше да им принадлежи още дълго.
„Ела при мен…“
Гласът на Клара прозвуча и аз преглътнах трудно.
– Ще дойдем – обещах аз.- Ще те спасим.
Тревогата се завихри в стомаха ми, докато проверявах съобщенията си. Тори също беше в стаята си и чакаше да ѝ дам зелена светлина. По всичко личеше, че е също толкова разтревожена, колкото и аз.
Проверих FaeBook само за да има какво да правя, паднах на леглото и придърпах колене към гърдите си. Снимките на наследниците бяха разпръснати навсякъде в новинарската емисия. Имаше една, на която Макс беше държан с главата надолу в Кълбото, а лицето му беше изцяло покрито с мехур вода, докато пиеше от буре през дълга сламка.
Имаше друга, на която Кейлъб беше без риза, а едно момиче си правеше чаша от пъпа му, и още една, на която Сет стоеше на маса и вдигаше над главата си голо момиче само с помощта на въздушна магия. Изглеждаше, че тази вечер нещата ще станат сериозно диви, особено когато забелязах снимка на преподавателите, които изглеждаха така, сякаш са в разгара на игра на стриптийз покер. Уошър беше напълно гол, с гръб към камерата (благодаря на звездите), но директорката Нова седеше пред него, а очите ѝ бяха широко отворени и вперени в боклуците му. Отвратително.
Реших да отида на плажа малко по-рано, отколкото бяхме планирали да се срещнем, станах прекалено нервна, за да чакам повече. Вече бях облечена за отиване с дънки и фанела, затова навлякох палтото си и пъхнах краката си в дебелите ботуши.
Пулсът ми се ускори, докато се подготвях психически за това, което трябваше да направя тази вечер. Не знаех какво да очаквам, освен че трябваше отново да отидем в сенките. Трябваше да се надявам, че обучението, което бяхме провели с Орион, ще бъде достатъчно, за да запази всички ни в безопасност, защото привличането на сенките беше по-силно от това, което бях изпитвала досега. Обаянието им беше по-силно, провираше се през крайниците ми и галеше вените ми. Почти чувах шепота, който ме зовеше и ме подтикваше да навляза в безкрайните им дълбини.
Излязох от стаята си, звукът на тежък бас се разнесе в общото помещение, докато бързах към стълбището.
– Шапкарю, шапкарю, шапкарю!- Скандираха група хора и аз се отпуснах, когато последва смехът на Диего. Каквото и да се случваше там горе, звучеше така, сякаш той беше съгласен с него.
„Спаси ме…“
Гласът на Клара се допря до ушите ми.
Поколебах се, докато слизах надолу, вдигайки качулката на палтото си, за да се опитам да остана колкото се може по-невидима.
Промъкнах се навън покрай група кикотещи се момичета с изкуствени вълчи уши и се насочих по пътеката в посока на Въздушния залив. Снегът падаше гъсто пред мен, но пътеките бяха осветени от огньовете, които горяха из целия кампус, за да помагат на хората да се ориентират.
Държах студа настрана, като вливах топлина във вените си, но не можех да направя много за бушуващото си сърце.
Ами ако това не се получи? Или пък какво, ако се получи, но Клара е била изгубена в сенките твърде дълго, за да се върне обратно?
Гръбнакът ми изтръпна от притеснения, докато бързах, но когато наближих скалата, тези мисли бяха заменени от надежда. Орион беше съкрушен от загубата на сестра си; ако има нещо, което мога да направя, за да я върна при него, ще го направя. Може би сенките бяха дар в този смисъл. А може би звездите поне веднъж ни светеха благосклонно. Трябваше само да се съсредоточа върху обучението си и да му дам цялата сила, на която съм способна, за да се случи това.
Но какво тогава? Можеше ли Клара наистина да се върне към нормалния живот сред феите? Дали пресата нямаше да побеснее, когато разбере, че тя сякаш се е върнала от нищото?
Орион и аз не бяхме говорили за нищо друго освен за това да я върнем безопасно в царството на феите. Но ако ни разпитваха, не можехме да признаем, че сме използвали сенките. А какво щеше да направи Лайънъл, когато разбере истината?
Устата ми пресъхна и осъзнах, че единственият начин да се измъкнем от това е да я запазим в тайна. Щеше да се наложи да остане скрита от света, така че никой никога да не погледне към нейното завръщане. Защото, ако FIB разбере. Не знаех какво е наказанието за използване на тъмна магия, но не си представях да е лек шамар.
Стигнах до върха на тясната пътека, която се спускаше по склона на скалата към плажа. Светът тук беше шумен, ревът на вълните и воят на вятъра караха пулса ми да се ускорява, докато около мен се сипеше сняг. Почти усещах промяната в атмосферата с наближаването на полунощ, а магията във въздуха правеше завесите между световете по-тънки. И беше време да я използваме в наша полза.
– Не можем ли просто да поговорим за това, Сети?- Гласът на Кайли достигна до мен в мъглата и аз се стрелнах надолу по пътеката, падайки на колене в тъмнината.
– Няма за какво да говорим – отвърна Сет, а стъпките им се приближаваха.
– Някой ден трябва да си избереш партньорка, защо не и аз? Ние имаме връзка – каза Кайли, а тонът ѝ издаваше, че граничи с пиянството.
– Не мога просто да си избера партньорка, при върколаците не става така. Съжалявам, че това не си ти, бейби, но трябва да го преодолееш.
Сенките им падаха върху пътеката, докато минаваха покрай нея в посока на Плачещата гора, и сърцето ми заби по-бързо, когато зърнах тила на Сет. Той насочваше снега далеч от тях с въздушна магия, така че той се огъваше около тях в купол.
Те се отдалечиха, а аз си поех бавно дъх, тръгнах по пътеката и отново ускорих темпото си. Излязох на плажа и започнах да вървя към пещерата, като хвърлих въздушен щит, за да държа настрана силния снеговалеж.
Една фигура излезе иззад един камък и Орион се усмихна с надежда, когато ме забеляза. Усилих темпото си, затичах се към него и стиснах ръката му.
– Готов ли си?
Той ме дръпна към скритата пещера.
– Имам всичко, от което се нуждаем, но не съм сигурен, че някога ще бъда готов за това наистина.
Стиснах пръстите му, след което го пуснах, когато той извади от джоба си блестящ източващ кинжал и го прекара по стената на скалата с ритуални движения. Илюзията се разпадна и сърцето ми заби в ребрата, докато го следвах в тъмната пещера.
Запалих огън в дланта си, като го оставих да расте и да се разраства и го пуснах да гори в сърцето на пещерния под. Орион хвърли въздушен щит по краищата на пространството, като не допускаше вятъра и снега, така че мястото да има възможност да се затопли от топлината на моя огън.
Той свали раницата от раменете си, като се премести да коленичи на земята, а аз се спуснах пред него. Той сложи буркана с тъмен звезден прах, който бяхме откраднали от майка му, заедно с източващия си кинжал, кърпа, пълна със сухи билки, и сребърно листо, което изглеждаше нежно като стъкло.
Енергията във въздуха ме накара да потръпна и очите ми се притвориха, когато сенките отново ме повикаха. Орион положи ръка на коляното ми и аз ги отблъснах, като си поех бавно дъх, докато го гледах.
– Тази вечер са близо – въздъхнах, а той кимна, като сериозно изражение изпълваше чертите му.
– Сигурна ли си, че искаш да го направиш, Блу?
– Да, искам да помогна – казах твърдо.- Но Ланс, какво ще правиш, след като тя е тук? Светът не може да знае, че тя се е върнала, хората ще задават твърде много въпроси. FIB може да разбере какво сме направили. Или какво ще стане, ако Лайънъл дойде за нея?
Веждите му се смръщиха и в очите му се появи притеснение.
– Знам – въздъхна той.- Ще я скрия. Притежавам място в покрайнините на Тукана, където може да остане.
– Но какво ще стане, ако някой я види?- Въздъхнах.- Тя не може да остане там завинаги, ще и трябва нова самоличност, нов живот.
– След като магията ѝ бъде възстановена, тя ще може да променя външния си вид с помощта на илюзия.
– Тя ще има нужда от теб – казах нежно.- Кой знае какъв ефект е имало това върху нея…
– Ще се погрижа за нея – закле се той, а челюстта му беше стегната.- Ще направя всичко, което е необходимо, за да я защитя. Дължа ѝ това и още много други неща.
– Направил си всичко възможно, за да я спасиш – казах тихо, докато сърцето ми се разкъсваше заради него.
Очите му погледнаха към земята и тъмнина погълна чертите му. – Не е достатъчно.
Почти виждах как сенките се извиват около него и се приближих със загриженост.
– Да я върнем.
Очите му просветнаха и той ме погледна с отчаяна надежда, която грееше от тях. Болеше ме при мисълта, че е откъснат от сестра си. Ако бях загубила Тори по този начин, щях да направя всичко възможно, за да я върна.
– Ако сенките станат прекалено много, искам да се измъкнеш от тях – каза Орион с тих тон.- Остави ме, ако трябва, и се махни оттук.
– Не – изръмжах аз.- Няма да отида никъде, мога да се справя с това.
– Знам, че можеш.- Той прокара кокалчетата си по бузата ми. – Но няма да те рискувам за нищо на света.
– Ако стане опасно, можем да спрем – казах аз.- Но аз няма да те оставя.
Той се намръщи, но отстъпи с леко кимване, виждайки, че няма да отстъпя. Той извади своя атлас и челото му се набръчка.
– Дариус не е отговорил.
– Тори също не е отговорила – въздъхнах, като свъсих вежди, изваждайки собствения си атлас. Натиснах повикването на името й и вдигнах устройството до ухото си, докато чаках да отговори. То звънеше все по-дълго и по-дълго, но тя не вдигаше и стомахът ми се сви от притеснение. Орион се опита да се обади на Дариус, но получи същия отговор.
Той провери колко е часът и прокле под носа си.
– Имаме съвсем малък прозорец от възможност за това – каза той яростно.- Трябва да започнем скоро.
– Ще дойдат – обещах аз, знаейки, че Тори няма да го подведе.
– По-добре да дойдат – изръмжа Орион.
Огънят затрептя пред мен и тъмнината сякаш се просмука в дълбините му, като го превърна в сумрачно лилав цвят. Вдишах бавно, силата на сенките отново се приближи към мен. Те бяха тук, провираха се през телата ни и дърпаха душите ни. Усещах как се опитват да ме отведат отново на тъмни криле, но аз стиснах ръцете си в юмруци, докато ноктите ми едва не пробиха кожата, измъквайки се от лапите им.
Орион издаде тих стон, когато те засегнаха и него, и аз се преместих по-близо до него, за да можем да се борим с тях обединени, стискайки здраво ръката му. Усетих как се отдръпнаха, когато отпуснах бариерите на магията си и силата ни се смеси като едно-единствено, мощно цяло.
Проверих времето още веднъж и притеснението ми започна да се засилва.
– Къде, по дяволите, са те?- Изръмжа Орион, а от изражението му бликаше ярост.
– Ще бъдат тук – окуражих го аз, поглеждайки към входа на пещерата, очаквайки да ги видя всеки момент.
Хайде, Тори, къде си, по дяволите?
– Трябва да започнем скоро, нямаме друг шанс за това – изпъшка Орион.
– Приготви всичко – казах аз, като се опитах да не допусна тревогата в гласа си, но не бях сигурна, че съм успяла.
Орион се намръщи мрачно, докато разстилаше материалите пред себе си.
– Не разбирам защо Дариус ме разочарова по този начин точно тази вечер от всички шибани нощи.
Отново погледнах към входа на пещерата, а пулсът ми гърмеше в ушите. Не ни оставаше много време и нямах представа дали двамата ще сме достатъчно силни, за да се справим сами.
Моля те, побързай, Тори.
Назад към част 44 Напред към част 46