УЧИЛИЩЕ ЗА ВАМПИРИ – Клетвата на Дракон – Новела 8,5- част-10

Епилог

Днешна Оклахома

– Не!- Въпреки че по лицето му се стичаха сълзи, гласът на Дракон Ланкфорд беше като каменен, докато гледаше в погребалната клада на Джак.- Никога не мога да забравя или да простя. Онова нещо, на което позволих да избяга – то беше духът на Равенския присмехулник, съществото, което, е получило тяло, те уби. Ако го бях унищожил преди всички тези години, моя единствена, моя любов, може би щяхме да избегнем тази съдба, това бъдеще.- Той поклати глава и повтори:- Не, никога не мога да забравя.
След това със студени, съвършено контролирани движения Дракон обхвана с ръка медальона на Анастасия и го притисна върху сърцето си, като наведе глава и каза:
– Вече нямам жрица. Вече не съм обвързан с клетвата си. Без теб, Анастасия, аз съм само дракон, а драконът не смекчава силата с милост.- Той разтвори юмрук и вдигна медальона пред себе си, целуна го, а после го хвърли в горящата клада.
От кладата лумнаха зелени пламъци, а реалността се раздели и отвори, подобно на завеса, за да разкрие призрачното видение на Анастасия. Тя ридаеше и гласът ѝ, отекващ зловещо, стигна до него.
– Ти разряза сърцето ми с меча си, Брайън Дракон Ланкфорд.
Той падна на колене от отчаяние, протегна ръка към пламъците, сякаш можеше да привлече духа ѝ към себе си, и заплака:
– Твоята смърт ме сломи; драконът е всичко, което ми остана да бъда.
Привидението избледняваше, но гласът ѝ се носеше над пращенето на огъня:
– Ако не си мой приятел, добър и верен, как ще те намеря отново?
Докато гладните му очи се взираха в нея, Анастасия, все още плачейки, се обърна от пролуката в реалността и пристъпи в обятията на Никс. Богинята притисна длан към челото ѝ и в душата на жрицата нахлу светлина.
– Никс!- Извика Дракон.- Позволи ѝ да остане с мен!
Погледът на богинята беше безкрайно тъжен.
– Трябва да бъдеш смел за да намериш мира, за който копнееш.
Завесата към другия свят се разтрепери и се затвори, прекъсвайки гледката на Дракона към неговата половинка и Богинята.
– Смел!- Изкрещя той.- Това е единственият ти отговор за мен, преди да откраднеш моята половинка? Как можеш да бъдеш толкова жестока? Отричам те, Никс! Веднъж сам намерих Анастасия. Ще го направя отново, но само след като отмъстя за преждевременната ѝ смърт. Така се заклевам в меча си – клетвата ми като Дракон Ланкфорд!
Дракон се отдалечи в тъмнината, а болно белите хълбоци на огромен бик уловиха отражението на луната, когато звярът, доволен, се обърна, за да преследва други удоволствия.
От другия свят Никс погледна падналия воин на Анастасия и заплака.

Назад към част 9

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!