Глава 18
Маги седеше на любимия си стол във всекидневната. Тя се свлече. Изправи се.
Кръстоса крака, а когато дори този натиск я накара почти да изстене, мислейки за това, което Тайлър ѝ беше направил… опита да седне наперено. И накрая се надигна вцепенена.
Това беше лудост.
Три години не беше правила секс, без да и мигне окото, но сега – ето, досега беше издържала едва два часа. През това време си беше взела душ, беше си направила чай, беше изпила чаша вино, беше изгледала първите пет минути от епизод на 30 Rock по Netflix, след което го беше изключила, когато дори Лиз Лемон не беше достатъчна, за да не се върне към Тайлър, който се напъхваше в нея, и към начина, по който я гледаше в очите точно когато се канеше да я прехвърли през ръба, задържайки я на място, дори когато я оставяше да падне.
Тръгвайки от прозорец към входната врата и обратно, тя поклати глава с отвращение.
Отчаянието беше лошо нещо. Грозно. Непривлекателно и съвсем не секси.
Двамата с Тайлър се бяха съгласили да запазят нещата леки. Лесно. Без усложнения.
Приятелски.
Планът беше прост. Да почеше сърбежа и да възобнови приятелството си възможно най-скоро, като смяташе, че един умопомрачителен секс би трябвало да е достатъчен, за да преживее поне следващите шестнадесет месеца.
Грешка.
Маги беше почти сигурна, че няма да издържи още шестнайсет минути. Което я накара да се запита дали Тайлър изпитва същата нужда.
Имаше един начин да разбере със сигурност. Извади телефона си и пусна съобщение, което можеше да я докара само до най-голямото отчаяние.
***
Маги: Очевидно това беше лудост, когато казах само веднъж. Това, което имах предвид, беше само една нощ.
***
Загледана в телефона си, тя не можеше да повярва, че е изпратила този текст.
Беше твърде късно да го върне, но можеше да изпрати друг, пълен с УОУ и ха-ха и още куп други откази от отговорност. Само че идеята да бъде по-малко от честна с Тайлър не ѝ допадаше. Това, за което се бяха съгласили, разчиташе на доверието между тях и тя не можеше да го предаде. Дори и заради частица гордост…
Мислите ѝ прекъснаха, когато, боже, прозвуча така, сякаш някой изпусна хладилник по стълбището.
Тя отвори вратата и изтръпна, когато видя, че Тайлър стои там, с една ръка закачена за рамката на вратата, а другата вдигната, за да почука.
Мозъкът ѝ спря да работи. Изглеждаше горещ, косата му се беше вдигнала нагоре в неукротима бъркотия. Внушителен, с широките си рамене, които на практика запълваха вратата, докато очите му се стрелкаха по тялото ѝ. Толкова секси и… необичайно зачервен.
Сбърчила вежди, тя погледна покрай него към стълбите и обратно.
– Добре ли си?
– Добре. – Ръката, която се готвеше да почука, я хвана за бедрата, когато той влезе в нейното пространство и продължи да върви, връщайки я в апартамента ѝ. – Получих твоя SMS. Прескочих няколко стълби.
Без да прекъсва крачката си, той свали ризата ѝ, а после дръпна и своята.
Хубаво.
– Уау. Срамувах се, че съм толкова отчаяна. Но ти ме караш да се чувствам далеч по-добре.
Той и хвърли нахална усмивка, която беше извън границите на сексапила.
– Скоро ще го направя.
***
Когато Тайлър се опомни, това беше толкова дълбока почивка, че му отне миг да се ориентира. Очите му се отвориха за непознат таван, непознато легло и декадентски аромат на любимата му сладка бисквитка върху чаршафите под него.
Един поглед към часовника го предупреди, че сънят не е бил толкова пълноценен, колкото можеше да си помисли. Четири часа сутринта, а той беше сигурен, че всъщност са си легнали чак след два.
Във всеки случай, заспали са. Преди това леглото бе използвано поне два пъти. Веднъж преди душа. И веднъж на кухненския плот.
Не можеше вече да му се вдига отново.
Но да, достатъчно сигурно. И ако Маги все още беше сгушена до него така, както беше, когато най-накрая се свалиха, може би щеше да се сети да направи нещо по въпроса. Само че тя не беше. Което в този час беше доста странно.
Преметна краката си през леглото и потърка брадата по челюстта си, после разбърканата си коса. Огледа пода за дънките си и ги навлече като командос, преди да последва светлината в коридора.
На прага на кухнята той се спря при вида на Маги, прегърбена над масата, с кутията презервативи от спалнята в едната ръка, а в другата…
– Сериозно, Маги, пистолет за лепило?
Беше си спомнил за странната фиксация на Сам и Ава върху тази кутия с гумички часове по-рано. Те вече бяха използвали двете, които той беше донесъл със себе си, и стоейки в отворената врата на Маги, той ѝ беше дал последна целувка за лека нощ – една, която в крайна сметка се пренесе на юг, между краката ѝ.
Докато се върнат до леглото, Маги вече бе разкъсала кутията в лудост, като се кълнеше, че ще измисли нещо.
Очевидно беше така.
– Перфектно! – Заяви тя, като му се зарадва.
И тази усмивка. Нямаше нищо подобно на нея. Нищо не приличаше на нея.
Възхищавайки се на нейното произведение, той се ухили.
– Ужасно много работа за тази малка кутия.
– Защитавам честта ти – каза тя с усмивка и се свлече на стола си.
Той издърпа своя и седна.
– Оценявам. И хей, това, което направихме тази вечер, не е ничия друга работа, освен нашата собствена. Но все пак пистолетът за лепило ми се струва малко краен.
Маги завъртя кутията в ръцете си няколко пъти, преди да го погледне.
– Предполагам, че се чувствам малко лична по отношение на това. А и хайде, една плячка в собствения двор на Сам и Ава – подигравките ще са безмилостни.
Така и щеше да бъде. Но от това, което знаеше за Маги, тя се забавляваше с подигравките и майтапите почти толкова, колкото и с онова сладко място зад ухото си.
– Подмамване на плячка, а?
Тя сви рамене, а ъгълчетата на устата ѝ се повдигнаха.
– Писах. Ти дойде.
Беше го завладяла.
– Повече от веднъж.
Той нямаше проблем с личния живот; просто при положение че Маги беше толкова близка с Ава, трябваше да се запита.
– Наистина ли мислиш, че ще успееш да скриеш това от най-добрата си приятелка?
– Дори и на косъм. Но предполагам, че предпочитам да го споделя с Ава при собствените си условия, а не по-късно тази сутрин, когато тя скочи в леглото ми и се натъкне на кутията. – После очите ѝ го проследиха и тя въздъхна неохотно. – Или теб. Да изглеждаш полугол и напълно горещ в леглото ми може да я подсети.
Той се избута от стола си и се протегна.
– Намекът е взет. Услугите ми вече не са необходими – подигра се той. – Време е да тръгвам.
***
Маги нямаше да се чувства виновна.
Добре, тя вече се чувстваше виновна. Но щеше да продължи да си повтаря, че не го прави, защото това, което правеше, не беше погрешно. Не беше измамно. И не включваше предателство. Само обилно количество Pine-Sol, Lysol, Tide и Pledge, тъй като през последните четири часа беше почистила апартамента си от доказателства за нощните си преживявания с Тайлър.
Мястото беше безупречно.
Блестящо.
И студено. Върна се в стаята си, затвори напукания прозорец и се върна в кухнята, където беше запалила свещ с аромат на „s’more“.
Изнемощяла, тя се свлече на кухненската маса и се загледа в ръцете си.
Нямаше вина.
Сексът между пълнолетни по взаимно съгласие не подлежеше на публично обсъждане. Не винаги.
От коридора чу как ключът се завърта в ключалката и се приготви за предстоящото избягване.
Ава затанцува зад ъгъла, носейки в ръка овесени ядки, а веждите ѝ се смръщиха, докато подушваше въздуха.
– Вече си почистила?
Маги отвори уста, за да обясни, че не е успяла да заспи, което беше абсолютната истина, когато вместо това се изсипа друг набор от думи.
– Снощи правих секс с Тайлър. Отново и отново. И беше безумно горещо и напълно мръсно и си заслужаваше, въпреки че никога повече няма да го направим, защото сме само приятели. – И тогава сълзите започнаха да идват с прилив на още думи. – Щях да те излъжа, защото всъщност не бях готова да го споделя, но после видях лицето ти и не можах, така че четири часа чистих, за да скрия доказателствата напразно.
Въздухът се всмука в празните ѝ дробове на един дъх и Маги плесна с ръце по бузите си.
Ава стоеше закована на място, с полуотворена уста и високо вдигнати вежди.
– ОМГ, вие сте правили толкова мръсен секс… че е трябвало да почистиш целия апартамент, за да прикриеш доказателствата?
Маги кимна, коремът ѝ все още беше на възел, въздухът все още не беше излязъл от стегнатите ѝ дробове.
– Да, той е нещо като рок звезда.
Ава се втурна при нея, коленичи до нея на масата, като стискаше ръката ѝ.
– Колко пъти? Това е всичко, което искам да знам. За начало. Но след това искам всяка мръсна подробност.
– Четири. Не, пет. Чакай, не знам дали се брои за пет или за шест, когато… няма значение. Пет. Твърдо пет.
Ава преглътна.
– Срещу стената?
– Коя стена?
Лицето на приятелката ѝ се присви и тя изглеждаше така, сякаш щеше да заплаче със сълзи от чиста радост.
– О, малка Хо-сканки, толкова се радвам за теб!
Стискайки ръката на Ава, тя се усмихна.
– И аз.
Когато се чу звукът на входната врата, Маги подкани Ава да се вдигне от коленете си.
– Дръж се непринудено – прошепна тя. – Предпочитам момчетата да не знаят.
Ава направи физиономия „няма проблем“ и опря ръка на масата, кръстосвайки крака в най-непринудената поза за всички времена.
Сам заобиколи вратата, хвърли поглед към Ава и изпусна приглушен смях, преди да мине покрай нея към фризера, където откри зелените дантелени бикини на Маги на горната част на вратата.
– Маги?
***
Ава натъпка в устата си още една хапка френски тост, а после насочи вилицата си към Маги.
– Значи това е било строго шесткратна сделка? Никакъв шанс за романтика или дори за повторение?
– Нищо. И двамата разбираме, че става дума само за няколко приятели, които си помагат. И аз наистина мисля, че беше пет.
Здрава сервитьорка, вероятно на близо петдесет, плъзна пред Сам поръчка за бекон и го щипна по бузата, когато той я помоли да избяга с него. След това, без да пропуска нито миг, се обърна обратно към масата и се зарови в чинията си.
– Не, Ава е права – каза той, като дъвчеше думите си. – Това са шест. Определено.
Ава кимна.
– Така че по отношение на пакта ти приключи януари по впечатляващ начин. Жалко, че е само двадесет и осми. Още няколко дни и можеше да се промъкнеш и през февруари.
Пактът. Разбира се.
– Не съм сигурна, че ще се брои. Искам да кажа, че да се кълнем горе-долу, че не сме нищо повече от приятели, които чешат общ сърбеж, не мирише точно на отвореност към възможностите.
Сам разряза лентичка бекон и подаде на Ава половината.
– При секса винаги има възможност. И нещо ми подсказва, че залозите се вдигат с всеки следващ рунд въз основа на това пълно почистване на апартамента.
Маги сви рамене, тихо изненадана от щипката съжаление, която изпита, знаейки, че не е така с Тайлър.
Тя се отърси от него. Не се интересуваше от възможностите нито с Тайлър, нито с който и да било друг. Твърде много риск и неприятности.
Бяха правили секс. Невероятен, нестандартен, разтърсващ света, променящ живота, смазващ очакванията горещ секс. Либидото ѝ беше захранено и всеки момент тази бодлива влюбеност щеше да отшуми.
И изобщо не се притесняваше, че всъщност се чувства по-близка с Тайлър, по-свързана, отколкото по-малко. Бяха споделили нещо интензивно и значимо, което само толкова солидни приятели, колкото бяха те, можеха да споделят и след това пак да се върнат към приятелството.
Че не можеше да спре да мисли за това, което бяха направили? Какво още можеше да има, ако имаха време… ами нямаха. Тя щеше да преодолее трепета си след около ден. Лесно.
***
– Значи разбирам правилно: не е нужно да се обаждаш или да я извеждаш отново? – Тони попита, оправяйки дънките си, докато се отпусна на дивана в хола на Тайлър. – Никакви цветя или нещо подобно. Беше си направо секс заради самия секс. Без никакви ангажименти. Просто няколко приятели, които си свалиха гащите и си казаха „Хайде да се чукаме“.
Тайлър погледна към предните прозорци, където Маги се разплака и го посрещна с виновни очи.
Беше получил едносричния ѝ текст „Съжалявам!!!“ около пет секунди преди да чуе как някой се изкачва по стълбите и последвалото блъскане по вратата. Доколкото можеше да разбере, Маги се беше предала пред Ава. Сам сам разбра това – нещо за уличаващи доказателства. Форд чу как Сам и Ава го обсъждат. И Форд, на когото Тайлър явно бе дал твърде много кредит на доверие, го отнесе на Тони. И човекът едва не си счупи крака, правейки крачка към апартамента на Тайлър, където след прекалено дълъг мъжки запой избърса насълзените си очи и го паркира на дивана, за да започне да го разпитва.
Трийсет секунди и двайсет и три въпроса по-късно останалите от бандата също се изсипаха на вратата.
Сега, слушайки описанието на Тони за призива за чукане с къси панталони, Тайлър се чудеше дали някой от тях някога отново ще иска секс.
– Да, точно така, Тони – отговори той с притворен ентусиазъм, достатъчен, за да спечели един от смеховете на Маги.
И той получи своя отговор. По дяволите, да, той щеше да иска секс отново. Защото този звук – нищо друго не го беше докоснало по същия начин.
Жалко, че това нямаше да се случи.
Дори сред целия този неприятен дискомфорт, този звук го накара да си представи един различен живот. Такъв, в който всичко, което трябваше да направи, беше да намери начин да я има насаме. Да мърмори мръсни намеци в ухото ѝ, докато не си спечели още един смях, този път по-задъхан и с нещо горещо…
– А после просто я пляскаш по задника и си тръгваш?
Господи, Тони.
Маги се намеси.
– Не, аз съм тази, която пляска по дупето, но понеже съм възпитана дама, подхвърлям комплимент, преди да го помоля да заключи на излизане.
Хубаво.
Тони преглътна и се обърна към Ава – която вече беше щракнала ръката си, размахвайки един пръст към него, докато отговаряше на очевидния му, но неизказан въпрос.
– Не и в този живот, бебо. Дори не питай.
Назад към част 18 Напред към част 20