С.Л. Дженингс – Тъмна светлина ЧАСТ 17

Глава 16

– О, Габриела, нали? – Аврора се съвзема и бързо заменя гримасата си с фалшива усмивка. – Това е изненада. Не сме очаквали никого.
Ние?
– Наистина? Дориан ме покани – казвам с нотка на злост, къпейки всяка сричка от името на Дориан с езика си.
– Вярно ли е? – отбелязва тя със съмнение. Тя открито анализира външния ми вид с едно движение на очите си. – О, добре, моля, влез – казва тя, като държи вратата отворена. Влизам с високо вдигната брадичка, готова да стигна до дъното на това. – Дориан е в спалнята. Скоро ще излезе. – Спалнята? О, по дяволите, не!
Двете с Аврора стоим мълчаливо и се гледаме няколко дълги секунди. За щастие, преди някоя от нас да си размени още фалшиви любезности, Дориан се появява, изражението му е първоначално изненадано, а после доволно. Облечен е в светлосив костюм и без вратовръзка, горните няколко копчета на ризата му са разкопчани. Изглежда толкова красив и изискан в работното си облекло и това кара топлината между бедрата ми да се раздвижи. Той се приближава до мен без колебание и поставя нежна целувка на челото ми, преди да се обърне към Аврора.
– Ето, това ще е добре – казва той и ѝ подава документите, които държи в ръката си.
Устата на Аврора увисва широко отворена от пълно недоверие. Тя слабо грабва документите и се опитва да се отърси от зашеметеното си изражение.
– Сигурен ли си, че това е всичко? Трябва първо да го прегледам с теб, защото не бих искала да има грешка и да се налага да се връщам. Отново. – Какъв, по дяволите, беше смисълът да добавя „отново“? Дали намекваше, че идва тук често? Усещам как кръвта ми започва да кипи, и то не по горещ и секси начин.
– Това е всичко, Аврора – заявява Дориан пренебрежително.
Аврора се изправя на крака, след разбитото си самолюбие и отдръпва рамене с претенциозно излъчване. Тя отива до масата за хранене, за да вземе чантата и куфарчето си. Не знае, че само преди ден мократа ми кожа покриваше същата тази маса, докато Дориан жадно ме консумираше. Опитвам се да потисна смеха си от иронията, която кара Дориан да ме погледне с усмивка. Той инстинктивно облизва устните си. Да, сигурно и той си мисли за това.
Веднага щом вратата щраква зад унизената и димяща Аврора, Дориан се измъква от сакото си, разкривайки свежа бяла риза. След това се обръща към мен и ме придърпва към себе си за бедрата. Поставя нежна целувка на устните ми, изпълнена с мир и задоволство. След излизането на Аврора той се е отпуснал драстично и аз го обяснявам с това, че те имат неприятно минало, за което Дориан не иска да знам.
– Тя не се интересува от мен, нали… – Отбелязвам, като поглеждам към вратата.
Дориан отпуска бедрата ми и сяда на дивана, като потупва седалката, за да се присъединя към него. Той протяга ръка около мен, макар че ми се струва, че движението е напрегнато. Сякаш е тринайсетгодишно момче, което пуска ръка на младата си приятелка в киното. Аз оставам неподвижна, вместо да се притисна към него. Странно е. От деня, в който го срещнах, той беше толкова уверен в себе си.
– Аврора не харесва повечето момичета, които аз харесвам – казва той небрежно, като свива рамене.
Значи я познава добре. Колко добре? Потискам желанието си да попитам повече за нея. Не е моя работа да го разпитвам, не съм му приятелка. Освен това той даде ясно да се разбере, че предпочита моята компания пред нейната.
Усмихвам се закачливо на Дориан.
– И така, винаги ли носиш работата си вкъщи?
– Това зависи от работата. Аз те доведох вкъщи, нали? – Той отговаря с лукава усмивка.
Преструвам се на шокирана и обидена.
– Първо, ти не си ме довел вкъщи. Дойдох по собствено желание. И второ, силно се съмнявам, че сексът е бил въпрос на бизнес!
Дориан придърпва главата си към моята, а устните му докосват ушната ми мида. Задъхвам се при контакта. Той започва да оставя меки, деликатни целувки по чувствителната кожа на врата ми.
– Au contraire, Gabriella. Точно в това грешиш. Това е бизнес. Много тежък – целувка – изморителен – целувка – трудоемък – целувка – бизнес.
Преди да успея да формулирам отговор, Дориан набързо ме свали по гръб, като с лекота се разполага между краката ми. Устните и езиците ни се обединяват жадно, докато аз се хващам за меката му коса. Ръцете му обикалят по голите ми бедра, докато роклята ми до коляното се вдига по бедрата ми, разкривайки прозрачните ми бикини с волани. Чувствам нарастващата издутина в панталона му срещу ултратънката материя. Той започва бавно да се движи, като обикаля с твърдостта си в мъчително бавно темпо. Дишам тежко срещу устните му, опитвайки се да прикрия нарастващите си стонове. Повдигам бедрата си, за да се срещна с твърдата му същност, и насърчението го кара да ускори темпото. И двамата сме останали почти без дъх, когато ръцете му се придвижват нагоре, за да ми свалят бикините, прекъсвайки страстната ни връзка с устните. Тазът ми вече е толкова повдигнат, че той успява да ги смъкне лесно. След това Дориан бързо разкопчава панталоните си, докато аз гледам със страхопочитание. Той разгръща твърдата си дължина, като се вглежда в очарованото ми изражение. Знае какво прави с мен. Знае колко силно ме засяга. Той си играе с това, иска да си играе с мен. А аз съм повече от готова да му позволя.
Очаквам той да легне върху мен, но Дориан с лекота ме обръща по корем. Той ме придвижва напред, а ръцете му ме насочват да се хвана за подлакътника на дивана. Започва да играе със задните ми части, като ги масажира силно, докато ги повдига нагоре. Подготвям се за влизането му, когато усещам как ерекцията му леко се удря по вътрешната страна на бедрата ми. Дориан усеща влажността ми, галейки топлата ми и готова същност с дългите си пъргави пръсти. Чувам звуци от мляскането на устните му и знам, че ме е опитал. Еротиката предизвиква нова вълна от влага, когато си представям как той вкусва нектара ми. Вътрешно го умолявам да го вкара, за да ме освободи от копнежа ми, но той го удължава, като вместо това избира да ме дразни. Хлиповете ми стават все по-силни и със силен тласък Дориан ме избавя от страданието ми. Крещя в сладка агония.
Дориан се заравя дълбоко в мен. Толкова дълбоко. Той се изтегля сантиметър по сантиметър, докато се страхувам, че ще ме напусне, но после отново се забива в мен. Болката е толкова невероятно приятна. Поредица от гърлени стенания се изтръгва от устата на Дориан с всеки тласък, хармонирайки с моите пронизителни плътски викове. Пръстите му се вкопчват в дупето ми с отчаяние, докато той се вмъква и измъква от капещата ми влага в небърз ритъм. Не мога да повярвам колко добре се чувствам. Той ме изпълва, разтяга стените ми, губи се в тайното ми място. Никой досега не е влизал тук, не и толкова дълбоко. И все пак Дориан си е у дома в мен и искам да остане завинаги.
Точно когато усещам, че се изкачвам все по-високо и се стремя да се освободя, Дориан хваща основата на врата ми и ме издърпва яростно нагоре. Сладкият, нежен Дориан изчезва и животното в него поема юздите. Той все още блъска яростно в мен, когато устата му намира рамото ми, а ръката му все още стиска здраво гърлото ми. О, Боже. Внезапната му промяна ме плаши, а физическото напрежение внася нов елемент на болка. Въпреки това агресията му ме възбужда още повече, стоновете ми стават все по-силни, от устните ми се изливат груби вулгаризми.
Ръката на Дориан се отдалечава от врата ми, за да може да хване с ръка дългите ми коси. Той дърпа косата ми силно, принуждавайки главата ми да се отдръпне назад и оставяйки цялото ми гърло отворено и открито. По дяволите. Той можеше да ми пререже врата точно сега и щях да умра в сладък екстаз. Той продължава да държи косата ми, използвайки я, за да се изравни, докато продължава да ме наказва жестоко. Другата му ръка освобождава дупето ми и се насочва към врата ми. Държи я здраво и усещам устните му върху ухото си.
– ТОВА ЛИ Е КОЕТО ИСКАШ?! – Вика той през стиснати зъби. Когато не отговарям, той дърпа косата ми по-силно, като се вмъква още по-дълбоко. Не мислех, че това е възможно.
– ДА! – Крещя в отговор.
Той пуска ръката си от гърлото ми и ме възнаграждава, като си намира път нагоре по роклята ми и към гърдите ми. Започва да гали втвърдените ми зърна през тънката мрежеста материя.
– ТОВА ЛИ Е КОЕТО ИСКАШ?! – Гласът му е толкова суров, почти заплашителен. В него има мрачен елемент. Този път не се осмелявам да се поколебая.
– ДА!
Отново ме възнаграждава, този път като се придвижва на юг към клитора ми, раздвижвайки го. Освобождава косата ми от плен и се придвижва обратно към гърлото ми, като този път го хваща здраво. Усещането е… приятно и ме плаши.
Чувствата ми работят на високи обороти. Стаята се върти, а аз се чувствам замаяна от учестеното си дишане. Вратът ми е опънат толкова силно, че едва успявам да издам звук. Силното изтръпване от свръхчувствителния ми клитор, пулсиращото проникване, което Дориан осъществява, здравата му хватка на врата ми – всичко това е твърде много, за да мога да издържа. Не мога да се държа повече. Чувството ме удавя, поглъща ме. Трябва да се изкача по-нагоре. Трябва да се измъкна от това вкусно страдание и да намеря освобождение.
Дишането на Дориан е по-грубо, той също търси свобода от това мъчение, макар че той е жестокият мъчител. Чувствам как той набъбва в мен, докато забавя темпото си и затяга хватката си около врата ми. Опитвам се да извикам, но от мен се изтръгва само дрезгав, нечленоразделен поток от похвали. Растежът му е моето поражение и аз бурно освобождавам поток от силна страст, треперейки диво. Той разхлабва хватката си и обгръща плътно ръцете си около мен, като се стабилизира в очакване на развръзката си. Почти съм безсилна в ръцете му, когато той открива собственото си сладко отдаване, привличайки ме в себе си и нежно оставяйки пътека от целувки по шията и раменете ми.

Назад към част 16                                                                    Напред към част 18

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!