Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-20

Старк

Сънят на Старк започна добре. Той се намираше на страхотен плаж с бял пясък около него и чиста синя вода пред него. Слънцето изобщо не го беше изгорило. Всъщност беше точно както преди да бъде белязан и слънцето се чувстваше чудесно по лицето и раменете му. Той стреляше със стрели по голяма кръгла мишена, която ги поглъщаше по магически начин, а после ги караше да се появяват отново на пясъка до него, за да може той да продължи да стреля, да стреля и да стреля.
Тъкмо си мислеше колко страхотен би бил сънят, ако Зоуи се появи на плажа по бикини.
А може би щеше да е европейски плаж и Зоуи щеше да се появи без бикини топлес. Това щеше да е още по-хубаво.
И тогава, както често се случва в сънищата, сцената се смени и изведнъж Зоуи беше там, само че те не бяха на плажа. Тя беше там, свита в прегръдките му, топла и мека и ухаеща наистина добре.
– Здравей – каза тя и му се усмихна.- Ти си буден, а слънцето още не е залязло.
– Да.- Той и се усмихна.- Нека ти покажа колко съм буден.- Той я целуна и тя имаше сладък вкус. Тялото ѝ пасваше идеално на неговото. Тя издаде онзи малък въздишащ стон, който издаваше, когато наистина се чувстваше добре.
Но тъкмо когато той наистина се вживяваше в съня, Зоуи се отдръпна от него. Той я погледна въпросително, мислейки си, че може би това ще бъде страхотен-отвъд-страхотен сън и тя ще направи малък секси стриптийз за него. После видя изражението на лицето ѝ. Беше ужас с широко отворени очи.
– Спри ги!- Изкрещя тя.- Старк! Пазителю! Помогни ми!
Тя се протягаше към него, докато тъмни, змиевидни пипала я теглеха надалеч.
Старк скочи и мечът на Пазителя се появи в ръката му. Той се затича към нея, прескочи падащото ѝ тяло и се приземи насред пипалата на мрака. Размахвайки меча-пазител, той ги проряза отново и отново, но там, където прерязваше едно, на негово място израстваха две и двете се прикрепяха като велкро към тялото на Зоуи.
– Старк! О, Богиньо! Помогни ми!
– Опитвам се! Зоуи, правя всичко по силите си!- Но той не постигаше никаква промяна срещу Мрака. Сега вече Зи беше обвита изцяло, пашкул като нещо, което гигантски паяк би закусил, а тя беше в съзнание и крещеше да я спаси.
Старк се бореше и се бореше, но не можеше да направи нищо и когато Тъмнината я издърпа от него, той видя Неферет, кукловода, който командваше черните, лепкави конци. Тя стоеше точно извън обсега на меча му и се смееше, докато затягаше нишките около Зоуи, докато любовта му, кралицата му, не беше удушена, убита, а после погълната от врага си.
В съня си Старк стоеше там, ридаещ и изгубен без своята Зоуи. В съзнанието си чу силен и ясен глас: Това ще се случи, ако Зоуи Редбърд не се опълчи публично от Неферет. Тя трябва да се изправи срещу Тси Сгили и да спре тези преструвки за примирие между тях.
Старк, все още шокиран и съкрушен от сънната загуба на кралицата си, чу само думите, но не и гласа. Той не се замисли откъде идва съобщението – само за самото предупреждение.
Пое си дълбоко дъх и се събуди със Зоуи на сигурно място, топла и желаеща да се събуди в ръцете му, а тя му се усмихна и каза:
– Хей, ти си буден и слънцето още не е залязло.- Страшен, предвещаващ ток премина през тялото му. Това беше нещо повече от сън – той го знаеше. Което означаваше, че предупреждението е повече от думи – то беше пророчество. Старк прегърна Зоуи, притискайки я силно към тялото си.
– Кажи ми, че си добре. Кажи ми, че се чувстваш добре.
– Ще се почувствам, ако спреш да ме задушаваш – изпъшка тя.
Той разхлаби хватката си с едната си ръка, с другата прокара пръсти по гърба ѝ, докато поглеждаше през рамото ѝ, като се уверяваше, че там няма пипала – няма лепкави спомени от съня му.
– Старк, ей, спри.- Тя хвана ръката му и се вгледа в очите му.- Какво, по дяволите, не е наред?
– Много лош сън. Като че ли с апокалиптични размери. И после се събудих, а ти казваше абсолютно същите думи, които ми каза в съня, точно преди Мракът да те хване.
– Първо, Тъмнината ме е хванала, това е отвратително. Как се случи това?
– Не искаш да знаеш – каза той.
– Да, със сигурност искам. Може да е пророчески сън и ако е така, трябва да знам какво да избягвам.
– Да, това си мислех и аз. Всъщност се опитвах да не мисля така, но си права.- Той се облегна назад и прокара ръка през косата си, опитвайки се да се отърси от съня и предчувствието.- Може да е пророческо и да ти е нужно да знаеш; Мракът те е хванал, както Шелоб Фродо, само че по-лошо – каза той.
Старк наблюдаваше как от лицето на Зоуи изчезва цветът.
– Като момиче, което смъртно се страхува от паяци, не знам как този сън може да е много по-лош.
– Направи паяка Неферет и неговата паяжина Тъмнина.
– Добре, ама ти си права. Това е по-лошо.- Тя го дари с това, което той знаеше, че е смела усмивка.- Но ти ме спаси, нали?- Той не каза нищо. Не можеше да го направи.
– Здравей, голям и силен Пазителю! Ти. Спаси. мен. нали?
– Не – призна той.- Опитах се, но Мракът, който Неферет контролираше, беше твърде голям за мен.
– Е, по дяволите – каза Зоуи.- Мразя, когато това се случва.- После поклати глава и добави твърдо:- Ей, това не се е случило наистина. Засега поне е само сън.
– Твърде много неща, които изглеждат така, сякаш могат да се случат само насън, се оказват реални – каза той мрачно.- И имаше още нещо. Някой ми каза, че това, което съм сънувал, наистина ще се случи, ако не започнеш да се противопоставяш на Неферет.- Зоуи се намръщи.- Хей, аз се изправям срещу Неферет! През цялото време, по дяволите. И какво имаш предвид, че „някой“ ти е казал това? Никс ли беше? Богинята ли ти е говорила?
Старк се замисли, опитвайки се да си припомни гласа от съня, но въпреки че ужасът от него беше пресен, конкретните неща вече се губеха в подсъзнанието му.
– Не мога да си спомня, но не мисля, че беше гласът на Никс, или поне не неин глас, който да съм разпознал.
– Мисля, че щеше да знаеш със сигурност, ако беше богинята. Освен това, както казах, аз наистина се изправям срещу Неферет, така че не знам за какво е говорил гласът от съня ти.
– Всъщност точно сега ти си донякъде в примирие с нея – бавно каза Старк.
– Предполагам, че това зависи от определението ти за примирие. Ако то означава, че не мога да изритам Неферет от Дома на нощта, защото Висшият съвет ѝ е простил, тогава да, ние сме в примирие.
– Здравей.- Той докосна бузата ѝ.- Не исках да те вбесявам. Този сън ме изплаши, това е всичко.- Тя се сгуши в обятията му и той усети как напрежението в тялото ѝ започва да се отпуска.- Ти наистина не ме ядоса. Просто ме изненада. Искам да кажа, че си мислех, че с теб сме на едно мнение за Неферет.
– Така е.- Той я държеше здраво.- Знаем, че Неферет е зла и луда, и знаем, че всички ние от страната на Никс трябва да внимаваме за това, което по дяволите тя ще направи по-нататък.
Зоуи потръпна и зарови лице в рамото му.
– Иска ми се да избягам обратно на Скай.
– Иска ми се да те отведа обратно в Скай.- Той се поколеба и почти не каза нищо повече, но нещо в задната част на съзнанието му не му позволи да я остави.- Сънят, Зи. Тъмнината те застигна и аз не можах да те спася. Мисля, че това беше предупреждение; наистина мисля. И най-смисленото, което мога да разбера от него, е, че трябва да продължиш да се противопоставяш на Неферет.
– Ще го направя – каза тя и наклони глава назад, за да го погледне.- Изглеждаш уморен и си станал рано.- Той я дари с нахалната си усмивка.- Ставам рано, за да можем двамата с теб да прекараме известно време насаме, преди да се наложи да хванем жълтия автобус, и може да изглеждам уморен, но не съм чак толкова уморен.- Той плъзна ръката си нагоре под голямата, торбеста тениска, с която беше облечена, и леко я погали по ребрата. Зоуи се захили. Той улови с устни сладкия, щастлив смях и го превърна в дълга, гореща целувка. И тогава ръката му престана да гъделичка и почти всички притеснения, които сънят му беше предизвикал, изчезнаха, докато я обичаше… почти…

Назад към част 19                                                            Напред към част 21

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *