Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-27

Зоуи

Неделята беше също толкова гадна, колкото и събота. По-късно погледнах назад и осъзнах, че когато Ерин и Шоуни се разделиха, всичко започна да се разпада. Беше странно какво направи с нас това, че двете не си говореха. Сякаш това, че бяха ядосани една на друга, наруши равновесието на всички.
– Не знам за теб, но мен ме побъркват едномозъчните.
Афродита се настани до мен, където седях на бордюра, който ограждаше стария кръгъл вход на депото. Въздъхнах и си помислих, че толкова много ми трябва поне за секунда да се опитвам да бъда сама. Преместих се, за да ѝ направя повече място.
– Да, знам. Странно е, че не са винаги заедно, а сега Шоуни изглежда така, сякаш през цялото време е готова да избухне в сълзи, а Ерин е все така мълчалива и надута. Там долу е супер лудо.
– Огън и лед – промълви Афродита.
Веждите ми се вдигнаха нагоре.
– Знаеш ли, може би си права.
– Не знам кога ще ти хрумне шибаната мисъл и ще разбереш, че аз съм права през повечето време.- Афродита извади от чантата си тип куфарче малка скъпоценна пила за почистване и започна да пили ноктите си.- Не знам какво още означава това проклето глупаво стихотворение, но част от него определено е за едномозъчните.
– Защо си пилиш ноктите?
Тя ме стрелна с WTF поглед.
– Защото в този глупав град няма достатъчно денонощни спа центрове. Е, с изключение на страшните, а аз искам да си направя само ноктите, не вагината си. Не искам и ХИВ, по този въпрос.
– Афродита, понякога говориш безмислици.
– Добре дошла, да разширяваш хоризонтите си. Както и да е, както казах, какво ще правиш с Туидълди и Туидълдъмбер?
– Е, нищо. Те са приятелки. Понякога приятелките се ядосват една на друга. Ще трябва да измислят начин да се помирят сами.
– Сериозно? Това е всичко, с което ще помогнеш?
– Ами, Афродита, какво, по дяволите, очакваш да направя?
– Току-що изруга ли? Не е ли „по дяволите“ – тя направи кавички във въздуха – ругатня?
– Какво ще кажеш да отидеш направо там и да видиш?- Свих очи към нея.- И за стотен път – няма нищо лошо в това да нямаш тапа на устата!
– Да крещиш и да псуваш. Следващото нещо, което знам, е, че снежните топки ще летят напред назад.
– Ти си. Ужасна – казах аз.
– Благодаря ти. Но сериозно. Какво ще направиш с Близначките?
– Дай им пространство!- Не исках да крещя, но ехото от каменната сграда ми подсказа друго. Поех си дълбоко дъх и се опитах да спра да се чувствам така, сякаш исках да удуша Афродита.- Не мога да нося отговорност всеки път, когато един от моите приятели има проблеми с друг от моите приятели. Това дори няма смисъл.
– Това е в една глупава, но пророческа поема – каза тя, пилейки ноктите си.
– Все още не разбирам как това ме прави…
Замълчах, когато голяма черна кола „Линкълн Таун“ премина през входа на кръга и спря пред мен и Афродита. Докато гледахме с непривлекателно отворени усти, един воин от Сина на Еребус слезе от шофьорската седалка, игнорира ни напълно и отвори задната врата на колата.
Дълга и стройна, облечена в тъмносиньо кадифе, Танатос хвана ръката на Воина и грациозно излезе. Усмихна ни се и кимна в знак на благодарност, когато ѝ се поклонихме, но вниманието ѝ явно беше насочено към сградата на депото.
– Какъв прекрасен пример за изработка в стил ар деко от 30-те години на миналия век – каза тя, като с поглед обходи цялата фасада на депото.- Скърбя за отминаването на железопътния транспорт. Когато той най-накрая се появи, беше чудесен и спокоен начин за придвижване из тази велика страна. Всъщност това е така и днес. Тъжно е, че има толкова малко съвременни железопътни маршрути, от които да се избира. Трябваше да посетите някое депо през 40-те години – трагедия, надежда, отчаяние и смелост, концентрирани в едно живо, жизнено пространство.- Тя продължи да гледа с любов старата сграда. – Не като ужасните летища днес. Те са обезцветени от всякаква романтика, душа и живот, особено след трагедията от 1911 г. Толкова е тъжно… толкова е тъжно. . .
– Танатос, мога ли да ти помогна с нещо?- Попитах най-накрая, след като стана ясно, че тя ще стои сякаш цяла вечност и просто ще се взира в депото.
Тя направи знак на Воина да се върне в колата.
– Изчакай ме от другата страна на улицата в гаража. Скоро ще дойда.- Той ѝ се поклони и потегли. Тя се изправи пред Афродита и мен.- Дами, мисля, че е време за промяна.
– Каква промяна?- Попитах.
– Очевидно е, че трябва да променим входа си – сухо каза Афродита.- Калона дойде тук. Танатос е тук горе. Трябва да разпънем някаква постелка за посрещане, защото цялото това влизане през напудреното мазе не ни върши работа.
– Странно казано, но мисля, че е вярно – каза Танатос.- Това е една от причините, поради които от името на Висшия съвет на вампирите закупих тази сграда за вас.
Примигнах от изненада и се опитах да формулирам подходящ отговор, когато Афродита каза:
– Надявам се, че това означава ремонт.
– Означава – каза Танатос.
– Чакай – казах аз.- Ние не сме Къща на нощта. Защо Висшият съвет ще се меси в това къде живеем?
– Защото сме специални и готини и те не искат да съществуваме в мръсна дупка – каза Афродита.
– Или защото искат да контролират къде живеем и какво правим – казах аз.
Танатос вдигна вежди.
– Говориш със тонът на върховна жрица.
– Всъщност не съм такава – уверих я аз.- Все още съм млада. Стиви Рей е върховната жрица тук.
– И къде е тя?
– Тя е с Репхайм. Скоро ще се разсъмне и тя обича да е с него, преди да се превърне в птица – казах откровено.
– А ти каква си?
Намръщих се.
– Ти знаеш толкова, колкото и аз за това каква съм. Знаеш, че Старк е бил надарен с меч-пазител в другия свят, което означава, че до известна степен съм кралица, защото той е моят воин и пазител.
– Защо са всички тези въпроси? Мислех, че си на наша страна – каза Афродита.
– Аз съм на страната на истината – каза Танатос.
– Знаеш, че Неферет е лъжлива кучка – каза Афродита.- Казахме ти го на остров Сан Клементе, когато Зи беше в ЛаЛа Ленд.
– Тя има предвид другия свят.- Извърнах очи към Афродита.
– Да, точно така, Другия свят. Както и да е – каза тя.- Но тогава ти разказахме истинските неща за Неферет, а ти се държа така, сякаш ни вярваше. Дори ни помогна да разберем нещата на Скай със Старк. И какво става с теб сега?
Настъпи супер голяма пауза, което означаваше, че има достатъчно време, за да се запитам дали с Афродита не сме отишли твърде далеч. Искам да кажа, че Танатос беше могъщ, древен вампир, член на Върховния съвет, чийто афинитет, даден от богинята, беше смъртта. Вероятно не беше добра идея да я разпитвам, камо ли да я ядосвам.
– Вярвам, че онова, което ми казахте, когато душата на Зоуи беше разбита, беше това, което вие, всички вие, смятахте за истина – каза накрая Танатос.
– Върнах се и не сме в Италия, но истината не се е променила. Неферет не се е променила – казах аз.
– И все пак тя настоява, че е получила прошка от Никс, която я дарила с Аурокс в знак на божествено благоволение – каза Танатос.
– Това са глупости – казах аз.- Неферет не се е променила и Аурокс не е дар от Никс.
– Вярвам, че Неферет крие някаква истина – каза Танатос.
– Това е един от начините да се изразим – казах аз.
– Но не е начинът, по който ние бихме го казали – каза Афродита.
– Не искаме да бъдем неуважителни – добавих аз.- Просто от известно време се изправяме срещу Неферет и видяхме неща, които тя се стараеше да скрие от Върховния съвет и всъщност от повечето вампири като цяло.
– Но когато се опитваме да я разкрием, никой не ни вярва, защото сме деца – каза Афродита.- И то объркана група отхвърлени деца.- Вдигнах вежди към Афродита и тя се поправи:- Е, не аз. Говоря за останалите от вас, момичета.
– Това е част от причината да съм тук – каза Танатос.- За да бъда очите и ушите на Върховния съвет.
– И така, какво точно означава, че Върховният съвет е купил тази сграда?- Попитах.
– Надявам се. Това означава, че мога да дам почивка на златната карта на майка ми и някои от нас като тези, които нямат нужда да пълзят в ковчег, когато слънцето изгрее ще можем да имаме прилични стаи тук горе, след като сградата бъде ремонтирана – каза Афродита.
– Това означава. Означава също, че това може да се превърне в самостоятелна легитимна Къща на нощта, без никакви връзки с първоначалната Къща на нощта в Тулса – обясни Танатос.-Съветът смята, че може би е разумно да има червена млада Къща на нощта, която в по-голямата си част да остане отделна от оригиналната.
– Добре, не. Точно затова БА не е построила две средни училища. Би било прекалено голямо съперничество в един район – казах аз.- Омразата към Юниън и Дженкс е достатъчно добра за нас – и БА трябва да го прави с обединен фронт.
– За какво, по дяволите, говориш?- Попита Афродита.
– Broken Arrow-Union-Jenks – казах аз.- Средни училища. Твърде много в един град просто е гадно.
– Председател на ученическия съвет ли беше или заемаше някаква друга социално неприемлива длъжност? В Тулса има като милион гимназии и адът още не е замръзнал – каза Афродита.
– Да имаш прекалено много деца с автобуси в едно училище е просто идиотщина и позволява на белите боклуци да се промъкнат вътре. Уф. Просто гадно.
За щастие Танатос застана между двете ни.
– Човешките тийнейджърски стандарти никога не са управлявали вампирския закон за новаците. Тулса е средна точка в нацията. Определено би могъл да поддържа втори Дом на нощта. Броят ни расте, особено с наплива на червените новаци, които бяха открити и в други райони, както и тук.
– Има и други червени новаци? Имам предвид, освен нашите?- Попитах.
– Да.
– Но дали някое от тях е било маркирано като червено, или всички са умрели, а след това не са умрели и са станали червени?- Попита Афродита, преди да успея да я погледна с мрачен поглед.
– Твоето е единственото червено ново дете, за което има данни, че е било маркирано като червено – каза Танатос.
– Значи знаеш за Шейлин?- Попитах, като затаих дъх.
– Да. Неферет обяви, че е била сляпа, преди да бъде белязана, и че сега вече вижда. Тя преигра, че бедното дете е било счупено, така че не е трябвало да умира, за да получи червените Белези.
Исках да се застъпя за Шейлин и да кажа, че тя не е счупена, че е специална, но интуицията ми подсказваше да продължа да си мълча за нейното Истинско зрение.
– Зоуи, няма причина да криеш нещо от някой, който търси истината, освен ако не предпочиташ лъжите и измамата – изненада ме Танатос с думите си.
Срещнах погледа ѝ.
– Не предпочитам лъжите и измамите, но едно голямо нещо, на което Неферет ме научи, е да внимавам на кого се доверявам.- И тогава, понеже интуицията ми продължаваше да ми говори, казах останалата част от това, което ми беше хрумнало.- Чух, че Неферет си има нов консул. Чувала ли си нещо за това?
– Не съм. Зоуи, да не бъркаш Аурокс с нейния консул? Независимо дали той е или не е дар от Никс, Неферет не е дала никакви признаци, че е романтично обвързана с него; изглежда, че той е просто неин слуга.
– Не говоря за Аурокс – продължих аз, въпреки че само от произнасянето на името му стомахът ми се почувства странно.- Говоря за белия бик.- Танатос изглеждаше абсолютно и напълно шокирана.- Зоуи, почитането на белите и черните бикове е древно и популярността му е отшумяла преди векове. Имам само елементарни познания за тази религия и нейното минало, но мога да ти кажа, че нито една жрица на Никс не се е отдала на белия бик. Това, което казваш, би било мерзост и е тежко обвинение.- Докато говореше, Танатос ставаше все по-бледа и по-бледа, докато накрая се разтревожи дотолкова, че въздухът около нея повдигна косата й и задуха с възбудени малки пориви.
Афинитет към въздуха, както и афинитет към смъртта – това е интересно, помислих си аз.
– Не обвинявам – казах на глас.- Просто ви питам дали сте чували нещо за това.
– Не! Върховният съвет, както и вампирската общност, вярват, че Калона, съществото, за което Неферет е била убедена, че е Еребус на Земята, е бил и все още е неин Консулт, макар че за сто години е прогонен от нейната страна.- Афродита се изсмя. – Това са глупости. Той беше тук с нея, защото смяташе, че тя контролира душата му. Нещо обаче се обърка в Страната на лудите и Неферет загуби контрол над Калона.- Помислих си, че ще изтърси останалата част от новината за Калона, която се мотае наоколо и иска да сключи примирие с нас, за да унищожи Неферет, но вместо това Афродита каза нещо по-умно.- Е, би ли ми отговорила на един бърз въпрос?- Изглеждайки шокирана, Танатос кимна.
– Добре, да кажем, че Аурокс не е дар от Никс, а вместо това е, не знам, да речем, нещо супер зло, което белият бик и Неферет са приготвили заедно, защото са се държали доста неуместно. Какъв вид жертва би създало нещо като него?
– Голяма жертва – каза Танатос.
– Искаш да кажеш, че Неферет би трябвало да е убила някого специално за създаването на Аурокс?- Попита Афродита.
– Да, макар че изтръпвам при мисълта за подобно психопатично поведение.
– Да, ние също – каза Афродита и срещна очите ми с тъжен, но знаещ поглед.- Напоследък около нас умряха твърде много хора.
– Да – повторих аз, чувствайки се супер зле.- Твърде много.

Назад към част 26                                                               Напред към част 28

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *