Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 14

Глава 13

– Уау, това беше… Не бях… Но трябваше… – Маги заекваше задъхано, опитвайки се да се насили да остави Тайлър да си тръгне. Да се отдръпне и да върне необходимата дистанция помежду им. Само че когато очите им бяха втренчени, дъхът им се смесваше в хладния нощен въздух, а целувката, която трябваше да знае по-добре, отколкото да иска, все още беше прясна на устните ѝ, тя най-много успя да свие пръстите си достатъчно, така че ръцете ѝ да бъдат свободни да се спуснат по дебелата колона на шията му, по предната част на палтото му и когато изкушението беше твърде голямо, отново да се върнат нагоре.
Тя не искаше да го пусне – не искаше моментът им да свърши.
– С другите ти срещи – започна бавно Тайлър, а очите му се присвиха. – Позволяваш ли им да те целуват повече от веднъж?
Искаше ѝ се да се засмее, защото идеята да позволи доброволно на някое от тези момчета да се върне в устата ѝ беше повече от нелепа, нещо, за което трябваше да има някаква умна шега – само че в този момент нищо не изглеждаше смешно.
Това беше краят.
Принуждавайки се да си поеме треперещ дъх, тя поклати глава.
– Не. Никога.
Тайлър кимна, очите му бяха тъмни и неспокойни.
– Добре.
Челюстта му се изправи, сякаш връщаше главата си на правилното място. Мястото, на което се отърсиха от целувката, чиято интензивност тя не помнеше да е изпитвала преди, и като я оставиха зад гърба си, продължиха напред като приятели.
Както тя искаше.
Дълбоко в себе си знаеше, че това е истина, макар и да не го усещаше точно в този момент.
Ръката на бедрото ѝ се напрегна. А когато погледна отново в очите на Тайлър, видя угасващите въглени на конфликт, който не беше осъзнала, че той води. Конфликт, който не разбираше напълно, докато пропастта между тях не се затвори отново. Устните на Тайлър се спуснаха върху нейните, силно, а след това той я държеше толкова силно, а ръцете ѝ отново бяха в косата му, придърпвайки го по-близо, докато той се поклащаше назад, поглъщайки устата ѝ, сякаш беше гладен за целувката, която току-що беше получил. Въздишаше срещу нея, когато тя посрещна глада му равностойно със своя.
Гърбът ѝ се удари във вратата и всичко в нея стана горещо и течно, жадно и силно. Всяка частица контрол или сдържаност се изтръгна от хватката ѝ, насилствено лишавайки мислите ѝ от разум и правила. Защото всичко, което искаше, беше това.
Тайлър.
Да и припомни всичко, което беше забравила.
Да я научи на неща, които дори не е знаела.
Да събуди местата в нея, които бяха изтръпнали за толкова дълго време, че горяха и се връщаха към живот.
Големите му ръце бяха под разкопчаното ѝ палто, плъзгаха се нагоре-надолу по коприната на роклята ѝ. Това беше добре, защото правеше факта, че вече е влязла в неговите, да изглежда някак по-малко отчаян. Или по-приемливо. Или нещо друго.
Тя не се интересуваше от нищо друго, освен от това, че с едната си ръка той галеше гърдите ѝ и обхождаше извивката на дупето ѝ с другата. Държеше я близо до себе си, за да може да усети твърдостта му, дебела и дълга и – Боже, дали това беше само той? – докато се люлееше в бедрата ѝ и езикът му проникваше между устните ѝ. Тя се задъхваше под напора на усещанията, които рикошираха в цялото ѝ тяло, а нуждата се надигаше като вълна, която заплашваше да се стовари върху всичко, за което се бяха договорили.
Едва тогава светът започна да се върти и тя се озова на сантиметри над земята, придържана здраво между твърдата равнина на тялото на Тай и мощната сила на едната ръка, която я обгръщаше. Тя се движеше в замайващ устрем, но единственото, което имаше значение, беше горещият дъх на Тайлър в челюстта ѝ, голото остъргване на брадата му по шията ѝ и лекият захват на зъбите му в ухото ѝ.
Тя се стресна и откри, че стъпва на твърда земя или на някаква нейна разновидност. Стълбището?
Беше ги вкарал през охраняемата врата, където досега не беше стигала нито една целувка на втора среща, и то без тя дори да осъзнава, че това се случва.
Мъжът имаше умения.
Твърде невероятни умения, за да прекарва времето си в размишления, когато устата му се спускаше по шията ѝ и се насочваше към V-образното деколте.
– Кажи ми да спра – изръмжа той срещу плътта ѝ, преди да я оближе дълбоко в деколтето.
Какво? Това беше лудост.
– Не, не, не, не, моля те, не спирай – умоляваше тя.
Той изстена, стисна я по-силно, придърпа бедрата ѝ по-силно, така че дори през ограниченията на роклята си тя усещаше как той е притиснат толкова близо до мястото, където тя искаше да бъде.
Още един влажен удар на езика му между гърдите ѝ и тя потрепери, а почти болезненото стягане на сърцевината ѝ прогони една-единствена дума от устните ѝ.
– Още.
Тайлър прокле, а ръцете му се спуснаха по бедрата ѝ, преди да се отдръпнат обратно нагоре, като прибраха достатъчно от полата ѝ, за да може да притисне крака си между нейните.
Очите им се срещнаха, докато той се люлееше в нея. За миг всичко замръзна – устата ѝ се отвори, дробовете ѝ се забавиха заедно със сърцето, когато плътното, твърдо усещане на бедрото му срещу центъра ѝ се превърна в единствената точка във вселената ѝ.
А после с треперещи ръце дръпна копчетата отпред на ризата му, прехвърли се на колана му и когато и той не се получи достатъчно лесно, отново се върна към копчетата на ризата с разочаровано хлипане.
– Майната му. Маги, имам нужда…
– Да. – Каквото и да беше, той можеше да го получи. Нея. Тук. Сега. Всичко.
– Ти си толкова…
На нея не ѝ пукаше. Може би утре щеше да го направи, но в този момент имаше значение само едно нещо.
– Дрехи.
Устата му отново се заби в нейната и някак си успяха да се изкачат по стълбите сред опипване, търкане и горещи, влажни целувки.
По средата на етажа тя въздъхна в устата му, когато се блъснаха в южната стена. Роклята ѝ беше разкопчана до кръста и той откри с грубата възглавничка на палеца си стегнатия връх на зърното ѝ.
На три четвърти ризата на Тай беше разкопчана и свободна от панталоните му, а те бяха в някакъв вид пълзяща крачка, пълен контакт, отчаяна миграция към площадката. Защото, Бог да и помогне, това беше толкова далеч, колкото трябваше да стигне. Точно отвъд парапета, където нямаше да ги видят от вратата на охраната, ако Форд се върнеше вкъщи.
Едва тогава устата им се сля и езикът на Тайлър се плъзна по нейния и тя изведнъж не се интересуваше дали ще стигнат до следващото стълбище, камо ли до коридора на втория етаж. Тя блъскаше раменете на разкопчаното му палто, опитвайки се да се освободи от своето, когато той прекъсна целувката и с някакво движение, което не можеше да проследи, я вдигна на ръце.
Той преодоля последните стълби и стигна до вратата, като изръмжа в шията ѝ за ключове, докато с една ръка се подпираше на стената над главата ѝ и се люлееше напред, давайки ѝ още веднъж да вкуси стоманения хребет на ерекцията му. Вкус, който я накара да го последва с бедрата си, молейки се с тялото си Тайлър да я отведе там, където отчаяно се нуждаеше да отиде.
Той хвана с шепа полата, която се беше върнала на мястото си, като разкъса копринената материя, освобождавайки коляното ѝ, за да стигне до външната страна на бедрото му, а неговото… да!
– Господи, Маги – изстена той, посрещайки накланянето на бедрата ѝ с накланяне на своите, започвайки цикъл на движение, предизвикано от удоволствието, което се засилваше с всяко завъртане. Беше толкова твърд, че се търкаляше към това единствено място на желание отново и отново.
– Тайлър – издъхна тя, притискайки раменете му, докато годините на пренебрежение се сливаха в пулсираща, гореща болка.
Беше прекалено.
Не беше достатъчно.
– Имам нужда – умоляваше тя задъхано, – имам нужда… о, моля те…
Ръцете му бяха върху дупето ѝ, едната се гмурна под сатена на бикините ѝ отзад, спускайки се надолу, докато пръстите му не намериха сърцевината ѝ и взаимните им стонове се сляха там, където се срещнаха устата им.
След това, приковавайки очи, Тайлър притисна един дебел пръст към хлъзгавия и отвор и се плъзна вътре. Влизаше и излизаше, преди да добави втори пръст. Той се вмъкна по-дълбоко, събуждайки всеки мокър чувствителен нерв, докато…
– Тайлър! – Изкрещя тя в празния коридор, когато всичко в нея се схвана, притискайки се силно около бавните му тласъци. Оргазмът ѝ я връхлетя като приливна вълна, забивайки се в центъра ѝ със сила, която я остави зашеметена, без дъх, слаба… и след това внезапно, отчаяно жадна за още.
За всичко от него.
– Шибана красота.
Тя кимна, разсеяно, докато с треперещи ръце дърпаше колана му.
Оставаха им секунди, за да стигнат дотам, докъдето отчаяно трябваше да стигнат. И щеше да е много по-добре, ако бяха в апартамента ѝ, когато стигнат там – по-добре, но в този момент не беше необходимо.
Едва тогава откъм празнотата се чу призивът на разума. И тя замръзна.
– Трябва да отидем в твоя апартамент.
Устните му спряха да се движат по шията ѝ и той се отдръпна, за да срещне очите ѝ. Изразът на лицето му беше най-сексапилното нещо, което някога беше виждала. Скулите му бяха зачервени в тъмно, очите му бяха напрегнати и фокусирани върху нея с една-единствена цел, тези невероятни устни бяха разтворени за накъсаните вдишвания, които изсмукваше.
Горещо.
– Не можем да го направим тук. От една страна, Ава и Сам си позволяват да влизат почти винаги, когато им се прииска, и тъй като аз нямам… хм… никога… компания, те вече дори не чукат. А дори и да сложа веригата на вратата, тя ще изпрати сигнална ракета, че не съм сама – което ще означава, че те основно ще лагеруват, един на предната врата, един на задната, а Форд ще стои под прозореца, ако успеят да го хванат, само за да са сигурни, че ще разберат кой е и ще имат достатъчно информация, за да ме дразнят за това през следващото хилядолетие. Но това е само първата причина. Втората причина е, че дори и да не ни хванат на местопрестъплението… презервативи. Не съм на хапчета, а Сам има някаква нездрава мания по тази опаковка от три презерватива, която постоянно ми подменя всеки път, когато изтече. Той винаги си играе с кутията и… знае срока на годност наизуст, така че не е като да мога дори да изляза и да ги заменя много бързо с друга трикомпонентна опаковка от същата марка. Той ще знае!
Тя си пое дъх и поклати глава, зашеметена, че мозъкът ѝ е функционирал толкова много, когато трийсет секунди преди това всички признаци сочеха, че е изтръпнал при думата „моля“.
След като получи това, за което беше сигурна, че е напълно достатъчно обяснение за това защо трябваше да отидат при него, а не при нея, тя посегна към яката на ризата му и го придърпа за още една целувка, защото тези, които той даваше, бяха пристрастяващи към крек-кокаина. И вероятно поне толкова лош навик, колкото и да си навлечеш. Но като всеки добър наркоман единственото, което я интересуваше, беше да получи следващата си доза. Последствията са проклети.
Само че вместо да я хване за бедрата и да я вдигне нагоре, за да я пренесе с бягане по оставащите стълби, Тайлър забави целувката, като я охлади, преди да се отдръпне с тихо, но силно проклятие. Тя инстинктивно разбра, че това е сигнал за завръщането на разума му.
– Маги – започна той, а гласът му звучеше по-болезнено, отколкото тя можеше да издържи да чуе след вкуса на рая, който ѝ беше дал. – Ти си красива. И знаеш, че искам, но не можем.
Тя поклати глава, без да иска да го приеме.
– Знам какво се договорихме, Тайлър. Но сериозно, ние почти вече сме го направили, така че мисля, че можем. Трябва да го направим. Просто ще сложим твърдата спирка, която бяхме предвидили за по-рано… веднага след това. Какво е една нощ? – Попита тя, а тялото ѝ все още вибрираше от нужда. – Можем да се върнем от нея без проблем. Утре ще бъдем приятели, но тази вечер… тази вечер ще се отдадем. Да си дадем нещо хубаво. Не е нужно да спираме заради някакво глупаво правило…
– Не става въпрос за правилата, Маги.
– Тогава какво? – Ръцете ѝ бяха върху гърдите му, изкачваха се по твърдите плочи и се увиваха около шията му, оставяйки телата им в интимна преса, която се чувстваше толкова правилно. Още повече, когато ръцете на Тайлър се спряха на бедрата ѝ, а палците му се докосваха нежно по толкова естествен начин, че тя се зачуди дали той осъзнава, че го прави.
– И двамата сме възрастни. И не е като да има някой друг.
Мълчанието отговори и сърцето ѝ започна да бие, макар този път по съвсем друга причина.
Стиснала гърло, тя се принуди да се засмее кратко, защото нямаше как.
– Няма, нали, Тайлър? Ти не си обвързан с никого. Защото ако беше – преглътна тя, търсейки очите му, – нямаше да ме изведеш. Нямаше да ме целунеш. Нямаше да го направиш.
– Маги. – Гласът му беше целият в чакъл и стъкло, някак си изпълваше името ѝ с повече извинения, отколкото тя би си помислила, че е възможно. – Това е сложно…
Дъхът ѝ се изтръгна ударно.
Сложно?
Това не се случваше.
Леден страх се плъзна по вените ѝ и кожата ѝ започна да настръхва. Стените наоколо ги притиснаха, докато тихият рев на кръвта ѝ, която помпаше покрай ушите ѝ, се засилваше като приближаващ товарен влак.
Нямаше как.
Нямаше как да стане отново.
Не и с Тайлър.
– Маги, нека ти обясня.
– Не. – Само тази единствена дума едва прозвуча, докато тя бъркаше копчетата отпред на роклята си. Тя извърна глава и затвори очи. Как можеше да направи това отново?
Той имаше тайни. Тя го знаеше от самото начало. Но все пак, дали беше умишлено сляпа… защото нещо в познатия, нещо в разрушителния модел и се струваше правилно? Защото беше разбита и…
– Маги, това не е това, което си мислиш. Просто спри за секунда и се вслушай! – Ръцете му бяха твърдо върху раменете ѝ и той се беше изправил право пред лицето ѝ. – Да, има някой друг. Но единственият човек, когото предавам тук, съм аз самият. И единственият начин, по който мога да ти го обясня, е да се качиш горе и да ми позволиш.

Назад към част 13                                                     Напред към част 15

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *