Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-5

Калона

Не му се наложи да лети дълго, за да намери синовете си. Калона последва нишката, която го свързваше с потомството му. Моите верни деца, помисли си той, докато обикаляше покритите с дървета хълмове на по-слабо населената и гъсто залесена земя, която се намираше само на малко разстояние югозападно от Тулса. В най-горната част на най-високия от хребетите Калона се спусна от небето, като лесно се ориентира между дебелите, голи като зима клони, за да застане в средата на малка поляна. Около него, вградени в самите дървета, имаше три дървени постройки, груби, но здраво направени. Острият поглед на Калона се взираше в прозорците на постройките, където в негова посока светеха алени кълба.
Той разтвори ръце.
– Да, синове мои, завърнах се!- Звукът на крилете беше балсам за душата му. Те изскочиха от издигнатите бараки и коленичиха около него, като се поклониха ниско и почтително. Калона ги преброи – седем.
– Къде са другите?
Всички гарвани се размърдаха неспокойно, но само едно лице се надигна да срещне погледа му и само един съскащ глас отговори.
– Уест се крие. Изгубен в земята.
Калона изучаваше сина си Нисрок, като изброяваше разликите между този гарван и онзи, който беше любимото му дете. Нисрок беше почти толкова развит, колкото Репхайм. Говорът му беше почти човешки. Умът му беше почти остър. Но именно това почти, тази тънката граница между тях, бе превърнала Репхайм в сина, от когото Калона зависеше, а не Нисрок.
Калона стисна и разтвори челюстта си. Беше постъпил глупаво, като отдели такова внимание само на Репхайм. Имаше много синове, от които можеше да избира и да проявява благосклонност. Репхайм беше този, който загуби, когато реши да си тръгне. Репхайм имаше само един баща и той щеше да намери лош заместител в лицето на една отсъстваща богиня и вампир, които никога нямаше да го обичат истински.
– Добре е, че си тук – каза Калона, като прекъсна мислите за отсъстващия си син.- Но бих предпочел всички да останете заедно и да чакате завръщането ми.
– Не можех да ги задържа – каза Нисрок.- Репхаймите са мъртви…
– Репхайм не е мъртъв!- Калона избухна, което накара Нисрок да потрепери и да сведе глава. Крилатият безсмъртен направи пауза и възстанови самообладанието си, преди да продължи.- Макар че за него щеше да е по-добре, ако беше мъртъв.
– Татко?
– Той е избрал да служи на жрицата на червените вампири и на нейната богиня.
Групата на гарвани изсвистя и се сгърчи, сякаш той ги беше ударил.
– Възможно ли е? Как?- Каза Нисрок.
– Възможно е заради женските и техните манипулации – мрачно каза Калона. Той твърде добре знаеше как човек може да стане тяхна жертва. Дори беше паднал под ударите на…
Внезапно осъзнал това, безсмъртният примигна и заговори повече на себе си, отколкото на сина си:
– Но техните манипулации не са трайни!- Той поклати глава и почти се усмихна.- Защо не се замислих за това по-рано? Репхайм ще се умори да бъде любимец на Червената и когато това стане, ще осъзнае каква грешка е допуснал – грешка, която е изцяло негова и само негова. Червената го манипулира, отрови го, настрои го срещу мен. Но това е само временно! Когато тя го отхвърли, защото в крайна сметка ще го направи, той ще напусне Дома на нощта, за да се върне при мен…- Калона прекъсна думите си, решавайки бързо.- Нисрок, вземи със себе си двама от братята си. Върнете се в Дома на нощта. Гледай. Бъди бдителен. Наблюдавай Репхайм и Червената. Когато се появи възможност, говорете с него. Кажете му, че макар да е направил тази ужасна грешка и да се е отвърнал от мен . .- Калона направи пауза, като стискаше и разтваряше челюстта си, крайно неудобна от тъгата и самотата, които го връхлитаха всеки път, когато мислеше твърде дълго за избора на Репхайм. Крилатият безсмъртен нареди мислите си, заповяда на чувствата си и продължи да дава насоки на Нисрок.- Кажи на Репхайм, че въпреки че погрешният му избор беше да ме напусне, все още има място, което го очаква до мен, но това място ще бъде по-добре
обслужено, ако той остане в Къщата на нощта, дори след като поиска да си тръгне.
– Той шпионира!- Каза Нисрок, а другите гарвани отразиха вълнението му с характерните си крясъци.
– Той шпионира, но в момента може и да не знае, че шпионира – каза Калона. После добави: – Разбираш ли, Нисрок? Ти трябва да го наблюдаваш. Да останеш невидим за всички, освен за Репхайм.
– Да не убиваме вампири?
– Не, освен ако не сте заплашени – тогава правете каквото си искате, без да бъдете хващани или убивани от някоя върховна жрица – каза Калона бавно и отчетливо.- Никога не е разумно да се провокира ненужно една богиня, така че Върховните жрици на Никс не бива да бъдат убивани.- Той се намръщи на сина си, спомняйки си за другото си дете, което неотдавна едва не бе убило Зоуи Редбърд – и което бе умряло за това.- Разбираш ли заповедта ми, Нисрок?
– Да. Да му кажа, какво да направи. Репхайм да наблюдава. Репхайм да шпионира.
– Направете го и се върнете преди зората да озари небето. Лети високо. Лети бързо. Лети тихо. Направете се като нощния вятър.
– Да, отче.
Калона се огледа наоколо, кимна с глава за гъстотата на заобикалящата го гора и оцени факта, че децата му са намерили високо, изолирано място, където да свият гнездо.
– Хората, те не идват ли тук?- Попита той.
– Само ловци, но те вече не са – каза Нисрок.
Калона повдигна вежди.
– Вие сте убивали хора?
– Да. Двама.- Нисрок се раздвижи, развълнуван и разтревожен.- Срещу скала ги хвърлихме.- Той посочи малко пред тях и Калона, любопитен, се запъти напред, за да погледне надолу към стръмната страна на хребета, където пред него се простираха масивните електропроводи, които пренасяха електрическа магия за съвременния свят. Хората бяха разчистили района около високите стълбове, така че земята се отдалечаваше от него на широка лента, която се простираше до хоризонта. Разчистването беше оставило открити назъбени изходи от огромни парчета оклахомски пясъчник, чисти и смъртоносни, които стърчаха към небето.
– Отлично – каза Калона и кимна в знак на благодарност.- Направил си така, че да изглежда като инцидент. Това беше добре направено.- След това се обърна обратно към поляната и гарваните, които се бяха скупчили там с цялото си внимание, насочено единствено към него.- Това място е добре избрано. Искам всичките ми синове да са около мен тук. Нисрок, отиди в Дома на нощта в Тулса. Изпълни заповедта ми. Останалите от вас летят на запад. Повикайте братята си – повикайте ги тук при мен. Тук ще ги чакаме. Тук ще наблюдаваме. Тук ще се подготвим.
– Да се подготвим? За какво, отче?- Попита Нисрок, като поклати глава.
Калона се замисли как тялото му е било уловено, а душата му – изтръгната и изпратена в другия свят. Мислеше за това как след като се върна, тя го биеше, бе го поробила и се бе отнасяла с него, сякаш е нейна собственост, която може да командва.
– Подготвяме се за унищожаването на Неферет – каза той.

Назад към част 4                                                            Напред към част 6

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *