Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-25

Калона

Отначало беше просто, дори случайно, че Калона е последвал нишката на споделения безсмъртен дух, която го свързваше със Старк. Той лесно се бе промъкнал в съзнанието на младия вампир. Но с напредването на дните и с изгубването на преживяното в другия свят Калона все повече се затрудняваше да нахлуе в подсъзнанието на Старк.
Умът на момчето се бунтуваше.
Нахлулият дух на Калона трябваше да остане неподвижен и просто да наблюдава или да прави само малки предложения на воина пазител на Зоуи Редбърд, иначе подсъзнанието на Старк се съпротивляваше и най-често прекъсваше нишката, която свързваше двамата, изхвърляйки духа на Калона по най-неприятен начин.
Разбира се, това обикновено ставаше по-лесно, ако момчето се разсейваше или с правенето на любов със Зоуи, или когато спеше и сънуваше.
Първоначално Калона предпочиташе да влиза в Старк, както той влизаше в Зоуи. Това наистина беше приятно. Но сексът беше и разсейване, от което крилатият безсмъртен не се нуждаеше. Така че с напредването на дните и нощите Калона се върна към умението, което бе усъвършенствал преди векове – влизаше в сънищата на Старк.
Безсмъртният обаче не манипулираше сънищата на Воина, както бе правил със Зоуи и много други.
Това щеше да е твърде очевидно. Старк щеше да разпознае какво се случва. Ако осъзнаеше присъствието на Калона, момчето можеше да заеме елементарна сила от Зоуи и да блокира Калона. Най-малкото Старк щеше да се пази от него, а след това наблюдението на подсъзнанието на Старк нямаше да е нищо друго освен скучна загуба на безсмъртното му време. Да остане в тайна – да действа подмолно – това трябваше да направи.
Да, много по-добре беше да се спотайва тихо в глъбините на съзнанието на Старк – да шепне тъмни мисли – да подслушва.
Беше щастливо съвпадение, че сънуващият ум на младия вампир обичаше да разговаря със себе си. Странно, наистина, как подсъзнанието на Старк имаше склонност да се връща към един и същи сън, в който той се намираше на малко парче земя, заобиколен от нищото, и разговаряше с огледалния си образ, който беше по-твърд и по-зъл от истинския Старк и когото вампирът наричаше Другия. Старк не пътуваше до присъствието на Другия всяка нощ, но когато го правеше, Калона често дочуваше интересни фрагменти от деня на момчето.
Тази нощ Калона беше готов да прекъсне връзката им, отвратен от един банален сън на Старк, който си спомняше щастливи сцени от детството си, когато сънят се изместваше и детето Старк растеше, променяше се и се удвояваше. Калона се успокои и наблюдаваше как огледалните образи започнаха да говорят.
„Неудачен ден, шибаняк?“
„Да, а ти си гадната черешка на върха на този бананов сплит на гадния ден.“
„Ей, Старк, няма проблем. Винаги можеш да разчиташ на мен да те държа в течение. Така че защо да не поговорим за това, че днес щеше да е много по-лесно, ако се беше взел в ръце и не беше толкова шибано мил.“
„Да, Друг. Това е едно от нещата, на които мога да разчитам от теб – лошо отношение.“
„Да, шибаняк, отношението ми е гадно, но не плача, че имам лоши дни. На това можеш да разчиташ.“
„Мога да разчитам и на това, че Зоуи ще бъде в опасност от хора, които са прекалено близо до нея, за да се чувстват комфортно.“
„Може и да си излееш червата. Знаеш, че винаги ще играя ролята на адвокат на дявола.“
„Това проклето нещо с Репхайм ще ме ухапе по задника.“
„Кажи ми, че не си достатъчно идиот, за да му се довериш.“
„Хубав съм, не съм глупав.“
„Ей, сладурче момче, замислял ли си се за факта, че ако не можеш да се довериш на Репхайм, значи не можеш да се довериш и на никого, който е близо до него.“
„Като Стиви Рей. Знам. Очаквах, че ще трябва да я наблюдавам отблизо и да съм сигурен, че не вкарва Зоуи в опасност, но изглежда, че се случва точно обратното. Стиви Рей продължава да настоява Репхайм да стои далеч от Калона, да бъде внимателен и умен и да не дава път на объркания си баща.“
„Тогава какъв е проблемът?“
„Шоуни.“
Другият се засмя.
„Искаш да кажеш, че е едната половина от дуото Близначки? Значи и двете ти причиняват стрес. Ей, какво ще кажеш за това – вместо да плачеш за това, да изоставиш Зоуи и да се превърнеш в средата на сандвича на Близначките. Тези две кучки са горещи.“
„Ти си такова парче говно. Няма да изоставя Зи. Обичам я. И проблемът не е в Близначките. Проблемът е само в Шоуни. Изглежда, че тя има някакъв комплекс на татко и дава на Репхайм гориво за огъня му Калона-може да се промени.“
„Звучи зле. По-добре да сте нащрек, шибаняци, или гадостите ще се изсипят, когато…
Сцената започна да избледнява, когато над главата на Старк се появи красиво бяло перо.
– Всичко е наред… Не сънувай лоши сънища.
В такт с прошепнатите думи перото меко, нежно се полюшваше по лицето на Старк, успокояваше набръчканите му вежди и като метла с пясък помиташе разсейващия се образ на Другия.
В най-тъмните сенки на съзнанието на Старк Калона се усмихна и за момента прекъсна нощната им връзка.

Назад към част 24                                                             Напред към част 26

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *