Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-45

Неферет

Сенките бяха развълнувани. Нещо много не беше наред.
– Прочетете следващата глава в учебника си по социология. Имам работа, с която трябва да се заема.- Неферет изтърси заповедта към много изненадано изглеждащите си ученици от пети час, преди да побърза да излезе от класната стая. Тя се покри с мъгла и тъмнина, за да не могат любопитните очи и твърде любопитните професори да станат свидетели на преминаването ѝ, докато бързаше към личния си кабинет. Там бързо си поряза ръката. Стисна дланта си и я протегна, за да я предложи.
– Пийте! Кажи ми какво се е случило!
Пипалата на Мрака заляха кръвта ѝ и се вкопчиха в нея като пиявици. Докато се хранеха, в съзнанието ѝ се разнасяха шепнещи думи от много различни гласове.
Съдът не прави нищо, за да попречи на земята.
Съединено с духа, видението на смъртта ще се възроди.
– Какво?- Гняв изпълни Неферет.- Нима Аурокс не е там? Нима е твърде глупав, за да открие фермата?- Съдът е там той гледа безгрижно.
– Накарай го да действа! Накарай го да спре проклетия ритуал!- Всичките гласове на пипалата се разбързаха едновременно, образувайки в съзнанието ѝ яхния от объркване. Тя затвори дланта си и ги отблъсна.- Направете каквото ви заповядвам! Имате своята кръв.
Безбройните шепнещи гласове внезапно секнаха, когато призракът на белия бик се материализира в средата на стаята ѝ. Образът беше прозрачен и не напълно оформен, но гласът му, мощен и очевидно раздразнен, се разнесе из съзнанието ѝ. „Казвал съм ти и преди, че жертвата ти трябва да е равна на заповедта!“
С усилие Неферет потисна собствения си гняв и с меки, успокояващи думи заговори на призрачното явление:
– Но съдът беше дар от теб. Защо да е нужна голяма жертва, за да контролираш създание, сътворено от Мрака? Дори не разбирам защо той се отклонява от моите заповеди.
„Още при създаването му те предупредих, че жертвата, използвана за формирането му, не е съвършена и затова съдът ще бъде с недостатъци.“
– Е, мога да ти кажа, че напоследък започнах да се съмнявам в интелигентността му.
„Може да се окаже, че по-скоро мисли за себе си, отколкото да не мисли изобщо.“
– Значи е мързелив? Дадох му задача, а той не прави нищо!- Неферет направи пауза, овладя настроението си и след това въздъхна драматично.- Не че ми пречи толкова много за мене, но ми се струва неуважително към теб.
„Ах, безсърдечна моя, трогва ме, че загрижеността ти е заради мен. Може би съдът наистина се нуждае от подкана.“
– Ако го подканиш, ще получиш моите благодарности.- Направи дълбок реверанс към призрака Неферет.
„За теб моите нишки ще принудят действията му. И все пак те изискват подходяща жертва.“
Опитвайки се да не звучи толкова раздразнено, колкото се чувстваше, Неферет каза:
– Много добре. Каква жертва изискват те?- Съдът е звяр, следователно трябва да бъде пожертван звяр, за да бъде контролиран.- Звяр? Гарван-демон?
„Не, жертвата трябва да е същество, което е съюзник на теб.“
Неферет се почувства зле.
– Скайлар? Трябва ли да жертвам котката си?
„Ако тя толкова те притеснява, избери друга. На това място има много котки, нали…“
С тези думи призракът на белия бик се размърда, а после се разсея. Със студена решителност Неферет взе от скрина си бръснарския ахам, отвори вратата на стаята си и започна да призовава съвършената жертва. Това нямаше да бъде Скайлар – той не беше котка на Воин. Смъртта му нямаше да бъде наситена с подходящото насилие. Не, имаше само един котарак, чиято смърт щеше да отговаря на тази нужда. Забулена в мъгла и сянка, Неферет се плъзна в нощта…

Назад към част 44                                                         Напред към част 46

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *