Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 3

Глава 2
ОКТОМВРИ

– Сериозно, Маги, можем просто да кажем, че сме го направили, и никой няма да разбере.
Маги се взираше в умоляващото лице на половинката си, като мълчаливо проклинаше и Ава и нейното глупаво споразумение.
След пет месеца тя все още се опитваше да се спаси в единайсет часа. Беше се опитала да бъде активна. Да флиртува. Да прави намеци. И направо да пита сама, но с набор от потенциални кандидати, ограничен до момчета, които идват с „препоръки“, по-малко от две степени на раздяла и доказателство за настояща работа, които не са съмнителни, одобрени са за алергени, знаят как да се смеят и са честни – изборът беше малък.
Така тя се оказа, че излиза с Форд Майерс. Отново.
Ех.
– Това е системата на честта, Форд. Чест. А ти говориш за това, че си излъгал сестра си.
– Ами. – Форд прокара ръка по тила си и се втренчи в свежата октомврийска нощ. – Да, въпросът е, че съм лъгал Ава през по-голямата част от живота си. Така че всъщност съм добър в това. И повярвай ми, тя не би очаквала нищо по-малко.
– От теб може би! – Маги се засмя, вече добре запозната с фрапиращата братска и сестринска динамика на приятелите си. – Но не и от мен. Имаме споразумение…
– Знам за споразумението. Очевидно – изпъшка той, подчертавайки неудобството от предстоящото стискане на устни, което потенциално надминаваше дори нейното.
– Виж, аз не съм по-щастлива от теб. Но стигнахме дотук и ако тази среща ще се брои, трябва да приключи с целувка. – Тя си пое дълбоко дъх и сплете пръстите си с неговите, преглъщайки отвращението, което напираше в гърлото ѝ. – Истинска.
– Да, да, разбрах. – След това, затваряйки очи, той предупреди: – И за да сме наясно, това е последният път, в който те спасявам. Ако „повишените залози“ на втората среща се равняват на отворена уста, с език… дори не искам да обмислям какво включва третата.
Маги леко стисна твърдите пръсти, преплетени с нейните.
– Ой, ей!
– Знаеш за какво си се подписал, така че стига мрънкане. Просто… не знам, приеми го като мъж. От вас се очаква да сте като кучета, които се опитват да се качат на всичко. – След това, защото наистина знаеше каква изключително монументална услуга и прави Форд, нежно добави: – Освен това вероятно няма да е и наполовина толкова лошо, колкото си представяме.
Как би могло?
– Добре. Нека приключим с това. Искаш ли да се облегнеш на стената или нещо друго?
Маги погледна през рамо към входа от сив камък и си помисли за котките, които понякога обикаляха квартала.
– Добре съм.
– Добре, тогава. – Като направи крачка назад, той раздвижи главата си на двете страни, сви рамене и започна да подскача на краката си.
– Да. – Маги кимна, а собственият ѝ адреналин започна да се покачва. – Нека да го направим.
Разклащайки пръстите си, тя се опита да си наложи отворено съзнание. Форд беше симпатичен мъж. Висок и слаб, с тъмна, права коса като тази на сестра му, само че подстригана консервативно. Безспорно беше приятен за гледане…
Но той беше Форд.
Приятел, близък като семейството. Което означаваше, че целувката с брата на Ава щеше да е като целувка с нейния собствен. Грозно.
Не мисли за това.
– Чакай. – Веждите на Форд се смъкнаха. – Трябва ли да те докосна или мога да се наведа?
Трябваше да поеме последствията от пропускането на квотата си и да отскочи за двудневната спа процедура на Ава. Колко важно беше наистина да имаш гуми с истински протектор преди зимата?
Или пък пари за галерията, макар че с оглед на неотдавнашното състояние на избухливост и блъфиране на шефа ѝ това не беше разговор, който тя очакваше да се проведе скоро. Поне не преди следващото отстъпление на Хеда. Все пак бяха стигнали дотук, а Форд стоеше там с ръце, застопорени по средата на пътя между тях, и чакаше да разбере дали трябва да ги сложи върху нея.
– Каквото правиш обикновено.
Тогава те бяха само на сантиметри един от друг. Лявата му ръка се опираше неловко на бедрото ѝ по начин, който я оставяше несигурна дали иска да я задържи на място, или да я отблъсне. Дясната му ръка се плъзна под падащата ѝ коса и през нея премина тръпка, изпълнена със страховити нотки.
Беше отворена за възможностите.
Както повеляваха правилата на този забравен от Бога пакт, тя трябваше да бъде.
И ето го, контакт.
Студеният натиск на неохотната им целувка, разминаването на твърдите, неприветливи устни и хлъзгавият, влажен удар на езика на Форд в устата ѝ, два пъти. Защото той беше такъв добър приятел. Едва бе успяла да се замисли дали всичко е свършило, когато се отдръпна назад, зяпнала от ужас.
– Ти да не се задуши? В устата ми, Форд?
Вината в очите му казваше всичко и, уау, единствената ѝ утеха беше, че знаеше, че това трябва да е дъното. Нощта не можеше да стане по-лоша.
Само че тихият ръмжящ смях, подигравателен и безспорно за нейна сметка, бързо я освободи от тази заблуда.
Свидетелите определено бяха по-лоши. И съдейки по предупредителната решетка, която се случваше с последния ѝ нерв, тя знаеше точно кой стои в края на алеята.
Апартамент три.

