Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 23

Глава 22
МАРТ

Сутринта в галерията беше натоварена, а в ранния следобед я очакваше среща с местен скулптор, за когото беше предупредена. Срещата беше резултатна и Маги тъкмо оформяше документите, когато входната врата се отвори и Ава се втурна вътре.
Проверила часовника и видяла, че е едва два часа, Маги вдигна ръце.
– Какво е това? Късен обяд или ранна вечер? Или имаш клиент тук, защото ми се струваше, че те държат прикована към бюрото ти, докато не свършат всички специални оферти в „щастливия час“?
Нещо сериозно се беше случило, защото Ава почти вибрираше от новините си.
– Това е Сан Диего. – Пристъпвайки към рецепцията, тя хвана плота пред себе си. – Бев Флизик трябваше да долети и да помогне с първоначалната инсталация. Това е шестседмична работа и тя беше резервирана да замине днес, но снощи се подхлъзнала на лед пред апартамента си – и сега Ава кимаше, сякаш не можеше да спре, наведена с миниатюрната си форма над бюрото, а големите ѝ кафяви очи бяха широки и светли – и си счупила крака на две места!
И тогава тя просто се счупи и всичко се сля наведнъж.
– Чувствам се много зле, защото знам, че…
Маги избухна в смях.
– Разбирам. Чувстваш се зле, но…
– Но аз ще отлетя тази вечер! В Сан Диего през март за шест седмици! – Изпищя тя, подскачайки нагоре-надолу, докато пляскаше с ръце, а вълнението на Ава беше толкова заразително, че Маги се надигна и заобиколи бюрото си, подскачайки заедно с нея.
Когато се отпуснаха на бюрото, Маги погледна замръзналата кал по улиците и мрачното сиво небе отвъд тях. Зимата беше започнала бавно да си отива, но щом беше вкопчила зъбите си, не искаше да се откаже.
– Не предполагам, че си се спряла, за да ми кажеш, че можеш да заведеш приятел. Всички разходи са платени.
Не че щеше да успее да напусне галерията за толкова време, дори и да беше така.
– Не това пътуване, но ще го предложа следващия път. – След това, отдръпвайки се от плота, Ава направи демонстрация, че проверява китката си без часовник, и цъкна с език. – След няколко часа ще ме вземе кола, за да ме закара до летището. Така че трябва да се измъкна оттук. Но трябваше да се отбия и да си взема малко любов от Маги, преди да тръгна.
С болка в сърцето тя прегърна силно приятелката си.
– Цели шест седмици?
През всичките години, в които бяха приятелки, никога не бяха минавали толкова дълго, без да се видят. По дяволите, тя не си спомняше да са минали цели шест дни.
Ава изкара въздуха от дробовете си, преди да се отпусне и да избърше бързо очите си, като се отдръпна.
– Знам. Ще ти липсвам. Отчаяно. И аз ще се опитам да си помисля за теб веднъж или два пъти между хапването на прясно уловените ми рибни такос и повторното нанасяне на слънцезащитен крем.
– Подло! – Маги се задъха, държейки ръка на сърцето си, докато се смееше.
– Както и да е. Ще имаш апартамент три, който да те утешава през дългите нощи.
Така и стана. Или поне през няколко часа от тях, така или иначе.
Въпреки че не бяха сложили етикет или обсъдили границите и ограниченията, като например това, че Тайлър никога не прекарва нощта с нея, в съзнанието си Маги наричаше споразумението им приятелска афера. Бяха приятели и правеха секс.
Горещ секс.
Творчески секс.
Секс, в който пищях в три сутринта, въпреки че трябва да стана в шест, защото знам, че ще си заслужава.
И това беше. Винаги. Достатъчно, за да може на втори март тя почти да прескочи до мястото на Ава със съобщението, че месецът е отписан от списъка на пакта. Тя можеше да не планира бъдеще с Тайлър – което я устройваше. Но момчето нямаше никакви проблеми с поставянето на залози, необходими, за да се зачетат срещите им.
Това ѝ напомни.
– Ами пактът? – Попита тя, опитвайки се да овладее внезапния прилив на вълнение. Най-доброто, което знаеше, беше, че Ава все още не е определила месеца, което означаваше, че поне веднъж има шанс…
– Банкерът Гай. Той се движеше на заден план с един куп флиртове в стил Сам. Но днес му позволих да ме изведе на обяд.- С ръка на хълбока Ава се усмихна победоносно.
Такава, която всеки друг ден можеше да ѝ донесе ответна усмивка с ухапване. Но днес приятелката ѝ си тръгваше, а Маги не беше в настроение за подигравки.
Телефонът на Ава иззвъня и след като погледна към екрана, тя сграбчи Маги за една последна прегръдка.
– Трябва да бягам. Липсваш ми вече!
Маги махна с ръка и се свлече на стола си, а цялата ѝ енергия сякаш беше изхвърчала през вратата заедно с буйната ѝ приятелка.
Беше само за шест седмици.
Тя беше голямо момиче с пълноценен живот, който не се въртеше изцяло около най-добрата ѝ приятелка.
Шест седмици не бяха толкова много.
Четири часа по-късно тя се беше измъкнала по пътеката до вратата, а очите ѝ се задържаха върху тъмните прозорци на вече празния апартамент на Ава. Изкачи стълбите към жилището си и заобикаляйки парапета, спря мъртва, напълно неподготвена за това, което видя.
Тайлър. Стоеше с рамо до рамката на вратата, кръстосал крака, с прах от брашно по тениската и дънките, а в ръката си държеше чиния с шоколадови бисквити, за които се обзалагаше, че са за заминаването на Ава – Toll House.
– Съболезнователни бисквити? – Попита Маги, като погледна от чинията към усмихнатото лице на Тайлър, онази перфектна смесица от нежно забавление в очите му – и нещо страшно започна да се случва с това празно пространство в нея. Онова, за което се опитваше да не мисли и да не се вглежда в него, надявайки се, че ако го остави на мира, то никога повече няма да я притеснява. Но докато Тайлър ѝ предлагаше най-голямата бисквита, това пространство се запълваше бързо, преливаше от твърде много емоции, за да може да ги удържи.
Тайлър вдигна рамене, но тя видя в лицето му, че е нещо повече от това.
– Не исках да ти се налага да правиш свои собствени.-
О, човече. Това беше толкова лошо.

***

Това беше лошо.
Тайлър се взираше в тавана на Маги, наблюдавайки как утринната светлина се прокрадва постепенно в стаята ѝ. Краката им бяха в интимна плетеница под чаршафите, главата ѝ се опираше в изрезката на рамото му, а ръката ѝ се свиваше на гърдите му.
Той не беше спал от час и си повтаряше, че се е объркал.
Мислеше за предишната нощ. За лицето на Маги, когато го е видяла да я чака. За начина, по който нещо се преобърна в гърдите му при нейната усмивка, и как си беше помислил, че може да остарее, като печели такива усмивки, и никога да не му омръзне. Знаеше, че прави грешка, но въпреки това я последва в апартамента ѝ и прекара вечерта в опит да разбере колко точно от тези разбиващи сърцето усмивки може да спечели. И когато вечерта свърши, вместо да я целуне за довиждане и да се върне в собственото си жилище, както се беше зарекъл, той я целуна за лека нощ. Придърпа я в прегръдките си и не я пусна.
Беше рано. Все още имаше време да сведе до минимум щетите. Всичко, което трябваше да направи, беше да се откаже от държането си на нея. Да махне ръката си от мястото, където я беше обвил около гърба и бедрото ѝ, и просто… да я пусне.
Самоче Маги, която спеше в ръцете му, притисната до него, така че мекият ѝ дъх да се разнесе по ребрата му, беше твърде добра. И още една минута, за която се бе лъгал през последните шестдесет, се превърна в още една.
Той не искаше да я пусне.
Предишния ден стоеше в кухнята и гледаше остатъците от закуската на самотния мъж, който е. Беше изплакнал последните плаващи чирита в канализацията и беше измил купата си на ръка, като я беше оставил да изсъхне на малката закачалка до мивката. Не беше използвал съдомиялната машина, откакто се беше преместил. Тъй като живееше сам, тя щеше да започне да мирише на развалена храна, преди да е натрупал достатъчно мръсни съдове, за да я напълни.
Но просто така я отвори и се вгледа вътре. Започна да брои гнездата и да преценява колко чаши може да побере. Помисли си за масата, затрупана с прибори, чинии и чаши.
А сега, докато лежеше там с Маги и чакаше да започне новият ден, си мислеше за пространство, което е шумно, а не тихо, с Маги, която се смее в кухнята, докато учи някой малък да прави любимите ѝ бисквити.
Болката в гърдите му беше толкова остра, че този път не можа да остане неподвижен. Отпусна се изпод този секси разлив от руса коса и сънливата жена, на която принадлежеше, пусна целувка в слепоочието ѝ и ѝ каза да се върне да спи.
Разтривайки мястото под ребрата си, което не спираше да го боли, той се облече и след това се отправи към вратата.
Какво, по дяволите, се случи с живота му?

***

– Защо шепнеш? – Попита Ава, замислена повече да хрупа пакетчето си с чипс, отколкото да се занимава с видеочата, който Маги беше изчакала възможно най-дълго – цели четири часа – преди да осъществи.
– Защо ядеш Doritos за закуска? – Отвърна Маги, а след това, оглеждайки празната галерия, се зачуди: – Да, а защо шепна? – Честно казано, тя не знаеше съвсем точно, освен че може би някаква част от нея се страхуваше, че ако го каже твърде силно, ще го развали. Лудост, но точно сега всичко се чувстваше лудо. Не че Ава забеляза това.
– Ранна среща и момчето с кифлите не се появи. Това беше всичко, което имаше в кухнята, и трябваше да се боря адски мръсно, за да ги получа. Мисля, че шефката ми е със счупен пръст, но я предупредих, че това, че е на шейсет, няма да я предпази от нараняване .
– Не сме правили секс – вмъкна се Маги, като думите ѝ идваха с някакъв вид шепот-писък, който по принцип беше по-скоро в стила на Ава, отколкото в нейния, но на кого му пукаше, защото ОМГ, те не бяха правили секс!
Лицето на Ава се изкриви и тя почука по екрана с отчупения си нокът.
– Чакай, какво?
Но Маги вече кимаше, държейки телефона толкова близо, че вероятно изглеждаше като една голяма, страшна уста на емисията на Ава.
– Добре, така че знаеш, че е останал у нас през последните четири нощи. И Ава, не исках да прочетеш нищо в това, защото имаме доста ясно разбиране за това накъде не върви, а възможността да се доверяваме един на друг в това отношение е голямо нещо за нас. Но снощи сготвихме тази хубава вечеря и – сериозно, той е дори по-добър в кухнята, отколкото в леглото, и под това имам предвид готвене срещу секс, независимо дали е в кухнята, или не – но след като се нахранихме, почистихме заедно, смяхме се, заредихме чиниите, говорихме, а после просто вегетирахме пред един филм няколко часа и след това – Маги изсмука дъх, от който имаше голяма нужда, – си легнахме.
Ава примигна към телефона, сякаш чакаше останалото, а когато получи само още едно маниакално кимане на Маги, тя въздъхна отвратено.
– Това е най-скучната история, която някога съм чувала. Писала си ми пет пъти за… – Изведнъж тя се стресна и тогава емисията на Маги се превърна в една голяма кафява очна ябълка на Ава. – Чакай, чакай! Искаш да кажеш, че сте си легнали да спите, без да правите секс? Изобщо? Дори не сте изминали половината път до приготвянето на вечерята?
Дори на дивана, след като пуснаха онази секси реклама на „Фиат“.
– Нито веднъж.
– И какво според теб означава това? Легални ли сте? Като с пикниците и държането за ръка и изведнъж споделяте календара на Google?
Маги поклати глава, защото истината беше, че не знаеше. От една страна, нищо не се беше променило. Тайлър все още чакаше и се надяваше да си върне сина. От друга страна, каточили всичко се беше променило. Бяха минали два месеца, откакто Тайлър за първи път ѝ каза за Чарли, и тя знаеше, че той е направил месечните си обаждания, но не беше по-близо до това Джина да се оправи, отколкото през първата нощ.
И като изключим всичко това, въпреки нарастващите си чувства към мъжа, Маги все още беше повече от притеснена да продължи с официалните отношения, които традиционно ги съпътстваха. Така че тя не знаеше… нищо.
Нищо, освен че каквото и да се случваше, то се осещаше и чувстваше добре.

***

Тайлър се люлееше на петите си и се усмихваше през прозореца към улицата долу, докато по-малкият му брат, двадесет и шест годишният Мич, на ухото му, ругаеше като моряк по линията, докато Тайлър му говореше за ремонта на кранчето в старото му жилище. Апартаментът, който Мич беше наел от него, откакто Тайлър се премести с Джина и Чарли в Южната част на града.
Беше добре да наваксаме. Да разбереш какво е правил от Коледа насам. Макар че беше изненадан да чуе, че семейният хамелион не е правил много, освен че е работил дълги часове, пишейки банков софтуер, и е псувал за всички изсмукващи времето му срещи, в които все го вкарвали.
Преди две години, ако беше накарал брат си да е на линия, щеше да чуе само глупости за това, че Тайлър е продал мотора си и дали може да даде на Мич номера на модела, който са използвали за снимките. Оттогава момчето беше пораснало много и Тайлър беше пропуснал повечето от това.
– Ей-ей – засмя се брат му по линията, докато на заден план звучеше кранчето, което се включваше и изключваше. Включва се и се изключва. – Тече вода. Никога не съм мислил, че ще съм толкова щастлив да я видя. Благодаря, човече.
– Сигурно. – Той не искаше да пропуска повече. По дяволите, напоследък се чувстваше така за много неща.
Поредното обаждане беше дошло.
– Чакай малко. – Тайлър дръпна телефона от ухото си, за да види кой е той. Маги щеше да се върне от работа съвсем скоро и бяха говорили да си поръчат нещо, така че…
Сърцето му спря, а мускулите на гърба му се напрегнаха. Не Маги.
– Мич, човече, съжалявам, но трябва да отговоря на това обаждане.
– Няма проблем – по-късно.
Тайлър отговори на обаждането.
– Джина. Всичко наред ли е?

***

Маги се запъти към дома на Тайлър, като почука бегло, преди да влезе.
– Склонна съм към тайландско – предложи тя, после прелисти следващите менюта и добави: – Но определено мога да се справя и с гръцко или италианско. Какво мислиш? – Тя погледна към Тайлър, който стоеше загледан в съдомиялната машина.
– Какво е това? – Попита тя, с напрегнат корем, защото изражението на лицето му беше такова, каквото никога преди не беше виждала, не можеше да разчете точно, но инстинктът я предупреждаваше, че няма да и хареса.
– Тя се обади, Маги – отвърна той и срещна очите ѝ. – Джина се обади. Помоли ме да се срещна с нея тази вечер.
В първия момент тя си помисли, че е чула грешно. Че е грешка. Но когато очите ѝ паднаха върху ръката му и телефона, който все още белееше в нея, тя разбра, че не е така. Не беше. И Боже, почувства се така, сякаш въздуха беше излязъл от нея, заедно с онова ужасно чувство на безсилие, при което не можеше да направи нищо, освен да чака въздухът най-накрая да се върне. И когато това се случи, тя някак си успя да го използва за думите, които трябваше да каже и на някакво ниво – такова, на което я интересуваше повече това, че Тайлър ще получи това, за което се бе трудил толкова дълго, отколкото собственото ѝ сърце – всъщност означаваше.
– Тайлър, това е прекрасно.
Той тръгна към нея, сякаш се канеше да я вземе в обятията си, а после спря, загребвайки с ръка през косата си, стискайки я здраво отзад.
– Маги – започна той, а звукът на името ѝ беше изпълнен със съжаление и извинение и още стотина сърцераздирателни неща, които тя нямаше да обмисли, докато не се върнеше в апартамента си, а вратата не се заключваше, за да може да започне да плаче. – Аз съм толкова…
Но тя го прекъсна с поклащане на глава.
– Недей. На това си се надявал.
Тя го е знаела през цялото време. Ако Тайлър получи още един шанс с Джина, той щеше да го използва. И всичко, което имаше потенциала да попречи, щеше да приключи незабавно. Като например флирта със съседката от долния етаж.
Нямаше какво да се обсъжда. Нямаше нужда да се извинява.
Изтласквайки на устните си усмивката, която отчаяно искаше да почувства, Маги го придърпа в прегръдка, притискайки глава към гърдите му, за да не види, че се опитва да сдържи сълзите си.
– Това беше просто едно забавление между приятели и се радвам, че имахме възможност да го направим.
Ръцете на Тайлър се преместиха към лицето ѝ, като го притиснаха нежно, докато срещаше очите ѝ.
– Последно, Маги.
И я целуна.

Назад към част 22                                                             Напред към част 24

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *