Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-17

Стиви Рей

Стиви Рей не тръгна след него, но приключи с обличането. Избърса очите си, преди да излезе от стаята и да завие в противоположната посока на Репхайм и да се насочи към центъра на тунелите на депото – малката зона, подобна на задънена улица, която бяха превърнали в кухня и компютърен център. Маунтин Роу – помисли си тя, докато потискаше прозявката си. Имам нужда от малко кофеин и захар.
Зави зад ъгъла и се усмихна сънливо на Деймиън, Зоуи, Афродита и Дарий. Четиримата седяха около маса, отрупана с книги, в центъра на кухнята.
– В този хладилник има много кола – каза Зоуи, като махна към един от двата големи хладилника, разположени един до друг.
– Повече от кафявата?
– Има кафява, зелена и прозрачна. О, и малко Orange Crush, защото Крамиша каза, че смята, че е здравословна – каза Зи.
– Което е глупост – каза Афродита, преди да надигне бутилка вода „Фуджи“. „Избери вода. От всичко останало ще надебелееш. Е, с изключение на кръвта.- Тя направи пауза и красивото ѝ лице се сви в леден поглед.- Не знам за броя на калориите в нея, а откакто се преобразих, дори не искам да мисля за това.
Стиви Рей дръпна хладилника и зяпна заредената вътрешност.
– Откъде се взеха всички тези неща?- Зоуи леко въздъхна.
– Крамиша. Тя каза, че вместо да отиде на трети час, е „излязла на терен“ – цитира Зи. – „на площад „Утика“ и случайно се е натъкнала на момчета от нощната смяна, които зареждали рафтовете в магазина за хранителни стоки на Пети. – Стиви Рей надникна през ръката на хладилника към Зи. – О-о-о. Тя червен вампир ги е омаяла?
– Определено ги е омаяла – каза Деймиън.- Ето как цялата тази храна е доставена тук. Тя дори ги е убедила да донесат тази маса от една от инсталациите им за проби на храна.
– Тя не ги е ухапала, нали?- Попита Стиви Рей, като кръстоса пръсти зад гърба си.
– Не, но и не им е платила – каза Афродита.- Просто ги караше да изпълняват поръчките ѝ, а после си тръгваше и забравяше всичко. Мисля, че ще я взема със себе си в Ню Йорк следващия път, когато Йоана Бараски има изложение.
– Не – каза Зоуи.- Просто не.- После погледна Стиви Рей.- Ти наистина ли си будна? Старк и всички червени новаци, включително мис Крамиша Маке-Тем-До-Ми-Бидинг, са заспали здраво.
Стиви Рей грабна Mountain Dew и се присъедини към тях на масата, като седна тежко и се прозя.
– Да, едва ли. По-лесно е да останеш буден през деня тук долу, но трябва да ти кажа, че съм доста уморена. Старк вече е заспал?
– Да.- Стиви Рей си помисли, че Зи изглежда притеснена.- Той има проблеми със съня, откакто, нали знаеш, се върна от Другия свят.
Така че, когато изпадне в безсъзнание, аз просто го оставям сам.
– Ще отнеме известно време, но скоро ще се върне към нормалното си състояние – каза Стиви Рей.
– Надявам се да е така – каза Зоуи и прехапа устните си.
– Като говорим за гаджета, твоето птица ли е?- Попита я Афродита.
– Да.- Стиви Рей я погледна с присвити очи.- И не искам да говоря за него.
– Но ние трябва да знаем защо точно гарваните- демони са били днес в училището – каза Дарий не без угризения – И тъй като Репхайм не е в състояние да отговори на въпросите ни, се надяваме, че ти можеш.
– Мислех, че тази среща е за нещата, свързани с „Истинското зрение“ – каза Стиви Рей и веднага се почувства защитнически настроена към Репхайм.
– Така е, но това е и среща за наваксване – каза Деймиън.- Мисля, че имаме нужда от такава, нали?- Просто нямаше как да се спори с Деймиън, особено когато лицето му беше с този мил, загрижен поглед. Стиви Рей срещна очите му.
– Да, мисля, че имаме. И така, да започнем с това, как се държиш?
Деймиън примигна няколко пъти, сякаш беше изненадан от въпроса, което накара Стиви Рей да се почувства гадно. Нима всички бяха забравили, че Деймиън е загубил гаджето си само преди няколко дни?
– По-добре беше да съм на училище днес. Чувствах се като стъпка към нормалното.- Деймиън говореше бавно и внимателно, сякаш му се налагаше да обмисля всяка дума.- Но Джак много ми липсваше. Всъщност, знам, че може да прозвучи налудничаво, но все очаквах да го видя зад всеки ъгъл в коридора.
– Това не е лудост – каза Зоуи.- Аз също очаквам да видя Хийт. Тежко е и просто е грешно, когато някой умре твърде рано.- Всички наблюдаваха различните изражения, които се разиграваха по лицето на Зи, а после тя добави:- Майка ми също. Знам, че съм в Дома на нощта от миналата година, а и преди това с нея не бяхме близки от известно време, но е трудно наистина да се разбере, че е мъртва. Затова разбирам какво имаш предвид за Джак.
– Това също го прави по-добре – каза Деймиън.- Фактът, че вие разбирате какво е да загубиш близък човек.- Той се усмихна на Стиви Рей.- И така, отговорът ми на въпроса ти е, че се държа толкова добре, колкото може да се очаква.
– Добре. Следващият въпрос, или всъщност да се върнем към първоначалния въпрос – каза Афродита.- Какво са правили момчетата птици в Къщата на нощта?
– Калона ги е изпратил. Те трябвало да кажат на Репхайм, че татко му ще го вземе обратно, щом признае, че е сбъркал, избирайки мен и богинята.- Стиви Рей поклати глава.- Понякога си мисля, че Калона е просто глупав.
– Какво имаш предвид?- Попита Зи.
– По дяволите, Репхайм не ми е официално гадже дори от месец. Човек би си помислил, че баща му поне ще ни даде шанс да се скараме за първи път, преди да се изцепи: „Ооо, сбъркал си.“
– Какъв точно беше отговорът на Репхайм?- Попита Дарий.
– Ами какъв мислиш, че беше? Джизъс Луиз, той все още е тук. – Стиви Рей усети как гневът ѝ се надига.- Каза им да предадат на Калона, че не е направил грешка и че няма да се върне. Точка. Край.
– Да, но дали е така?- Каза Афродита.
– Какво дали е?- Попита тя.
– Краят ли е? Нима Калона няма да продължи да се мотае наоколо, опитвайки се да накара Репхайм да види светлината или каквото и да било друго?
– И какво от това, че той ще го направи? Репхайм вече не е в неговия отбор. Не е бил в него от много време насам.
– Така казваш ти.
– Така казва той!- Стиви Рей се почувства така, сякаш щеше да избухне.- Така казва баща му. Така казват братята му. Така казва дори Никс! Самата богиня се появи и му прости. Какво, по дяволите, трябва да направи Репхайм, за да ви докаже, че се е променил?
– Ей, никой не казва, че Репхайм трябва да доказва каквото и да било – каза Зоуи и отправи към Афродита поглед, с който казваше не помагаш.- Но ние трябва да знаем дали има нещо с Калона и гарваните-демони.
– Зи, нищо не става с тях. Е, с изключение на това, че наистина нарани Репхайм, че онова опасно дете с бика уби един от тях. Сериозно, момичета, братята му не правеха нищо друго, освен да си говорят с него. Драконът се появи, вбесен, разбира се, но всички разбираме това заради Анастасия. И все пак гарваните-демони просто се защитаваха. Аурокс е този, за когото трябва да задаваме въпроси.
– Да, само че тук нямаме отговори за Аурокс – а би трябвало да имаме отговори за Репхайм – каза Афродита.
– Аз ви дадох неговите отговори.- Дори и толкова слаба и уморена, колкото се чувстваше, защото беше минало времето на изгрева на слънцето, Стиви Рей автоматично започна да извлича сила от земята. Не че наистина щеше да нарани Афродита, но момичето определено се нуждаеше от добър шамар.
– Хей, светиш в зелено – каза Зи.
– Ами, аз съм ядосана!- Стиви Рей видя, че Дарий се приближава към Афродита, което наистина я подразни.- Знаеш ли какво, Дарий, трябва да се успокоиш. Всички тук сме на една и съща страна, но това не означава, че не можем да се ядосваме един на друг от време на време.
– Мисля, че всички можем да разберем това. Не е ли така, Дарий?- Каза Деймиън с най-спокойния си, успокояващ глас.
– Да, разбира се – каза Дарий.
Афродита изхърка.
– Значи, по принцип Репхайм е казал „не“ на Калона, а гарваните-демони са били само пратеници – каза Зи.- Така ли?
– Напълно правилно – каза Стиви Рей.
– Добре, нека преминем към „Истинско зрение“.- Зоуи погледна към Деймиън.- Искаш ли да обобщиш какво си разбрал?
– Да, но не е много. В наръчника за напреднали има само кратка препратка към него. В общи линии е рядкост и не се е случвало от много време. Като например за повече от няколкостотин години. Разочароващо е, защото няма много документи за него, но от това, което успях да намеря, изглежда, че новак или вампир, надарен с Истинско зрение – а те обикновено са вампири, между другото – има способността да вижда истината за хората.
– Това е удобна малка дарба – каза Афродита.
– Така бихте си помислили, но проблемът е, че „виждането“ е толкова точно, колкото е точен човекът с дарбата – каза Деймиън.
– А?- Каза Зоуи.
– Добре, това е така: Шейлин трябва да е добра в използването на дарбата си. Тя трябва да разбира какво вижда и да го тълкува точно – каза Деймиън.
– А ако не го направи, това ще е просто купчина цветове?- Каза Зоуи.
– По-лошо – каза Деймиън.- Защото при истинското зрение то никога не е просто купчина цветове. Всички знаем, че тя вижда в нечия душа.- Той поклати глава.- В наръчника имаше откъси от истории за това как Истинското зрение е било неправилно разбрано и използвано. То може да бъде лошо, наистина лошо.
– Какво ще кажете за насоки или правила, или какво ли не?- Попита Зи.
– Няма. За всеки, който има Зрение, е различно – каза Деймиън.
– Значи просто стреляме в тъмното – каза Стиви Рей, чувствайки се напълно претоварена.- Отново.
– Мисля, че това зависи изцяло от това какъв човек е Шейлин – каза Деймиън.
– Тя е приятелка на Ерик, което не е добър знак – каза Афродита.
– Ей, някои от нас, които бяха в приятелство с Ерик, се оказаха добри – каза Зоуи.- И освен това едно момиче, което може да види истинските му качества, може да бъде наистина добро за него.
Афродита изхърка.
– Ако тя наистина може да ги преведе правилно – или както искаш го наречи.
– Искам да вярвам, че може – каза Деймиън.
– Да, аз също – каза Стиви Рей, но този, за когото наистина мислеше, бяха Репхайм и Калона. Моля те, Никс, позволи на Репхайм да може да види истината. Докато отправяше горещата, но тиха молитва, очите ѝ се вдигнаха и тя срещна погледа на най-добрата си приятелка.
– Аз също искам да вярвам – каза Зоуи тихо, сякаш можеше да чете мислите на Стиви Рей.
– Е, аз искам да вярвам, че когато изляза от тази стая и тръгна по коридора, моментално ще се пренеса в апартамент в „Риц-Карлтън“ на остров Гранд Кайман. Разбирам, че останалите от вас са предизвикани от слънцето, но аз мога да се възползвам от малко разтърсване и печене.- Афродита направи пауза и дари Дарий със секси усмивка.- Аз ще се погрижа за печенето, ако ти можеш да се справиш с разтърсването.
Стиви Рей се изправи и се прозя.
– Добре, преди всички да сте станали напълно гадни, ще отида да припадна. Ще се видим с всички на здрачаване.
– Уф, училище и никакъв Риц. Двойно повече, реалност – каза Афродита.- Богиньо, радвам се, че утре е петък.- Тя вдигна русоляви вежди към Зоуи.- Мога да ти обещая, че този уикенд сериозно ще пазарувам и преобличам. Битката със злото, Мрака или каквото и да е друго просто ще трябва да почака.
– Хей, като говорим за стаи, някой знае ли къде Ерик е сложил Шейлин?- Попита Стиви Рей около поредната огромна прозявка.
– Стаята на Елизабет без фамилия – каза Деймиън.
– Някак страшно – каза Стиви Рей.
– Не е като да я използва – каза Афродита.
– Отивам да си легна – каза Зи.- Лека нощ, момичета.
Всички и викнаха „лека нощ“, но Стиви Рей я гледаше как бавно се отдалечава надолу към старата стая на Далас, която тя и Старк бяха направили своя собствена. Стъпките ѝ бяха бавни, а раменете ѝ – отпуснати, сякаш се опитваше прекалено много да носи прекалено голяма тежест върху тях.
Стиви Рей въздъхна. Тя знаеше точно как се чувства Зи.

Назад към част 16                                                     Напред към част 18

 

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *