Зодиакална академия – Пробуждане – Свръхестествени хулигани и животни – Част 23

ДАРСИ

Настъпи денят на танците и Тори и аз се отправихме към Кълбото в новите си тоалети. Тори ни беше поръчала рокли в последния момент и аз бях ужасена от начина, по който тя продължаваше да харчи наследството ни, сякаш вече го притежавахме. Все още трябваше да преминем Реконинг, за да спечелим дори място си тук в Зодиак. И ако искахме да видим и стотинка повече от стипендията си, трябваше и да завършим.
Роклята ми беше тъмносиня с дантелени ръкави и падаше до коленете ми във ветрило от коприна; Тори носеше тясна черна рокля, която показваше извивките й, и сутиен с подплънки, който я подчертаваше още повече. Косата ми беше прибрана на свободен кок с шнола, докато тази на Тори беше накъдрена и висеше надолу по гърба.
Небето беше палитра от пастелни тонове на художник, облаците бяха напълно неподвижни, докато седяха в безкрайния басейн на небесата. Отпред се очертаваше Кълбото, което се появяваше като наситен бронз под мъгливата вечерна светлина. Студентите пристигаха от всички посоки, облечени в красиви рокли и костюми, в атмосферата се процеждаше въздух на очакване. И аз бях увлечена от него, увлечена от бръмченето.
Забелязах София напред в бледосиня рокля, която танцуваше около пръсците и. Ръката и беше преметната през тази на Диего, който носеше елегантен костюм и аз се усмихнах при вида как ходят и се смеят заедно.
Тори и аз ускорихме крачката си, за да ги настигнем, но някой хвана ръката ми отзад и ме завъртя. Блъснах се в тялото на Сет. Той докосна с върха на носа си слепоочието ми и уви пръст около хлабав кичур на тила ми, като го дръпна нежно, за да предизвика дълбока тръпка в мен.
– Хей, скъпа.
Дълбок, мускусен аромат се понесе от врата му и аз се преборих с примамливата миризма, като притиснах ръка към твърдия му бицепс и отстъпих назад. Косата му беше вдигната на опашка, което му придаваше някакво елегантно излъчване. Особено в съчетание с вталената бяла риза, която беше опъната върху мускулестата му фигура и тъмни панталони, висящи ниско на бедрата. Изглеждаше достатъчно добре за ядене и усмивката на лицето му каза, че чувства същото към мен.
Прочистих гърлото си.
– Здравей.
Усетих погледа на Тори зад мен, но тя не се намеси и смътно се чудех защо.
— Планирах да те изведа още от стаята ти, но ти не беше там. Той повдигна вежди, сякаш това беше пълна мистерия. — Почти сякаш не си ме очаквала.
Завъртях очи, но закачлива усмивка дръпна устата ми. Вълнението в кампуса тази вечер беше твърде пристрастяващо, за да го пренебрегна и не виждах нищо лошо в това да разменя малко закачки с един от Наследниците за пет секунди.
– Никога не съм приемала предложението ти – казах аз, след което хвърлих поглед през рамото му, преструвайки се, че търся някого.- Мислех, че тази бележка трябва да е била предназначена за приятелката ти и някак си е попаднала в джоба ми.
Той се ухили мрачно, пристъпи напред и аз хвърлих поглед зад себе си, като открих, че Тори се е присъединила към София и Диего и тримата ме чакаха в края на пътеката.
Стомахът ми се сви знаех, че просто трябва да прекратя този разговор и да си тръгна.
Сет се приближи по-близо, пръстите му се увиха около китката ми и изпрати горещина във вените ми. Наведе се напред, доближавайки устата до ухото ми.
– Мисля, че тя вече е получила съобщението. Свърши се.
— Мислех, че си полиаморен. Отдръпнах се отново, близостта му беше прекалено позната, както обикновено.
– Аз определено съм по любовната част.- Той се ухили широко и протегна ръка, за да ме хване.
Засмях се.
– Не, Сет. Отивам със сестра си.
— О, ще бъда и с двете — каза той весело.
Сбръчках нос, но не можах да сдържа смеха си.
– Ти си извратен.
– Наистина съм такъв – изръмжа той. — Искаш ли да разбереш колко в стаята ми?
– Не благодаря.- Обърнах се от него и се опитах да се отдръпна от разговора с него, само че се препънах в краката си и измърморих проклятие, докато се присъединявах към приятелите си. Толкова съм спъната.
Тори повдигна вежда дадох и не сега израз, който тя изненадващо прие без да се оплаква.
Диего се премести в средата на нашата група и прегърна и трите ни. Днес за първи път той не носеше шапката си и бях малко изненадана да открия, че тъмните му къдрици паднаха почти до раменете.
– Можем ли да се преструваме, че всички сте мои партньорки тази вечер? Накарайте всеки човек в Зодиака да си помисли, че съм ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ? – мамка му.
– Не, и така си добре.- Тори се измъкна от хватката му с весела усмивка.
– Хей!- той се засмя и аз също се измъкнах, кикотейки се, докато той обви ръце около София, за да я задържи. Тя стана ярко розова, когато той я притисна по-близо и не направи усилие да си тръгне.
– Няма да ходиш никъде – промърмори той и тя се усмихна по-широко, отколкото някога бях виждала.
– Тогава по-добре се увери, че не пиеш толкова много ако трябва да се измъкнеш по рано отново – подразнех го аз.
— Мога да се справя с питието си!- Запротестира София и се изчерви.- Нещо не беше наред с тези шотове.
— Като факта, че не можа да се справиш с толкова много от тях? — попита Тори със смях.
– Не! Сякаш бяха твърде силни или имаше нещо друго в тях или…
– Хайде, момичета, нека спрем да я дразним и просто да се насладим на вечерта си – каза Диего, прекъсвайки нейното изказване.
Тори и аз си разменихме усмивки, докато оставихме темата да изчезне, но София продължи да изглежда малко раздразнена от това.
Когато се приближихме до Кълбото, моят атлас звънна в чантата. Намръщих се, отворих го и видях известие на екрана.

Падаща звезда:

Нашите звезди най-накрая се изравняват.
Време е да се срещнем.
Чакам ви в библиотеката на Венера.

Внезапно спрях да вървя, гледайки шокирано съобщението. Тори се приближи, като забеляза реакцията ми.
– Какво става?
В отговор пъхнах атласа под носа и.
Тя прочете съобщението и очите и се разшериха. Диего и София се събраха по-близо с въпрос в очите им.
– Падащата звезда иска да се срещнем – казах им и София поклати глава нагоре-надолу от вълнение.
– Трябва да ни кажете всичко, когато се върнете – каза тя.
Кимнах, а сърцето ми биеше, докато хвърлях поглед към библиотеката на Венера на изток от Кълбото. Огромните червени тухлени стени се издигаха на няколко етажа, задълбочаващият се залез ги къпеше в кървавочервена светлина.
Направих движение, но Диего ме хвана за ръката.
– Чакай, това добра идея ли е? Може да не е безопасно.
– Всичко ще е наред – обещах аз.- Падащата звезда ни помага. Защо би ни наранил?
Той изглеждаше загрижен, споделяйки поглед със София.
Тори завъртя очи и се отдалечи.
– Ще отидем, Диего, преодолей го.
Вдигнах му извинително рамене и забързах след сестра си, крайниците ми бяха заредени с адреналин, кагато ускорихме крачка към библиотеката.
— Мислиш ли, че Диего има право?- Попитах я, когато се отдалечихме достатъчно.
Тори поклати глава, чертите и се опънаха.
— Искаме да знаем кой е, нали?
— Разбира се — съгласих се аз.- Просто не знам дали не трябва да внимаваме малко повече за всеки случай…
— Вече е твърде късно — сви рамене Тори, когато отвори вратата на библиотеката и ме сръчка в ребрата, за да ме насърчи да вляза.
Отказах се от протестите, твърде любопитна, за да се върна така или иначе. Не исках падащата звезда да избяга отново, ако се колебаем твърде дълго. И беше време да разберем кой, по дяволите, ни е изпращал съобщенията.
Какво е най-лошото, което може да се случи в библиотеката? Попитайте това човека, който беше убит от полковник Мустард със свещник.
Библиотеката се извиваше в широк кръг, подът беше боядисан така, че да наподобява нощното небе в тонове на сребро и наситено синьо. Над нас на сребърна верига висеше невероятен глобус, направен по образец на Венера. В него грееше светлина, която се променяше от време на време и хвърляше мъгливи сенки в зелено, после синьо, лилаво, червено, розово.
В задната част на стаята имаше висок балкон, над който имаше по-малки сребърни кълба, висящи от тавана, за да осветяват мястото.
Промъкнахме се през първия ред библиотеки, уханието на стар пергамент атакуваше сетивата ми. Библиотеката имаше много сенчести ъгли, в които някой да се скрие и тази мисъл накара кожата ми да настръхне.
– Къде е той? — прошепнах аз, мястото сякаш изискваше тишина.
– Тук – отговори дълбок глас и един мъж пристъпи на пътеката пред нас.
Сърцето ми забърза, докато се взирах в лицето на падащата звезда. Той приглади дългите си сиви мустаци, правейки крачка напред от дебелите сенки.
Професор Аструм, нашият учител по таро, изглеждаше малко блед, като хвърли поглед между нас.
— Момичета — каза той тихо.- Съжалявам, че не се разкрих по-рано.- Усмихна се топло и гърмящото ми сърце започна да се забавя.- Бях добър приятел на майка ви – каза той, като направи пауза, за да позволи на думите му да стигнат до нас.- Мериса ви обичаше много силно.
Тори скръсти ръце.
— Затова ли ни заряза в света на смъртните, да се оправяме сами?
Аструм силно се намръщи.
— Не разбираш, скъпа Роксаня.
— Тори — поправи го тя рязко.- Не използвайте това име. Не е мое.
Притиснах ръка към ръката на Тори, като я погледнах умолително. Ако сега го ядосаме, може и да не ни каже нищо. А аз сериозно исках да чуя какво има да каже.
Тори ми кимна, че ще си спре езика и аз се обърнах обратно към Аструм.
— Продължавайте — подканих аз.
– Тези времена бяха тъмни. Вашият роден баща, крал Вега…Дивият крал, той беше най-жестокият от владетелите, не минаваше ден без публична екзекуция в столицата. Мериса се опитваше да ви защити от него, от начина, по който управляваше света.
– Какво имаш предвид? — попитах аз, а сърцето ми се разтуптя при мисълта да бъда свързана с някого с толкова ужасна репутация.
– Атаките на нимфите се увеличаваха всяка година и крал Вега изпадна в паника, като в отговор се нахвърля върху собствения си народ. Той се страхуваше силно от тях. И в крайна сметка този страх беше оправдан. Те убиха него, както знаете, и останалата част от семейството му.
Гърлото ми се сви, когато си помислих за двете човешки бебета близначки, които бяха поели съдбата, която беше предназначена за нас. И това ме накара да си помисля доста лоши неща за рождената ми майка.
Как можем да сме свързани с такива хора?
— И мислиш, че семейството на Дариус е замесено в това по някакъв начин? — попита Тори, а очите и се присвиха от подозрение.
– Има много доказателства, които го предполагат, да. И звездите… те ми дават улики.- Той извади колода Таро от кафявия си блейзър и потърка пръсти по тях.- Съветвам се с небесата, използвайки тези… те бяха на майка ти. Тя беше умела в четенето на звездите и често се съветвахме с тях заедно. Когато тя почина… този пакет се появи на бюрото ми. Сигурно ги е свързала с мен.- Той въздъхна тежко, а болката от загубата и се четеше ясно в очите му.
— Каква беше тя? — попитах аз и усетих, че Тори замръзна до мен.
Аструм се взираше между нас с тъмна скръб в очите.
– Силна, красива, мощна. Смъртта и все още ме преследва. Дълги години се опитвах да разбера от картите и какво се е случило преди нощта, в която родителите ви бяха убити. Инстинктите ми казват, че отговорите на въпросите ми се крият сред тях, но те ми разкриха само някои от тях.
— И какво са ти казали? — попита Тори.
– Казаха ми, че тъмен заговорник дърпа конците зад убийствата. Че Нимфите бяха просто пионки в много по-голяма игра — каза той, а гласът му се стягаше от страх. Очите му гледаха зад раменете ни и усетих, че става нервен.- Нито една нимфа не би могла да влезе в кралския дворец без помощ. И въпреки че получават силата на фея, когато убиват, рядко се научават да я използват достатъчно добре, за да атакуват нашия вид с умение.- Той започна да прелиства картите в ръката си, правейки го толкова лежерно, че си представих, че е навик, с който е свикнал.- Те бяха обучени от фея – прошепна той и ледената вода сякаш се разля през мен.- И сега, след като се върнахте, вярвам, че този, който е контролирал Нимфите преди, го прави отново. Отдавна подозирах лорд Акрукс и сега мисля, че синът му също е поел щафетата. С помощта на Орион.
— Тъмна магия? Въздъхнах и Аструм кимна.
Той погледна през рамото си, палецът му премина по тестото Таро с повишена скорост.
– Атаките започват отново и Дариус и Орион са свързани с всяка една. И всяка смърт се случва плашещо близо до вас двете. Ако по някакъв начин контролират Нимфите, за да опитат и…
Някъде дълбоко зад рафтовете се чу скърцане и аз се стегнах.
По челото на Аструм изби пот и палецът му изведнъж се спря върху карта. Той я извади от тестето, а очите му пробягаха напред-назад по нея. Когато ни погледна, лицето му беше бяло като чаршаф.
– Някой ни подслушва – каза Аструм толкова смъртно тихо, че почти не го чух.
Сърцето ми се блъсна в гръдния кош и дишането ми спря, когато Аструм се отдръпна.
Той поклати глава, изглеждаше изплашен, докато продължаваше да прелиства тестето си.
– Вървете сега. Ще ви намеря пак друг ден. Има още много какво да се каже.- Той се хвърли в сенките и Тори ме хвана за ръката, дърпайки ме с бърза крачка, после започнахме да подтичваме, а накрая побягнахме.
Избягахме през библиотеката и излязохме на пътеката, а дишането ми беше накъсано, докато бързо се отдалечавахме от сградата.
Не се отпуснахме, докато не се приближихме до Кълбото и гадното усещане от библиотеката най-накрая започна да отшумява.
– Какво мислиш? — попитах Тори, когато спряхме пред огромния златен купол. Отвътре се носеха смях и музика, шумът ни успокояваше след случилото се току-що.
– Мисля, че той е на разтояние един оборот отдалечен от лудостта, но има право.
— Но ако Дариус и Орион ни преследват, защо да го правят по този начин?- попитах аз.- Можеха да ни убият сто пъти досега. Орион каза, че бройката на студенти, загинал при злополуки в кампуса, е достатъчно висока.
Тори поклати глава, намръщена, докато се опитваше да даде отговор.
– Може би не искат да рискуват да бъдат хванати, така че искат Нимфа да го направи вместо тях?
– Може би – казах аз, като си спомних за нощта, когато се изправих срещу Орион. Може да е било глупаво, но му повярвах, когато ми каза, че не иска да нарани Тори и мен. Но какво, ако просто бях наивна? Човекът не беше точно морален мъченик. Той може да бъде професионален лъжец и опитен убиец. Не го познавах достатъчно, за да ну вярвам.
Въздъхнах и вътрешностите ми бяха на възел, докато се опитвах да разбера отговора. Защото имах чувството, че пропускаме нещо жизненоважно.
— Хайде — въздъхна Тори.- Нека поне да се насладим на партито. Предпочитам да не се спирам на факта, че баща ни е бил някакъв психо-крал.
– И майка ни, ни е заменила с две произволни човешки деца, които умират на наше място?- Добавих.
— И това — съгласи се тя с мрачна усмивка.
Някой се промъкна покрай нас и аз се приближих до Тори, като забелязах Маргьорит да се насочва към Кълбото, ръката и беше около тип с размерите на горила, когото познах като младши.
Оправих роклята си, повдигнах брадичка, като се запътих навътре с Тори, раздразнението ми се надигна в червата. Всички мисли за Маргьорит бяха забравени, докато разглеждах невероятните декорации, направени вътре в Кълбото.
Салонът беше превърнат в бална зала, която въплъщаваше сезона на есента. Златни листа се носеха по светлия дървен под на безкраен магически бриз. Те паднаха от много красиви лози, които се простираха по тавана, първо зелени, после оранжеви, червени, златни, накрая падаха, за да се присъединят към танцуващите по пода. И процесът започва отначало, загледах се очарована в лозите, докато навлизахме по-дълбоко в тълпата от ученици.
Забелязах София да разговаря с няколко момичета със сребристи коси и ярки усмивки. Нещо в Ордена Пегас носеше успокояваща аура, която ги караше да се открояват като такива, каквито бяха. Колкото по-дълго живеех в Зодиак, толкова по-лесно ми ставаше да разпознавам разликите във всяка една форма. Но все още имаше толкова много, за които тепърва щях да науча. И не знаех къде се вписваме ние.
Потърсих Диего, но преди да го намеря, някой ме хвана за лакътя, кото пристъпи зад мен. Дишането ми спря, когато ароматът на канела се търкулна в носа ми.
– Добър вечер – промърмори дълбок глас в ухото ми и не трябваше да вдигам очи, за да разбера кой е.
Орион мина покрай мен и изчезна в тълпата, преди да успея да кажа и дума за поздрав. Останах силно впечатлена от тялото му на куотърбек, облечено в хубава риза и абаносови панталони, които се впиваха в дупето му и на практика ме принуждаваха да го гледам.
Чудесно, сега се вглеждам в потенциален сериен убиец. Ако имаше някое дупе, в което трябваше да се взирам обаче…
Тори грабна няколко шота от подноса на сервитьора и постави един в ръката ми с дяволска усмивка. Не бях сигурена, че това е най-добра идея след случилото се миналия петък. Но, кога съм казвал не на безплатна порция текила?

Назад към част 22                                                             Напред към част 24

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *