Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 4

Глава 3
НОЕМВРИ

– Боже, мразя този човек. – Маги стоеше до прозореца и гледаше надолу към Апартамент Три, а Адидас беше стъпил на каменната подложка на портата, докато се навеждаше в разтягането си след бягане. Все още тичаше по шорти, а единствената му отстъпка пред смяната на сезоните беше блуза с дълъг ръкав.
Ава се приближи до нея с отворена торбичка „Пиратска плячка“ в ръка. Погледна надолу към нарастващия мрак и кимна.
– И аз.
– Знаеш ли какво ме дразни най-много? Постоянно се сблъсквам с него.
– Определено е досадно.
– В магазина за хранителни стоки. В коридора. Взимам в ресторант Lou Malnati’s. Казах ли ти, че изтичах да взема кутия тампони в 7 вечерта и се обърнах на касата… той е зад мен на опашката. Той е навсякъде.
– Като чумата. Но искам да кажа, че той все пак живее в сградата и всички тези неща са, знаеш ли, на една крачка разстояние. – После, уловила себе си или може би предателския поглед на Маги, тя завърши със съскащото: – Преследвач.
Благодаря ти.
– Да. И с това бягане го виждам всеки ден. Вървя си към вкъщи от галерията, стигам някъде между Норт Хонор и Уест Евъргрийн и той завива зад ъгъла, целият в арогантност и отвратителен поглед към всичко останало.
– Всеки ден? Това е гадно. И какво правите, просто се игнорирате?
– Иска ми се. От минутата, в която той се сблъска с Милуоки, това е контакт с очите.
Ава хвърли въпросителен поглед към Маги, но намръщената ѝ физиономия остана твърда, докато тя отново се съсредоточаваше върху апартамент три.
– И после в последната минута, когато минава, ми подарява тази самодоволна усмивка, сякаш знае точно колко дълбоко е влязъл под кожата ми. Той е като някакъв токсичен разлив, който заема недвижима собственост в съзнанието ми. Не го харесвам. Не искам да мисля за него. Да знам за него. Трябва да говоря с него…
– Или да го гледам как се протяга след тренировка.
Маги стрелна Ава с още един предупредителен поглед, посягайки към парче Бути.
– Това е моят прозорец. Няма да му позволя да ми попречи да стоя до него.
– Няма как. – Ава подхвърли още една хапка в устата си и дъвчеше замислено. – Забавно е обаче. Наистина не си спомням да сме се взирали толкова много в прозореца, преди той да се премести и да започне да замърсява гледката. Харесва ми, когато свива рамене по този начин.
Кимна Маги.
– Аз също. Но той е такъв задник. Знаеш ли, че миналата седмица отново ме накара да се смея в коридора.
Ава фалшиво се задъха, но после наистина се задави с хапка, която не беше довършила. След пристъп на кашлица и сълзене на очите, тя посочи към прозореца и изхриптя:
– Гадняр. Той ми направи това.
Маги я погледна с очи, изпълнени с искрена благодарност. Ава отиде в кухнята за малко вода, а Маги се облегна на рамката на прозореца, изучавайки заразата върху алеята. Неоспоримо сложен блян, който се разхлабваше, като размахваше ръце на нивото на гърдите, напред и назад. Напред и назад с движение, което издърпваше напоения с пот плат на бялата му, влагоотвеждаща, достатъчно стегната блуза, опъната по мускулите на гърба му, така че тя можеше да види огъването и сгъването на всеки един от тях, двойните канали, минаващи покрай гръбнака му.
Пълно състезание за мокра тениска. И напълно дразнещо.
Ава се върна, носейки наполовина изпита чаша вода.
– И така, някакви перспективи за този месец?
По правило темата дали Маги си е намерила среща се посрещаше с неохотно нежелание и примирено отношение. Срещите бяха единствено в полза на Ава и Маги се опитваше да мисли за тях колкото се може по-малко. Но днес беше различно. Днес темата беше посрещната с усмивка. Голяма.
– В интерес на истината, да. Спомняш ли си, когато си счупи китката преди две години и ние…
– О, Боже мой! Горещия Доктор? – Ава попита, подскачайки толкова силно, че водата ѝ едва не се разля. – Той беше толкова влюбен в теб. Моля те, кажи ми, че това е Горещия Доктор.
Маги кимна.
– Ава, той сериозно е съвършен. Като всичко, което търся.
Ава прехапа устна, притискайки чашата към гърдите си с две ръце.
– Кажи.
– Очевидно е, че преминава обичайните процедури. Няма котки. Работи. Препоръка в лицето на сестра му, на която всъщност даваше съвети за запознанства, когато се сблъсках с него. Засмя се няколко пъти. А графикът му в Бърза помощ е толкова налудничав, че най-скоро успяхме да запишем нещо на тридесетия ден!
Усмивката на Ава беше станала малко невзрачна и Маги се намести неспокойно на краката си.
– Какво?
– Предполагам, че когато каза, че е перфектен, си помислих, че може би си някак развълнувана от възможността да излезеш с него. – Тя въздъхна. – Наистина.
Така че може би това не беше подходящият момент да сподели онова, което Маги смяташе за най-хубавата част. Човекът трябваше да замине на някакъв двумесечен медицински обмен само три дни по-късно. Вместо това тя обеща:
– Отворена съм за възможностите.
Това трябваше да е достатъчно, защото беше всичко, с което разполагаше.
Въздъхвайки, Ава се обърна обратно към прозореца.
– Това е, за което се договорихме.
– И така, с кого имаш среща? – Попита Маги, поглеждайки към Апартамент 3, който изглеждаше, че приключва с охлаждането си, докато се обръщаше, предоставяйки ѝ незасенчена гледка към предната част на тялото си. Влажните кичури на косата му висяха ниско над веждите, а твърдите му очи и уста, а и, по дяволите, всичко останало в него ѝ напомняше какъв пълен задник е и колко много не го харесва.
– Полицай. Срещнах го в съда. Твърда осмица по скалата на сексапила. Познава доста хора във фирмата.
– Вълнуваш ли се?
– Ех. Отворена съм.
Да.
Тайлър спря на мястото си и погледна към прозореца ѝ. Очите им се срещнаха и всичко горещо, твърдо и враждебно се изгуби в криворазбраната усмивка, която избухна на лицето му, а дясната му вежда се изви, добре де, докато я гледаше как го гледа…
Внимателно поддържайки презрителния си поглед, Маги хвана едно парче плячка между показалеца и средния си пръст и го вдигна с щракване на китката към прозореца.
Ава се изсмя.
– Какво, това е някакъв вид залъгалка за закуска? Откъде да знае, че трябва да се обиди?
О, той знаеше. Онази усмивка от световна класа, която работеше в устата му, и кимването в знак на разбиране го потвърждаваха.
– Хей, Сам и Форд се върнаха с бира за филма си – отбеляза Ава, когато момчетата се приближиха до портата и спряха до Тайлър.
– Това е филмова вечер ли? – Попита Маги, а веждите ѝ се изтеглиха нагоре, докато наблюдаваше разговора, който се водеше долу на нивото на улицата. Размяната на кокалчета… смеха.
Какво, по дяволите, беше това?
– Не за нас. Имат един от онези филми за Пила, а знаеш, че само от рекламите сънувам кошмари. Така че няма как.
Сам и Форд тръгнаха към сградата и почувствала се по-добре, Маги пъхна хапката в устата си. Едва тогава Сам се спря и каза нещо, което тя не можа да разбере. Тайлър кимна, обърна се обратно към прозореца и като изпъна брадичка към нея, двойно удари с пръстите на юмруците си, в стил Рос от стар епизод на „Приятели“.
По дяволите, тя се опита да не се разсмее. Не искаше да се предава. Да му даде удовлетворение.
Но в крайна сметка абсурдността на подхвърлянето на Тройката беше твърде голяма, за да устои, и тя не само аспирира хапка „Бути“ и се задави, задушавайки се… но, разбира се, и той го видя.
Ава бутна чашата пред себе си и въздъхна:
– Мисля, че обичам този човек.
Гадняр.

Назад към част 3                                                                  Напред към част 5

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *