Зоуи
Докато наближавахме къщата на баба, станах все по-нервна. Стомахът ми ме измъчваше. Имах главоболие. Венецът ми от ангелика беше гаден. Старк трябваше да ми помогне да го довърша. Сериозно. Старк. А това момче не е от онези, които бихте нарекли опитни в плетенето.
Майка ми е истината. Това е всичко, което знам.
– Не забравяй – каза Танатос, когато завихме по познатата на баба алея.- Намерението е важно. Ние сме тук, за да разкрием истината, за да въздадем справедливост за един прекъснат живот. Нищо повече. Нищо по-малко.- Тя ме погледна.- Можеш да направиш това. Не ти липсва смелост.
– Сигурна ли си?
Тя се усмихна съвсем леко.
– Душата ти беше разбита. Това би трябвало да е смъртна присъда, но ти живя и се върна при себе си, водейки със себе си своя Воин. Това никога досега не е правено. Не ти липсва смелост – повтори тя.
Старк стисна ръката ми. Кимнах с глава, сякаш се съгласявах с нея, но вътрешно крещях друга истина:
„Ако бях наистина смела, щях да успея да спася Хийт и душата ми никога нямаше да се разбие, а Старк нямаше да има нужда от спасяване!“
За щастие, преди нещо от това да се изплъзне от устата ми и да обърка всичко, което Танатос се опитваше да ни помогне да направим, Дарий спря автобуса и отвори вратата.
Всички просто седяхме там. Накрая Танатос каза:
– Зоуи, първо трябва да докоснеш земята. Това е майка ти, която е била убита тук.- Аз станах и, все още стискайки ръката на Старк, слязох по стълбите на автобуса.
Бяхме паркирали пред къщата на баба. Автобусът изглеждаше странно не на място на малкия чакълест паркинг до джипа на баба.
Предполагам, че понеже знаех, че баба няма да остане в къщата си по време на седемдневния ритуал за пречистване, очаквах да е тъмна и да изглежда странно, но беше точно обратното. Всяка стая беше осветена. Мястото беше толкова светло, че трябваше да примижа, за да го погледна направо. Прозорците блестяха, сякаш стъклата бяха наскоро полирани. Голямата предна веранда също беше осветена, с удобни люлеещи се столове и малки масички, приготвени за лимонада.
И тогава баба беше там, придърпа ме в прегръдките си и изпълни света ми с аромата на моето детство.
– О, у-ве-ци-а-ге-я, сърцето ми се радва да те види!- Каза тя, след като най-накрая успяхме да се пуснем една от друга.
Беше облечена в любимата си рокля от еленска кожа. Знаех, че е толкова стара, че тя и майка ѝ бяха работили заедно по лилавите и зелените мъниста, които украсяваха корсажа. Често ми беше разказвала как като малка е продала на една от мъдрите жени от племето си колана, който цяла зима е изработвала от мъниста, за мидичките и стъклените мъниста, които е вплела в ресните на ръкавите и подгъва. Спомних си как роклята беше толкова чисто бяла, че ми се струваше, че прилича на облаците, но сега беше пожълтяла. Това би трябвало да я направи стара и овехтяла, но не беше така. В моите очи тя изглеждаше добре обичана и ценна отвъд всяка цена в магазин или надаване на търг в eBay.
Също така не можех да не забележа, че баба е отслабнала и под изразителните ѝ очи има тъмни сенки.
– Как си, бабо?
– Вече по-добре, детето ми. А след днешния ритуал вярвам, че ще бъда още по-добре.- Баба стисна с ръка сърцето си и почтително се поклони на Танатос.- Благословена бъди, върховна жрице.
– Благословена бъди, Силвия Редбърд. За мен е удоволствие да се запозная с вас лице в лице. Иска ми се само да беше при други обстоятелства.
– Както и на мен. С удоволствие бих седнала да си поговоря със Смъртта – каза баба с намек за стария блясък в очите си.
– Ти ме почиташ – каза Танатос.- Макар че не твърдя, че съм Смъртта. Имам само афинитет към нея.
– Към нея?- Попита баба.
– Майката е тази, която довежда всеки от нас на този свят. Не е ли логично майка да е и тази, която ни призовава да си отидем от този свят?
– Хм. Никога не съм се замисляла по този начин – каза Шоуни.
– Това го прави да изглежда доста хубаво – каза Стиви Рей.
– Това зависи от майка ти – каза Афродита.
– Не, пророчице. Зависи от майката – поправи я Танатос.
– Е, това е добра новина – каза Деймиън.- Моята майка не беше кошмарът, който беше на Афродита, но и тя не беше точно възпитателна.
– Този разговор е интересен и всичко останало, но не трябва ли да се съсредоточим върху заклинанието?- Каза Старк.- Нима всичко останало не си проси проблеми?
– Млади войниче, прав си – каза Танатос.- Нека да започнем. Силвия, моля те, заведи ни на мястото, където си открила тялото на дъщеря си.
– Много добре.- Баба трябваше да измине само няколко метра от мястото, където бяхме. Мястото беше много очевидно. Там, в края на лавандуловото поле, което обграждаше северната страна на къщата на баба и опираше до ливадата ѝ, имаше идеален кръг от изгорели растения. Цялата земя беше почерняла, мъртва и ужасна. Дори растенията, които обрамчваха кръга, изглеждаха измършавели и умиращи.
– Няма кръв – каза Танатос и вдигна ръка, така че никой от нас не влезе в кръга на разрушението.
– Това беше една от странностите, които шерифът и неговите заместници не можаха да обяснят – каза баба.
Танатос се премести така, че да застане точно пред баба. Положи ръка на рамото ѝ и видях как баба си пое дълбоко, задъхано дъх, сякаш върховната жрица я беше изпълнила с енергия чрез докосването си.
– Разбирам, че това е трудно. Но въпросът е необходим. Какъв точно е бил начинът на смъртта на дъщеря ви?- Бабата си пое още един дъх и после каза с ясен, силен глас:- Гърлото на дъщеря ми беше прерязано.
– И все пак не са намерили кръв по земята около тялото ѝ?
– Не. Няма тук. Нито на верандата. Нито в къщата.
– А в самото и тяло? Имаше ли останала кръв в тялото ѝ?
– В доклада на съдебния лекар се казва, че не. Той също така каза, че това е невъзможно. Че на Линда се е случило нещо повече от просто порязване на врата, но той имаше само въпроси и никакви отговори. Това е всичко, което всички са имали.
– Силвия Редбърд, ние сме тук, за да получим отговори, ако си достатъчно силна, за да ги видиш.- Баба вдигна брадичката си. – Аз съм.
– Тогава нека бъде така. Всички вампирски ритуали започват с олтар на нашата богиня в центъра им – каза ни Танатос. Помислих си, че всички вече знаем това, и тогава следващите ѝ думи спряха въпроса в ума ми.- Силвия, искам да те помоля да оформиш олтара в центъра на този ритуал. Готова ли си да го направиш?
– Готова съм.
– Тогава нека бъде така. Ще влезеш в осквернената земя при мен и ще ми покажеш къде точно си намерила детето си. Това ще бъде мястото на нашия олтар и центърът, сърцето и духът на нашия кръг.- Тя погледна към останалите.- Никой друг да не влиза вътре. Кръгът на Никс все още не е оформен, но намерението ни е ясно насочено към това пространство. Ще пресичате границите му само когато всеки елемент е призован.- Тя погледна от Старк към Дарий и Репхайм.- Воини, образувайте триъгълник отвън и обградете кръга.- Танатос посочи право пред себе си.- Репхайм, тази посока е север. Твоето място е там. Старк, заеми позицията на изток. Дарий, твоето място е на запад.
– Къде ме искаш?- Попита Афродита.
– Извън кръга, защитавайки единствената позиция, която остава – на юг.
– Тя не е воин – каза Дарий.
– Не, тя е нещо по-могъщо, пророчица на нашата богиня. Съмняваш ли се в нейната сила?- Афродита сложи юмруци на хълбоците си и вдигна русоляво вежди към него.
– Не. Никога не бих се усъмнил в нейната сила – каза Дарий. И с поклон към Танатос той, Афродита и останалите воини се преместиха на местата си извън кръга.
Танатос хвана баба за ръка и, носейки кошницата си за работа с магии, каза:
– Готова ли си, Силвия?- Баба кимна и каза „да“ на чероки.
– Ех.
Заедно влязоха в кръга на разрушението. Баба поведе Танатос към едно място малко южно от центъра. Тя посочи.
– Тук беше дъщеря ми.
– Седни там, където някога е лежало твоето дете. Обърни се с лице на север, посоката на елемента земя, и представи духа на Никс в този кръг, който ще си върнем от разрухата и чрез разкритата истина ще го направим свой.
Баба кимна тържествено. Тя седеше с грация, която караше роклята ѝ от еленска кожа да се развява меко. Беше обърната на север, с гръб към нас, но виждах, че брадичката ѝ е повдигната, а раменете ѝ са изправени и горди.
В този момент толкова се гордеех с нея, че ми се струваше, че сърцето ми ще се пръсне.
Танатос постави кошницата си до баба. Тя я отвори и извади красиво парче кадифена тъкан, изработено от същия материал като наметалото ѝ. Изтърси квадрата и го постави на земята пред баба. След това извади венеца от ангелика, който бяхме оплели. Бях изненадана колко красиво изглеждаха подредени един до друг, а белите цветя почти светеха на фона на сапфиреното кадифе. След това тя вдигна черна кадифена чанта, за която бях сигурна, че съм виждала Анастасия да използва в клас. Ако бях права, тя щеше да е пълна със сол. Тя постави и нея, както и петте свещи, които представляваха всеки от елементите, върху кърпата. Всички те бяха в обсега на баба.
Танатос застана с лице към нас. Гласът ѝ се носеше лесно в нощта, сякаш дори буболечките и птиците около нас бяха спрели да слушат.
– Заливането на този кръг ще бъде необичайно, тъй като нашият ритуал всъщност е заклинание в ритуал в кръг, макар че ще започнем с въздуха и ще завършим с духа.
Когато призова всеки от вас, приближете се до нашия олтар. Дайте на Силвия предмета, който символизира истината за вас самите, която искате да разкриете. Изречете своята истина пред нея. На свой ред тя ще ви даде подходящата свещ. След това се преместете на своето място около кръга.
– Тогава ще извикате ли стихиите?- Попитах, без да съм сигурна дали аз ръководя изричането на кръга, или не.
– И двете с теб ще хвърлим този кръг, млада жрице – каза тя. – Аз ще изрека заклинанието и ще го обвържа със сол. Ти ще запалиш свещите. Намерението ми е, че когато духът бъде призован и кръгът бъде поставен, следващите думи, които ще изрека, с помощта на всички елементи – особено на земята – ще направят нашето заклинание и ще призоват Смъртта.
– Добре – казах аз. Погледнах приятелите си и те кимнаха.
– Готови сме.
– Деймиън, ела при олтара и представи своята стихия – въздуха.
Чух как Деймиън си пое дълбоко дъх, преди да влезе в кръга от разрушена лавандула и да се приближи до баба.
– Какво искаш да разкриеш на духа?- Попита Танатос.
Деймиън бръкна в мъжката чанта, която винаги носеше преметната през рамо, и извади компактна пресована пудра MAC. Отвори я и лунната светлина я улови, показвайки разпокъсана повърхност и раздробено отражение. Като го подаде на баба, той каза: – Донесох счупеното огледало, защото макар да изглеждам и да се държа така, сякаш съм добре, тайно се чудя дали смъртта на Джак не е счупила завинаги нещо в мен.- Баба постави огледалото върху олтарната кърпа и след това даде на Деймиън жълтата въздушна свещ. При това докосна ръката му и каза:
– Чувам те, дете.- Деймиън се премести отдясно на баба и зае източното място в края на кръга.
– Мой ред – каза тихо Шоуни и отиде при баба. Когато стигна до нея, тя ѝ подаде дълго бяло перо, което бе стиснала в ръката си.- Това перо символизира, че макар да съм се страхувала да бъда сама от много дълго време, искам да се освободя от този страх.- Баба постави перото до счупеното огледало на Деймиън и даде на Шоуни червената и свещ.
– Чувам те, дете – каза тя и докосна ръката ѝ нежно, любезно, точно както беше направила с Деймиън.
Ерин не каза нищо. Отиде бързо при баба и ѝ подаде малката изолираща чанта, която беше донесла в автобуса. Баба я отвори, бръкна в нея и извади кубче лед.
– Това съм аз вътре. Аз съм замръзнала, сякаш всъщност нямам никакви чувства.
Баба взе леда и го добави към другите предмети върху олтарната кърпа. Тя даде на Ерин синята си свещ, докосна я нежно и каза:
– Чувам те, дете.- С празно лице Ерин се премести в западния край на кръга.
– Пожелай ми късмет – прошепна Стиви Рей.
– Късмет – казах тихо.
Тя отиде при баба и ѝ се усмихна.
– Здравей, бабо.
– Здравей, дете на земята.- Баба отвърна на усмивката ѝ.- Какво искаш да ми разкриеш?- Стиви Рей извади лист хартия от джоба на дънките си. Беше черно, като хартията за конструиране, която получавахме в началното училище, за да изрязваме неща в часовете по рисуване. Даде го на баба с думите:
– Тази хартия е като страха ми да не загубя Репхайм заради нещо тъмно и страшно, което всъщност не разбирам.
Баба разгъна черната хартия и я изглади върху олтарното платно. Тя подаде на Стиви Рей зелената свещ, докосна я нежно и каза:
– Чувам те, дете.
Преди Стиви Рей да заеме мястото си на север, Танатос взе сплетените кръгове от ангелика и ги постави на главата на Стиви Рей.
– Истината се разкрива от земята чрез теб. Така ще поискаме и така трябва да бъде.
– Благодаря ти. Ще направя всичко по силите си – каза Стиви Рей тържествено и след това зае мястото си в кръга.
Беше мой ред. Никс, моля те, помогни ми да бъда достатъчно силна, за да се справя с това, което виждам тази вечер. Отидох при баба. Тя се усмихна и каза:
– Какво имаш да ми разкриеш, у-ве-ци-а-ге-я?
Бях оставила чантата си в автобуса, но преди това извадих от нея нещото със символа си. От джоба на дънките си извадих една връзка за коса. Беше една от онези увити гумени ленти, които не трябваше да издърпват косата ти, когато ги използваш, но те никога не работеха. Подадох я на баба.
– Почти през цялото време сега имам чувството, че съм дърпана в различни посоки от различни хора. Понякога ми се струва, че ще се скъсам като гумена лента и ще се разкъсам на парчета. Този път завинаги.
Баба бавно постави връзката ми за коса върху олтарната кърпа. Когато ми подаде лилавата свещ, тя обгърна ръцете ми с двете си. Гласът ѝ трепереше съвсем леко, когато каза:
– Чувам те, дете.
След това застанах зад баба, като останах в центъра на кръга, и погледнах към Танатос за следващия си ход.
От кошницата за заклинания върховната жрица извади дълга кутия с дървени запалки. Тя вдигна торбичката със сол и ми каза:
– Можеш да оставиш свещта си на олтара. Баба ти служи като пазител на духа, докато не предизвикаш стихията си.- Поставих свещта в средата на малкия кръг, който баба беше направила от нещата, които всеки от нас ѝ беше дал. Наведох се и целунах меката ѝ буза.
– Независимо какво ще видим тази вечер, помни, че те обичам и че все още имаме една друга – казах аз.
Баба ме прегърна и ми се стори, че ще ме целуне по бузата. Вместо това тя прошепна:
– У-ве-ци-а-ге-я, пази се. Чувствам, че очи ме наблюдават от сенките.
Преди да успея да кажа каквото и да било, Танатос ми даваше запалките, както и последните ми инструкции.
– Аз ще остана от лявата ти страна, така че ти да водиш физическото хвърляне на кръга, но когато се приближим до всеки елемент, ще го призовавам. Заклинанието за разкриване е вплетено в призоваването на елемента. Докато се движим из кръга, ще свържа заклинанието със сол и ако тя слуша, ще призова Смъртта.- Танатос повиши глас, насочвайки думите си към чакащите ме приятели.- При толкова силен кръг очаквам доста осезаем отговор на призива ми. Подгответе се и помнете, че този ритуал не е нещо, което се прави от вас, а по-скоро се прави с вас.- След това тя вдигна ръце и заговори:- Нека започнем така, както възнамеряваме да завършим – да търсим истината, за да може тази земя, тези хора да се поправят.
Заедно с Танатос отидохме при Деймиън, който стискаше с две ръце жълтата си свещ и изглеждаше също толкова нервен, колкото и аз.
Добре, започваме, помислих си аз. Моля те, Никс, помогни ми. Не мога да се справя без теб.
Назад към част 43 Напред към част 45