Зоуи
– Сигурна ли си, че не трябва да помолим Шейлин да дойде?- Попита Стиви Рей. Тя седеше с Репхайм на обичайното им място в автобуса, докато чакахме Танатос да се присъедини към нас.
– Наистина мисля, че не е правилно тя да дойде – казах аз.- Тя е белязана само от няколко дни. Не е имала време дори да се установи като новак, камо ли да разбере какво е истинското ѝ зрение.
– Плюс това, ние не рекламираме, че тя има Истинско зрение – каза Афродита.- Колкото по-малко хора знаят за нашите работи, толкова по-добре.
– Все пак тя беше част от стихотворението на Крамиша – каза Стиви Рей.
– Не знаем това със сигурност. В стихотворението се казваше – аз примижах, сякаш това можеше да помогне на паметта ми, и после, предимно точно, изрецитирах:
„Погледнат с истинско зрение,
мракът не е равнозначен на зло,
а светлината не винаги носи добро.“
– Ами ако частта с „Истинското зрение“ е същата като в повечето стихотворения на Крамиша – има за цел да бъде символична, а не буквална?
– Богиньо, мразя поезията – каза Афродита.
– Крамиша също няма да дойде?- Каза Стиви Рей, звучейки странно хленчещо.- Не трябва ли да я вземем?
– Не, Стиви Рей, трябва да се придържаме към нашия кръг, нашата основна група – казах аз.
– Групата на кръга, плюс момчетата и мен – каза Афродита.-Бамбашка, какъв е проблемът ти? Не е като да не сме се изправяли срещу света преди и да не сме излизали предимно победители.
– Звучиш уплашена – каза Деймиън.
Стиви Рей погледна зад мен, където Деймиън седеше по средата на гърба с Ерин.
– Страхувам се – призна тя тихо.
– Не се страхувай.- Репхайм плъзна ръката си около нея.- Видението на Афродита ни предупреди. Нищо няма да ми се случи.
– Ех, не съм толкова сигурна, че да се страхуваш не е умно.- Заговорих, оставяйки интуицията ми да ми помогне да разсъждавам в мислите си.- Ще видя как е била убита майка ми. Това ме плаши, така че знам, че ще трябва да съм готова за нещо ужасно и супер трудно за гледане. Афродита е имала видение за смъртта на Репхайм, вероятно по време на ритуала, който се готвим да отидем да направим. Мисля, че е нормално, ако Стиви Рей се страхува, ти също трябва да се страхуваш, Репхайм – достатъчно, за да сте и двамата подготвени и готови за лоши неща, ако се случат.
– Страх ме е – призна Деймиън.- Смъртта на Джак все още е твърде сурова, твърде близка, а мисълта, че ще видя друга смърт, ме плаши.
– Всички ще бъдем с теб – казах му аз.- Всички сме заедно в това.
– Страх ме е. Никога не съм обикаляла, без да съм Близнак – изригна Шоуни.
Настъпи много неприятно мълчание и тогава от средата на автобуса Ерин каза:
– Все още съм тук. Аз все още съм вода за твоя огън. Няма да си сама.
– Всички трябва да се страхуваме безопасно, а не да се страхуваме глупаво – казах аз, чувствайки невероятно облекчение, че Близначките някак си говорят.
– Страхът може да бъде полезен, ако е смекчен със здрав разум и смелост.- Подскочихме, когато Танатос сякаш с магическа пръчка се появи в предната част на автобуса. Тя държеше гигантска кошница за работа с магии и носеше дълго наметало с качулка, което беше в красив сапфирено син цвят. Изглеждаше могъща, древна и страшна. После се усмихна и страшното ѝ се смекчи, за да включи някак си и нас, и аз се отпуснах съвсем малко.
– Всички сме тук – казах аз, след като преглътнах сърцето, което беше в гърлото ми.- Готови сме.
– Вие сте почти готови. Преди да напуснем кампуса, трябва да възложа задача на всеки един от петимата членове на кръга. Тъй като това е ритуал за разкриване и заклинанието, което произнасям, ще позволи на присъстващите да видят онова, което е било скрито, всеки от вас трябва да донесе на олтара нещо, което разкрива истина за вас, която обикновено е скрита.
– О, мамка му.- Въздъхнах.
– Помислете за момент какво трябва да разкриете за себе си, а след това отидете да вземете нещо, което да го символизира. Бързо. Трябва да завършим ритуала си и да поставим заклинанието тази нощ, преди да мине полунощ и да започне новият ден.
Шоуни беше първата от нас, която стана. Тя изглеждаше решителна, докато бързаше да слезе от автобуса. Деймиън я последва. После Стиви Рей. После Ерин. Изведнъж ми хрумна нещо и прерових чантата си. На дъното ѝ, сред използваните носни кърпички, топлес ChapStick и мръсотията от чантата, го намерих. Доволна, погледнах нагоре и видях Старк, Дарий, Репхайм и Афродита да ме зяпат.
– Имаш ли нужда от помощ, за да се справиш с тази задача?- Каза само полусаркастично Афродита.
– Зоуи вече има необходимото при себе си – каза Танатос.
– Да. Тя е права. Имам.- Изпитах много незряло желание да изплезя език на Афродита, което не направих (разбира се). Вместо това се задоволих да скръстя ръце и да изглеждам самодоволна.
Не трябваше да чакаме дълго, докато кръгът ми се върне. Стиви Рей беше първа. Тя изглеждаше необичайно намръщена. Не носеше нищо, но когато седна, видях, че е мушнала ръка в един от предните джобове на дънките си, сякаш защитаваше нещо там.
Деймиън излезе с мъжката си чанта и се върна с нея. Усмихна се на Танатос и каза:
– Мисията е изпълнена!- След това се върна Шоуни. Тя не каза нищо. Просто се върна на мястото си и продължи да се взира през прозореца.
Накрая се върна Ерин. Тя носеше малък термален чувал. Такъв, какъвто се дава в магазините за хранителни стоки от висок клас (като „Пети“ на площад „Утика“), за да си носиш сладолед и замразени неща.
– Какво?- Развика ни се тя.- Върнах се. Готови сме. Хайде да вървим.
Танатос потуши избухването на Ерин с един строг поглед, който изпрати половинката на бившия Близнак да се шмугне в задната част на автобуса. После каза на Дарий:
– Заведи ни в лавандуловата ферма на Силвия Редбърд.- Дарий изкара малкия автобус от кампуса на „Къщата на нощта“. Очаквах Танатос да седне (ех, като нормален учител) и да подскача заедно с останалите. Вместо това тя се хвана здраво за парапета за хора с увреждания (въздишка) с едната си ръка, а с другата посегна към супер натоварената си работна кошница за заклинания и извади голям сноп от нещо, което приличаше на купчина плевели, които имаха гроздове от малки бели цветчета точно такива, каквито бях виждал край пътя и в полетата и канавките на Оклахома около хиляда пъти.
– Както всички знаете, ще извършим ритуал за разкриване и аз ще произнеса заклинание, призоваващо смъртта, което, надявам се, ще разясни образите от миналото, по-конкретно тези от убийството на майката на Зоуи. Това е труден ритуал и сложно заклинание.- Танатос говореше на всички ни, но сега насочи вниманието си към Стиви Рей.- Както вече споменах, земята е ключът към отключване на това заклинание. Успехът на видението зависи от силата на вашата връзка със земята, както и от ангажираността на кръга за оживяване на образите на събитията от миналото.
– Аз съм истински свързана със земята. Обещавам – каза Стиви Рей.
Устните на Танатос се наклониха нагоре.
– Това е отлично начало.
– Мисля, че и моят кръг е истински ангажиран с този ритуал – казах аз.
Чух как приятелите ми около мен потвърждават думите ми с „да“ и „ъ-хъ“.
– Какво става с плевелите?- Попита Афродита.
Танатос разклати едно растение, освободено от останалите, и го вдигна, за да го видим. Както и си мислех в началото, това беше просто един обикновен стар плевел, който имаше куп обикновени, но доста красиви бели цветчета, скупчени в края му, малко като бебешки дъх.
– Това не е плевел. Това е едно прекрасно диво цвете, наречено ангелика. Свойствата му са необичайно силни и чисти. То е цвете за общуване.
Когато се използва в заклинанията, неговата същност е да разкрива това, което е скрито за съзнателното око. По време на днешния ритуал ти, моя млада червена върховна жрице, ще носиш корона, изплетена от твоите приятели от това магическо цвете.
– Оооо! Това е супер яко!
Танатос подаде снопчето диви цветя на Стиви Рей.
– Раздай ги. Останалите сплетете получените растения в кръг. Стиви Рей ще подреди кръговете върху главата си преди ритуала.
– Оплетете?- Промълви Старк.
Стиви Рей пусна букет цветя в скута ни. Повдигнах вежди към Старк.
– Да – казах аз.- Като коса. Смъртта го нарежда.
– Е, в такъв случай. . .- Той въздъхна и започна неловко да сплита дългите стебла.
Докато всички плетяхме (дори Репхайм, който всъщност изглежда имаше някаква странна дарба за плетене на възли и в крайна сметка направи страхотна сложна плитка и помогна на Старк да се справи с бъркотията, с която се занимаваше), Танатос се разхождаше нагоре-надолу по пътеката на автобуса и ни говореше. Беше странно като да си в подвижна класна стая.
– От момента, в който краката ни докоснат земята на мястото на ритуала, трябва да се концентрираме върху намерението на заклинанието си. Опитайте се да изтриете останалия свят от съзнанието си. Съсредоточете се само върху едно малко нещо – да ни бъде позволено да видим истината за смъртта на Линда Хефър.
– Убийство – чух се да казвам.- Тя не просто е умряла. Тя беше убита.- Танатос се обърна и погледът и срещна моя. Тя кимна.
– Поправям се.
Ние търсим истината и затова трябва да говорим истината. Майка ти не е умряла от старост или болест. Тя е била убита. Искаме да ни бъде позволено да станем свидетели на това.
– Благодаря – казах аз и се върнах към плетенето.
– Случайно е, че убийството е станало във ферма за лавандула. Лавандулата е мощна магическа билка. Тя има пречистващи свойства, но в най-чистата си форма лавандулата е въплъщение на спокойствието. Тя успокоява и отпуска. Тя предизвиква мир и спокойствие.
– Защо това е добре? Майката на Зи беше убита насред нещо, което се равнява на гигантска могила от лавандула. Изглежда, че успокояващите ѝ вещества не са подействали твърде добре – каза Афродита.
– Една билка не може да принуди действията на човек, който е отдаден на разрушителния си път. Лавандулата не би могла да спаси майката на Зоуи. Но фактът, че тя е била убита, заобиколена от земя, която отглежда лавандула, означава, че самата земя е обезпокоена от насилието, извършено в пространство, предназначено за мир.
– И това е добре за нас, защото. . . – попитах аз, чувствайки се повече от притеснена.
– Защото земята ще иска да се отърве от насилието, което и е причинено. Тя трябва да предаде образите с готовност, но не и лесно.
– Защо не лесно?- Каза Деймиън.
– Ритуалите и заклинанията, които са свързани с големи емоции, никога не са лесни – каза Танатос.- Заклинанията за смърт са особено трудни. Смъртта рядко ни съдейства, дори когато искаме само да я зърнем, а не да я прегърнем изцяло.
– Когато майка ми казваше, че нищо хубаво не идва лесно, тя казваше истината – каза Стиви Рей.
– Така е – каза Танатос.- Така че нека продължим да се подготвяме. Заклинанието ще се състои от три части. Първата ще се проведе между нас и физическото място на нашия ритуал. Тя е известна като Освобождаване. За да успеем тази вечер, всички трябва да сме единодушни в намеренията си. Изчистете съзнанието си. Съсредоточете се.
– Върху смъртта?- Попита Стиви Рей.
– Не, върху истината. Съсредоточете се върху общото ни желание да търсим и да намерим истината тази вечер.
– Истински поглед.
Не осъзнах, че съм произнесъл думите на глас, докато Танатос не кимна и не каза:
– Да, наистина. „Истинско зрение“ е отличен начин да се изразиш. Тази вечер искаме да видим с истинско зрение.
Танатос се премести в задната част на автобуса, за да провери как Ерин плете ангелика. Усетих, че ме гледат, и вдигнах поглед от собствения си венец от диви цветя, за да видя Афродита и Стиви Рей, които ме гледаха.
Тази вечер „видяно с истинско зрение“ – тихо цитира Афродита. „Мракът не винаги е равен на зло. Светлината не винаги носи добро.“
– Казах ти, че трябваше да вземем Крамиша – прошепна Стиви Рей.
– Мисля, че трябваше да докараме един проклет танк – каза Старк.
– Изчистете си съзнанието!- Практически изсъсках шепота, като погледнах всички строго. След това се върнах към плетенето.
Опитах се да прочистя съзнанието си.
Опитах се да мисля за истината.
Но бях твърде млада – твърде уплашена – твърде притеснена. Така че истината, върху която се концентрирах, беше проста, но определено не това, което Танатос имаше предвид: Истината е, че имам нужда от майка си и бих дала почти всичко, за да е жива и да е отново на моя страна.
Назад към част 41 Напред към част 43