***

По стандартите на Тайлър Уелс нямаше по-хубаво от това. Собственикът на жилището, Форд, беше целунал Маги… и това беше лошо. Като че ли беше лошо, като че ли беше лошо. Което означаваше, че Тай току-що е забил любимата си малка руса харпия в нещо, което трябваше да е на първо място в класацията за най-унизителни моменти, някога.
И като си помисля, че почти беше останал вкъщи тази вечер.
– Гледаш, а? – С юмрук, притиснат към едно изстреляно бедро, Маги му се озъби. – Ново хоби или любимо занимание?
Пренебрегвайки подигравката – най-вече защото щеше да я изнерви още повече, отколкото вече беше – той завъртя желязната порта зад себе си и тръгна нагоре по стълбите към покрития вход.
– Опитах се да те изчакам. Сериозно се опитах. Но цялата тази комбинация с френското отвръщане… – Изпрати на Форд съжалителен поглед – който удобно се удвои като още едно сладко подмятане по адрес на печещия бисквитки крекер – и сви рамене. – Беше прекалено.
– Да, ама… – Форд прокара длан по тила си. – Не беше това, на което приличаше.
– Разбира се. – Само че Тай беше готов да заложи левия си орех, че е точно това, което изглежда. Нещо като кошмари. Нечестиво преплитане на усти, породено от отчаяние, което никога няма да се повтори.
Определено повече действие, отколкото получаваше, и достатъчно стимул, за да остане така.
Потърси ключовете в джоба си и кимна.
– Каквото и да е…
Маги изсумтя:
– Не е твоя работа. – Форд се увери: – Всичко приключи.
Тайлър отключи вратата, като правеше всичко възможно да не обръща внимание на скованата размяна на тихи благодарности и промълвени обещания, че никога повече няма да се повтори, която се случваше зад него. След това застана настрана и зачака да влязат. Форд направи крачка по коридора на първия етаж, като се промъкна в апартамента си, а Маги тръгна към стълбите, докато Тай провери ключалката на охранителната врата, за да си даде няколко допълнителни секунди, преди да я последва.
Но не достатъчно дълго. Защото изведнъж се оказа, че е забелязал отдалечаващата се Маги. И, по дяволите, ако това не беше последното нещо, от което се нуждаеше.
Достатъчно лош беше начинът, по който той се възползваше от спречкването им. Започна още първия ден, когато я проследи, с намерението да се извини, че се е държал като задник, когато тя се бе появила на вратата му, и да я увери, че това няма да се повтори. Само че преди да успее да изрече първата дума, Маги развърза язвителния си език в атака, каквато никога не беше чувал.
Тя беше жестока. Кратка. Нанасяше удар след удар и през цялото време го правеше с усмивката на съседката и демоничния блясък в зелените си очи.
След това той беше пристрастен. И кой би могъл да го вини, наистина?
Но докато искрената размяна на реплики беше едно, да наблюдаваш нежното поклащане на бедрата ѝ и разливането на копринени вълни, падащи до средата на гърба ѝ, беше нещо съвсем друго. Не беше готино. И напълно неприемливо, като се има предвид, че единственото нещо, което той искаше от Апартамент две, беше винтидж киселината и злобата, които тя му поднасяше направо всеки път, когато пътищата им се пресичаха.
На стълбищната площадка Маги хвърли през рамо онова, което несъмнено бе замислила като отегчен поглед. Но нещо в очите ѝ подсказваше, че чака… очаква следващия залп от боклуци, също като него.
Вместо да се откаже от нея още при първия поглед, той мина покрай нея, вперил поглед в бежово-ръждивия килим по коридора и стълбите. Едва когато до ушите му достигна тънкото стържене на ключа, който се плъзгаше вкъщи, той се обърна назад.
– Трябва да кажа, че през цялото време те смятах за старица, но Форд е истинска находка. Хубаво върви.
Не мина и миг и тя отвърна на удара.
– Ооо, благодаря. И какво чувам за теб и Роузи Палмс? – Попита тя с остро кимване към ръката му, а захаросаната сладост почти капеше от кътниците ѝ. – Избираш ли вече пръстени?
Хубаво. Класика, която се хареса на неумиращия юноша в него. И всичките ѝ присвити очи, кръстосани ръце говореха, че е готова за още. Сигурно би могла да се кара цяла нощ, ако той ѝ даде възможност.
Изкушаващо. Но тъй като беше изправен човек, изцяло отдаден на напредъка на Маги, имаше само едно нещо, което можеше да направи…
– Да, ама от известно време сме изключителни – каза той, вдигна „Роузи“, дясната си ръка, и се поддаде на усмивка, докато тръгваше нагоре по стълбите. – Време е да я направя честно момиче.
…Открадни гръмотевицата ѝ и я остави да виси.
Бум.
Маги се опита да прикрие с кашлица, но смехът ѝ – твърде бърз – се изплъзна изпод него, рикошира по стълбището след него и го последва по петите като подигравка. Това беше точно реакцията, към която се стремеше – знаеше, че последното нещо, което тя би искала, е да му достави удовлетворение – само че сега, след като го беше заслужила, това меко, пълноценно веселие, подплатено с твърде много намеци за жена, която не искаше да познава повече, отколкото вече познаваше, изведнъж се почувства не толкова като победа, колкото като загуба.
Това беше обрат в очакванията, които се бяха превърнали в стандарт в живота му. С което Тай би трябвало вече да е свикнал, но което някак си продължаваше да го заслепява.
Момиче от съседния дом… лесна усмивка… страхотен смях… остър език… меки извивки… мила за всички, освен за него.
Да, и без това знаеше твърде много за Маги Лоусън. Като например факта, че тя беше точно такава, каквато той винаги си беше представял. Жената, за която смяташе, че ще се ожени някой ден… и може би щеше да се ожени, ако не беше…
По дяволите. Стига толкова.
Вътре в апартамента му тишината и редът задушаваха последните отгласи от неохотния смях на Маги, потискайки онези нежелани подробности, за които нямаше място в пространството, което и без това беше прекалено пълно с всичко, което не можеше да има.

***

Ключовете дори не бяха завършили първото си завъртане около широко отворената кутия до входната врата, преди Маги да чуе осъдителното:
– Чувствам се мръсна.
Ава. Поклати глава от мястото си на дивана, където несъмнено бе наблюдавала закритата охранителна емисия от предната стълба.
Трябваше да знае. Защото тази нощ ставаше все по-добра и по-добра.
Не беше достатъчно да се окаже на косъм от това да вкуси физическото проявление на отвращението на Форд. Или че най-малко любимият ѝ жребец от „Апартамент 3“ беше отишъл и беше насъскал цялата ѝ тежка обида, като я беше разсмял. Като че ли беше човек или нещо подобно. А той не беше.
Пришълец.
Не. Това, от което се нуждаеше, беше друг свидетел.
Свали чантата от рамото си, прибра я на ниския рафт на секретарката и се обърна с лице към обвинителя.
– Така че може би не трябваше да нахлуваш в апартамента ми, за да шпионираш, а?
Макар че при по-внимателно разглеждане тя всъщност нямаше нищо против Ава да види тази целувка в действие. Ако Маги и Форд бяха принудени да я изтърпят, Ава заслужаваше също да сподели посттравматичното страдание. Пактът беше нейна идея.
Ава поклати глава.
– Аз не съм влизала.
От задната част на апартамента Сам извика:
– Не беше с взлом. Използвах ключа си.
О, добре тогава. Само че…
– Какво прави в спалнята ми?
– Проверяваше дали трите пакета презервативи, които ти купих, са все още в нощното ти шкафче. Помислихме, че може да си… нали знаеш, обнадеждена или нещо такова.
Наистина трябваше да се почувства като нарушение, но в сравнение с това, че имаше езика на Форд в устата си, тази нищожна част от убийството едва се класираше.
Наведе се крачка назад и се обади в коридора:
– Гумите все още са там.
– Да, вече ги намерих – прозвуча ентусиазираният отговор. – Преминах към чекмеджето с чорапогащи. И какво ще кажете за едно адски голямо „да“ за пикантните неща на дъното.
Като въздъхна дълбоко, тя се запъти към всекидневната и се сгуши в любимото си меко кресло.
– И така, колко лошо беше? Изглеждахме ли поне малко секси?
– Дори не и близо, не. – Сам се разхождаше по коридора, облечен в изтъркан чифт избледнели дънки в същия цвят като очите му и обикновена бяла блуза с дълъг ръкав, която разказваше за кариера, вкоренена в ръчния труд, без да се хвали с нея. Косата му беше обичайната разрошена каша от пясъчно русо, а лицето му имаше току-що завърналата се от плажа топлина, която беше дар от естествения му тен.
– Беше лошо, Маги – каза той. След това уточни, както само той можеше, и добави: – Като тъпа травма на очните ябълки – белезникава, изтъркана за мозъка, лоша. Сериозно, не разбирам защо продължаваш да го правиш. Изсмукала си лицето на Форд, човек, към когото нямаш никакъв романтичен интерес, в името на някакъв глупав договор. Защо, момичета, не спрете да се опитвате да насилвате нещо, което не е готово да дойде, и не изчаквате момче, което наистина да го направи за вас? Искам да кажа, че ако ви се налагаше да си чешете сърбежа от време на време, предполагам, че щеше да е различно. Но с правилата…
Изведнъж той прекъсна, с любопитен поглед, вперен в лицето ми. Той се обърна към Ава.
– Къде си чешеш сърбежа?
Ава замръзна, а големите ѝ кафяви очи се разшириха като чинии.
Аха! Някой друг на горещия стол тази вечер.
Но преди Маги да успее да се развълнува твърде много от предстоящото извиване, входната врата се отвори и Форд влезе, изглеждайки подозрително… чист.
И напълно забравен.
– Кой има сърбеж?
– Взе си… душ ли? – Попита Маги, а егото ѝ беше повече от накърнено.
Форд поне имаше благоразумието да изглежда извинително, когато прокара ръка през все още влажните кичури на тъмната си коса.
– Съжалявам. Чувствах се мръсен. – След това се опита да отвлече вниманието: – Ава, имаш обрив или нещо подобно?
В очите на Сам имаше нечестив блясък и очевидно не желаейки да рискува, Ава се намеси с възторжена усмивка.
– Маги мислеше да позволи на Апартамент Три да я почеше вместо нея.

Назад към част 2                                                      Напред към част 4

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *