Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-22

Зоуи

– Обажда ти се? Какво, по дяволите, имаш предвид? Не чувам нищо.- Продължавах да зяпам наоколо в очакване Калона да скочи върху мен.
– Не.- Той поклати глава.- Няма да го чуеш. Аз дори не го чувам наистина. Бащата може да ме повика чрез безсмъртната кръв, която споделяме. Не мислех, че все още ще може да го прави, след като Никс ме промени.- Той се загледа в далечината, изглеждайки напълно нещастен.- Но аз не съм истински човек. Все още съм смесица от звяр, човек и безсмъртен. Все още споделям неговата кръв.
– Ей, всичко е наред. Правиш всичко по силите си. Виждам начина, по който гледаш Стиви Рей. Знам, че я обичаш. И самата Никс ти е простила.- Той кимна и прокара ръка по лицето си, което ме накара да забележа, че е започнал да се поти. Много.
Очевидно той забеляза, че съм го видяла, и каза:
– Трудно е да не откликнеш на призива му. Никога досега не съм му се съпротивлявал.
– Слушай, ти остани тук. Аз ще отида да взема Старк, Дарий и Стиви Рей. След това ще можеш да последваш призива на Калона. Всички ще отидем с теб и ще му покажем, че наистина си един от нас – че трябва да те остави на мира.
– Не! Не искам всички да знаят, че той е тук. Особено не Стиви Рей. Тя смята, че трябва напълно да му обърна гръб, но това е толкова трудно!- Той събра ръцете си, сякаш ме молеше да го разбера.- Той все още е мой баща.- Въпреки че ми се искаше да не е така, започвах да разбирам какво казва.
– Майка ми беше объркана. Избра един мъж пред мен, но дълбоко в себе си аз все още я обичах и исках тя да ме обича. Наистина да ме обича. Мисля, че най-тежкото в това, че е мъртва, е, че не е останал никакъв шанс тя отново да бъде моя майка.
– Тогава разбираш – каза той.
– Да, донякъде мисля, че разбирам, но съм съгласна и със Стиви Рей. Виж, Репхайм, може да се чувстваш като всяко друго дете, което е имало объркан родител, но проблемът в твоята ситуация е, че баща ти не е просто Джо Шмоко от долния блок. Той е опасен безсмъртен, който е на грешната страна в съвсем реална битка на доброто срещу злото.
Репхайм затвори очи, сякаш казаното от мен го беше наранило физически, но кимна и когато отвори очи и срещна погледа ми, видях силата на решението му.
– Права си. Трябва да се изправя срещу него и да го накарам да разбере, че наистина сме тръгнали по различни пътища. Ела с мен, докато го направя. Моля те, Зоуи.
– Добре, добре. Нека да отида да взема Старк и ще…
– Само ти. Знам, че е глупаво, но не искам да унижавам баща си, а това, че го правя пред Старк, би било голяма обида.
– Репхайм, не мога да дойда сама с теб. Нима забравяш, че баща ти се опита да ме убие?
– Неферет държеше тялото му в плен и го принуди да те последва в другия свят. Той не искаше да го направи. Той никога не е искал да ти навреди. Зоуи, баща ми ми каза, че няма да убие нито теб, нито която и да е върховна жрица на богинята.
– Сериозно, разбери се.- Поклатих глава невярващо.- Калона не би се поколебал да убие когото и да било, ако застане на пътя на това, което иска.
– Ти си била близка с него, откакто е избягал от Земята. Наистина ли можеш да ми кажеш, че никога не си виждала проблясък от Воина на Никс, който все още е в него?
Колебаех се, не исках да си спомням каква глупачка бях, преди Хийт да бъде убит. Вдигнах брадичката си.
– Калона уби Хийт, защото бях достатъчно глупава, за да сваля бдителността си около него.
– Хийт не беше върховна жрица в служба на Никс. И ти не ми отговори. Говори истински. Ти си зърнала какъв е бил той, нали?
За около един миг ми се искаше да съм по-добра лъжкиня. Въздъхнах.
– Да, да, добре. Мислех, че съм видяла какъв можеше да бъде. Мислех, че виждам Воина на Никс – казах честно, после добавих: – Но грешах.
– Не мисля, че си грешала, поне не напълно. Мисля, че Воинът все още е в него. В края на краищата той ми даде свободата да избера собствения си път.
– Но той не ти позволява да останеш свободен от него. Той е тук, призовава те.
– Ами ако е тук и ми се обажда, защото му липсвам!- Репхайм изкрещя, а после избърса с ръка напрегнатото си, потно лице. С по-контролиран глас той продължи:- Моля те, Зоуи. Давам ти клетва, че няма да позволя на баща ми да те нарани, точно както няма да му позволя да нарани Стиви Рей. Моля те, ела с мен и засвидетелствай, че съм скъсал с него, така че никой в Къщата на нощта да не може да постави под съмнение лоялността ми.- И тогава той каза нещото, което ме преобърна в кралица на глупостта.- Той не ме е виждал, откакто станах момче. Може би когато види доказателство за прошката на Никс, Воинът в него ще се събуди. Никс не би ли искала да дадеш още един шанс на нейния Воин?
Погледнах го и видях онова, което Стиви Рей сигурно е видяла, че я е накарало да се влюби в него – в общи линии той беше истинско сладко момче, което искаше баща му да го обича.
– А, по дяволите – казах аз.- Добре. Ще дойда с теб, стига да не напускаме кампуса. И трябва да знаеш, че ако се стресна, разстроя, уплаша или каквото и да е друго, Старк ще го усети и ще дотича с лъка си, който не може да пропусне нищо, в което стреля. И ти обещавам, че ще стреля. Нищо не мога да направя за това.
Репхайм ме хвана за ръката и на практика започна да ме влачи към източната стена.
– Няма да те излагам на опасност. Няма да почувстваш нито едно от тези неща.- Щях да кажа нещо за летящите прасета, но вместо това спестих дъха си и се затичах, за да не изоставам от него.
Разбира се, знаех накъде сме се запътили. Имаше смисъл.
– Глупавото дърво до глупавата стена – изпъшках аз.- Това изобщо не ми харесва.
– Лесно е да се стигне до него и никой не ходи там – каза Репхайм.- Ето защо той е там.
– Това не го прави по-добро – казах аз.
Спринтирахме през моравата. Погледнах през рамо. Можех да видя газените лампи на конюшнята, която се простираше към тази част на кампуса, и си мислех, че вероятно трябва да се откажа от кралската си власт в Глупаквил и да изпратя голям, страшен, мисловен SOS на Старк, когато Репхайм внезапно забави ход и после спря.
Насочих вниманието и погледа си обратно към случващото се пред мен и видях Калона да стои до разцепеното дърво. Беше обърнат с гръб към нас. По-късно имах време да се замисля за това, че той трябваше да е обърнат поне с лице към посоката, от която знаеше, че ще дойде Репхайм, но тогава присъствието му засенчи всичко, точно както знаеше, че ще стане. Беше висок и силен и, както обикновено, гол от кръста нагоре. Невероятните му черни криле бяха сгънати и в покой и изглеждаха така, сякаш бог ги е изработил от парчета нощно небе.
Бях забравила колко красив, силен и величествен беше той. Стиснах челюстта си и мислено се разтърсих. Не бях забравила колко опасен беше той.
– Татко, аз съм тук – каза Репхайм с глас, който звучеше толкова малък и детски, че поставих ръката си върху неговата, където все още се държеше за ръката ми.
Калона се обърна. Кехлибарените му очи се разшириха. За миг лицето му загуби всякакво изражение, а после изглеждаше напълно зашеметен.
– Репхайм? Наистина ли си ти, сине мой?
Усетих трепета, който премина през тялото на Репхайм, и стегнах ръката си върху неговата.
– Да, отче.- Гласът му се засили, докато говореше.- Това съм аз, Репхайм, твоят син.- Знам, че безсмъртният е симулирал много неща. Знам, че е търгувал с Мрака и е бил убиец, лъжец и предател. Но мисля, че цял живот ще помня изражението на лицето на Калона, когато видя Репхайм онзи ден. За миг Калона се усмихна и такава чиста радост облъхна цялото му същество, че загубих хватката си на Репхайм. Стоях с отпусната челюст и зяпах чудото на щастието на Калона и осъзнах, че в изражението му виждам същата любов, която бях видял, когато той се взираше в Никс в другия свят.
– Никс ми прости – каза Репхайм.
Тези три думи потушиха радостта на Калона.
– И тогава тя те дари с формата на човешко момче?- Каза безчувствено Калона.
Усетих колебанието на Репхайм и знаех, че той ще направи това, което правя твърде често – да каже цялата истина, когато трябва да си държи устата затворена, затова избълвах полуправилния кратък вариант на отговора вместо него.
– Да, той вече е момче и е с нас.
Кехлибареният поглед на Калона се премести върху мен.
– Зоуи, изглеждаш добре. Мислех, че синът ми е партньор на Червената. Тя го споделя с теб ли?
– Не. Той не е от този тип учиници. Аз съм му приятелка, това е всичко – казах аз, като напълно отблъснах този спомен за това колко трогнат беше Калона, когато за първи път видя Репхайм. Това е истинският Калона – напомних си аз.- И не е нужно да се държиш като задник. Ти повика Репхайм, а не обратното.
– Да, обадих се на сина си. А не на начинаеща върховна жрица.
– Помолих я да дойде с мен, за да говоря с теб – каза Репхайм.
– Ти помоли Зоуи, а не Червената. Дали защото тя вече се е уморила от теб?
– Не, и тя се казва Стиви Рей, а не Червената. Аз съм нейна половинка и ще си остана нейна половинка.- Харесваше ми, че от гласа на Репхайм бяха изчезнали всички глупости, свързани с почитането на таткото-герой.- Ето защо се отзовах на обаждането ти, защото трябваше да ти кажа това, точно както казах на Нисрок, аз вървя по пътя на Богинята със Стиви Рей. Това е, което искам. Това е, което винаги ще искам.
– Винаги – е много дълъг период от време – каза Калона.
– Да, знам. Голяма част от него прекарах в изпълнение на твоите заповеди.
– Прекарал си ги като мой син!
– Не, татко. Не съвсем. Започвам да разбирам, че има само една истинска разлика между Мрака и Светлината и тя е способността да обичаш. Когато изпълнявах заповедите ти, между нас имаше задължение, страх и сплашване, но много малко любов.- Очаквах Калона да избухне, но вместо това раменете му се свиха и той погледна настрани, сякаш не можеше да продължи да среща стабилния поглед на Репхайм.
– Може би обстоятелствата ме направиха зле подготвен да бъда баща – каза той бавно.- Ти беше плод на ярост, отчаяние и похот. Мисля, че позволих на това да оформи връзката ни.
Усещах надеждата в Репхайм. Той сякаш я предаваше по телеграфа чрез кожата и гласа си.
– Не е нужно това да продължава да определя отношенията ни – каза той също толкова бавно. С изненада осъзнах, че двамата звучат невероятно подобно. Промъкнах се към Репхайм и разпознах формата на очите му, устата, челюстта му, а след като видях семейната прилика, се зачудих как, по дяволите, можех да я пропусна. Нищо чудно, че Репхайм беше толкова прекрасен – приличаше на баща си!
– Пожелаваш ново начало между нас, както и с новия ти живот – каза Калона.
Той не го беше формулирал като въпрос, но Репхайм все пак му отговори.
– Да, татко.- Калона ме погледна.
– А какво ще кажеш за новите си приятели? Не вярвам, че те някога ще приемат факта, че ние с теб не сме врагове.
– Е, не мога да говоря за всички негови нови приятели, но лично на мен ми е все едно какви отношения ще има с теб, стига да оставиш останалите на мира – казах аз.- Неферет е тази, за която трябва да се притесняваш. Ако наистина все още не си с нея, тогава мога да ти обещая, че тя няма да приеме факта, че ти и Репхайм не сте врагове.
– Неферет не ме контролира!- Мощният глас на Калона се допря до кожата ми и аз потръпнах от познатото ледено докосване.
– Да, както и да е.- Заговорих с принудителна безгрижност.- Аз не говоря за контрол. Говоря за това, че ти и тя сте на една и съща страна, а тя си проправя път в Мрака. Тя няма да остави някой с твоята сила да стои отстрани.
– Неферет се отказа от всякаква възможна коалиция с мен, когато заключи тялото ми и използва духа ми. Трябва да знаеш, Зоуи Редбърд, че Неферет си има нов консул.
Извъртях очи.
– Аурокс не е неин консул. Той е просто един от слугите ѝ.
– Не говорех за новото ѝ създание. Говорех за белия бик.
Загледах се в Калона.
– Ти говориш сериозно.
– Да – каза Репхайм.
– И защо ми казваш това? Ние не сме приятели. Не сме всички заедно – казах твърдо аз.
– Бихме могли да бъдем. Имаме общ враг – каза Калона.
– Не мисля, че имаме. Ти си ядосан на Неферет – или поне за тази част от живота си. Аз се боря срещу Мрака като цяло. А това е страната, на която обикновено си ти.
– Той попита за ново начало – каза Репхайм.
Погледнах към наистина симпатичното, наистина обнадеждено, наистина наивно момче, което стоеше до мен.
– Репхайм, Калона няма да стане изведнъж добър.- Всичко, което можех да си помисля, беше: Стиви Рей ще ме убие, ако го върна при нея с отношението „всичко е прекрасно, красиво и съвършено“ към баща му.- Не можем да правим другите хора такива, каквито искаме да бъдат, само защото ние го искаме да стане.
– Нямам никакво намерение да бъда добър – каза Калона.- Точно както нямам изявен интерес да бъда зъл. Просто желая падането на Тси Сгили. Тя ме е наранила и аз искам да си отмъстя.
– Добре, а какво точно означава това?- Попитах.
– Означава, че имаме общ враг. Ще ти помогна да отървеш Дома на нощта от Тси Сгили, която се маскира като върховна жрица на Никс, и нейното създание Аурокс.
– Татко, ще излезеш ли напред и ще говориш ли пред Върховния съвет, за да им кажеш какво знаеш за Неферет?
– Каква полза от това?- Попита рязко Калона.- Нямам доказателства в подкрепа на думите си. Бих я обвинил, че е взела белия бик за конкорд. Тя ще отрече. Предполагам, че е представила създанието си като божествен дар, нали?
– Да – каза той.
– Да, така е – казах аз.- Предполага се, че Аурокс е дар от Никс.
– Нека отгатна – богинята не се е появила и не е осъдила съществото или Неферет.
– Знаеш, че това не се е случило – казах аз.
– Разбира се, че не се е случило.- Калона поклати глава с явно отвращение.- И тъй като вашата богиня мълчи, няма никакво доказателство от страна на Никс. Това ще бъде моята дума срещу тази на Неферет, а Съветът вече вярва, че тя ме е изгонила от своя страна. Те ще повярват, че лъжа, за да си отмъстя.
– А не е ли така?- Попитах.- Искам да кажа, не е ли това, което казваш, че искаш, отмъщение?
– Не искам да я смъмрят от управляващия Съвет, да и ударят китката и да я пратят в усамотение в престорена служба на Богинята. Искам да я унищожа.
Студената омраза в гласа му отново ме накара да потръпна, но не можех да споря с логиката му. Не исках да убивам Неферет. По дяволите, не исках да убивам никого.
Но в сърцето си знаех, че ако не бъде унищожена, в крайна сметка ще причини невъобразима болка и страдание на всички нас.
– Добре, виж. Трябва да ми го обясниш. Говориш ли за убийството на Неферет?
– Не мога да я убия, тя е станала безсмъртна.- Погледът му задържа моя.- Само Неферет може да предизвика нейното унищожение.- Мозъкът ми сякаш щеше да експлодира.
– Нямам представа как да я накарам да го направи.
– Мисля, че знам – каза Калона.- Тя общува с белия бик. Неферет вярва, че може да контролира силата му. Тя много греши.
– Той е ключът към нейното унищожение?- Каза Репхайм.
– Може би. Трябва да наблюдаваме и да изчакаме известно време. Да видим за какво става дума, какъв ще бъде следващият и ход – каза Калона.- Това ще е лесно, след като живееш с нея тук, в Дома на нощта. Наблюдавай я добре, сине мой.
– Няма да живеем тук – каза той, преди да успея да го спра.- Аз съм със Стиви Рей, Зоуи и останалите в депото.
– А така ли? Колко интересно. Всички червени новаци ли са с теб в депото?
– Не, Неферет заведе другите червени новаци, тези, които не са част от групата на Стиви Рей, в Дома на нощта. Сега те остават тук – каза Репхайм.
Намръщих се на Репхайм и го погледнах с молба да замълчи.
– Това може да е важно. Те накланят баланса на Светлината и Мрака в това училище.
– Да – каза Репхайм.- Има и една новачка, която може…
– Която може да си държи устата затворена и да не разказва на всички за нашите дела – довърших вместо него, като хвърлих на Репхайм смразяващ поглед.
Калона се усмихна многозначително.
– Ти не ми вярваш, малка Ая?
Усетих как сърцето ми замръзва.
– Не, не ти се доверявам. И не ме наричай повече с това име. Аз не съм Ая.
– Тя е в теб – каза той.- Усещам я.
– Тя е само част от това, което ме прави това, което съм днес, така че се отдръпни. Времето ти с нея е свършило.
– Може би ще дойде ден, когато ще научиш, че миналите животи обикалят в настоящето – каза той.
– Защо не си поемеш дъх, докато това се случи?- Попитах с престорена сладост.
Калона се засмя.
– Ти все още си само за мен.
– А ти все още ме отвращаваш – казах аз.
– Не можем ли да постигнем някакъв мир помежду си?- Каза Репхайм.
– Можем да сключим примирие – казах аз, като погледнах Репхайм и го принудих да срещне погледа ми.- Но това не е мир. Това също така не е да му се довериш и да му разкажеш нашите дела. Трябва да си изясниш това в главата, Репхайм, или трябва да си тръгнеш с него още сега.
– Оставам със Стиви Рей – каза той.
– Тогава не забравяй на чия страна си – казах аз.
– Можеш да бъдеш сигурна, че няма да му позволя да забрави това – каза Калона.
– Да, и трябва да знаеш, че Репхайм има цял куп хора, които се грижат за него, и ние няма да позволим той да бъде използван от теб.- Калона ме пренебрегна и вместо това заговори на сина си.- Ако имаш нужда от мен, погледни на запад и следвай кръвта ни.- Той започна да разперва крилата си.
– Не забравяй, че си мой син, защото мога да те уверя, че хората около теб никога няма да го забравят.- Той скочи в небето и с няколко мощни удара на крилата си Калона изчезна в нощта.

Назад към част 21                                                                 Напред към част 23

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!